Алфа и Омега (Откровение 1)

 

/проповед/

Тази година е най-странната година в живота на повечето от нас. Вече седми месец живеем с един вирус, който причини пандемия. Светът е голям и вирусът дебне отвсякъде. Хората живеят в страх, макар и да не си го признават.

Извънредното положение доведе до икономическа криза. Много хора се страхуват дали ще могат да си плащат сметките и да се грижат за семействата си. Сушата заплашва допълнително да влоши положението. Към здравната и икономическата криза се прибавя и психологическата, и духовна криза, която изпитват хората.

Вирусът е невидим враг, срещу който можем да се опитваме да се предпазим, но в крайна сметка няма гаранция, че няма да се заразим. Сушата, наводненията, другите природни бедствия също са непредсказуеми. Коронавирусът преподреди приоритетите ни и ни показа важните неща в живота.

Нещо подобно става с нас, когато четем книгата Откровение. Тя е най-плашещата книга в Библията. Тя съдържа страховити описания на чуми и бедствия, войни и нашествия от странни създания по лицето на земята. Кара ни да се чудим дали ако тези събития се случат в живота ни, ще можем да оцелеем. Както казва един пастор, „Откровение е трудна за разбиране книга, но е невъзможно да я забравиш.“

Неслучайно тя е последната книга в Библията. Тя съдържа теми от цялата Библия. Преди време разгледахме първата книга Битие в проповеди. Битие и Откровение рамкират цялата Библия и са свързани тематично помежду си. В Битие виждаме началото на човешката цивилизация, на човешката история и на греха, а в Откровение – техния край.

Знаете ли, че двете книги, които дяволът мрази най-много са Битие и Откровение. Защо ли? В Битие е произнесена присъдата на дявола. В Откровение тя е изпълнена. Откровение е некрологът на дявола.

Ако Битие е посятото семе на цялото Писание, Откровение е кулминацията му. Освен това Откровение е единствената книга, която обещава да те благослови, ако я прочетеш и слушаш - още един стимул за нас да четем и да пазим в сърцето си думите на Откровение.

Много от темите в Писанията са разгледани подробно за последен път тук. Сравняват книгата Откровение с голямо международно летище, на което се приземяват самолети от цял свят. Можеш по външния вид и езика на пристигащите да определиш откъде са те – дали са от Германия, Англия, Япония или САЩ. По същия начин докато разглеждаме Откровение, ако сме чели Библията, ще разпознаваме много от големите теми в Библията и ще знаем от коя старозаветна книга са те.

Нека оставим Откровение да говори само за себе си, като прочетем пролога към книгата:

Откровение 1:1-3 „Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан, 2 който възвести Божието слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, което е видял. 3 Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“

Заглавието на книгата „Откровение“ произхожда от първата дума в текста, apokalypsis, която на гръцки означава „разбулвам, разкривам“. Заедно с Даниил и други текстове в Библията тя се определя като „апокалиптична литература“.

За този жанр книги е характерно, че се разбулват тайни, които не могат да бъдат разкрити с обичайно проучване. Откровение е като една драма, в която завесата се дърпа малко по малко и постепенно пред нас се открива цялото „задкулисие.“ Маските падат.

Първата дума в книгата, превърнала се в нейно заглавие ни показва, че тя ще ни разкрие много тайни. Например, защо има зло на земята и какъв ще е неговият край, как да водим благочестив и праведен живот в един един свят на зло и неправда и т.н. 

Малко по-надолу се казва, „Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество.“ Тази книга не е само разбулване на тайни, но и пророчество за „онова, което има да стане скоро“. Ще научим какви личности ще се появят на световната сцена в последното време и какви събития ще се случат преди Второто идване на Христос.

И как ще ни бъде открито всичко това? „Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан.“ Думата за „яви“ на гръцки, esēmanen, означава „изяснявам чрез знаци или символи“. Христос даде символи на слугата си Йоан. Едно от първите неща, които трябва да кажем за Откровение е, че в нея изобилстват символите. Символите са важни, защото те ни помагат да разберем неща, които не можем иначе да си представим.

Преди много години един татко обяснявал на малкия си син така какво е радио и му казал: „Ти знаеш, че телеграфът е дълга жица, опъната между два града. Все едно имаме едно голямо куче, чиято глава е във Варна, а опашката – в София. Ако настъпиш опашката му в София, то лае във Варна. Радиото е същото нещо, само че без кучето.“

Символите и метафорите са чудесен начин да обясниш нещо, което иначе е трудно за разбиране. Книгата Откровение е нещо такова. В нея четем за странни зверове и същества, но те символизират реални личности и събития.

