Обичате
ли да ходите на сватби? Сватбите са едно от най-радостните събития в нашия
живот. Ние се радваме да присъстваме на тържествения момент, когато наши
роднини или приятели сключват завет един с друг пред Бога и свидетели да са
едно със своя съпруг/а докато смъртта ги раздели.
Но
освен че е радостно, това събитие изисква и подготовка, защото трябва да купиш
подарък и да се облечеш с най-хубавите си дрехи. А последното може да е
проблем, ако междувременно вече не се побираш в тях!
За
сватба става дума и в пасажа, който ще разгледаме днес от евангелието на Матей
в поредицата „Царят и царството“. Тук Исус разказва една притча.
Нека да
прочетем
Матей
22:1-3 „И Исус започна пак да им говори с притчи, като казваше: Небесното
царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите
си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.“
В тази
притча Исус сравнява Своето царство с цар, който прави сватбено тържество. Божието
царство е като сватбено тържество, защото това е време на радост. Много хора мислят, че за да си християнин
трябва да се откажеш от всяка радост и удоволствие.
Това
отношение виждаме индиректно и в разказа на Елин Пелин „На оня свят“. Като
разбира, че в рая няма кръчми, а в пъкъла има, дядо Матейко моли ангела да го
го заведе в пъкъла.
Но Исус
иска да разберем, че най-голямата радост в живота намираме в Неговото царство.
И така,
в нашия текст царят вдига сватба и кани специални гости. Но те са прекалено
заети, за да дойдат. Той изпраща пратеници отново (ст. 4-5) да им кажат,
„Вижте, ще е страхотно парти, ще има много храна и много забава. Но те отново
отказват, „Съжаляваме, с удоволствие бихме дошли, но сме много заети.“
Знаете как
се е почувствал царят! На всички ни се е случвало. Работиш като вол за нещо –
може да е парти. Или подготвяш урок в неделното училище, или организираш женско
събиране в църквата. Прекарваш часове в подготовка. Вълнуваш се, като знаеш
какво си планирал.
Денят
идва. Всичко е готово, остава само хората да дойдат. Ти си планирал за 20
човека, а идват двама. Иска ти се да плачеш. И царят се чувства така.
Предполагам по подобен начин се чувства и Бог, когато някой от нас отхвърли
поканата Му да стане част от Царството, което е подготвил за нас.
Но играта
загрубява още повече.
Матей
22:6-8 „а останалите хванаха слугите му, та безсрамно ги оскърбиха и ги убиха.
И царят се разгневи, изпрати войските си, та погуби онези убийци… Тогава каза
на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.“
Някои
от слушателите на Исус сигурно са си казали, „Кой би направил нещо такова, да
откаже да отиде на царското тържество!“ Но точно тези хора отказаха да
присъстват.
Цели три
години Исус е проповядвал на народа на Израел благата вест на царството, че Той
е Месията, Божият Син. В притчата Бог е поканил гостите, евреите, като ги е
призовал да бъдат Негов народ. Слугите, които Бог е изпратил са Йоан Кръстител,
Исус и новозаветните апостоли.
Те отхвърлиха
и обезглавиха Йоан, отхвърлиха и разпнаха Исус, отхвърлиха и преследваха
апостолите. Когато евреите отхвърлиха царството, поканата бе отправена към
всеки, който иска да дойде (ст. 9).
Деяния
13:46 „Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се
възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си
недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.“
В края
на притчата няма непоканен човек на сватбата на царския син. Когато Исус умря
на кръста и стана грях за нас, той умря за всички. Само нашето безразличие към Неговата
смърт и отказ да приемем поканата може да ни остави извън празненството.
Трудно
е да си представим, че някой може да откаже покана на цар! Но след това се
случва нещо още по-скандално.
Матей
22:11-14 „А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който
не бе облечен в сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязал тука,
без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят рече на служителите:
Вържете му нозете и ръцете и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач
и скърцане със зъби. Защото мнозина са призвани, а малцина са избрани.“
Царят
идва, за да види как върви празненството и забелязва човек без сватбарска дреха
и е гневен.
