Къде са днешните исахарци?

Живеем във време на политическа, икономическа и морална криза. Хората са недоволни от много неща, протестите не стихват, градусите навън и вътре в нас се повишават. Затова е важно за нас, християните, да се запитаме: разбираме ли времето, в което живеем? Как можем адекватно да бъдем посланици на Христос сред тези, които познаваме и изобщо в нашето поколение?

Един интересен Библейски пасаж, който хвърля светлина върху тези въпроси, се намира в 1 Летописи 12. Там се посочва броя на въоръжените мъже, които идват от 12-те племена при Давид в Хеброн, за да му осигурят предаване на царството от Саул. В ст. 32 се казва, „от исахарците, които разбираха времената, та знаеха как трябва да постъпва Израил – двестата началници с всичките им братя, действащи под тяхна заповед“.

Колко много имаме нужда да разпознаваме времената днес! Защото и днес народът иска властта да премине от това корумпирано управление в ръцете на читави и морални хора. Но има ли такива и ако да, къде са те?

Затова имаме нужда да знаем какво става в политически аспект и как да реагираме като християни. И от тази глава научаваме много. Какво можем да вземем и да приложим в нашата ситуация?

Общо 340000 въоръжени мъже са се присъединили към Давид. Това е невероятно единство и подкрепа от всички племена. Има изпратени дори от племето на Саул, Вениамин. Това единство е било възможно заради всеобщата вяра в Яхве, Бога на Израил.

Когато отиват при Давид в Сиклаг, има хора, които да се погрижат за продоволствието. Създадена е организация за изхранването им. Има ред и законност.

Това "дислоциране на войските" несъмнено е предизвикало много неудобство в ритъма на живот на нацията, но въпреки това „беше веселие в Израил“ (ст. 40). Били са готови да жертват временното си неудобство, за да имат цар, благословен от Бога.

Исахарците са били известни с уменията си в астрономията. Разпознавали са астрономическото време, но изглежда не само него, но и политическото. Те разпознаха, че е настъпило времето да се намесят и да окажат подкрепа на новия цар. 

Всяко движение за промяна се нуждае от мъдри водачи. От хора със страх от Господа, които имат обща цел, светоглед и вяра и работят за Божиите цели в своето време. Хора, които да показват посоката и самите те да застанат на първите редици. Лидери, които не се страхуват да се жертват за каузата. Които могат да обединят разнородни течения и да ги окуражат и насърчат в правилната посока. Да канализират народната енергия. Исахарците разпознаха, че сега е времето да подкрепят Давид, когото Бог беше направил цар, на мястото на компрометиралия се Саул, на когото Бог беше отнел трона.

Днес имаме също корумпирани лидери, които са срам за всеки народ и трябва да бъдат отхвърлени. Морално, политически, икономически, социално, те са се провалили и доказали, че са неспособни да управляват своя живот, камо ли държавата. От друга страна, народът ни е фрагментиран и разпокъсан между леви и десни, сини, зелени и червени, русофили и русофоби, демократи и комунисти, млади и стари и т.н. Всички тези фракции са представени в протестите. Обединява ги гнева срещу корумпираното, некомпетентно и продажно управление на страната.

Като християни ние разполагаме с по-мощни оръжия от виковете „Оставка“. Ние се борим срещу духовните сили на нечестието, затова и нашите оръжия трябва да са духовни. „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости“ (2 Коринтяни 10:3-4). На първо място трябва усърдно да се молим Бог да е в контрол и да ръководи процесите и да издига лидери-християни, които разпознават времената, предвиждат ходовете на противника, призовават към законна съпротива без насилие, грижат се за хората си и умеят да канализират енергията на обществено недоволство в правилната посока. За съжаление, аз не виждам такива лидери от ранга на „исахарците“ засега, но вярвам, че Бог ще издигне на Своето време Богоугодни лидери в България, както го е правил в миналото. Затова, нека не преставаме да се молим за това. Други нужди са за мъдрост у управляващите и протестиращите, желание за диалог от двете страни и превъзмогване на политическата и икономическата криза.

Второ, макар и да не сме съгласни с всичко, ние трябва да застанем зад справедливите искания на хората, а може би да добавим още! Премиерът с цялото правителство, главният прокурор, директорът на обществената телевизия, СЕМ, президентът (!) трябва да подадат оставки. Съдът трябва да се произнесе кой, дали и как да бъде наказан. Когато една власт злоупотребява с даденото ѝ правомощие от Бога и приема закони и действа в разрез с Неговия морален закон, тя губи това правомощие. Тогава задължение на християнина е да не се покорява на такава власт, за да се покори на Бога. Ние трябва да кажем „не“ на държавата, за да кажем „да“ на Христос. Както Петър каза, „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния 5:29)

От друга страна, ние трябва да следим действията, нагласите и призивите и да се еманципираме от тези от тях, които призовават към разчистване на сметките, към кръв и насилие, към революция, към всякакви отровни и токсични лозунги. Не можем да подкрепяме тези, които са за закони, насочени против семейството и християнските ценности като цяло. „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяни 4:8).

Като християни ние също трябва да се въздържаме от изказване на недоволство от временното неудобство, което тези протести причиняват. Защо вместо да мрънкаме, да не помислим как да послужим на хората, които всекидневно са на улицата – с молитва, с думи на надежда, с миротворство и с благата вест?

За да можем да разпознаваме времената, е нужно да четем Словото, то да се вселява в нас богато, да изграждаме у себе си християнски светоглед и ценностна система, за да можем първо да обновяваме ума си и да познаваме Божията воля, и второ – да разпознаваме посланията, които противоречат на нея (Римляни 12:1-2, Колосяни 3:16).

С една дума, ние се нуждаем да слушаме Божия глас (изучаване на Словото), да издигаме нашия глас към Него (пост и молитва) и да протягаме ръка към хората (солидарност и любов към ближния).

Какво да очакваме? Протестите най-вероятно ще продължат с нова сила есента. Нежеланието за отстъпки ще задълбочи политическата и икономическата криза. С този разнороден и аморфен състав на протестиращите, най-вероятно ще се стигне до разногласия, които ще трябва да се преодоляват с компромиси. И както след предишните протести, резултатите ще бъдат частични. Все пак, ще се придвижим малко в правилна посока. Да не забравяме, че Бог може да използва и невярващи управляващи. „Сърцето на царя е в ръката на Господа, както водните потоци: Той го насочва натам, накъдето поиска.“ (Притчи 21:1)

Изборите (по-вероятно да са редовни) ще доведат до един по-пъстър парламент, в който мафията ще загуби позиции. Борбата за прокуратурата ще бъде жестока и най-вероятно желаните реформи отново няма да се реализират. Все пак, протестите ще доведат до по-добро политическо представителство на по-голяма част от народа. От политиката на новото правителство ще зависи дали то ще изкара докрай мандата си, или пак ще има предстрочни избори.

Нека Бог да ни дава мъдрост да разпознаваме времената и да благоволи да ни посочи днешните исахарци.

Бог да пази България!

___________________

01.08.2020 г., Варна