Teoрията за
паралелните вселени е създадена от Алън Гут, професор по физика в Масачузетския технологичен университет.
Според нея при създаване на вселената вместо гравитационни сили, които да
придържат нещата едно към друго, е имало обратна гравитация, която е била
насочена отвътре навън, която той нарича „фалшив вакуум”. По време на Големия
взрив този „фалшив вакуум” започнал да се разпада, при което се създали
удивително големи количества частици. От тези частици се създала нашата
вселена. Според тази теория вселената е много по-голяма, отколкото си мислим.
Гут вярва, че тези
частици се появили при разпада на изкуствения вакуум, при който се образували
мехури, всеки от които довел до пръкването на отделна вселена. Тези вселени може
да са еднородни по състав и по физическите си закони, но е възможно и да са
напълно различни. Например, триизмерността може да не е задължителна за всяка
от тях.
Макар и двата
„сценария” да са възможни според Гут, първият дава възможност да съществуват
паралелни вселени и даден човек да може да съществува на повече от едно място
по едно и също време. В такъв случай, ако успеем да изминем разстоянието до
тях, би трябвало да можем да срещнем нашите „себе”-та, населяващи тези вселени.
Теорията е доста
интересна и провокатина, защото преобръща знанието с краката нагоре. Ако се
окаже вярна, може би тя ще промени света така, както откритието, че вселената
не е геоцентрична, а хелиоцентрична.
От една страна,
ние не можем да знаем със сигурност какво точно се е случило в началото при
създаването на света. Теорията за относителността на Айнщайн и последвалите я
открития през 20 в. доказаха, че вселената има начало и край, и че тя се
разширява. В този смисъл, теорията за Големия взрив звучи напълно правдоподобно
от християнска гледна точка, защото не противоречи на принципа, че Бог е създал
всичко „ex nihilo” (от нищо).
Дали обаче теорията
за паралелните (или мулти-) вселени е вярна? Библията не споменава нищо по
въпроса. Бог говори на своите пророци така, все едно ние населяваме едно
единствено място, в една единствена вселена. Звездите са споменати само във
връзка с ролята им за живота на земята, а за другите планети говори само
имлицитно.
Възможно е Бог да
пази в тайна знанието за други вселени, защото не смята, че в момента то е
важно за нас. Но по-скоро ми се струва, че нямаме никакви основания да вярваме
в нещо, за което няма никакви доказателства.
Тази теория за
началото на вселената изглежда оригинална, но е по-скоро плод на човешката
фантазия и предмет на екранизация на научно-фантастични филми. Освен това,
струва ми се, че в нея прозира желанието да се обясни наличието на творение без
наличието на Творец. Да се обясни свръхестественото чрез естествени процеси.
Така, както дядо
Коледа отмества вниманието от Раждането на Спасителя, еволюцията – от Твореца, „извънземните”
от дошлия в плът Бог, „откритата плащеница” от Повития в нея, мощите и молитвите
към светиите – от Този, в когото те са повярвали, а неясната църковна обрядност
– от същността на вярата, така теорията за паралелните вселени трябва да отклони
вниманието от Бога.
Съществува още
една причина да съм скептичен към тази теория. И тя е, че всеки човек според
Библията е уникален. Не е възможно една и съща личност да съществува на две и
повече места по едно и също време. Само Бог е вездесъщ и живее извън времето и
пространството.
Следователно,
теорията за паралелните вселени не е нищо друго освен „червена херинга” – нещо,
което отклонява вниманието на и без това обърканото човечество, като го насочва
в погрешна посока. Тази теория е „погрешна улика” и няма да доведе до
разплитане на мистерията, а напротив, ще я заплете още повече.
И накрая, тази
теория е дете на постмодерния ялов стремеж да открие и освободи „божествения
потенциал” в човека. Да отприщи неподозираните му възможности да „твори
реалност” и „извиква в съществуване” неща. Защото всяко втренчване в "аз-а" (какво друго е възможността той да съществува и в други вселени?) е вменяване на свръхествествени способности на човека.
За съжаление, тези химери не правят човека по-силен. Те убиват
потенциала, вложен в него от неговия Създател. Те отнемат най-ценното у него – вярата в Бога, по
чийто образ и от когото е създаден. Човек уби Бога. Не е случайно, че сега иска да убие и себе си.
