/проповед/
Днес темата за разговор
обикновено е коронавирусът. Във връзка с това, чух един виц. Един глaвeн лeкaр
извършвa визитaция. - Кaк e пaциeнтът c пoдoзрeниe зa кoрoнaвируc? - Нoрмaлнo,
изoлирaн e в oтдeлнa cтaя, нaзнaчихмe му cпeциaлнa диeтa. - Кaквa диeтa? -
Хрaним гo c биcквити. - Нo зaщo c биcквити? - Aми caмo тe минaвaт прeз прoцeпa
нa врaтaтa.
Вече повече от седмица
България живее в извънредно положение заради вируса COVID-19. Много от обществените институции,
заведенията и бизнесите са затворени. На болните от коронавируса е забранено да
излизат от къщи. Здравите трябва да излизат само в краен случай.
Като църква ние също се
съобразяваме с това положение и провеждаме богослуженията си онлайн. В момента,
когато проповядвам това, повечето от вас сте принудени да слушате от дома си,
без да присъствате на „Братя Шкорпил“ 13. Това е наистина извънредно положение!
Целта е чрез извънредното
положение да се предпазим от коронавируса. В интернет се разпространяват
правила за това как да се предпазим. Колко пъти да си мием ръцете, какво да
ядем, на какво разстояние да стоим един от друг, кога можем да излизаме, кога
да търсим лекарска помощ. Тези правила несъмнено са нужни, за да се преборим с
пандемията на коронавируса. Живот в извънредно положение!
Извънредното положение се
обявява по време на бедствие, вирусна пандемия, гражданско неподчинение или
война. Целта е да се преодолее заплахата чрез следване на план за действие в
тази необичайна ситуация. Това е нужно извънредно положение, стига управляващите да не се престарават.
Но понякога извънредното положение може да е не само ненужно, но и вредно и
опасно.
Понякога диктаторски режими
обявяват извънредно положение за дълъг период от време с цел да задържат
властта колкото може по-дълго или да се справят с вътрешна опозиция без да се
налага да спазват човешките права. Това неуспешно се опита да направи
августовският преврат в Русия през 1991 г. Тогава недоволни от политиката на
реформи на Горбачов, членове на правителството се опитаха да установят контрол
върху страната.
В духовния живот много хора
също са склонни да обявяват и влизат в режим на извънредно положение. Измислят
си безброй правила, които уж ще им помогнат в тяхното спасение или борба с
греха. Но резултатът е обратният на
очакваното.
Когато повярвах в Христос и
тръгнах на църква, се запознах с някои вярващи и ми направи впечатление, че те
винаги бяха усмихнати. Когато попитах един от тях как така винаги е усмихнат,
той ми каза: „Християнинът винаги трябва да изглежда щастлив, без значение през
какво преминава.“ Сигурно ще кажете, той се е усмихвал, защото още не е имало
коронавирус.
Предполагам, че в известна
степен подсъзнателно и аз съм бил повлиян от този „вирус на усмивката“. Но още
тогава това житейско правило ми се стори доста съмнително. То предполагаше, че
вместо да сме искрени с хората около нас, ние трябва да се преструваме, че
всичко ни е наред. Но дали това е автентична вяра? Не след дълго точно този
човек напусна църквата, присъедини се към друга и повлече много хора след себе
си.
Някои хора живеят в духовно
извънредно положение. Налагат си правила и ограничения цял живот. Но какво ни
съветва Павел? Как трябва ние да живеем като християни? Съдейства ли този вид
извънредно положение за израстване в християнския ни живот? Това е един доста
практичен въпрос. Намираме ли някакъв отговор на него в нашето изучаване на
Колосяни?
Ние вече разгледахме важни
истини в тази книга. Павел вече е казал на колосяните, че изкупителната смърт
на Исус на кръста е единственото средство за спасение. „В Него имаме изкуплението си, прощението на
греховете.“ Христос е нашето съкровище на мъдростта и знанието и ние
трябва да сме вкоренени в него и да продължаваме да изграждаме вярата си върху
тази основа. В него обитава телесно пълнотата на Божеството и ние имаме пълнота
само в Него.
