/проповед в навечерието на 1 февруари - Ден за почит към жертвите на комунизма/
Увод:
защо трябва да говорим за комунизма
През 1989 г. пяхме „Комунизмът
си отива, спете спокойно, деца“. Но този рефрен от популярната песен на Васко
Кръпката се оказа несбъднато пожелание. Като в онзи виц:
Понякога си мисля, че за
всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: - „Комунизмът си отива, спете спокойно
деца.” И ние спахме. А те не спаха...
Утре е 1 февруари, Ден за
възпоменание на жертвите от комунизма. На 1 февруари 1945 г. комунистическият „народен
съд“ издава смъртни присъди на тримата регенти, както и на депутати, офицери,
министри и общественици. Затова днес ще говорим за комунизма. Но някой ще каже,
защо да отделяме специално време за комунизма? Нали той вече е в миналото? Защо
е важно е да говорим за него? Поради поне три причини. Първо, защото той въобще не е
изживян.
В продължение на 45 години
България живя в плен на една тоталитарна идеология и един престъпен
комунистически режим. Макар и да се сбогувахме с комунизма през 89-та, това сбогуване
беше твърде прибързано. Нямаше пълно скъсване и заклеймяване на тази дяволска
философия и на злото, което е причинила. Освен това, много хора в България са
оформени като личности в онези епоха и не могат да излязат от матрицата на това
мислене.
Псалми 10:4 „Нечестивият от
гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че
няма Бог.“
Сигурно си мислиш, но това
беше преди повече от 30 години, днес вече сме свободна страна. Да, наистина,
днес живеем в парламентарна демокрация, имаме свобода на словото, печата,
религията...
Говорих с една учителка-християнка.
Тя ми каза, че в нейното училище има деца на вярващи родители, които ходят на
църква в неделя или събота. Училището организира извънкласни занимания и
курсове в уикенда и естествено, тези родители отказват да пуснат децата си,
защото те са посветили това време като семейства на поклонение на Бога. Но
повечето учители не могат да разберат това и го коментират негативно.
Защо? Защото за тях животът им
се измерва с тези 70-80 години, които ще прекарат на земята и след това идва
смърт. Неделята е за почивка и удоволствия, не за ходене по църкви и поклонение
на някакъв си бог, който най-вероятно не съществува!
Това мислене е оставило дълбок
отпечатък в съзнанието на хората. Но има и такива, които още вярват в идеята на
комунизма. Преди няколко години вдигнаха паметник в Правец на диктатора, който
управлява 33 години и докара страната до национална катастрофа. А буквално
преди няколко дни към социалистическата партия се прибавиха нови 30 члена от
Варна със средна възраст 25 години!
Второ, трябва да говорим за
комунизма, защото той е една от най-големите духовни пандемии и днес. Вече
повече от 100 години вирусът му не може да бъде унищожен. Вирусът на комунизма
и днес върлува, но вече с нов щам. Призракът на комунизма още броди из света.
Този път обаче идва облечен в нови дрехи – в одеждите на културния марксизъм,
на политическата коректност, cancel
културата,
новия световен ред, голямото зануляване и други левичарски изобретения. Но,
както казват, „Пременил се Илия, погледнал се, пак в тия.“
Матей 7:15 „Пазете се от
лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци
грабители.“
И най-накрая, трябва като
християни да говорим за комунизма, защото той е навлязал като вълк в овча кожа
и в църквата. Той влияе на мисленето на християните и се опитва да разруши
църквата отвътре. Затова комунизмът е толкова опасен.
За него трябва да говорим, за
да свалим маската му. В следващите минути ще разберем съвместим ли е комунизмът
с християнството и какво трябва да е отношението ни към тази идеология. Накрая
ще видим как да свидетелстваме на хората с леви или комунистически убеждения. Нарекъл
съм тази проповед „Пандемията на комунизма“
Нека да видим първо в какво
точно вярват комунистите и къде той влиза в противоречие с Библията?
1.
В
какво вярват комунистите?
За баща на комунизма се счита
Карл Маркс. Затова неговото учение се нарича марксизъм. По-късно е доразвито от
Ленин и приложено и в България. Маркс и неговите последователи са атеисти. Те отхвърлят,
че човек е грешен по рождение. Той е морално неутрален, табула раза и зависи
само от обществените отношения.
Тогава защо хората стават лоши?
