/проповед/
Арабски студент написал
писмо на баща си:
- Тате, аз съм добре и
изпитите вземам с лекота. Само дето ми е вече неудобно, че отивам до колежа с
най-скъпия в света Мерцедес, а моите учители и колеги пътуват до там с влак.
След една седмица
получил отговор:
- Сине, преведох ти по
сметката 30 милиона. Моля повече не засрамвай семейството ни. Купи си влак и
ти.
Продължаваме нашето пътуване в книгата Галатяните с
поредицата „Няма друг път“. Миналият път говорихме за четири обещания, които
новият живот в Христос ни дава - нова свобода, нова идентичност, нова позиция и
нова увереност.
Днес навлизаме в последната трета част на книгата Галатяни.
Първите две глави са повече като лично свидетелство от живота на Павел. Трета и
четвърта глави са доктринални, тоест говорят за основни Библейски истини. А
пета и шеста глави са посветени на християнския живот.
Днес ви предлагам да разгледаме един от най-важните пасажи
за християнския живот в Новия завет. Той се намира в Галатяни 5 глава и повдига
един важен въпрос, който всички ние си задаваме. Нека първо прочетем текста:
Галатяни 5:16-18 „И тъй, казвам: Живейте по Духа, и няма да
угаждате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а
Духът – противното на плътта; понеже те се противопоставят едно на друго, за да
не можете да правите това, което искате. Но ако се водите от Духа, не сте под
закон.“
Важният въпрос, който този пасаж отправя към нас е, защо ми
отнема толкова много време да стана по-добър?
„Мислех, че вече няма да избухвам.“ „Ходя на църква всяка
неделя, но все още имам съмнения.“ „Все още се изкушавам от порнографията.“
„Мислех, че досега ще стана много добър човек, но имам много лоши навици.“ „Все
още изпитвам много горчивина и не мога да го преодолея. Защо отнема толкова
много време?“
Когато повярваме ни се струва, че вече сме напълно обновени
и трансформирани. Летим във въздуха от радост. Но обикновено промяната не
настъпва толкова бързо. Макар и да сме нови създания в Христос, промяната
настъпва постепенно.
Когато израелтяните влязоха в Обещаната земя, Бог не им
позволи да я завладеят изведнъж. В Ханаан те имаха много врагове и трябваше да
се бият за всеки сантиметър. И след като завладееха дадена територия, трябваше
да се бият, за да я защитават. Минаха много години, преди да завладеят цялата
земя.
Според някои богослови това е метафора за християнския
живот. Ние сме в духовна война с духовни врагове, които няма да се предадат
лесно. Всяка отделна битка е важна. И колкото и да не ни се иска да го
признаем, ще трябва да се борим с греха и изкушенията докато сме на тази
планета. От тази война няма уволнение.
Затова толкова бавно ставаме по-добри.
В нашия текст ще видим, че борбата е нормална част от
християнския живот, но също така ще разберем, че тази борба води до много
духовни ползи. И накрая, ще видим как можем да живеем по Духа.
1.
Борбата
е нормална част от християнския живот.
Това е една доста нелицеприятна истина за много християни,
защото те са били учени, че като повярват, животът им ще бъде една непрекъсната
победа. Че всичките им проблеми ще бъдат разрешени като с магическа пръчка. Но
това не е нито реалистично, нито библейско.
Бог иска ние да се подвизаваме в доброто войнстване (2 Тим.
4:7-8), облечени с Божието всеоръжие, да противостоим в злия ден (Ефесяни
6:11,13) и да понасяме несгодите като добри войни на Исус Христос.
Плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното
на плътта.
Павел казва, че в нас постоянно воюват плътта и Духът.
Плътта символизира нашата паднала природа поради това, че физически произлизаме
от Адам. Неотдавна папата заяви, че хората са добри. Това не е библейско
твърдение. Библията казва, че „няма праведен нито един“ (Римляни 3:23).
Нашата паднала природа е враждебна на Бога, егоистична и
зла. Когато дойдем при Христос, ние ставаме нови създания, защото Святият Дух
заживява в нас. Доминиращата сила на плътта е пречупена, но злите желания
остават. Някой беше казал, че злите ни желания излизат от плътта така, както
пушекът от комина. По рождение ние сме плътски, но когато повярваме, Божият Дух
ни новоражда.
Този конфликт между плътта и Духа е неизбежен и поражда
противоположни желания у вярващия. Със същата уста ние благославяме и кълнем
(Яков 3:9). Ние обичаме и мразим, прогласяваме Христос и след това лъжем, четем
Библията и гледаме лоши филми.
