/проповед/
Когато бях малък си спомням, че една година съседите се
оплакваха от нашествие на мишки. Не в апартаментите, но в мазите. В нашата маза
баща ми също беше забелязал мишка. Един ден ми каза да сляза с него в мазата.
Отнякъде изкара един стар капан за мишки, сложи малко сирене и го заложи. На
другия ден пак слязахме заедно – в капана се беше хванало едно малко мишле. То
беше направило грешката да влезе и да хапне сиренцето.
По-късно научих колко болезнени за животните са тези капани.
В някои страни даже металните капани са забранени за използване.
Не само животните, но и хората също могат да бъдат
изненадани и да попаднат в капан. Днес ще говорим за капана на греха.
Не е никак приятно да попаднеш в капан. Преди няколко дни в
подножието на втория по височина връх в света, К2, загина българският алпинист
Атанас Скатов. К2 е висок 8611 м. и се смята за по-труден технически и
по-опасен от Еверест. Той е и най-смъртоносният от всички осемхилядници. Над 80
алпинисти са загубили живота си в подножието му, а по-малко от 320 души са го
изкачили успешно.
През зимата условията са още по-предизвикателни, защото
рискът от лавини е много висок. Силни ветрове развиват скорост до 200 км/ч, а
температурите достигат мунис 50 градуса. К2 беше последният непокоряван през
зимата осемхилядник, докато на 18 януари десетима непалци не го изкачиха
заедно.
Предполага се, че Скатов се е изпуснал докато е откачал и
разкачал предпазителите. Летял е около 2 км при фаталното падане. Колко ужасна
смърт!
Но има и по-ужасна. На 15 август 2019 г. 21-годишният
Мартин Трифонов от с. Сотиря убива по особено жесток начин 7-годишната Кристин.
През януари 2020 г. сливенският съд го осъди на доживотен затвор. Мартин
Трифонов няма да умре от падане, нараняване или измръзване. Но ще умре поради
грешната си обсебеност от идола на секса. Поради това, че е попаднал в капана
на греха.
Ефесяни 5:5 „Защото добре знаете това, че никой блудник,
или нечист, или сребролюбец (който е идолопоклонник) няма наследство в
царството на Христос и Бога.“
Нашият проблем се казва „грях“. Грехът е това, което ни
отделя от Бога и от другите хора. Много хора са в капана на греха. Само Бог
може да ни спаси от греха и да ни даде вечен живот. Затова е толкова важно да
търсим Божията помощ, за да не попаднем в този капан.
Божията мъдрост в Притчи ни казва, че всеки може да попадне
в капана на греха. Днес ще разгледаме три вида грехове, в чийто капан можем да
попаднем - прибързаните обещания, мързела и злото сърце.
1. В капана на прибързаните обещания.
Притчи 6:1-5 „Сине мой, ако си станал поръчител за ближния
си, или си дал ръка за някой чужденец, ти си се впримчил с думите си, хванат си
с думите на устата си. Затова, сине мой, ето що направи, за да се отървеш, тъй
като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при нозете на ближния си и го
моли настоятелно; не давай сън на очите си, и дрямка на клепачите си, докато не
се отървеш като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.“
Преди време една жена ми разказа как една близка нейна
приятелка ѝ поискала голяма сума пари назаем, за да купи апартамент. Тя имала
парите, тъй като се била върнала от няколко годишен престой и работа в Гърция.
Имала ѝ доверие, защото я познавала добре, или поне така си мислела. Затова ѝ
дала парите.
Но минала година и от приятелката ѝ нито вест, нито кост.
Обадила ѝ се, за да се видят. Тя дошла на гости, но изобщо не споменавала нищо,
че смята да започва да връща парите. Накрая жената я попитала кога ще може да ѝ
се изплати. Длъжницата побесняла, че я пита, казала „Нямаш ли ми доверие!“ и си
отишла.
Оттогава са минали около 10 години и тя все още не е
върнала цялата сума.
Случвало ли ви се е някой да ви иска назаем пари и да ви
каже, „Ще получа заплата в началото на месеца и ще ти върна парите.“ И когато
му даваш парите знаеш, че няма да ти ги върне в началото на месеца и кой знае
дали изобщо ще го направи.
Понякога ние попадаме в капана на прибързаните обещания на
някой човек. Друг път самите ние даваме прибързани обещания. Една от версиите
на Библията прави следния превод на Притчи 6:1-5:
„Детето ми, представи си, че се съгласиш да изплатиш дълга
на някого, който не може да си върне заема. Тогава ти попадаш в капана на
твоите собствени думи и ставаш зависим от него. Ето какво трябва да направиш:
иди и го помоли за разрешение да разтрогнете споразумението. Направи това преди
да си легнеш или дори преди да ти се доспи. Спаси се, както елен или птица се
опитват да се спасят от ловец.“
Понякога попадаме в капана на собствените си думи.