Хората стават лоши поради нечовешките условия на труд. Проблемът е съществуването
на класово общество, което се състои от експлоататори и експлоатирани. Лошите
капиталисти ограбват добрите работници. Затова трябва да реформираме обществото
и да създадем едно по-справедливо, безкласово общество, в което всеки работи според
възможностите си и получава според потребностите си. Тогава човекът ще е добър.
Така мисли Маркс.
Как ще стане това? В „Комунистическия
манифест“ Маркс и неговият сподвижник Енгелс казват, че това трябва да стане чрез
революция на работниците, насилствено отнемане на имуществото на капиталистите
и установяване на диктатура на пролетариата.
Иронията е, че навсякъде,
където това е приложено е довело до още по-голяма несправедливост. Вместо да
премахнат разделението, социализмът и комунизмът причиняват още по-голямо
разделение, терор и репресии заради превръщането на социалистическите
правителства в тоталитарни тирании.
Американският автор Динеш де
Соуза обяснява как става възможно насилственото отнемане на имуществото: Представете
си, че вашият приятел ви каже: „Иди в къщата на твоите съседи докато ги няма и
вземи каквото ти хареса – мебели, картини, техника...“ Като повечето нормални
хора, ти ще кажеш, „Как така, не мога, това ще е кражба, аз съм честен
гражданин и не мога да извърша престъпление!“
Но си представи, че дойде
представител на правителството и ти каже: „Можеш да влезеш в тази къща и да
вземеш каквото си искаш. То не е тяхно, техните баби и дядовци са го отнели от
твоите, затова то ти принадлежи. Ние приехме закони, които да „възстановят
справедливостта“. Твое законно право е да си вземеш обратно имуществото.“
Изведнъж едно такова деяние в твоите очи вече не е кражба. Ти започваш да
мислиш, че наистина имаш моралното право да си присвоиш имуществото им.
Комунизмът оправдава човешката
алчност, пожелаването и кражбата. Затова Чърчил казва: „Социализмът е
философията на неуспеха, религията на невежеството и евангелието на завистта.“
Чудно ли е тогава, че толкова
много хора се подлъгват по него? Щом за марксизма няма Бог, Партията става бог
и тя казва какво е добро и зло. Тогава не само правата на отделната личност
нямат значение, но и човешкият живот не струва нищо.
В книгата на Достоевски „Престъпление
и наказание“ главният герой Разколников не вярва, че има разлика между добро и
зло. Той е загрижен за съдбата на бедните, иска да изгради нова обществена
система, но за целта му трябват пари. И той убива една бедна старица, за да открадне
парите ѝ и установи социалистически строй. Казва си, тя и без друго беше
паразит...
Това е комунизмът. Важни са масите,
не отделният човек. Той е само средство за постигане на целта – установяване на
комунистически строй по целия свят. Така беше и в България... „Аз паднах. Друг
ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?“, както е казал един
поет, осъден за терористична дейност. В плен на тази дяволска философия бяха
стотици милиони.
А какво е отношението на атеистичната
тоталитарна държава към Църквата? Разбира се, че тя трябва да бъде унищожена,
защото говори истината! Гонението на Църквата е държавна политика при комунизма.
На пастирския процес през 1948
г. след побоища, глад, стоене прав до стената, безсъние, пасторите са доведени
до умопомрачение. Целта? Да си признаят, че са шпиони на Америка.
В книгата „Изтезаван заради
вярата си“ п-р Харалан Попов пише: „Седми ноември беше последният ден, спомням
си чувството, като че ли някой ме беше ударил по главата с железен прът... Това
беше краят на моята собствена воля. Целта на ДС беше постигната...“
Дяволът идва „да открадне, да
заколи и да погуби“ (Йоан 10:10). След като класическият марксизъм се провали
навсякъде, днес дяволът разпространява пандемията на т.н. културен марксизъм. Опитва
се да разруши обществото и стария свят, като приложи тактиката на Маркс – разделянето
му на враждуващи групи.
При комунизма това бяха класите
– буржоазия и работници. Но тъй като пролетариатът вече не е беден и няма да се
вдигне на революция, затова светът трябва да бъде разделен вече не на работници
и капиталисти, а по други категории – по раса (черни срещу бели), пол (жени
срещу мъже), сексуалност (хомосексуални срещу хетеросексуални), по уседналост
(местни срещу нелегални) и т.н.
Взависимост в коя категория
попада, човек или е експлоататор, или експлоатиран. Ако си едновременно бял, хетеросексуален
законно пребиваващ мъж, значи си голям експлоататор. Ако си черна, хомосексуална
незаконна емигрантка – значи си много експлоатирана и в правото си да искаш
компенсация. Пандемията на комунизма и днес се разпространява!
