Според Библията,
Бог е безкраен, всесилен, всевиждащ и всезнаещ. Но макар и да не е ограничен от
пространството, времето или в силата си, Той не би извършил някои неща. Това е
така, защото някои неща са несъвместими с Неговия характер и принципи. Да
направи нещо такова би било равносилно на това Бог да върви срещу собствената
си природа.
Какво казва
Библията относно искреността на Бог и доколко можем да му вярваме?
Тя твърди, че
„Бог не е човек, та да лъже” (Числа 23:19). В Него няма неправедност (Пс.
92:15). Той е обещал надеждата за вечен живот преди сътворението и няма да
излъже (Тит 1:2). За него е невъзможно да лъже (Евреи 6:18).
Бог е
единственият, който не е способен да лъже. Всичко, за което Бог е казал, че ще
се случи досега, се е случило точно по начина, по който е казал. Тъй като Бог
знае всичко в миналото, настоящето и бъдещето и тъй като Той е напълно искрен,
за Него е невъзможно да говори неистини.
Бог никога не се
е отказал от нещо, което е казал. Нито пък е правил „неволна” грешка. В
откриването на своето послание до човечеството той не е скривал истини, които
трябва да знаем (2 Петър 1:3). Исус също беше напълно честен, даже когато това
щеше да доведе до опасност за Него (Матей 23:28-33).
Бог не е изкушен
да лъже. Никой не може да го „хване в крачка”. Той е съвършен, така че даже и
характерът Му до позволяваше да лъже, Той нямаше да се поблазни от възможността
за лична облага (която служи като мотивация на повечето хора да лъжат). Той
притежава цялата вселена и няма какво повече да спечели, като използва лъжа.
Исус каза: „Аз
съм Пътят, Истината и Животът” (Йоан 14:6). Бог е абсолютната истина, в него
няма място за лъжа. Той не понася лъжата
и наказва тези, които си служат с нея с користни мотиви (Деяния 5:1-5).
Ако Бог лъжеше, то той нямаше да бъде Бог. Истинността на Неговите твърдения се потвърждава от историята и е видна от откритията на науката, правото и етиката. Един бог, който лъже, би бил не-бог. Но той не би могъл да съществува и миг, защото неговите думи биха подпкопали собствената му същност.
Библията посочва,
че не Бог, а дяволът е „бащата на лъжата”. Toй „не устоя в
истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори,
защото е лъжец” (Йоан 8:44).
Като всяко друго
нещо, противно на волята на Бога, лъжата е грях. Деветата Божия заповед гласи:
„Не лъжесвидетелствай против ближния си” (Изход 20:16). Вярващите са призовани
да говорят истината. В един свят, в който неискреността и размиването на
границите между лъжа и истина е нещо нормално, говоренето на истината прави
впечатление. Това е така особено когато го правим в свой ущърб.
Истината е
по-важна от взаимоотношенията. Добре е да търсим мира с другите и да бъдем
миротворци. Но понякога говоренето на истината може да ни струва скъпо. То може
да доведе и до раздяла с близък човек. Но ние не можем да искаме да бъдем
харесвани от всички. Христос също не дойде на този свят, за да бъде харесван, а
за да каже истината за състоянието на човечеството и да възстанови мира на
хората с Бога.
В заключение, отношението ни към искреността на Бога зависи от цялостното ни отношение към Неговата личност. Ако отхвърляме Бог и отричаме жертвата на Неговия Син Исус Христос за нас на кръста, няма как да бъдем убедени в това, че Бог не лъже. Без вяра в Бога и без Святият Дух да е отворил очите ни за Неговите истини, не можем да ги приемем за такива.
