/проповед от поредицата "Петте стълба на Реформацията"/
Още веднъж, добре дошли на нашето богослужение. Ако си тук за първи път, сигурно се питаш що за църква е това. Дали това, което ще чуеш да се проповядва тук, е истината?
Днес мнозина претендират, че са глашатаи на истината. Заливат ни с всякаква информация от телевизия, интернет, радио, преса... Всеки ден до нас достигат новини, коментари и анализи за събития и случки от България и света. Проблемът обаче е, че не знаем дали това е истинска или фалшива новина. Дали да вярваме на казаното или да го пропуснем покрай ушите си. Причината? Днес има много медии, на които се плаща, за да разпространяват фалшиви новини.
Даже миналата година Оксфордският речник обяви думата „пост-истина“ за дума на годината. Защото истината вече е рядкост. Не, че не съществува – просто хората не знаят къде да я намерят. Преди няколко дни говорих с една комшийка – оказа се, че ходи на рейки, вярва в прераждането и в кармата, смята че ние сме просто енергия в тяло, но същевременно се моли на иконата на Богородица. Един много опасен духовен тюрлю-гювеч!
Много хора търсят истината в източни религии, окултни учения и практики. Гледат филми за отвъдното, ходят да им предсказват съдбата или четат хороскопи. Но така си дават среща с демонични сили вместо с Бога.
Други намират душевен мир и утеха във философията, науката или изкуствата. Ти можеш да намериш много зрънца истина във всяка от тези области на познанието. Но там ще намериш също много полуистини и лъжи.
Третата група хора се обръщат в търсенето на истина към Църквата. Повечето българи се идентифицират с православната църква, макар и да са силно разочаровани от нея. Тук е нужно да припомним една библейска максима, която да имаме предвид, когато си търсим църква. Тя е известна, но подценявана и гласи: „По плодовете им ще ги познаете“ (Maтей 7:16).
Но ти си дошъл тук и сигурно се питаш, дали и тези не са като другите? Нека тогава да ти кажа нещо за нашата църква. Ние сме Българска протестантска църква „Нов живот“. Името на църквата е „Нов живот“, защото разказваме на хората за новия живот, който могат да имат чрез вяра в Исус Христос. В името фигурира и думата „Българска“ – защото ние обичаме България и нашето служение е контекстуализирано и насочено предимно към българите (това не означава, че хора от други страни не са добре дошли!).
И накрая, ние сме протестантска църква. Както знаете, съществуват 3 клона в християнството – православни, католици и протестанти. Сред протестантите има много различни деноминации, но всички те водят началото си от протестантската Реформация.
Протестантското движение е родено точно преди 500 години - на 31 октомври 1517 г., когато един никому неизвестен католически монах забива своите 95 тезиса на вратата на Витенбергската църква в Германия. Този монах се казва Мартин Лутер. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква.
Но вместо това предизвиква революция, чийто пламък продължава да гори до днес. Така че, няма да е преувеличение да кажем, че съществува невидима нишка, която свързва „Братя Шкорпил“ 13 с вратата на църквата във Витенберг. Всички протестанти – баптисти, методисти, съборни църкви, англикани, петдесятни, Божии църкви – са наследници на Мартин Лутер.
По повод годишнината от протестантската Реформация, днес започваме поредица проповеди за петте „соли“ (от лат. „само“) или петте стълба на Реформацията. В тази малка дума, по израза на Спраул, се съсредоточава „окото на бурята на реформацията“.
Sola Scriptura или Само Писанието означава, че Библията е единственият авторитет на нашата вяра. Преди малко говорихме за истината по принцип. Още по-труден изглежда въпроса как можем да знаем истината за Бога? Как да знаем дали една църква, пастор, свещеник, казват истината?
Отговорът на реформаторите – sola Scriptura! Библията е чистото и непогрешимо Слово Божие. Ето какво се казва в Символ веруюто на нашата църква:
„Бог използва святи хора, за да запише Писанията. Както чрез Стария, така и чрез Новия Завет до нас са достигнали думите на самия Бог. Като произхождащи от Бога, те са безгрешни и са единственият стандарт за вяра и практика. Чрез тях ние се обогатяваме, като научаваме истината за много неща: те ни говорят какво е грях, поправят ни и ни връщат в правия път, напътстват ни в живот на праведност.“
Има няколко причини, поради които ние приемаме Библията за единствен и последен авторитет.
Първата е, че Писанието съдържа свидетелства на очевидци.
2 Петър 1:16: „Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.“
Когато Исус възкръсва, Той се явява на повече от 500 човека. Когато Мойсей пише как израелтяните пресичат Червено море, той има повече от 2 милиона свидетели! Библията не е като Корана, книгата Мормон или съчиненията на Дънов, които са съставени въз основа на виденията само на един човек. Тя не е нещо, което някой е гледал по Анимал планет или прочел във фейсбук.