2. Библейският отговор на комунизма.
Както видяхме, комунизмът
твърди, че човек не е грешен, но това е дълбоко погрешно. Библията казва:
Псалм 51:5 „Ето, родих се в
нечестие и в грях ме зачена майка ми.“
Римляни 5:12 „Затова, както
чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин
смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“ Проблемът не е цветът
на кожата, а грехът!
За петия рожден ден на дъщеря
си майка ѝ искала да впечатли гостите. Затова я облякла в хубави дрехи и ѝ
казала: „Като дойдат гостите, искам да изпееш една песен.“ Когато гостите дошли
и станало време, майката я попитала, „Скъпа, какво трябва да направиш?“ „Нищо.“
Майката я издърпала в другата стая и я попитала, „Нали щеше да пееш?“
Момиченцето отговорило, „Не.“ Ядосана, майка ѝ я завела в килера и я затворила
там. След половин час майка ѝ я попитала, „Какво правиш тук?“ Детето казало. „Прекарвам
си страхотно. Плюя на дрехите ти, плюя в обувките ти, плюя по стените ти, плюя
на мокета. Сега чакам да ми се събере още плюнка.“
Това отношение показва какво е
грехът. Той не е просто действие. Грехът е отношение. Човекът не е грешен,
защото върши грехове. Той върши грехове, защото е грешен. Такъв се е родил.
Грехът е отношение на сърцето.
Второ, комунизмът отхвърля
съществуването на Бога. Относно това Божието Слово казва:
Псалм 14:1 „Безумният каза в
сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави
добро.“
Комунизмът е философия на
безумието. Но въпреки че отрича Бога, а може би точно затова, интересното е, че
самият той се превръща в религия за милиони.
Затова Кентърбърийският
архиепископ Уилям Темпъл нарича комунизма „християнска ерес“. Подобно на
християнството, той има доктрини и религиозна система за поклонение. Вместо Бог
Отец имаме Партията, вместо Спасителя Христос – пролетариата. Вместо Църкви
строяха домове на атеиста, вместо свещениците трябваше да слушаме партийните
секретари, а вместо Десетте Божи заповеди – да изпълняваме „заветите“ на Георги
Димитров. Вместо поклонение на Бога ни караха на празници ритуално да минаваме
пред трибуната с комунистическите величия и да скандираме „КПСС – БКП!“.
По-нататък, като християни ние
трябва да се съгласим с комунистите, че в обществото има несправедливост. На
много места в Библията Бoг се
гневи срещу тези, които експлоатират бедните и беззащитни хора.
Еремия 22:13 „Горко на онзи,
който строи къщата си с неправда и стаите си с беззаконие; който кара ближния
си да му работи без заплата и не му дава надницата му.“
Бог не само мрази насилието и
беззаконието, но един ден ще въздаде справедливост за всички, които са
насилвали и угнетявали други в преследване на власт, богатство и влияние.
Откровение 11:18 „Народите се
разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш
наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от
Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.“
Виждаме, че не човешките
революции, а Бог в крайна сметка е този, който ще установи пълна справедливост,
когато Исус Христос се завърне отново и основе Своето Царство на земята.
Дотогава Бог иска от нас, християните, да се застъпваме за бедните и слабите и
да работим за повече справедливост там, където ни е поставил.
Яков 1:27 „Чисто и непорочно
благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и
вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.“
Малко по-нататък в посланието
си Яков добавя, че борбата за справедливост трябва да става само с мирни средства,
защото в крайна сметка Бог е Съдията, който ще съди всички, не ние.
Яков 4:12 „Само един е
Законодател и Съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, че съдиш
ближния си?“
Но някой може да възрази, ако
Бог е срещу насилието, защо тогава е допуснал комунистите да завземат властта в
толкова много страни и да избият повече от 100 милиона души?
Ние знаем, че в живота и
историята няма случайности. Бог допуска злото с определена цел.
Притчи 16:4 „Господ е направил
всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия – за деня на злото.“
Тази цел може да бъде дисциплиниране
и наказание за цели нации и култури. Един стих, който показва че там, където
има нечестива нация, там Бог ще изпрати свои инструменти за нейното очистване
е...
