/проповед/
До 1989 г. в България съществуваше така
наречено „бригадирско движение“. Студенти и ученици работеха на принципа на
„доброволната принуда“ на различни строителни и селскостопански обекти. Както
иронично пише някой в интернет, целта беше „да се визуализира твърдението, че
трудът краси човека. Ние не забелязвахме никаква разлика преди и след тези
бригади, но щом казваха, че сме по-красиви, значи беше така.“ J
Днес също ще говорим за една бригада, но не
принудителна, а напълно доброволна. Тази бригада се състоя точно преди 1580
години в Ерусалим. Но защо беше необходима тази бригада?
Когато цар Давид е наследен от сина му Соломон,
Израел е мощен, сигурен и благоденстващ. Това позволява на цар Соломон да
осъществи големи строителни обекти в Ерусалим. Той построява в северната част
на града невероятно красив храм, който става известен в тогавашния свят, а
после и величествения царски комплекс с двореца. И накрая Соломон изгражда
стената на Ерусалим, дебела 2.5 м и опасваща целия град. Сигурно е била
внушителна стена.
Но когато Неемия отиде в Ерусалим, градът беше
станал за посмешище на целия тогавашен свят. Ако Бог обичаше Израел толкова
много, защо градът се беше превърнал в купчина развалини. Не бяха ли евреите
Божия народ?
Но Неемия не се примиряваше с това положение.
Днес ще разгледаме как започна работата по съграждане или по-скоро по
възстановяване на стената. Чрез Неемия Бог беше свършил много подготвителна
работа. Повече време бе изминало в
подготовка, отколкото щяха да отделят за изграждането на стената.
Така стигаме до Неемия 3 и се сблъскваме с една
бригада. Тя се състои от 38 човека с труднопроизносими имена, които идват от 42
нищо неговорещи ни места. Този списък с имена е едно от любимите места на
повечето християни в Библията. J
Нека прочетем
Неемия 3:1-3 „Тогава първосвещеникът Елиасив и
братята му, свещениците, станаха и съградиха овчата порта; те я осветиха и
поставиха вратите ѝ, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил. До него
градяха йерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син. А рибната
порта съградиха Сенаевите синове...“
Следва описание на всички поименно, с местата
на които са градили.
По онова време не е имало бележки под линия,
затова подобни списъци са в текста. Същевременно, от многото списъци с имена в
Библията можем да заключим, че всяко име и всеки човек са важни за Бога. Toлкова важни, че Бог ги е
включил в Своите Писания.
Същевременно, този списък с имена е интересен
не само от историческа гледна точка. Той съдържа и някои важни духовни истини и
уроци, от които можем да се поучим. В тази глава ще видим, че това беше една
здрава бригада от работници, които имаха обща цел, не мислеха за себе си,
платиха цена и приеха за награда Божието одобрение.
1.
Работещите
имаха обща цел.
Неемия беше споделил своето видение, дадено му
от Бога, и то беше просто: елате, за да възстановим стената. Не откриваме
топлата вода, ако кажем че трябва да работим заедно като екип и да имаме обща
цел, ако искаме да бъдем успешна църква.
Но в много църкви хората не знаят каква е целта
им. Както гласи една крилата фраза, ако не се стремим към нищо, ще го
постигнем! Ако се фокусираме върху нашите вътрешни проблеми, от вниманието ни
ще убягва Божият план и цели, които Той има за нас.
Единството е важно в църквата. То трябва да се
основава на Божиите цели и желанието да видим Божията слава в църквата. В
единството има сила. Ние, българите, знаем много добре девиза, изписан на
парламента ни – „Съединението прави силата“. Иронията е, че обикновено тези,
които работят в него демонстрират обратното – разединението ни прави слаби.
Разбира се, единството не може да бъде на всяка
цена. Много хора обвиняват християните, че са се разроили на хиляди църкви и
деноминации. Наистина, понякога разделенията в тялото Христово се дължат на
гордостта и егоизма на християните, на остатъците от страрото естество.
Но често има основателни причини за отделяне. Призивите
на екуменизма всички християни да се обединят организационно без значение на
всички доктринални различия са опасни. Защо? Защото истината е по-важна от
единството. Единство без истина е рисковано. Господ Исус се моли така: „Освети
ги чрез истината; Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Само осветените чрез
истината могат да бъдат едно в Христос.
Между другото, по време на комунизма всички
християни са заставени от комунистите да се събират заедно, за да бъдат
контролирани по-лесно. Когато единството е насилствено наложено, а не се
основава на истината, то е фалшиво и вредно.
В случая с Неемия обаче виждаме демонстрация на
единство, което се основава на Божието видение и на общите цели. И Бог
благослови това единство.
Ние също имахме една обща цел – да закупим
сграда за църквата и да я отремонтираме. Постигнахме тази цел, но пред нас стои
още по-важна и голяма цел – да строим Божието царство. Много църкви, след като
построят сграда, забравят, че това е било само средство, а не основната им цел.
