Страхотна статия на Юлиян Антонов за новите тенденции в езика ни. Quo vadis, България? Отиваме на ужас!
"Пълният член е на изчезване. Той липсва не само в написаните с молив картончета "Обущара е на обяд", но и в отпечатани или емайлирани табелки, които траят години, в официални писма, вестникарски статии, държавни документи и дори, както отбеляза наскоро брат ми, в проектозакона за неприкосновеността на българския език.
Липсата на пълния член обаче се компенсира масово с предлога "НА". Всичко е "НА". Преходът от "ЪТ" към "НА" е изтънчен индикатор за странните трансформации на националната грамотност и може би няма да е зле някой компютърджия да направи една програма, която да отчита състоянието на нацията по стопяването на ЪТ и появата на НА.
Социологическите агенции могат да използват същите модели, които използват да мерят популярността на обществени фигури. Там харесването се балансира с нехаресването и така откривате дали президентът, кметът или министърът на земеделието са популярни или непопулярни.
Социолозите могат да мерят съотношението между липсващите пълни членове и ненужните на-та. Тогава ще можете да прецените по-добре на какво дередже е даден политик, учител или нацията.
По-добре би било да се мери съотношението между липсващите пълни членове и ненужните на-та. Тогава ще можете да прецените по-добре на какво дередже е даден политик, учител или нацията.
Изразът "на 100%" е особено епидемичен. За разлика от израза "на 3 лева" ("и това го даваме на 3 лева"), който е все още локализиран по пазарите и магазините за дрехи втора употреба, "на 43 процента" се е разлял във всички среди, включително и тези, които претендират да бъдат законодатели на националната грамотност.
Едно време трябваше да преживяваме употребата на "в предвид" и "на предвид" и още няколко подобни фрази. Това се понасяше. Сега обаче НАкането става като нашествие на скакалци или преяли с череши гълъби.
Дали скоро ще започнем освен тягостни изречения като "на няколко пъти му казвам", да чуваме вдъхновения от типа "На този етап даваме доматите на 100 процента на два лева." Или пък "Бельо на Трявна на 100 процента". Неотдавна по време на панаира пред Троянския манастир една сергия продаваше точно "Бельо на Трявна". И "Тениски на Трявна". Дълго се чудех дали сергията продава бельо, което принадлежи на Трявна, но бавно схванах, че бельото не е собственост на тревненската община.
Може би ценностите така са се заместили една с друга, че на мястото на "Отивам на църква" се е появило "Отивам на мол". Или отивам на "Спа". Наскоро чух как някой каза че отивал на мол. Да, на мол. Това, което се чудя е дали в случая става дума за екстремно НАкане или за нов феномен, в който се е превърнал молът – нещо като театър, концерт. Или идеята да се ходи на мол се е породила по аналогия с израза "удрям го на живот". Или пък по аналогия на казармения израз "удрям го на уволнение". А може и ценностите така са се заместили една с друга, че на мястото на "Отивам на църква" се е появило "Отивам на мол". Или отивам на "Спа". (Не че "Отивам на църква" е най-идеалното изречение, но поне изразява нашето отношение към църквата – отивам да гледам, а не да се включа, да съм част от нещо.)
Употребатa на "НА" може да се окаже неясно за мен обогатяване на езика. Знам ли. Може би българският език си търси нова мелодичност, която да отговаря по-добре на звуците на 21 век и на глобалната икономика. Може би "накането" е свързано с нов вид прозрачност и отчетност, при която всичко е на показ и е на масата. Някакъв неясен порив на гражданина всичко да си дойде НА мястото. И в същото време може би е порив срещу едноличната отговорност за събитието, която се асоциира с пълния член. В крайна сметка без пълен член не е ясно кой точно е свършил нещо. Ако кажеш "Министъра откри мола", не е съвсем ясно дали министърът е открил мола или молът е открил министъра. Може би именно тази двусмисленост се опитва да намери съвременният човек. Светът е станал толкова комплексен, нещата са така взаимносвързани, отношенията между министъра и мола са стигнали такава степен на интимно обладание, че не е ясно, и може би не би трябвало да е ясно, кой кого инициира и кой кого зачева.
Като кажем, че "хирурга оперира пациента", няма да е ясно дали хирургът оперира пациента или пациентът оперира хирурга. Затова ще е много по-добре да кажем просто, че хирурга и пациента са отишли на операция. Дали скоро депутатите няма да започнат да казват, че отиват на Народно събрание. Партиите отдавна вече ходят на избори, защо след като ги изберат да не тръгнат на парламент? Или на "първа копка". Студентите ще тръгнат на университет. Пътниците ще отидат на автобус или на метро. Полицаите ще идат на дарение. Пациентът ще иде на операция. И хирургът ще иде на операция. И като кажем, че "хирурга оперира пациента", няма да е ясно дали хирургът оперира пациента или пациентът оперира хирурга. Затова ще е много по-добре да кажем просто, че хирурга и пациента са отишли на операция. Така пациентът, хирургът и операцията се сливат в една особена взаимност, в която не е ясно кой какво прави. Тази интимност може да покаже на правителството как да отиде на реформа в здравеопазването.
"Отивам" всъщност много добре се свързва с "на". Те са родени един за друг. Отивам на противопоставяне. Отивам на реформа. И, разбира се, отивам на 100%.
Светът се променя. С него и езикът. Затова някои, които неграмотно са тръгнали на патриотизъм искат да въведат закон за езика. За да регулират промяната на света. Светът на някои хора е решил да се отърве от пълния член и цялата ангажирана определеност, която върви с него. Това си е тяхно право. Може би те изграждат езика на бъдещето като са решили да преформулират всички отговорности и да ги превърнат в преживявания, да се въплътят в състоянието на аудитория, която отива на мол, на 100%, на реформа, облечена в тениски на Трявна, да иде на панаир, където нещата си текат на само себе си. А българският език ще иде на 21ви век."
Юлиян Антонов, в-к "Дневник"