Как получаваме напътствие относно значението на тези символи? Почти всички те са вече обяснени в останалите книги на Библията. Затова не започвай да четеш Библията от Откровение!

Видяхме също в ст. 1, че автор на книгата е Йоан. Но истинският ѝ автор е Бог. Това е „Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог“. Бог Отец е разкрил съдържанието ѝ на Своя Син.

В Матей 24:36 Исус казва, че макар и да разбира много от нещата, които ще станат в последното време, Той не знае времето, когато ще се случат. Това знае само Отец.

Разбира се, сега когато Той е възкръснал и прославен, Той знае кога, но докато е бил на земята не го е знаел. И сега Той предава това знание на ангел, който на свой ред изявява на Йоан чрез символи какъв е Божият план, и така той достига до нас. Това прави тази книга уникална сред останалите в Библията. Никоя друга книга не е дадена по този начин.

В следващата част от ст. 4-8 Йоан ни запознава с основните действащи лица в книгата. Първият от тях е Йоан:

Откровение 1:4 „Йоан – до седемте църкви, които са в Азия...“

Йоан често споменава себе си и на други места в книгата, наричайки себе си пророк. Макар и да има и други мнения, най-разпространеното от края на 2 в. е, че авторът на четвъртото евангелие, писмата на Йоан и Откровение е един човек – Йоан, братът на Яков и синът на Заведей.

Книгата е написана около 95 г.сл.Хр., когато император Домициан повече от всеки император преди него претендира за божественост и изисква поклонението на всички. Християните не могат да се съгласят с това, затова започва преследване на църквата.

Самият Йоан е заточен на о-в Патмос (ст.9). Той вече е стар и вероятно се чувства непотребен за Божието царство, изолиран от всички, но получава най-великото откровение, познато на човеците. Такъв е Бог! Точно, когато сме се отказали от себе си, Той има голямо откровение за нас. Бог не е свършил с теб!

По-нататък Йоан продължава с поздрав:

Йоан 1:4 „Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде...“

Йоан пише до конкретни съществували тогава църкви в Мала Азия и в началото ги поздравява с известната формула „благодат и мир“. Източник на благодатта и мира е триединният Бог. В началото виждаме описан Бог Отец. Името Му на староеврейски е Яхве, което означава „Аз съм, който съм“. Той е Вечно съществуващият.

...и от седемте духове, които са пред Неговия престол...

Това е първата от поредица седмици в книгата. Седем е символ на пълнота и съвършенство. Тези седем духове представляват в пълнотата си Святия Дух. Това се потвърждава от един стих в Исая: „и Духът Господен [1] ще почива върху него, Дух на мъдрост [2] и разум [3], Дух на съвет [4] и сила [5], Дух на знание [6] и страх от Господа [7].“ (Исая 11:2)

Святият Дух е този, който ни дава тази книга, в пълнотата на своята същност. Но неин автор, както казахме, e и Исус Христос.

Откровение 1:5 „и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе.“ С това и трите личности в Троицата вече са изброени.

Господ Исус Христос е централната фигура в книгата! Първо, Той е верен свидетел – това, което казва е истинно. В този свят на сблъсък на идеи, философии и идеологии, ние често се питаме, къде е истината? Тогава Верният Свидетел идва при нас и ни дава това Слово, казва ни истината.

Той е още „първородният от мъртвите“. Tой беше първият, който възкръсна в слава, след като е бил мъртъв. Всички други възкресени хора в Библията се върнаха към земния живот, но не и Исус. Той бе възкресен в прославено тяло и дава нов живот на тези, които вярват в Него.

Трето, Той е началникът на земните царе. В момента нашите управници са хванали властта и не я пускат въпреки масовите протести. Властта им изглежда недосегаема. Мислят си, че всичко им е позволено. Но Исус е техният началник. Той е Царят на царете. Един ден всички ще отговарят пред Него.

Той е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. Той е...

Откровение 1:5 „Този, Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.“

Това е първият хвалебен химн в книгата. В него разбираме първо, че Той ни обича. Всичко в живота на вярващия трябва да отразява любовта на Исус. Удивително е, че Той ни обича въпреки нашата невярност, арогантност и егоизъм. Как се променя живота на човек, когато той повярва в това!

Преди известно време помолих Тони да разкаже своето свидетелство пред църква и сигурно повечето от вас си го спомнят. Той е търгувал с наркотици, изплъзвал се е на полицията винаги. Но след една акция го натопяват и обвиняват в опит за убийство. Влиза в затвора и мисли само за едно - как да си отмъсти на натопилите го свидетели. Живее само заради отмъщението.