Обещаваме нещо, но не го правим. Някой търси помощ от нас, ние казваме „Да,
добре, ще решим проблема.“ Често даваме празни надежди и изговаряме
безсъдържателни думи.
Но това са лъжи, а лъжата е грях, който вкарва в капан хората.
Ако искаш да избегнеш този грях, не лъжи, кажи истината. Кажи, „Не мога да ти
помогна сега, съжалявам.“ Или просто си дръж езика зад зъбите. По-добре да не
кажеш нищо, отколкото да си отвориш устата и да кажеш нещо, за което да
съжаляваш.
Веднъж бяхме с приятели и аз се пошегувах неуместно.
Изведнъж настана тишина. Все още не разбирах какво бях направил и защо всички
се умълчаха, както се смеехме. Погледнах към моята съпруга – един неин поглед
ми е достатъчен да разбера, когато съм сгазил лука. Веднага схванах, че с
шегата си съм наранил един от присъстващите.
Притчи 20:25 „Примка е за човека да казва необмислено:
Посвещавам това, и след като се е обрекъл, тогава да разпитва.“
Притчи 18:13 „Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и
позор за него.“
Ефесяни 4:25 „Затова, като отхвърлите лъжата, говорете
всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.“
Бог иска ние да говорим само истината. Можем да правим това
само ако сме повярвали в Него и сме Му позволили да променя нашето сърце.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро (Лука 6:45).
Псалми 19:14 „Думите на устата ми и помислите на сърцето ми
нека бъдат угодни на Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.“
Друг капан, в който можем да попаднем, е...
2.
В
капана на мързела.
Притчи 6:6-11 „Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за
постъпките ѝ и стани мъдър. Тя няма ни началник, ни надзирател или управител,
но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва. Докога ще спиш,
ленивецо? Кога ще станаеш от сън? Малко спане, малко дрямка, малко скръстване
на ръце за почивка – и ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник и немотия
като грабител.“
Един човек се пенсионирал и приятел го попитал дали му
харесва да си почива. Той отговорил, „Проблемът с нищо неправенето е, че не
можеш да си вземеш почивен ден.“
Турист попитал старец, който седял на един пън как е.
„Много добре - отговорил старецът - трябваше да насека няколко дървета, но се
разрази циклон и ми спести работата.“ „Това е чудесно“. „Да, и след това една
светкавица възпламени купчината боклук и ми спести труда да я изгарям.“ „Еха, и
какво правиш сега?“ „Не много. Чакам да стане земетресение и да изкара
картофите от земята.“
Спърджън е казал: „Някои изкушения идват до трудолюбивите,
но всички изкушения нападат безделните.“
Има хора, които са толкова мързеливи, че ги мързи да сложат
и лъжицата в устата си. Има мъже на 35 и повече години, които не се женят, не
работят, живеят при родителите си и те се грижат за тях. Много хора предпочитат
някой друг да се грижи за тях – родителите им, държавата...
Дълги години заливът на град Монтерей в Калифорния бил рай
за пеликаните. След риболов рибарите очиствали рибата и изхвърляли
вътрешностите ѝ на пеликаните. Птиците станали дебели, мързеливи и доволни. Но
след няколко години започнали да използват вътрешностите на рибата за друго и
вече нямало за пеликаните.
Когато това станало, пеликаните не се опитали да ловят
отново сами рибата си. Те отслабнали, много умрели от глад. Били забравили как
да ловят риба сами.
Същото се отнася до хората. Ако ги храните през цялото
време, никога няма да се научат да се хранят сами.
Притчи 10:4 „ Ленивата ръка докарва бедност, а
трудолюбивата ръка обогатява.“
Българите се славим като трудолюбива нация, но след липса
на стимули през последните десетилетия ни е трудно да свикнем да работим както
сме работили преди.
А как трябва да се отнасяме към братя и сестри, които са се
хванали в капана на мързела?
2 Солунци 3:10-12 „Защото и когато бяхме при вас, заръчахме
ви това: Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде. Понеже слушаме как
някои постъпвали нередно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди
работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да
работят тихо и да ядат своя си хляб.“
Нашите власти и бюрократите в Европейския съюз трябва да
чуят тези стихове!
Притчи 6:6 „Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за
постъпките ѝ и бъди мъдър.“
Moжем да
заменим думата ленивец с думата „кръшкач“. Това е човек, който отбива номера,
който се скатава. С други думи не полага достатъчно усилия, не му се работи.