Когато повярваме, проблемите не свършват, само са различни
отпреди. Като невярващ ти вършиш грехове, защото това е естественото ти
състояние. Като християнин имаш нова природа, когато те притегля към Бога, но
плътта те дърпа в обратна посока. Така че, християните изпитват конфликт, за
който невярващите не подозират. Наградата ни на небесата е голяма, но и борбата
е голяма.
Но искам да ви насърча, ние трябва да благодарим на Бог за
тази борба в нас. Защото щом преминаваш през тези борби, това означава че ти се
стремиш към святост, искаш да си угоден на Бога, искаш да познаваш Исус повече.
В крайна сметка, това е доказателство, че ти си Божие дете!
Но ако грехът не е проблем за теб и даже те радва, ако
кълнеш, и мразиш и крадеш, ако се подиграваш на хората, изпитваш похот и през
главата ти преминават всякакви ужасни мисли, ако имаш лош речник, ако правиш
всичко това и не чувстваш никакво съжаление, за теб няма надежда в този свят.
Един християнин, който завършил Библейски колеж, изпратил
отворено писмо до приятелите си. В него обявил, че е загубил вярата си и че е
хомосексуалист. Той пишел, че дълго се е борил със сексуалното изкушение и се е
опитвал да живее християнски живот. Но накрая решил, че не си струва да се
бори, сега бил намерил истинското си аз и имал мир, затова моли приятелите му
да го приемат като хомосексуалист.
Но този човек се самозалъгва. Мирът, който чувства, е само
затишие пред буря. Библията казва, че
Притчи 14:12 „Има път, който се вижда прав на човека, но
краят му води към смъртта.“
Грехът предлага временно облекчение от вътрешната борба, но
това е фашив мир, който води до нещо много лошо.
Подобно на този човек, много християни днес мислят, че е
лошо да изпитваш вътрешна борба и че начинът да се справиш със сексуалното
изкушение (или кое и да е друго изкушение) е като му се предадеш.
Много проповедници днес проповядват, че ако живееш
„победоносен християнски живот“, едва ли не твоите борби ще изчезнат. Това
обаче е небиблейско. Докато живеем в тези тела, ще имаме изпитания и изкушения.
Заради подобни поучения много християни се разочароват, когато не могат да
постигнат обещаната „победа“ над греха.
След това има само една крачка до това да кажеш, че
християнството не помага, тъй като изпитанията продължават.
Представяте ли си някой да каже, „Аз обичам да обирам
банки. Харесва ми предизвикателството да вляза с взлом в банка и да изляза с
много пари. Дълго се борих с порива да обирам банки, но вече съм уморен. Искам
приятелите ми да знаят, че съм банков обирджия и имам мир за това.“ Бихте ли
„влезли в положението“ на такъв човек?!
Или някой да каже, „Аз съм педофил. Всъщност, не харесвам тази дума,
предпочитам да казвам, че съм „привлечен от непълнолетни“. Борих се с желанието
си да спя с деца, но вече не мога да се съпротивлявам. Реших да бъда такъв,
какъвто съм. Вече имам мир и съм щастлив. Искам да приемете, че съм привлечен
от непълнолетни и да продължим да бъдем приятели.“
Ние не бихме могли да приемем подобни сълзливи обяснения в
друга област, но когато някой каже, „Аз съм хомосексуален“, защо очакват да
кажем, „Еми, добре, щом така се чувстваш...“ Не, не е добре! Бог вече е казал,
че това е отвратителен грях.
Левит 18:22 „С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота.“
1 Коринтяни 6:9-10 „Или не знаете, че неправедните няма да
наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито
идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито
хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито
хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.“
Затова излизаме следващата седмица да заявим като църкви,
че хомосексуализмът е грях и подстрекаването към хомосексуализъм е ужасно
престъпление. Тези хора игнорират Божието слово, затова трябва да бъдат
предупредени, преди да е твърде късно.
Вътрешната борба, през която преминаваш не е грешна. Грях
е, когато се предадеш на изкушението.
Разбира се, колкото повече пребъдваме в молитва и се храним
с Божието слово, колкото повече общуваме с християни и се включваме активно в
служение, толкова по-победоносни ставаме в борбата с греха. Но това не
означава, че изкушенията ще престанат. Това ще стане, когато отидем на небето.
Дотогава ние трябва да се изпълваме с Духа, да вървим по тесния път и да се
подвизаваме в доброто войнство.
2.
Борбата
води до много ползи.
Тук идва насърчителната част. Бог допуска да бъдем
изкушавани и да преминаваме през тези борби, защото само така можем да
израстнем в християнския си живот.
Когато чувам приятели да казват, че се надяват техните деца
да не преживяват трудностите, през които те са преминали, разбирам това, но не
съм съгласен. Тези трудности са ги калили и са ги направили това, което са
сега. Нима искат техните деца да са слаби?
