Wednesday, December 12, 2012

Как можем да сме сигурни, че Бог не лъже?


Според Библията, Бог е безкраен, всесилен, всевиждащ и всезнаещ. Но макар и да не е ограничен от пространството, времето или в силата си, Той не би извършил някои неща. Това е така, защото някои неща са несъвместими с Неговия характер и принципи. Да направи нещо такова би било равносилно на това Бог да върви срещу собствената си природа.

Какво казва Библията относно искреността на Бог и доколко можем да му вярваме?

Тя твърди, че „Бог не е човек, та да лъже” (Числа 23:19). В Него няма неправедност (Пс. 92:15). Той е обещал надеждата за вечен живот преди сътворението и няма да излъже (Тит 1:2). За него е невъзможно да лъже (Евреи 6:18).

Бог е единственият, който не е способен да лъже. Всичко, за което Бог е казал, че ще се случи досега, се е случило точно по начина, по който е казал. Тъй като Бог знае всичко в миналото, настоящето и бъдещето и тъй като Той е напълно искрен, за Него е невъзможно да говори неистини.

Бог никога не се е отказал от нещо, което е казал. Нито пък е правил „неволна” грешка. В откриването на своето послание до човечеството той не е скривал истини, които трябва да знаем (2 Петър 1:3). Исус също беше напълно честен, даже когато това щеше да доведе до опасност за Него (Матей 23:28-33).

Бог не е изкушен да лъже. Никой не може да го „хване в крачка”. Той е съвършен, така че даже и характерът Му до позволяваше да лъже, Той нямаше да се поблазни от възможността за лична облага (която служи като мотивация на повечето хора да лъжат). Той притежава цялата вселена и няма какво повече да спечели, като използва лъжа.

Исус каза: „Аз съм Пътят, Истината и Животът” (Йоан 14:6). Бог е абсолютната истина, в него няма място за лъжа. Той не понася лъжата  и наказва тези, които си служат с нея с користни мотиви (Деяния 5:1-5).

Ако Бог лъжеше, то той нямаше да бъде Бог. Истинността на Неговите твърдения се потвърждава от историята и е видна от откритията на науката, правото и етиката. Един бог, който лъже, би бил не-бог. Но той не би могъл да съществува и миг, защото неговите думи биха подпкопали собствената му същност.

Библията посочва, че не Бог, а дяволът е „бащата на лъжата”. Toй „не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец” (Йоан 8:44).

Като всяко друго нещо, противно на волята на Бога, лъжата е грях. Деветата Божия заповед гласи: „Не лъжесвидетелствай против ближния си” (Изход 20:16). Вярващите са призовани да говорят истината. В един свят, в който неискреността и размиването на границите между лъжа и истина е нещо нормално, говоренето на истината прави впечатление. Това е така особено когато го правим в свой ущърб.

Истината е по-важна от взаимоотношенията. Добре е да търсим мира с другите и да бъдем миротворци. Но понякога говоренето на истината може да ни струва скъпо. То може да доведе и до раздяла с близък човек. Но ние не можем да искаме да бъдем харесвани от всички. Христос също не дойде на този свят, за да бъде харесван, а за да каже истината за състоянието на човечеството и да възстанови мира на хората с Бога. 

В заключение, отношението ни към искреността на Бога зависи от цялостното ни отношение към Неговата личност. Ако отхвърляме Бог и отричаме жертвата на Неговия Син Исус Христос за нас на кръста, няма как да бъдем убедени в това, че Бог не лъже. Без вяра в Бога и без Святият Дух да е отворил очите ни за Неговите истини, не можем да ги приемем за такива.