Библията е исторически документ, съставен от свидетелски показания, потвърдени от археологически открития и извънбиблейски документи. Когато разтвориш Библията, ти четеш исторически документ. Ето как историкът ап. Лука започва своето евангелие.
Лука 1:1-3: „Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле...“
Самият Исус живееше под авторитета на Писанията. Защото за Него това, което казва Писанието, го казва Бог. Той казва в
Матей 5:17-18: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, а да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“
Някой е казал, „Парадоксално, но факт: истината е, че няма свобода отделно от външен авторитет. Да кажеш „Аз съм авторитет за себе си, аз съм моят закон“ означава да съм роб на себе си, което според римския моралист Сенека е най-лошото от всички робства. Само когато се поклоня на авторитет, който е извън мен аз съм свободен.“
Божият Син беше под властта на Отец Си:
Йоан 5:27: „и дал Му е власт да извършва съд, защото е Човешкият Син“.
Нима Исус беше по-малко себе си, когато се покоряваше на Отца? По същия начин и ние като Исус трябва да се покоряваме на Отца и на Светото Писание.
Питър Форсайт е прав, когато казва, „Първото задължение на всяка душа е да намери не своята свобода, а своя Господар.“
Филипяни 2:5-11: „Имайте в себе си същия дух, който е имал и Исус Христос, Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име; така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
Парадоксът е, че когато се смиряваме и покоряваме на Отца, Той ни благославя и се прославя в Нас.
Библията е единственият авторитет на нашата вяра. Тя е уникална книга. Димитър Талев е писал четирилогията си 15 години. Гьоте е писал Фауст 40 години. Библията е писана в продължение на 1500 г. от повече от 40 автори.
Между тях има царе, юристи, професори, мъдреци, занаятчии, министри, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, лекари, свещеници, пророци. Някои са писали в пустинята, други – на морския бряг, трети – в царския палат, четвърти – в овчарската кошара, пети – по време назаточение, шести – в затвора с вериги на ръце и нозе. Писали са на 3 континента и на 3 езика.
И въпреки всичко, Библията притежава чудно единство. Състои се от 66 книги - 39 в Стария и 27 в Новия завет. Старият завет се състои от Книги на закона (първите 5), пророчески книги (исторически книги, големи и малки пророци) и поезия (Псалми, Притчи).
Новият завет се състои от четири евангелия и посланията, с Деяния на апостолите, които хвърлят мост между тях. Завършва с Откровение, една пророческа и апокалиптична книга.
Всички те разказват едно – историята на човешкия бунт и милостивият Бог, търсещ покаяние и вяра. Библията не е мит, събитията в нея наистина са се случили. Това е историята на нацията Израел и на личността Исус. Тази история е разказана от гледна точка на Божия план за спасение на човечеството.
Второ, Библията е боговдъхновена.
Писанието е наш върховен авторитет на вярата, защото съдържа свидетелства на очевидци. Но това не е всичко. То е и боговдъхновено.
2 Tимотей 3:16: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“
Това е единственото място, където е използвана гръцката дума теопнеустос, която означававдъхнат от Бога, вдъхновен от Бога. Но има други пасажи, които подкрепят това твърдение.
Бог вдъхна дъх на живот в Адам. Исус „духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“ (Йоан 20:22). Според Петър Павел пише с мъдрост, която Бог му е дал и че които изопачават и не следват думите му, вървят към погибел (2 Петър 3:16). Писанието идва „с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.“ (1 Коринтяни 2:13).
Евреи 1:1-2: „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.“
Йоан 1:14: „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“
Писанията са боговдъхновени. Те са непогрешими и единствен стандарт за вяра.
Това не означава, че ние отхвърляме църковната история, преданието, църковните събори и мненията на учени богослови. Това са неща с голяма стойност и църквата не бива да пренебрегва хилядолетната мъдрост, предавана ни от предишните поколения. Но тези неща, колкото и добри да са, не могат да имат същия авторитет като Божието Слово.
Можем да използваме следната метафора. Библията е Върховният съд на християнската вяра. Преданието може да се оприличи на районен съд. Доктриналната основа е като окръжен съд. Църковните събори са апелативни съдилища. А Библията е Върховния административен съд, срещу чиито решения не може да се повдигат жалби.
Протестантите приемат, че Божието слово е боговдъхновено и записано от човеци, които са използвали своите дарби, думи и стил.
Това означава, че Библията е най-висшето откровение за Божията истина. Тя е обективно съществуващо Божие слово, без значение дали някой го чете, вярва, дали му се покорява.