Когато бяхме на мисия сред
бесарабските българи в Молдова, в последния ден църквата там организира
състезателни игри сред природата. В продължение на няколко часа стотина деца,
разделени в различни отбори бягаха по поляните в търсене на съкровища.
В един момент до нас дойде
едно 10-годишно момче, цялото в кръв. Беше се порязало на нещо в тревата.
Изобщо не плачеше, смееше се. Дали трудностите, в които живеят нашите сънародници
там, не го бяха научили да стиска зъби и да се смее на болката?
Тук не става въпрос сами да
търсим и да си създаваме трудности в живота. „Достатъчно е на деня злото“,
както казва Словото. Аз говоря за друга гледна точка към страданията, особено
ако причина за тях е нашата вяра.
Петър казва:
1 Петър 3:13 „Но даже ако
пострадате за правдата, блажени сте.”
По-добре е да страдаме поради
доброто, защото то винаги дава плодове - в нашия характер, нашето служение и
свидетелство. Изобщо, страданието, борбата е нещо добро за нас!
Човек намерил какавида на
императорска пеперуда и я взел вкъщи да гледа как ще се излюпи. Един ден се
появило тънко отверствие и няколко часа пеперудата се борила, но не успяла да
се промуши през него. Човекът решил да й помогне. Взел ножица и разрязал
пашкула.
Пеперудата излязла лесно с
голямото си и подуто тяло и малките сбръчкани крилца. Той очаквал след няколко
часа крилата да се разтворят и придобият естествената си красота, но това така
и не станало. Вместо да се превърне в лекокрило същество, пеперудата прекарала
живота си влачейки надутото си тяло и сбръчканите си крила.
Тесният пашкул и борбата,
необходима на пеперудата, за да премине през малкото отверствие са Божият начин
да накара течността да премине от тялото към крилата. „Милостивото” разрязване
всъщност се оказало жестоко. Понякога ние се нуждаем именно от борба!
Когато преминаваме през тези борби, това ни смирява.
Принудени сме да изоставим нашата гордост и арогантство и да извикаме към Бог
за помощ. Осъзнаваме, че с наши сили не можем да се справим, но се нуждаем от
Божията сила.
Така развиваме един живот на покаяние. Постепенно се
научаваме да внимаваме за местата, където сме най-уязвими за греха. Започваме
да копнеем за небето. Същевременно, насърчени сме да се учим от опита на други
светии и да изграждаме навици, които да водят до освещение и святост.
Борбите имат още един положителен ефект – показват ни колко
важно е да излезем от нашата анонимност, да търсим общение в тялото Христово и
да споделяме за слабостите си и да се молим за победа заедно с други християни.
3.
Бог
иска да ходим по Духа.
Галатяни 5:16 „И тъй, казвам: Живейте по Духа, и няма да
угаждате на плътските страсти.“
Живейте по Духа. Или още „ходете по Духа“, както е в други
преводи.
Ние знаем, че Духът е третото лице на Триединния Бог.
Святият Дух е личност. Той заживява в нас от момента на обръщението ни и
започва да ни дава нови желания. Освен това, Той ни дава сила да се покоряваме
на Неговите заповеди. Води ни да живеем така, че да приличаме повече на Исус.
Това, което законът не можа да направи, Святият Дух може.
Нашата надежда не е в сухи правила, но в личността на Святия Дух, който живее в
нас. Чрез Неговата сила можем да се покорим на Бога, когато преминаваме през
битка с греха.
Гръцкият глагол, преведен с „ходя“ (перипатейте) е в
несвършен вид и означава „ходя непрекъснато“. Какво означава „ходя“?
Предприемам поредица от малки стъпки в една и съща посока за дълъг период от
време. Ходене означава „стабилно напредване в една посока посредством осъзнати
избори, направени за един дълъг период от време.“
А да ходя в Духа означава да оставя моето поведение да се
ръководи от Святия Дух. Да напредвам в живота стъпка по стъпка, уповавайки на
водителството на Святия Дух.
Понякога ходенето може да е бавно, безинтересно и
отегчително, но чрез него стигаме от т. А до т. Б. Просто трябва да тръгнеш да
вървиш и да не спираш по пътя, докато не достигнеш целта.
Една посветена християнка споделила с пастора си, че се
бори със зависимост. Той нямал представа за това, никой от нейните приятели
също не знаел. Но вече положението било нетърпимо, тя чувствала силна вина и
отчаяние.
Пасторът ѝ напомнил, че това не се е случило изведнъж, но е
станало след хиляди погрешни избори през дълъг период от време. Казал ѝ също,
че възстановяването е възможно, но няма да се случи изведнъж. Тя трябвало да
извърви много малки стъпки към светлината, преди да се освободи от тъмнината.