С Божията благодат ние ще бъдем успешна църква,
която прави ученици на Христос и изграждаме нови църкви. Дали не е дошло
времето да отделим 2-3 семейства, които да стартират нова местна църква в града
ни?
Тук виждаме как Неемия сподели видението си и
хората като един го последваха. Когато Бог е определил лидера, останалите
трябва да го последват. Следвайки лидера, те следваха Божията цел и видение.
Още в ст. 1 виждаме как Елиасив и неговите
братя, които са свещеници, дават пример на останалите. Запретват ръкави и се
хващат на работа. Овчата порта беше в непосредствена близост до храма. През нея
са водили животните да бъдат жертвани в храма. Хората видяха примера на тези
свещеници, станаха да градят и те.
2.
Работещите
бяха на разположение.
В този строителен проект имаше много примери на
безкористно посвещение на делото. Много от работниците дори не живееха в
Ерусалим. Те идваха от Йерихон, Текоа, Гаваон, Заноя, Бет-Акерем, Масаф,
Бет-Цур, Кеил и други места. Тези хора не печелеха нищо от това, че помагаха за
изграждането на стената. Те можеха да си кажат, „Това не ме засяга“ и да си
останат вкъщи. Но дойдоха и работеха рамо до рамо с хората от града.
Тази бригада се състои от свещеници, златари,
аптекари, управители на окръзи, жени, левити. Това не бяха професионални
строители. Всички участваха. Само големците от Текоя казват, „Това не ми е в
длъжностната характеристика.“
Неемия не набираше хората според това колко
мускули имат и колко опит имат в строителството. На него му трябваха хора,
които казват: „Аз съм на разположение!“
Тези от вас, които имате колеги знаете, че не
всички са на разположение. Много от хората са кръшкачи. Други работят само за
пред шефа.
Един работник се пенсионирал и с интерес
наблюдавал строителството на разширение на един мол. Той наблюдавал всеки ден
работата и бил впечатлен особено много от един от работниците, който си вършел
много съвестно работата. Накрая, след много дни той успял да му каже как с
удоволствие го е наблюдавал как работи. Човекът погледнал удивено и попитал,
„Значи вие не сте началникът на обекта?“
В нашата църква насърчаваме всички да се
включват в служение според дарбите и благодатта, която Господ им дава. Бог не е възнамерявал 10% от
хората да вършат 90% от работата. Друга дума за „служител“ е „слуга“. Преди
няколко седмици говорихме за християнина-служител и казахме, че той не се
интересува от светлината на прожекторите, а копнее да види Бог прославен.
Сигурен съм, че тези хора, които работеха на
стената, не са и предполагали, че 2500 години по-късно ние ще четем техните
имена. Не вярвам някой да е казал на Неемия, „Неемия, нали ще споменеш нещо и
за мен в книгата, която пишеш?“ Невероятно е колко много могат да постигнат
хората, когато никой не се интересува от това какво ще получи насреща.
3.
Работещите
платиха цената.
Тези хора бяха на разположение, макар че всеки
от тях си имаше работа. И те платиха цена за построяването на стената. За почти
два месеца те изоставиха личните си дела и се посветиха на съграждане на
стената. Това не беше никак лесна работа! Беше тежък физически труд, под
безмилостното слънце, който изискваше много усилия, много пот и болка.
Когато правихме ремонта на църквата и трябваше
да изхвърлим десетки кофи с отпадъци, после не си чувствах ръцете и цялото
тяло. Сигурно още по-трудно е било за тях, защото тогава не са имали тези
механизми и инструменти, с които разполагаме днес. Те плащаха висока цена.
Някои дори продължиха да работят на втора
отсечка от стената, след като свършиха своята. Забелязваме името на Меримот в
ст. 4, а след това и в ст. 21. Месулам се появява в ст. 4 и после в ст. 30. Текойците
са споменати в ст. 5 и пак в ст. 27. Тези мъже не свършиха само това, което се
очакваше от тях, но без да им се казва отидоха и продължиха да работят до
свършването на работата. Те бяха на разположение до края и платиха цена за
това.
Такава трябва да е и църквата. Много хора
мислят, че християните са хора, които си живеят мирно и тихо по пътя към
небето. Нищо по-далеч от истината! Истината е, че църквата е изпратена да върши
Божията воля и да си носи кръста всеки ден в един враждебен на вярата свят.
Видяхме това преди няколко седмици при
омразата, която се изсипа върху църквата в дните след откриването на
олимпиадата в Париж. Някой дори публикува две снимки, на която деца с различен
цвят на кожата си играят на плажа, а след като ги индоктринират в тяхната
религия, на следващата снимка дават децата как са се хванали за гушата. Скритото
послание беше, християните са тези, които всяват омраза и разделение между
хората.
Така представят християнството, макар че е
точно обратното – в историята то е, което е облагородявало характера на хората,
превърнало е варвари и езичници в културни хора и е променяло цели нации.