Но среща своята бъдеща съпруга, която е капелан в затвора, и е конфронтиран отново от Божията любов. В един момент просто тя го сломява и той се предава пред нея. Изведнъж изчезва желанието му да отмъщава. Предава отмъщението на Бога и се променя до неузнаваемост и днес служи в църквата и говори за тази съкрушителна Божия любов.

Когато среща предишните си приятели, те не могат да го познаят. А докато четох книгата му, в която разказва своята история, аз не можех да повярвам, че е правил и казвал всичко това, което е описал там! Как се променя човек, когато повярва в любовта на Исус!

За тази трансформираща любов говори тук Йоан! Исус е Този, който ни обича. Второ, Той „ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“. Той разчупва оковите на греха и скъсва веригите на лошите навици в живота ни. Той е този, който може да освободи всеки наркоман и всеки алкохолик от тяхната зависимост. Всички ние сме били подвластни на едно или друго робство – на нашата гордост, отмъстителност, избухливост, похот или страх. И Той освободи, като проля кръвта си за нас!

Трето, Той „ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец.“ Поради греховете си хората се чувстват недостойни и се страхуват да застанат пред святия и справедлив Бог. Свещениците в Стария завет бяха посредници между Бог и народа на Израил. Те обясняваха значението на жертвоприношенията и на закона на людете.

Днес ние имаме тази задача. Ние сме царските свещеници на Цар Исус. Ние трябва да бъдем до хората в техните страхове, болки, в техния мрак, самота и агония, за да им помогнем да разберат, че Бог копнее да ги привлече към себе си и да ги изцели.

Мислиш ли за себе си като за свещеник? Ако не, трябва да знаеш, че Исус е пратил теб и мен именно с тази задача.

Дотук видяхме кой е Исус и какво е направил и прави за нас. А в следващия стих Йоан го представя и с това, което ще направи в бъдеще:

Откровение 1:7 „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин.“

Това ще е кулминацията на човешката история. С всеки ден се приближаваме към нея! Един ден Той ще прониже облаците така, както някога се възнесе, и ще се яви в слава. Но за разлика от възнесението, сега ще го видят всички хора. Както казва Исус в...

Матей 24:30 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.“

Няма как да го пропуснеш. Няма да има нужда да гледаш новините по телевизията. Неговото славно завръщане ще е видно за всички хора по цялата земя. Ще го видят и ще го разпознаят дори тези, които го прободоха, евреите.

Един равин казал: „Когато Месия дойде, евреите ще кажат „Добре дошъл!“, но християните ще кажат, „Добре дошъл отново!“ Попитали го, „А какво ще каже Месията?“ Той отговорил: „Мисля, че ще каже, „Без коментар.“

Често невярващи хора ме питат защо евреите са обърнали гръб на свидетелствата, че Исус е техният Месия. Това е закоравяването и заслепяването на техните умове, за които Павел говори в Римляни 11:7 и 2 Коринтяни 3:14. То стана заради упоритото им неверие, но няма да трае вечно. Ще дойде ден, когато Израел ще разпознае своя Месия. Това е пророкувано, виждаме го и тук, в думите на Исус: „и онези, които го прободоха“.

Казахме, че Исус ще дойде в слава от облаците, ще го видят всички хора и трето, „всички земни племена ще заридаят за Него.“ (ст.7б) Защо?

При пришествието на Исус всички ще разберат, Господ не само съществува, но и че е жив и че идва да съди света. И те ще заридаят, защото ще осъзнаят, че са отхвърлили свидетелството за Него.

Вече казахме, че истинският автор на Откровение, както и на всяка друга книга в Библията, е Исус Христос, Живото Слово. В следващия стих Той сякаш слага своя автограф и казва:

Откровение 1:8 „ Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.“

Алфа и омега са първата и последната буква в гръцката азбука. За нас, българите, това изречение трябва да звучи така: „Аз съм А и Я.“ Той е Първият и Последният (1:17), „началото и края“ (21:6, 22:13). Бог иска ние да знаем, че Той знае всичко от началото до края. Той е Творецът на всичко. Той е Бог на миналото и Бог на бъдещето, Вседържец и всемогъщ Бог.