Празниците, законите за ядене
и съботата са само преобрази на същността, която е Христос. Дори ангелите,
които са изпратени в защита на вярващите, могат да се превърнат в препъни камък
за нас, ако започнем да се покланяме и молим на тях като колосяните – нещо,
което Библията забранява.
Сега вече е време Павел да
зададе без недомлъвки някои важни въпроси относно положението, при което са
живяли някои вярващи в Колос. Това беше един вид „извънредно положение“. Нека
прочетем пасажа в Колосяни 2:20-23.
Колосяни 2:20-23 „20 Ако сте
умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо, като че ли
живеете в света, се подчинявате на постановления, като: 21 „Не се докосвай“,
„Не вкусвай“, „Не пипай“ 22 (които всички се развалят от употреба), според
човешки заповеди и учения? 23 Тези неща наистина имат вид на мъдрост в
произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват нищо в
борбата против угаждането на тялото.
Павел задава ребром въпроса:
защо живеете така, сякаш още принадлежите на този свят? Защо се подчинявате на
постановления, произлизащи от човешките учения? Защо живеете под диктатурата на
„извънредно положение“, измислено от човеци? Защо не следвате закона на благодатта?
Тук Павел повдига темата за
робството и свободата. Робството, което е характерно за живота в ненужно
наложеното извънредно положение за вярващия, и съответно свободата ни в
Христос. Тази тема хвърля светлина върху целия пасаж. Нека разгледаме разликите
между двете състояния.
Нека първо видим какво е
характерно за живота в извънредно положение в духовен смисъл.
Диктатурата
на извънредното положение
Колосяни 2:21 „„Не се
докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“.
Когато четем тези стихове няма
как да не се сетим за коронавируса, който в момента върлува в целия свят. Не се
докосвай до болни хора, стой на дистанция. Не вкусвай храна, ядена от тях. Не
пипай лицето си! С оглед на разразилата се пандемия, тези съвети е важно да се
следват.
Но апостол Павел има предвид
друго. J Тук той имитира крайния аскетизъм, към който еврейските учители призовавали
вярващите в Колос. Те довеждали до крайност церемониалния закон, като дори
прибавяли към него всякакви човешки разпоредби.
Според някои тези разпоредби засягали
само докосването и вкусването на храна от нечисти животни. Ако някой изяждал
дори хапка колкото маслина от тези неща, трябвало да бъде отлъчен и наказан.
Според други те обхващали докосването
до всичко нечисто. Вярващите не трябвало да докосват мъртъвци, гроб или нечист
човек, нито неговото легло или мястото, където седял, нито езичник, нито
грешници.
Еврейските учители дори забранявали
да се пипа или да се доближава или заговаря езичник или нечист човек. Някои
дори смятали, че тези разпоредби забраняват женитбата и докосването на жена.
Всички тези разпоредби
наистина въвеждат „извънредно положение“! Това си е направо диктатура над
свободата на вярващия. Но ако се замислим, това е също съвършено описание на
легализма. Какво е легализъм? Легализъм е стриктно, буквално и крайно
придържане към закон, религиозна или морална норма.
Легалистът се интересува какво
трябва и какво не трябва да се прави при определени ситуации и сляпо се
придържа към тези правила. За него е важна буквата на закона, не духа на
закона. Той се ужасява, ако някой нарушава правилата. И направо е вбесен, ако
на всичко отгоре това му доставя удоволствие. Според едно хумористично
определение, легалист е някой, който е преследван от страх, че някой някъде
може да изпитва удоволствие.
Малко преди да тръгне за
църква в зимна неделна сутрин един пастор видял, че пътят е затрупан със сняг и
е непреходим. Край пътя минавала река, която била замръзнала и той сложил ските
и така карайки, стигнал до църквата. Когато пристигнал, старейшините били
ужасени, че пасторът им карал ски в деня на Господа.
След богослужението те свикали
събрание, където пасторът обяснил, че това бил единственият начин да се добере
до църквата. Накрая един от старейшините попитал, „Изпитваше ли удоволствие,
докато караше ски?“ Пасторът казал „Не“. Тогава духовният съвет решил, че
всичко е наред!
Днес много българи предпочитат
да живеят в постоянно „извънредно положение“ що се отнася до духовния им живот.
Но те бъркат легализма с християнство.