Защо
този гост не бе сложил одеждите, дарени от царя? Според мен, защото той е смятал,
че неговите дрехи са достатъчни. Смятал е, че те са приемливи. Не са се
различавали чак толкова много от дрехите, които всички други са носели.
Има хора,
които вярват, че Бог ще ги приеме с техните дрехи, макар че тяхната идея за
приемливо облекло не е като представата на Бога.
Руският
цар Иван Грозни бил жесток човек. Оттам идва прякорът „грозни“ (от руски/старобълг.,
със значение „страшен, суров“) – заради неговата жестокост, тираничност и
непредсказуем нрав. Бил и много неморален. Имал е 8 жени и се твърди, че е убил някои от тях.
Забавлявал се, като хвърлял животни от стената на Кремъл на паважа, за да ги гледа
как умират.
Когато умира
през 1584 г., според предсмъртното му желание, му обръснали главата и го облекли
в монашеско расо. Даже приел монашеско име, станал монах Йона.
Защо
искал да направят това? Защото се надявал, че когато Бог види неговите дрехи,
ще помисли че той е бил добър и скромен монах и ще го допусне в рая. Искал
дрехите му да изглеждат като дрехи на християнин, за да се спаси.
И днес
има хора, които мислят, че изглеждат като християни и ще бъдат спасени. Те
носят дрехите на приятен човек.
Те знаят,
че Бог мрази греха, но вярват че не са толкова грешни, колкото други хора.
Смятат себе си за добър човек. И ако са вършели лоши неща, са убедени че добрите
им дела ще натежат повече на Божия кантар.
Ако
българите бяха анкетирани с въпроса, Кой според вас би отишъл на небето от
следните известни личности, предполагам че тази анкета би показала точно този начин
на мислене.
И тъй
като няма такава направена анкета, попитах chatgpt, как българите биха отговорили на
анкета кой от следните известни личности би отишъл на небето (и изредих около
20+ човека).
Ето резултата.
Вие преценете дали това отразява общественото мнение:
- Георги Господинов – 90%
- Ивет Лалова – 85%
- Камен Донев – 85%
5.
Васко Василев – 82%
- Григор Димитров – 80%
- Любо Киров – 80%
- Владимир Ампов – Графа – 78%
9. Миро – 78%
10.
Димитър Бербатов – 75%
11.
Стефка
Костадинова – 73%
12. Ники Кънчев – 72%
- Лили Иванова – 70%
- Захари Бахаров – 70%
- Юлиан Вергов – 68%
- Явор Гърдев – 68%
- Христо Стоичков – 65%
- Мария Илиева – 65%
- Криско – 55%
- Благомир Коцев – 55%
- Слави Трифонов – 45%
- Асен Василев – 40%
- Бойко Борисов – 35%
- Делян Пеевски – 15%
Политиците са с най-ниско доверие, това
е обяснимо.
Интересно е, че хората с най-висок
процент вероятност не са известни с религиозността си. Тогава защо хората (или chatgpt) ги посочва? Защото са готини хора.
Правели са хубави неща.
Но Бог казва, че критерият е друг:
Ефесяни 2:8-9 „Защото по
благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали
никой.“
Тит 3:5 „Той ни спаси не чрез праведни
дела, които ние сме извършили, а по Своята милост.“
Също, в България има много хора, които
мислят, че ще се класират за небето само защото са родени в православна страна.
Но да мислиш, че спасението е гарантирано автоматично, само защото човек е
роден в православна страна е опасна духовна заблуда. Спасението не е
въпрос на география, етническа принадлежност или културна традиция, а на лично
решение и начин на живот.
Има и такива, които вярват, че тяхната
църковна принадлежност ще ги вкара в рая. Ако ходиш на църква, това трябва да
помогне, нали?
Но Исус ни казва, че нещата не работят по
този начин.
Матей 7:21 „Не всеки, който Ми
казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на
Отца Ми, Който е на небесата.“
Един човек умрял и се намерил пред
райските двери. Там св. Петър му казал, че ще трябва да има определен брой точки,
за да покрие критериите за небето. – Колко точки ми трябват, за да отида на
небето? – Трийсет хиляди. – Трийсет хиляди? Аз бях член на местна църква, това колко
точки ми носи?