Всеки ден ние вземаме много решения и повечето от тях
изглеждат маловажни. Кога да стана от сън, да закусвам ли, какво да закусвам,
какво да слушам в телефона, докато отивам на работа, в училище или в
университета? Да прочета ли нещо и какво? На кого да се обадя? Как да се
отнасям с колегите и съучениците си? Какво да е първото нещо, което ще кажа на
съпруга или съпругата си, или на родителите си, когато вляза вкъщи?
Ще прекарам ли малко време с децата си след работа? Ще водя
ли семейството си в тихо време и молитва с Бога?
Всяко решение, без значение колко незначително изглежда,
има значение. Няма неутрални решения, защото всяко решение води към следващ
избор. И всяко решение и всяка постъпка ни водят или с една крачка по-близо до
светлината, или с една крачка по-близо до тъмнината.
Затова пасторът казал на жената, че за да излезе от
тъмнината, трябва да започне да прави целенасочени крачки към светлината. И я
предупредил, че когато се събуди утре, все още ще е в тъмнината. Същото ще е и
на следващия ден и на по-следващия. Затова ще трябва да прави стъпки на вяра,
въпреки че не вижда промяна.
Но ако продължава да прави малки стъпки към светлината,
след месец-два един ден ще се събуди и ще види малки лъчи светлина на
хоризонта. И един ден, рано или късно, ако продължава да ходи в светлината, ще
се събуди и ще види стаята си осветена от ярката светлина на Божията любов
около нея.
След няколко месеца тя му писала, че когато излязла от
офиса му, била решена да прави стъпки на вяра, макар че в началото било много
трудно. Много дни сякаш мракът около нея не се вдигал. Но Бог е верен към
децата си, които живеят в покорство на Словото. Бавно светлината започнала да
изгрява и един ден се събудила и видяла целия си живот окъпан в светлина. Била
освободена. И оттогава продължава да ходи в светлина.
Ходенето в светлината не е някакво мистично преживяване,
запазено за специална категория християни. Както казва шотландският теолог Джон
Браун, „Святостта не се състои от мистични спекулации, ентусиазиран плам или
незаповядан аскетизъм; тя се състои в това да мислиш така, както Бог мисли и да
имаш желанията, които Бог има.“
То е Божият план за живот за всеки християнин. Той се
състои просто в това да избереш чрез Божията благодат да правиш малки стъпки
към светлината ден след ден.
Както казва Самюъл Ръдърфорд, „Когато Господната
благословена воля задуха вашите желания, най-добре е със смирение да отплувате
към Него и да сте готови да бъдете водени по какъвто и да е път, който нашият
Господ пожелае... Не знаете какво прави Господ от това , но ще го разберете
след това.“
С малките стъпки, които ще правите, тъмнината няма да
изчезне, но ще ти позволи да ходиш в светлината дори когато чувстваш подтик да
вървиш в друга посока. Със силата на Духа можем да изберем да ходим в
светлината всеки ден.
Важно е да останем смирени, да се храним със Словото и да
се молим, и да държим очите си на Исус. Да правим малки стъпки към светлината
всеки ден. И ако паднем, да станем и да продължим към светлината.
Бог допуска да е изпитана вярата ни в борба, за да
осъзнаем, че имаме нужда от Него. Щом минаваш през борби, това означава че си
Негов.
2 Коринтяни
5:2 „Понеже в този дом стенем, като очакваме да се облечем с нашето небесно
жилище.“
Ние стенем и се надяваме на Божията помощ, защото „където
се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). В борбата с греха ти
ставаш духовно по-силен и се подготвяш за небето. Затова, ако си Божие дете,
устоявай в борбата. Бог е на твоя страна, дори в тъмнината.
Eдин
певец може да пее, докато светлината осветява нотните листи, но трудността
идва, когато слънцето не хвърля своите лъчи. Тогава добрият певец трябва да се
вгледа в себе си, да влезе в контакт с Духа, и да пее по Неговите ноти. Както
казва Спърджън, „Всеки глупак може да пее през деня. Не е естествено да пееш в
беда, не е естествено да пееш през нощта. Затова, вярващият получава своите
песни от Бога, защото Бог дава песни през нощта.“
Бог иска да пееш, дори когато проблясват светкавици и бучат
гръмотевици. Дори когато наоколо е паднала тъмнина. И точно когато чувстваш
грехът да се промъква към теб, опитвайки се да плени твоята душа, чуй гласа на
Исус, който ти казва да продължаваш да се биеш. Той обеща никога да не те
оставя.
Матей 28:20 „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до
свършека на века.“