Да си част от църквата означава да обичаш тези,
които те мразят и гонят, да обличаш голите и да посещаваш болните, а в църква
да носиш товара на братята и сестрите. Да вършиш трудната и непривлекателна
работа, която някой трябва да свърши и за която най-вероятно никой няма да ти
благодари и да те потупа по рамото. Да си църквата означава да отидеш накрая на
света и да прогласиш благата вест, да правиш ученици и да основаваш църкви.
Именно това разбиране за църквата накара Джим
Елиът да заведе тим от 5 мисионери в еквадорската джунгла, за да достигне до
човекоядно племе първобитни индианци, за
което те платиха с живота си. Както самият Джим Елиът е казал, „Не е глупак
този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели това, което не
може да изгуби.“
По време на тоталитаризма да си църквата за
наши братя и сестри от западна Европа означаваше да вкарват контрабандно Библии
в България, рискувайки свободата и дори живота си. Наши пастори са си правили
тайни срещи с тези мисионери извън града, за да прехвърлят Библиите от тяхната
кола в своята и после да ги разпространяват сред вярващите.
Други са преписвали на ръка Библията. Трети,
като Харалан Попов, са заплатили със свободата и здравето си. Други, които са
преминали през зависимости, служат в центрове за наркомани, както нашата сестра
Нора. Това е нейната част от стената, която строим.
А ти – коя част от стената на нашата църква
изграждаш ти?
4.
Строящите
получиха Божието одобрение като награда.
Градежът на Ерусалимската стена беше Божие
дело. А понякога, единствената награда, когато участваме в Божието дело е
усмивка от Бога. Понякога съм говорил със служители в църква и те казват:
„Понякога ми е много трудно да работя с хората. Ти се опитваш да им помогнеш,
но те не приемат помощта ти. Много е обезсърчаващо. Понякога се питам дали си
струва.“
Всеки, който е работил в служение може да
свидетелства за това.
Опозиция имаше и при съграждането на стената.
Някои от хората не печелеха нищо от построяването на стената. Те дори не живееха
в Ерусалим. Но тяхната награда беше разбирането, че се покоряват на Бога и
работят за Негова слава. Техните имена, записани в Библията, са като паметник и
свидетелство за тяхното посвещение на Божието дело.
В нашия християнски живот, във взаимоотношенията
ни в семейството ни, на работното ни място и в служението ни в църква, ние
трябва да си напомняме, че най-голямата награда е да чуем „Хубаво, добри и
верни слуго!“ от Господа. Най-често няма друга награда, но тази е достатъчна!
Бог ни призовава да не се стремим към слава,
удобства или себеизтъкване, но да се присъединим към най-важната работа, която
в момента се върши в нашия град – работата на Бога. Може да си мислиш, че това
което правиш е незначително. Че никой не забелязва и не го е грижа. Но Бог
забелязва и го е грижа!
През Втората световна война Уинстън Чърчил
използвал всяка възможност, за да надъхва не само армията и депутатите в парламента,
но и обикновените хора. Веднъж
говорил пред група миньори, за да ги мотивира да работят здраво, за да
задоволят нуждата от въглища на Великобритания във войната срещу нацистка
Германия.
Той ги накарал да си представят парада след
победата над Германия. Описал как пехотата ще премине по главните улици,
приемайки овациите на множеството. След
тях ще вървят летците от военновъздушните сили, победили във въздуха Луфтвафе.
След тях ще преминат легионите от Кралската флота, сражавали се в морета и
океани. И накрая на шествието ще преминат стотици и хиляди миньори и обикновени
работници, с ручейчета пот по
челата им.
И докато те вървят, някой от тълпата ще се
провикне: „Къде бяха тези мъже, докато техните братя и синове бяха на
фронтовата линия, биейки се с нацистите. Тогава, казал Чърчил, когато дойде
този ден и ви зададат този въпрос, вие им отговорете: „Ние бяхме дълбоко в
земята, с лице обърнато към въглищата.“
Ние пишем историята на нашия живот, но и на
нашата църква. Неотдавна отбелязахме 11-та годишнина от създаването ѝ. Ако
дотогава не дойде Исус, на 111-та годишнина от църква „Нов живот“ хората ще се
обърнат назад, за да си спомнят за Божиите дела в тяхната църква.
Те може и да не разполагат със списък от нашите
имена, но аз се надявам, че когато пасторът разказва нашата история, тя да е
история за едни работници, посветени да работят за Божиите цели във Варна и
България - които работят като здрава
бригада за изграждането на стената на Божията правда, святост, благовестие и
ученичество в нашия град.
Надявам се това да е история за хора, които са
следвали лидерите, които Бог е поставил над тях, които са мислели не за себе
си, а за Божията слава, които са били готови да жертват от себе си, да кървят и
леят пот и да се молят. Надявам се това да са били хора, които са стигнали до
наградата, към която са се стремяли, към онова съкровище, което са трупали на
небето, а не на земята. Хора от здравата бригада – Неемиевци, Закхуровци,
Узииловци, Едаевци, Варахиавци ...
Елиасивовци... Една здрава бригада!
__________________
БПЦ "Нов живот" Варна
25.08.2024 г.
