Библията утвърждава правото на живот и стойността
на живота. Никой няма право да отнема живот, освен този, който го е дарил,
Бог. Ние струваме много повече от врабчетата, растенията и животните,
защото сме създадени по Божи образ и подобие.
Бог толкова цени човешкия живот, че даде живота си, за да
можем да живеем във вечността с Него.
Ако като общество се обявяваме в защита на човешкия живот,
тогава защо всяка година убиваме хиляди деца в утробата? Защо дори не им
даваме шанс да се родят? Защо допуснахме за 30 години да не реформираме
здравната система? И най-накрая, защо се отказахме от Този, който ни е
дарил този живот? Все въпроси, над които е добре да се замислим.
Нека не се лъжем. Освен физически, има и духовен живот.
Освен тяло, има и душа, и тя продължава да живее и след смъртта.
Защо не се грижим и за нея, както се грижим за тялото си?
Защото човекът не е тяло с душа, той е душа в
тяло. Тялото е само обвивката. Защо се грижим повече за обвивката,
отколкото за сърцевината на нашата личност?
Следователно, човешкият живот тук на земята е ценност, но
не е абсолютна ценност. Абсолютна ценност е Бог – този, който е
създал човешкия живот и цялото останало творение. Не може да е абсолютна ценност нещо,
което е временно. А, както знаем, физическият живот е временен.
Освен това, авторите на това обръщение твърдят, че
човешкият живот е абсолютнаТА ценност. Това означава, че за тях няма
по-велика, по-голяма, по-значима ценност. Това показва, че зад това изказване
стоят хора с атеистичен светоглед. Хора, чиито кръгозор свършва с тези 70-80
години на земята.
В крайна сметка, ти си това, в което вярваш.