Несъмнено това е било насърчително послание за вярващите в края на първи век, по време на ужасни гонения и огромни страдания, през които са преминавали. То е насърчително и за нас днес. Исус ни казва, „каквото и да се случи, аз знам всичко; ако устоиш докрая, ще бъда с теб и ще ти помогна.“

Йоан получава това откровение на малкия о-в Патмос, дълъг само 9 и широк 6 километра, недалеч от бреговете на Турция в Егейско море. Той е заточен от римляните да работи на каменоломните там поради свидетелството си за Исус. Макар и изолиран от тялото Христово, намиращ се на един пуст остров, не му пречи да се покланя на Бога.

Това повдига въпроса какво правиш в дни, когато си далеч от тялото Христово, или във време на пандемия и карантина? Мислиш ли за Бога, за Неговия характер и Неговото величие? Покланяш ли Му се? Знай, че Бог може да те срещне навсякъде – в тихото ти време, в скръб и самота и да ти даде утехата на Своята благодат, да излее радост и мир в душата ти.

Това прави Йоан. Една неделна сутрин Йоан e в поклонение, „обзет от Духа“ (ст.10). Тогава чува „силен глас като от тръба“ (ст.10), който му казва да напише това, което вижда и да го прати на седемте църкви. И Йоан продължава:

Йоан 1:12-16 „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; 13 и всред светилниците (това са седемте църкви) видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; 14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък; 15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; 16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“

Йоан вижда Господ да стои всред седем златни светилника и със седем звезди в ръката. Това е втората поредица седмици в книгата. Господ е облечен в свещенически одежди, от което разбираме че Той е нашият велик Първосвещеник.

Бог ни дава това видение за да разберем, че нашият Първосвещеник все още служи сред своите църкви. Главата и косата му са бели като бяла вълна – символ на мъдрост и чистота.

Очите Му са като огнен пламък, нищо не може да се укрие от тях. Нозете Му приличат на лъскава мед, като в пещ пречистена. Гласът Му е като бучащи води. Лицето Му свети както свети слънцето в силата си. Пламък, пещ, слънце – всички тези различни състояния на огъня са също символ на съд. Ярката светлина на лицето Му символизира абсолютната истина. Мечът, остър от двете страни символизира Божието Слово.

Всички тези символи ни показват Исус като свещеник и Бог едновременно. Той е Първосвещеникът, който служи на своите люде посред опустошение и осъждение, но Той управлява историята и събитията в нея.

По-нататък в книгата Исус се явява и в образа на Агнец, лъв (гл. 5), конник на голям бял кон (гл. 19), Младоженец, който идва за невястата си (гл. 21). Всички те отразяват различни аспекти от служението на нашия Господ на Неговите люде.

Накрая виждаме реакцията на Йоан на това неповторимо видение:

Откровение 1:17-19 „И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; 18 бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. 19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.“

Реакцията на Йоан е същата като на други хора в Библията, които виждат славния Бог. Той пада на земята, поразен от величието на Божия характер. Исая прави същото, когато вижда Господ седнал на висок престол и полите Му изпълващи храма. Йов прави същото, когато Бог му разкрива Своята мъдрост и мощ.

Това е единственото място, където можеш да останеш, когато Бог се яви – да се проснеш на земята като мъртъв. Но какво направи Исус?

Първо, Той го докосна. Когато четем евангелията виждаме Исус винаги да се докосва до хората. Той изцели прокажения и отвори очите на слепия чрез докосване. Тук Исус докосна Йоан. После му каза, „Не бой се, няма да ти направя нищо лошо. Аз съм твой Приятел. Аз съм Първият и Последният. Аз поставям граници на времето и историята. Аз определям кой колко да живее. Аз съм Живият. Винаги съм на разположение. Когато и да ме потърсиш, ще бъда с теб. И аз имам ключовете на смъртта и на ада – на враговете на физическата и духовната смърт. Няма нужда да се боиш.

И след това му заповяда да напише „това, което видя, което е и което ще стане след това.“ Благодарение на Йоан днес ние разполагаме с книгата Откровение – книга, изпълнена със символи и книга, която толкова много ни насърчава!

Защото особено във време като това, ние се нуждаем да си припомним, че Исус е централната фигура в човешката история. Това е и основното послание на тази първа глава. Исус Христос невидимо владее и управлява над всичко. Той е Алфа и Омега. Той управлява и твоя живот. Ако си повярвал в Него, Той е винаги с теб – на работното ти място, докато караш колата, докато вървиш по улицата. Той идва и те докосва, за да ти даде от своята мъдрост, смелост, сила, опрощение и помощ във време на нужда. Но Той е и праведен и справедлив. Един ден ще съди всички, включително теб и мен. Готов ли си за Неговото второ идване?

Молитва.

___________________

27.09.2020 г.

БПЦ "Нов живот" Варна