Можем също да кажем, че
легалистът е религиозен човек. Религиозният човек се интересува от това какво
трябва и какво не трябва да се прави. Какво да подава на гроба, кога да се ходи
на гробищата, колко пъти да се празнува помен, какво се прави на задушница,
кога да се ходи на църква, кога да се пости...
Когато някой загуби близък и е
в състояние на емоционално сътресение, той изпълнява всичко без да се замисли. Но това се
наблюдава не само в моменти на слабост. Лошото е, че извънредното положение на
човешките постановления се превръща в начин на живот. И религиозният човек ги
следва сляпо.
Следва ги, защото е библейски
непросветен и невеж. A там,
където липсва живата вяра в Исус идва и се настанява мъртвата религия.
Следва ги, защото се страхува.
А се страхува, защото Духът на Бога не обитава в него. Той е подвластен на духа
на страх, който е с демоничен произход. Словото казва, че Бог не ни е дал дух
на страх, а Дух на сила, любов и себевладение. Религиозният човек, непокаяният
човек се страхува и страхът го кара да върши ирационални неща – да гледа
постоянно тв и фейсбук, да следи новините, сводките за вируса, да следва
тълпата, да изкупува тоалетната хартия... Той не може да се владее, действа
ирационално.
И накрая, религиозният човек
следва човешките постановления, защото така е по-лесно. Хората предпочитат
фалшивата сигурност на легализма пред опасността да се изправят пред истинския
Бог. Но именно защото легализма дава фалшива сигурност, техните усилия са
напразни. Това е празна вяра, всуе вяра. Суеверие.
Много хора днес са суеверни.
Това е причината да вярват на всякакви абсурдни поверия, като тези:
„Ако си оставиш чантата на
земята, все ще си без пари.“ „Не се сбогувай през прага — ще се скарате.“ „Не
се връщай от пътя — няма да ти върви.“ „Ако намерите подкова или четирилистна
детелина – голям късмет.“ „Счупеното огледало носи нещастие.“
„Ако кихнеш, значи някой
говори за теб. За да разбереш кой е, трябва да помолиш да ти кажат едно
трицифрено число – събираш трите цифри и полученото число е номерът в азбуката
на първата буква на този, който говори за теб. Например: казват ти числото 823.
Значи 8 + 2 + 3 = 13. Буквата е „М”.“
Както отбелязва реформаторът
Жан Калвин, „усърдието, с което хората се стремят към суеверията, е направо
налудничаво.“
Някои вярват, че мартениците
им носят здраве и късмет. Иронията е, че напастта от ковид-19 ни посети в същия
този март месец, когато хората се закичиха с Пижо и Пенда! И въпреки очевидната
абсурдност на това суеверие, догодина сигурно налудничаво ще продължават да си
слагат червен и бял конец за уруки!
Тези разпоредби всъщност са
налагане на диктатура, защото вместо да спомагат, те възпрепятстват действието
на Святия Дух в църквата. Така, както днес ние не можем да се разхождаме, да
работим и учим пълноценно, да бъдем свободни личности, така и при духовно
извънредно положение, наложено от религиозни легалисти, Святият Дух е
възпрепятстван да работи и да променя личността. Защо? Защото тя е заета да
мисли какво трябва и какво не трябва да се прави.
Апостол Павел казва, че за
духовно непросветения човек тези „човешки заповеди и учения“ имат “вид на мъдрост” (ст.22,23). Тези учители се смятаха за
по-мъдри от останалите. Те спазваха закона на Мойсей заедно с благовестието на
Христос, за да са сигурни, че поне едно от двете ще им помогне. Използваха
всичко, което бяха чували от своите баби и дядовци, за да градят оградата на
извънредното положение. Тя трябваше да даде сигурност за спасение на техните
последователи. Но уви, оградата на тези традиции се оказа с много пробойни от
показна религиозност. Ненужно и безполезно извънредно положение.
Това стана и в Колос. Павел
казва, че тези неща имат вид на мъдрост, на смирение. Тези учители се правеха
на загрижени за вярата на колосяните. Всъщност те бяха вълци в овча кожа.
Истинската им цел беше те да поемат лидерството и да установят духовна
диктатура над църквата.
Павел казва, че религиозният
човек следва своеволно избрани богослужебни практики, за да изглежда смирен и
набожен. Но Бог не беше заповядал това. Тo беше извън даденото от Бога
откровение.