Това може да е родител, който не полага усилия да възпитава
децата си. Може да е дете, което не си учи уроците и не си пише домашните, а
играе на игри в телефона по цял ден.
Ако сме искрени, всички сме податливи на кръшкане. Какво ще
кажете за кръшкането от молитва? А от четене на Библията?
1 Солунци 5:17-18 „Непрестанно се молете. 18 За всичко
благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.“
Псалми 119:103 „Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи! По-сладки
са от мед за моята уста.“
А какво ще кажете за кръшкането от свидетелстване за Исус?
Ако не правим това, което Бог иска да правим, ние ставаме
духовни кръшкачи. Всъщност, когато отказваме да се покоряваме на Бога, ние
съгрешаваме. Попадаме в капана на греха мързел. Затова Соломон ни съветва да се
поучим от мравките:
„Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките
ѝ и бъди мъдър.“
Можем да се научим от мравките. Когато Бог ни дава време на
изобилие, можем да се подготвим за време на нямане. Бог е източникът на всичко,
което имаме, включително умението да работим. Ние трябва да работим упорито, да
сме мъдри настойници над това, което ни е дал и да си почиваме в обещанието, че
Той се грижи за нас.
И накрая, трябва да внимаваме да не попаднем...
3.
В
капана на нашето сърце.
Притчи 6:12-15 „Човек нехранимайко, човек беззаконен е
онзи, който ходи с извратени уста. Намигва с очите си, говори с краката си, дава
знак с пръстите си; който има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,
затова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то
непоправимо.“
Човек, който крои зло, има проблем със сърцето си!
В Писанието сърцето представлява командния център на
цялостната личност, вътрешният човек, изворът на всички желания. Миналият път
казахме, че синоним на сърцето е съзнанието. Мястото, където той чувства,
желае, мисли, копнее, разбира и управлява волята.
Лука 6:45 „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си
изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото;
защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.“
Нашето сърце, вътрешният ни човек, определя това, което
казваме и правим.
Човек с извратено сърце крои постоянно зло. A когато разполага с безгранична власт, той
може да унищожи милиони животи.
Такъв човек с извратено сърце е китайският президент Си
Дзинпин. По негова заповед се разрушават църкви, пастори и служители се хвърлят
в затворите. От няколко години е предприел геноцид срещу уйгурите в
северозападен Китай. Хората са масово следени, задържани, подлагани на
индоктриниране и дори насилствена стерилизация. Милион и половина са в лагери
за превъзпитание.
Лагерниците се заставят да се откажат от исляма, да
засвидетелстват вярност в комунистическата партия и да учат мандарин. Жените са
систематично изнасилвани и измъчвани.
Не всички хора с извратено сърце са убийци, но те кроят
всякакво зло. Но как можем да се опазим от зло и извратено сърце? Писанието
казва на друго място:
Еремия 17:9 „Сърцето е измамливо повече от всичко и е
страшно болно.“ Ние сме грешни и склонни да падаме в капана на греха. Затова
Соломон казва,
Притчи 6:16 „Шест неща мрази Господ, седем са мерзост за
Него“. Грехът приема различни форми и превъплъщения. Бог мрази греха, но обича
грешника. И само Бог може да ни помогне да избягваме капана на греха. Само Той
може да ни извади от Него.
Един човек говорил с индустки монах и го попитал, „Можеш ли
да кажеш за себе си, „Аз съм възкресението и животът?“ Човекът отговорил, да,
мога. Тогава човекът го попитал, „Но можеш ли да накараш някой да ти повярва?“
Исус Христос не само каза за себе си, че е възкресението и
животът. Неговият характер, живот, смърт и възкресение потвърдиха думите му. Но
много хора не желаят да се обърнат към Него и се опитват сами да се спасят.
Когато пчела попадне в отворен буркан, започва да се опитва
да излезе от буркана, като се блъска в стъклените му стени. Търси изход там,
където той не съществува, докато се умори и умре от преумора. Ние често сме
като пчелите. Борим се с греховете си и с греха, без да се сетим, че изходът е
да погледнем нагоре!
Но през цялото време Исус ни вика при себе си.
Матей 11:28: „Елате при мен всички, които сте отрудени и
обременени, и Аз ще ви дам почивка!“
Когато го направим, Той ни обещава, че ще ни освободи от
робството на греха.
Римляни 6:11-12 „Така и вие считайте себе си мъртви за
греха, а живи за Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето
смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.“
Само Исус може да ни освободи от капана на греха!