Матей 24:28, “Където бъде трупът, там ще се
съберат и орлите.“ Където е трупът, там ще се съберат лешоядите. Когато в
пустинята умре човек или животно, в момента на тяхната смърт небето е ясно. И
тогава изведнъж от планинските зъбери се спускат лешояди върху този труп, за да
го разкъсат и погълнат.
Тези създания са съд за
смъртта и разложението. Когато някъде има разлагащ се труп, тези крилати
чудовища се появяват с крясъци, грачене
и пърхане на крилата, спускайки се върху смъртта.
Контекстът тук, както и в Откровение 19, показва, че Исус говори
за осъждението на невярващите при Второто идване на Христос. Но е възможно този
стих да се разглежда по-общо за всяко осъждение над нечестивите народи.
Защото подобно на хората, цивилизациите
също умират. И когато една цивилизация започне да умира духовно и морално,
тогава се появяват лешоядите. Това е ролята, която може би изпълнява и комунизмът
в света. Както казва Фултън Шийн, комунизмът е лешоядът на разлагащите се
цивилизации. Той навлиза в една страна, когато тя започне да гние отвътре.
Спуска се с крила от сърп и чук, за да я погълне.
Ние веднъж вече бяхме наказани
с комунизъм. Очевидно не сме си взели поука, щом днес отново виждаме в
обществото ни бавно да проникват идеите на новия комунизъм – културния
марксизъм. Разложението е в ход. Какво можем да направим ние – Църквата
Христова, за да го забавим?
3.
Християнското
свидетелство в условия на пандемия от комунизъм.
Както винаги, мисията на
християните остава една и съща: да свидетелстват за възкръсналия Христос.
1 Петър 3:15 „А почитайте със
сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с
кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“
Всеки път, когато свидетелстваш
за вярата си, ти почиташ Христос като Господ. Нашето свидетелство, както
виждаме в този и в много други стихове, трябва да става с кротост, страхопочитание
и любов към тези, с които разговаряме.
През 1982 г. големият евангелизатор
Били Греъм получава покана от Съветския съюз да участва в „Световната
конференция на религиозните дейци за спасяване на свещения дар на живота от
ядрена катастрофа“. Това е типична пропагандна кампания за „мир“ на Съветите. Въпреки,
че разбира това, Греъм отива и си навлича яростна критика от страна на
политиците и медиите в Америка. Но 19 години по-късно, през 2001-ва един от
неговите критици признава: „Той беше прав, аз ужасно сгреших тогава.“ На какво
се дължи това признание?
Отивайки на конференцията,
Били Греъм спечелва доверието на комунистическите лидери. Между 1982 и 1985 е
канен да проповядва в Източна Германия, Чехословакия и Румъния. В Румъния той
проповядва пред катедралата в Тимишоара пред 150000 души! По-късно именно
протестантите от Тимошоара подхващат протести, които се разпространяват в
цялата страна и водят до арестуването и екзекутирането на румънския диктатор
Чаушеску през 1989 г. Както пише един коментатор по-късно, „Били Греъм уби
комунизма с любов.“
Заключение
Днес в света живеем в една
пандемия – пандемията на комунизма. Той мени щамовете си, сменя дрехите си, но
под овчата кожа остава същия свиреп вълк. Тази демонична философия е довела до бедствия
и смърт много народи, но тя е и Божи бич поради моралния упадък на нациите.
Единствено ние, християните, сме способни да спрем тази пандемия чрез
благовестието. Можем да убием комунизма с любов! Може би чрез твоето покорство
на Великото поръчение ти ще спасиш нечий живот!
Един проповедник бил хванат и
хвърлен в затвора в южна Испания, очаквайки да умре. С него в затвора имало анархисти
и комунисти. Те били отчаяни и започнали да пишат на стената клетви срещу
своите врагове, затова евангелизаторът написал на стената: „Не се бойте от
онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от
онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ (Матей 10:28) Под това
написал целия стих Йоан 3:16. Това привлякло вниманието.
Един от затворниците бил млад
учител и евангелизаторът успял да го доведе при Христос. Един ден учителят му
казал: „Името ми е в списъка за днес за разстрелване. Толкова съм радостен, че
написа онова на стената. Преди щях да съм отчаян, но сега, макар че не искам да
умра, не съм отчаян, защото знам, че ще съм с Исус и че ще те видя отново един
ден.“ Прегърнали се и той бил отведен и разстрелян, но един ден ще го видим в
слава, доведен до Господ Исус Христос от вярното свидетелство, дадено му в
затвора.
Нека да се помолим.
____________
БПЦ "Нов живот" - Варна
31.01.2021 г.