В Колос лъжеучителите
разпространяваха много човешки заповеди. Те дори проповядваха „нещадене на
тялото“ (ст. 23). Те смятали, че тъй като тялото е материално, то е зло. Затова
то трябва да се подлага на краен аскетизъм. Те се въздържали от ядене на месо,
подлагали са се на болезнен пост и покаяния.
Но тези действия не струваха
нищо. Те не можеха да помогнат в борбата против угаждането на тялото (ст. 23).
Нещо повече - те всъщност служеха в угода на плътта, не на Бога. На практика
действията на тези учители не почитаха Бога, а човешката гордост.
Следователно, религиозният
човек е роб на собствената си религия. Живее под ограниченията на едно ненужно
извънредно положение цял живот. То е вредно и опасно. Затова Павел пита
колосяните, „За какво ви е да живеете така? Защо се подчинявате на такива
хора?“
Свободата
на живота с Христос
Какъв е тогава изхода от
извънредното положение? Изходът е да се отърсим от всички човешки постановления
и потърсим свободата в Христос. Да живеем с Христос. Какво е характерно за
живота с Христос?
Първо, за да живеем с Христос,
е нужно да станем християни. Да повярваме в смъртта и възкресението на Христос
и след това да уповаваме за спасението си на Него. Ние не се раждаме християни,
но ставаме такива след осъзнато решение да се посветим на живот с Него.
Преди извънредното положение
за коронавируса едни туристи били на селски туризъм в живописно селце. Видяли
един дядо, седнал на пейката пред къщата и го попитали, „Дядо, в това село
раждал ли се е известен човек?“ Дядото отговорил: „Не, само бебета.“
Всеки новороден християнин
започва живот като бебе в Христос. Без значение дали е на 6 или 60 г., този
човек е все още нов християнин и се нуждае да израства в Господа. Но ако е
спасен от 40 години и още е бебе, това вече е трагедия. Бог иска ние да се
храним с твърдата храна на Словото и да израстваме в зрялост.
Евреи 5:14 „твърдата храна е
за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават
доброто и злото.“
Да живееш с Христос означава
да си умрял с Христос за първоначалните учения на света. Да си умрял за духа на
страх, който те кара да вършиш глупави и ирационални неща. Да си умъртвил
старото си естество и да си свободен от оковите на греха.
Галатяни 2:20 „Съразпънах се с
Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега
живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и
предаде Себе Си за мене.“
Да живееш в свободата на
Христос означава да си се идентифицирал с Христос.
Когато съпругата на мисионера
Адонирам Джъдсън му казала, че в една вестникарска статия го сравняват с някои
от апостолите, Джъдсън отговорил: „Не искам да съм като Павел или някой друг
човек. Искам да съм като Христос. Искам да следвам само Него, да имитирам
Неговото учение, да пия в Неговия Дух и да стъпвам в Неговите следи. Как искам
да съм повече като Христос!“
Христос живее в мен, казва
Павел. Старото премина, всичко стана ново. Христовият Дух живее в християнина.
Той е станал храм на Святия Дух. „Но ако някой няма Христовия Дух, той не е
Негов“ (Римляни 8:9).
Една неделна учителка се
опитвала да накара децата да разберат колко важно е да живеем християнски живот
и ги попитала: „Защо хората ме наричат християнка?“ След известно мълчание,
едно от децата казало, „Може би защото не ви познават.“
Както виждаме, да си
християнин не означава, че си станал съвършен и да не грешиш. Може да си оцапаш
краката, докато вървиш. Може дори да си оцапаш ръцете. Но сърцето ти принадлежи
на твоя Спасител. Ти съжаляваш за греха си, търсиш прошка и се стремиш към
живот на освещаване. Грехът няма власт над тебе. Святият Дух обитава в тебе.
Твой Цар е Исус. Ти си поданик на Неговото царство. За всичко ти разчиташ само
на Христос. Разбираш значението на стиховете:
Ефесяни 2:8,9 „...по благодат
сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела,
за да не се похвали никой.“
Животът с Христос освобождава
християнина да се покланя на Бога в дух и истина, а не чрез спазване на
ритуали. Християнинът разчита само на Христос като посредник между Бога и
човеците, а не на дела, ангели и светии, на врачки, леене на куршуми или на
езически богове.
