/проповед/
В началото ще помоля моите помощници да преминат с купите с
гроздови зрънца през редовете и да дадат на всеки по едно зрънце грозде. Всеки
нека си вземе едно зрънце, и след като го вземете, не бързайте да го слагате в
устата си.
Не ви карам да си скъсате грозде от грозда, за да е
по-лесно сме ги скъсали предварително. Както вече сте се досетили, днес ще
говорим за грозде, и по-скоро – за лозата. Ще говорим за последното от осемте
(според някои те са само седем) изявления „Аз съм“ на Исус в евангелието на
Йоан, „Аз съм истинската Лоза.“
Обикновено ви показвам само картинка на това, което
проповядвам. Този път исках не само да видите, но и да вкусите от предмета на
проповедта. Така че, този път не можете да кажете, „очи пълни, ръце и уста
празни.“ J
Докато изчакваме всички да си вземат зърно грозде, знаете
ли къде е най-старата лоза в света, която още ражда грозде? Смята се, че това е
една лоза в Марибор, Словения, която е на повече от 400 години. А за една лоза
у нас се твърди, че е на 600 години. Не знам дали е така. Тя се намира в Баткунския
манастир в подножието на Родопите, недалеч от Пазарджик.
Добре, имат ли всички в ръката си по едно зрънце грозде?
Можете сега да го хапнете и да му се насладите. Вкусно ли беше?
Ако ви попитам къде расте гроздето, какво ще отговорите? Някой
дете може да каже, че расте на рафтовете на Била, особено ако никога не е ходило
на село.
Навремето децата са знаели къде расте гроздето. Слушах една
детска песничка, в която се казва: „С кошнички по друма, / ний вървим със
батко. / В къдравата шума, / зрее грозде сладко.“
Предполагам, че под къдрава
шума тук се има предвид лозите. А за лозата са свързани пръчки, на които расте
гроздето. Така че, днес ще си говорим за тези три неща – плода, пръчките и лозата
и как те са свързани помежду си.
Едни хора от местно племе
дошли на гости на мисионера, който живеел в мисионерска станция в тяхната
страна. И видели ел. крушка да виси от тавана на стаята. И когато той натиснал
ключа, с широко отворени очи те видели как крушката светнала.
Един от тях попитал дали може мисионерът да му даде една крушка
и той му дал една. При следващото си посещение в селото на тези хора мисионерът
се отбил в колибата на същия човек, който помолил за крушката. Представете си
изненадата му, когато видял крушката да виси на обикновен канап.
Той обяснил на човека, че за да светне крушката, тя трябва
да се свързана посредством кабел с електрическия ток.
Ние може снизходително да се усмихваме на наивността и
незнанието на този човек, но може и ние да не сме много по-добри.
В нашия текст днес Исус разказва една история за това колко
важно е да сме свързани с истинския източник на живот и сила.
Както по кабела преминава ток, който кара крушката да
светне, така по лозата потича животът, необходим за да може пръчките да произведат
плод.
Исус е лозата, Бог Отец е земеделецът, а вярващите са пръчките.
Като тази тук.
Като пръчки ние сме духовно живи и можем да растем само ако
сме свързани с Исус – истинската лоза.
В нашия текст днес се говори за три неща – подрязване (очистване),
принасяне на плод и пребъдване.
1.
Подрязване.
Йоан 15:2 „Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я
отрязва; и всяка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод.“
Исус казва, че Бог Отец подрязва пръчките, които дават плод,
за да им помогне да дават какво? Повече плод.
Изоставени лози, на които една или няколко години не е
извършвана никаква резитба, развиват много тънки разклонения, т.н. рамена и
леторасти. Ако броят им не се контролира, лозата няма да произведе много плод.
Като деца до нашия блок имаше изоставено лозе. Очевидно преди
комунизма е било добре поддържано, но след това земята е отчуждена от държавата
(национализирана). Между избуялата трева все още бяха останали малки полуизсъхнали
и обрасли с треволяк лозички. След десетилетия на липса на грижи, ние, децата,
не можехме да намерим почти никакво грозде по тях.
Затова лозата трябва да се подрязва, за да дава плод.
Дори когато лозата изглежда
добре, подрязването е нужно. Лозата може да изглежда здрава и красива, но да не
принася много плод. Да не дава толкова, колкото може да дава.
Изглежда добре, но не дава плод.
И тук Исус ни казва, че учениците могат да се изправят пред
подобен проблем. Исус не се интересува от това как изглеждаме. Той се
интересува от това дали даваме плод.
Аз имам някакъв, макар и минимален опит в подрязването на
на плодни дръвчета. Моят съсед ми показва как да го правя. От него знам, че
трябва да изрязвам всички издънки.
Издънка е малко клонче, което обикновено израства от стъблото.
Ако се остави, ще отнема от соковете на плодоносните клонки. Така че, за да има
повече плодове дървото, трябва да се премахнат всички издънки и изобщо всички
клони, които растат към центъра на дървото.