Някой беше казал: „Да спориш с невярващ относно това дали Библията е истинна е като да спориш дали един нож е остър. Попитай го, искаш ли да ти порежа пръста? Ако потече кръв, значи е остър...“ По същия начин хората не е нужно да вярват в Библията, за да работи тя в сърцата им. Просто им дай истината и остави меча на Духа да свърши работата.“
Хората отхвърлят Библията не защото тя си противоречи, а защото Библията противоречи на тях.
Библията е върховен авторитет на вярата, защото тя е непогрешима, боговдъхновена, съдържа свидетелства на очевидци. Исус се покоряваше на авторитета на Библията.
Заради всичко казано досега, Библията е върховен авторитет и по въпросите на морала. Само преди няколко дни ученици нападнаха преподавател по английски в Садово. Единият е удрял учителя с дървен кол и юмруци. След инцидента майка му казва: „За да го направи това нещо, може нещо да му е казал или да го е ударил. Той без причина, не може да удари. Аз си знам детето.”
Брутално насилие, сексуална разюзданост и потресаваща престъпност. Добре дошли в страната на моралния хаос, в блатото на сексуална безпътица и в града на греха. Когато няма Бог, няма законодател, когато няма законодател, няма стандарт за добро и зло, когато няма добро и зло, всичко е позволено!
Един съдия сложил Библията на масата и казал: „Това е за тези, които вярват в Божия закон.“ След това сложил конституцията върху Библията и казал, „Това е за тези, които вярват в човешките закони.“ Върху конституцията сложил пистолет и казал: „А това е за тези, които не вярват в нищо.“
Когато отхвърлиш Библията като абсолютна истина, в края на краищата прибягваш до използването на груба сила, защото нямаш нищо друго.
Защо днес толкова много хора харесват референдумите? Не е ли една от причините това, че вече не вярваме в абсолютната истина? След като веднъж се отдалечиш от принципите на доброто и злото, ти си подвластен на това, което Франсиз Шефър нарича „тиранията на мнозинство от 50% +1 глас“.
Следователно, по отношение на пробните бракове, хомосексуализма, аборта, ин витро, евтаназията, сурогатното майчинство – няма значение какво казват гей активистите, обществото, майките или децата, Холивуд или БТВ. Има значение какво казва Библията.
И накрая, Библията показва кой е единственият път за спасение. Това е централна истина за Реформацията. Лутер и неговите последователи ясно заявиха, че спасението не е в църковните тайнства и ритуали, а в Исус Христос. Той каза: „Аз съм пътя, истината и живота и никой не идва при Отца освен чрез Мене“ (Йоан 14:6).
Тъй като Библията е най-висшето откровение на Божията истина и за спасението, наше първо задължение като християни е да познаваме Библията, да вярваме в Библията, да я проповядваме и да ѝ се покоряваме. Да бъдем библейски основани християни.
Неведнъж съм споменавал тук пред вас за книгата „Изтезаван заради вярата си“ на Харалан Попов. Искам да завърша с откъс от нея, в който пастор Попов разказва за острия глад за Библии по време на комунистическата диктатура в България. Той пише:
„Веднъж чух за някаква тайна фабрика за Библии, която била в задната част на един християнски дом в покрайнините на София и се запътих натам. Намерих я и вътре видях седем души около една дълга маса. Неизвестно как те се бяха сдобили с Библии и всеки преписваше на ръка старателно и бавно Библията. Гледката беше невероятна и много показателна за окаяното положение на християните, които живееха при комунизма без Светото Писание.
Единият преписваше Йоан, друг Лука, трети Деяния на Апостолите, по 12 часа на ден. Щом завършеха някоя книга я слагаха при другите и подшиваха цялата Библия. Макар и никога да не видях други, но чух за още фабрики за Библии.
Фабриките работеха ден и нощ, но за година произвеждаха най-много по 25 Библии. Един сакат човек със стара пишеща машина в ръцете правеше по няколко книги, но всичко беше капка в морето. Младежите християни идваха и питаха: пасторе няма ли някоя Библия и за нас?
Ами идващото поколение? Как щяхме да ги учим на Божието Слово без Божието Слово? Лежах на тавана и се молех дълбоко натъжен. Нещо трябваше да се направи.“
Днес се радваме на религиозна свобода. Можем да си купим Библия почти от всяка книжарница. Как можем да пренебрегваме Светото Писание, когато тези преди нас са умирали за него – за боговдъхновеното, истинно, исторически-достоверно и животопроменящо Слово! За най-висшия авторитет на християнската вяра!
Ние вярваме в Sola Scriptura!
Нека се помолим.
_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
01.10.2017