На срещата с варненския
митрополит през седмицата той ни разказа, как човекът, който издигнал кръст в
курорта Св. Константин и Елена, го попитал, „Дали да не направим и една статуя
на бог Посейдон тук?“ Владиката попитал, за какво ти е бог Посейдон, като имаш
кръст?“ „За всеки случай, все пак, той е бог на морето.“
Христос е освободил
християните от греха идолопоклонство и от спазване на измислени човешки
постановления. Те разбират, че религиозните ритуали и обичаи „не струват нищо в
борбата против угаждането на тялото.“ Нещо повече, те си дават сметка, че тези
неща могат да ги отклонят от Христа.
1 Коринтяни 2:2 „защото бях
решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос
разпнат.“ Христос е достатъчен!
Християнинът знае, че всичко,
което Бог е създал, включително човешкото тяло, е добро. „И Бог видя всичко,
което сътвори; и ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31). Бог го е освободил от
всеки дуализъм. Затова той не малтретира тялото си, нито се отдава на пороци,
но се грижи за него и се стреми да се освещава.
Християнинът е свободен да
живее без да се опитва да впечатли другите с фалшива набожност. Не си придава
вид на мъдрост или смирение. Не го интересува какво мислят другите за него. Той
е приел, че невярващият свят ще отхвърля неговото свидетелство и може дори да
го счете за фанатик.
Интересува го какво мисли
Христос за него. Във всяко нещо се стреми да е угоден и да радва Христос. Иска
да знае какво Исус би направил в ситуацията, в която е и се моли Бог да му даде
сили да следва Неговия пример.
Когато п-р Джош публикува на
стената си съобщение, че който има нужда от храна или лекарства може да се
обажда на църква Нов живот, то беше споделено от десетки хора с много
положителни отзиви. Защо? Защото той просто направи това, което Исус би
направил в тази ситуация. Хората могат много ясно да различат автентичната вяра
от религиозността на легалиста. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,
ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35).
Но за да знае какво иска Бог
от него, християнинът общува с Бога чрез Словото и молитва всеки ден.
Християнинът се преобразява чрез обновяването на ума си, за да познае каква е
съвършената Божия воля за него във всяка ситуация и за целия му живот (Римляни
12:2). Той разбира, че вяра без дела е мъртва вяра.
Следователно, истинският
християнин е ученик на Христос. Той се учи от Него и от Словото. Той се стреми
да прилича на Христос. Той знае, че ако няма любов към ближните, той не може да
е Христов ученик.
Заключение
Има две възможни състояния, в
които живеем – под диктатурата на извънредно положение или в свободата на
Христос. В робството на човешки постановления и празни суеверия или под
освобождаващото ръководство на примера на Христос. Едното налага легалистични ограничения и ти
дава фалшива сигурност, че си спасен, а другото те освобождава да си това, за
което си създаден. Едното те кара да действаш ирационално, другото ти помага да
се контролираш. Първото задушава Духа и не струва нищо в борбата с греха,
второто ти дава сила да побеждаваш греха със силата на възкръсналия Христос.
След всичко казано, къде си
ти? Ако си умрял с Христос относно първоначалните учения на света, няма нужда
да следваш измисленото от хора извънредно положение. Можеш ли да кажеш като
Павел, че за теб да живееш е Христос, а да умреш – придобивка (Филипяни 1:21)?
Представяте ли си, като умрем
и отидем в присъствието на Бога, вече няма да има болка, няма да има китайски
вируси, няма да има данъци, няма да има нужда от тоалетна хартия, и няма да има
извънредно положение!
Над входа на концентрационния
лагер в Аушвиц било написано „Arbeit Macht Frei“, което означава „Работата те
прави свободен.“ Тази лъжа намеквала, че ако затворниците работят здраво, ще
получат свобода. Но обещаната свобода се оказала ужасяваща смърт.
Много хора вярват, че ако
вършат своите добри дела, ако работят здраво и се съобразяват с традициите, ще
отидат на небето. Но това е лъжа на живота в диктатурата на извънредното
положение. Готов ли си да избереш свободата на живота с Христос?
Нека се помолим.
БПЦ "Нов живот" - Варна