В този свят също има издънки,
които отнемат от духовния ни живот. Те ограбват от времето ни с Бог. Затова
трябва да бъдат отстранени, да бъдат отрязани, за да може да принасяме плод и
да бъдем трансформирани.
Това подрязване не е наказание. То се прави, за да може
лозата да е по-плодоносна. Думата „подрязване“ звучи негативно, но всъщност
може да бъде дори креативно.
Когато бяхме с Ваня, Деби и
децата в Музея-възстановка на Ноевия ковчег в Кентъки, се сетих за това. Точно
пред Ноевия ковчег в Кентъки има два слона, които приличаха на подрязван жив
плет или храсти.
Всъщност, тези слонове май са покрити от изкуствена трева.
Но съществува
т.н. „топиарно изкуство“ - чрез редовно подрязване на храстите им се придава
различна форма – животни, митични същества, автомобили или някакви други
предмети.
По подобен начин Бог подрязва живота ни, за да ни оформи в образа
на Своя Син.
Понякога Божието подрязване е
болезнено, но с времето Бог ни променя да бъдем съобразни Неговия Син. В Йоан 15:1 се казва, че Бог Отец е земеделецът. Тъй
като ни обичa, Бог
ни подрязва и това ни позволява да принасяме повече плод за Негова слава.
Ако пръчките можеха да говорят, сигурен съм, че щяха да
кажат, че резитбата е болезнена. Но също съм сигурен, че те биха изразили
радостта си, че след това са можели да дадaт повече и по-висококачествен плод.
Нещо важно: никога няма да видите пръчка да подрязва друга
пръчка. Отговорността да подрязва и оформя лозата не е на другите пръчки. Тази
отговорност е на земеделеца или лозаря. В духовен смисъл, тя е отговорност на
Бог Отец.
Той е този, който ни подрязва. И макар процесът да е
болезнен, нека не забравяме, че нашият Небесен Отец е с нас!
Понякога Той направо отрязва мъртвите пръчки на лозата.
Мъртвите пръчки са безплодни и нямат място в лозата. Пример за това сред
учениците на Исус е Юда, който трябваше да бъде отстранен.
Но често Той подрязва живи пръчки – отрязва тези части от тях, които отнемат
духовната ни сила. Останалите ученици трябваше да бъдат подрязани, за да
принасят плод.
Подрязването не е просто духовна хирургия. Не е просто отстраняване
на мъртвото. То също така означава отрязване на доброто и по-доброто, за да
можем да се радваме на най-доброто.
Защото има много добри неща, които ни пречат да преследваме
най-доброто.
В книгата си „Практично
ръководство за молитва“ Дороти Хаскинс разказва за известна цигуларка, която
попитали за тайната на виртуозното ѝ владеене на инструмента. Тя отговорила с
две думи: „Планирано пренебрегване.“
След това обяснила: „Преди времето ми отиваше за много
неща. След като отивах в стаята си след закуска, оправях леглото, почиствах
стаята от праха и вършех каквото беше необходимо. Когато свършвах, започвах да
се упражнявам на цигулката. Това ми пречеше да постигна каквото желаех с
цигулката. Затова обърнах нещата. Целенасочено реших да пренебрегвам всичко
друго, докато не свърша със свиренето. Тази програма на планирано пренебрегване
е тайната на моя успех.“
Марта също се безпокоеше за много неща, но Мария избра по-доброто.
За какво се безпокоиш ти? Какво можеш да подрежеш от живота си?
И така, първото нещо е подрязване и второ, принасяне на
плод.
2.
Принасяне
на плод.
Какво означава да принасяш плод в духовен смисъл? Според
някои, това означава да благовестваш и водиш хора при Христос.
Но сякаш тук Исус говори по-скоро за духовния живот, който
тече в лозата. Духовният живот произвежда духовен плод – плода на Духа.
Ап. Павел пише на вярващите в Галатия за плода на Духа в
ед. ч., един плод, който има различни аспекти и проявления – подобно на грозд,
в който има много зрънца грозде.
Галатяни 5:22 „А плодът на Духа е: любов, радост, мир,
дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против
такива неща няма закон.“
Следовaтелно,
плодът за който говори Исус е да изграждаме християнски характер.
Нещо друго, което можем да кажем за плода е, че пръчките не
ядат своя плод. Той е предназначен за другите. Ние не произвеждаме плод, за да угаждаме
на себе си. Ние произвеждаме плод, за да го даваме на другите. Да служим на
другите.
И една пръчка, която е свързана
с лозата, която пребъдва в лозата, винаги ще произвежда плод. Не всяка пръчка
ще даде много плод така, както не всяка нива произвежда много плод.
Матей 13:8 „А други паднаха на добра земя и дадоха плод,
кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.“
Някои почви дават по-добър плод от други. Някои пръчки
дават повече грозде от други. Но свързаните с живителните сокове на лозата винаги
ще дават плод.