- Пет точки. – Само пет точки!?
Добре, тогава какво ще кажеш за всички добри дела, които съм вършел за моите ближни
и за семейството ми. Това сигурно ще ми даде много точки? – Според нашите
данни, това възлиза на около 8 точки.
Човекът се разтревожил и
извикал: - Но това прави само тринадесет от тридесет хиляди, които се изискват.
Ако не е Божията благодат, никой няма да може да влезе в небето!
- Това ти дава останалите точки
до трийсет хиляди - отговорил Петър.
Истината е тази: ти и аз никога няма
да можем да влезем в небето благодарение на църквата, към която принадлежим или
добрите дела, които сме правили. Това не са „дрехите“, които Бог ще приеме на
Своето сватбено празненство.
Разбира се, това са неща, които
ние, християните, трябва да правим. Ние трябва да принадлежим на местна църква
и трябва да вършим добри дела. Дори невярващите знаят, че християните се
познават по това.
Но ако мислим, че това е
облеклото, на което се осланяме, за да бъдем приети от Бог, ние сме се
заблудили. Да вярваш, че си спечелил спасение, защото ходиш на църква и се
стремиш да вършиш добри дела е все едно да отидеш на сватбеното тържество с
твоите дрехи.
Единствената сватбена дреха,
която ще ти помогне е тази, която Бог ще ти даде.
2 Коринтяни 5:21 „Който за нас
направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни
пред Бога.“
Галатяни 3:26 „Защото всички сте
Божии синове чрез вярата в Исус Христос.“
Каква сватбарска дреха ще приеме
Бог? Само кръвта на Исус. Само Неговата праведност може да ни облече и да покрие
грешното ни минало. И как обличаме Христос? Чрез вяра в Него!
Тук не говорим просто за изповед, че си приел Исус в сърцето си.
Тя е била въведена като практика от пуританите през 18 в., а по-късно става
популярна от евангелизатори като Били Греъм.
Макар и публичната изповед да е библейска
практика, ние също призоваваме към нея, тя не е достатъчна. По същия начин водното
кръщение не те прави християнин, а е само една публична изповед. Нужно е тази
изповед да се подкрепи от реално обръщане от греха, от автентично покаяние,
лични взаимоотношения с Исус Христос и живот на вяра в Бога. Това е стандартът.
Яков 2:17 „Така и вярата, ако
няма дела, сама по себе си е мъртва.“
Само Исус ни спасява. Истината
е, че не можем да заменим с нищо сватбарската дреха, която Исус ни дава. Можем
да се опитаме да я имитираме, можем да се опитаме да се промъкнем без да сме
облечени в нея, но номерът няма да мине!
Заключение
В заключение, има разлика между
това да вярваш в Исус и да следваш Исус. Едно е да приемаш Исус за Спасител,
друго е да Му служиш като на Господ. Едно е да се присъединиш към Църквата,
друго е да СИ Църквата.
От притчата разбираме също колко
важно е да отговориш на поканата на Бог. Дори тези, които са християни, трябва
да се замислят дали откликват на поканата на Бог всеки ден.
Трябва да се запитаме, обичаме
ли все още Бог и имаме ли желание да Му служим, както в първоначалната си
ревност?
И най-накрая, както царят
изпрати слугите си да канят всички, които срещат, така и днес Божията покана да
влезем в царството е отправена към всички: хора, които са живели морален живот
и такива, които са утайката на обществото – убийци, изнасилвачи, проститутки… Всеки
е поканен. Нарича се Божия благодат!
Но дори Божията благодат има свои
изисквания – Божията одежда означава да живееш според Божиите стандарти, не
човешките очаквания.
Maртин Лутер е казал, „Животът на
християнина се състои от притежателни местоимения. Едно е да кажеш „Христос е
Спасител“, а съвсем друго е да кажеш „Той е моят Спасител и моят Господ“. Дяволът
може да каже първото; автентичният християнин може да каже второто.
Молитва.