По-нататък, една пръчка трябва да има същото ДНК като
стъблото. Ако Божието ДНК е любов, нашето ДНК също трябва да е любов. Дори любов
към най-големите ни неприятели.
По време на американската революция
един баптистки пастор бил приятел с Джордж Вашингтон. В онзи град живеел един
зъл човек, който използвал всеки удобен случай, за да унижи пастора. Един ден
този зъл човек бил арестуван за държавна измяна и осъден на смърт. Пасторът
пропътувал 120 км пеш, за да моли да бъде пощаден живота на изменника.
Генерал Вашингтон му казал, „Не, не мога да помилвам твоя
приятел.“ „Приятел! Той е най-големият ми враг!“ „Какво?“, извикал Вашингтон. И
си изминал 120 км пеш, за да спасиш живота на един враг? Това поставя нещата в
съвършено различна светлина. Ще му помилвам живота.“ И го направил. Пасторът и помилваният
си отишли в родния град вече не като врагове, а като приятели.
Дотук говорихме, че в живота ни трябва да има подрязване и принасяне
на плодове. Трето, ние трябва да пребъдваме.
3.
Пребъдване.
Йоан 15:9 „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас;
пребъдвайте в Моята любов.“
Девет пъти в нашия пасаж се повтаря думата „пребъдвайте“.
Колкото повече пребъдваме в Лозата, толкова повече плод ще принасяме.
Колкото повече плод принасяме, толкова повече Отец ще ни подрязва.
Колкото повече ни подрязва, толкова по-голямо ще е количеството и качеството на
плода в нас.
Метафората за лозата разкрива колко важно е да сме свързани
с лозата Исус. Колкото по-здраво сме свързани с нея, толкова повече ще се
променяме за Божия слава. Тази духовна трансформация е възможна само чрез
свързаност, не чрез усилия.
Представи си, че някой отиде и извика на пръчките:
Започвайте да произвеждате плод! Нищо няма да стане.
След като земеделецът е свършил работата си, какво трябва да
правят пръчките, за да принасят плод? Да останат свързани. Да пребъдват в
лозата.
Исус каза:
Йоан 15:5 „Аз съм лозата, вие
сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото,
отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“
Заповедта не е да произвеждаме плодове, а да пребъдваме!
Това не означава да не правим абсолютно нищо. Но означава, че когато пребъдваме
в лозата, най-естественото нещо ще е да принасяме плод. Това ще е начин на
живот за нас.
Ако пребъдваме в лозата, нашите желание, мечти и планове ще
хармонират с Божия план за нас:
Йоан 15:7 „Ако пребъдвате в
Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви
бъде.“
Искайте... и ще ви бъде. Същностен елемент на пребъдването
е молитвата. Чрез нея животът на лозата Исус потича към нас, пръчките. Неговото
ДНК става наше ДНК.
Когато пребъдваме в Христос, ние сме в центъра на Божията
воля. Той отваря духовните ни очи и ние виждаме къде Той работи. Тогава смирено
можем да помолим да участваме в Неговото дело на обновление.
„Отделени от Мене не можете да
сторите нищо.“ (ст. 5)
Един фермер посадил две плодни дръвчета от двете страни на
нивата си. Eдното
посадил, за да скрива от поглед грозната гледка с депото за отпадъци в
съседство. Другото засадил, за да хвърля сянка, в която да почива, край
планинско поточе, което ромоляло край нивата му.
Когато дръвчетата пораснали, и двете започнали да цъфтят и
да вързват плод. Един ден фермерът решил да събере плодове от по-близкото до
къщата дърво, което скривало гледката към депото за боклук. Като донесъл плода
вкъщи, забелязал, че той е малко деформиран, но въпреки това изглеждал добър за
ядене. Отхапал от него, но той се оказал много горчив и изобщо не ставал за
ядене.
Захвърлил плода и погледнал към другата страна на нивата,
където било дръвчето, посадено край потока. Отишъл до него, откъснал един плод
и го отхапал. Плодът бил много сладък и вкусен, затова набрал няколко и ги
занесъл в къщата.
Плодовете отразявали това, с което се хранил корена. Както горчивия
плод от дървото край отпадъците, а плода от дървото край потока – сладък, така
и християнинът има избор. Той или ще пусне корени в почва, пълна с боклуците на
плътските страсти, или в свежия поток на личността на Исус Христос. Коренът определя
плода. Плодът на християнина е външен израз на вътрешна мотивация.
„Отделени от Мене не
можете да сторите нищо.“ (ст. 5)
Нужно е да схванем тази истина. Ние не можем да се преобразяваме
в Неговия образ, ако не пребъдваме в лозата Исус. Затова моята молитва е
любящите ръце на Бог Отец да ви подрязват, за да давате много плод.
Пребъдвайте в Лозата и позволете на силата на Святия Дух да
ви преобразява в Неговия образ от слава в слава. Амин!
________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
25.02.2024 г.
