/проповед/
Преди години някой ни подари шампанско за нова година. Аз
дотогава не бях отварял шампанско, но реших да го отворя преди да дойдат
гостите. Проблемът беше, че го насочих в неправилната посока и шампанското
гръмна в ... главата ми. Удари ме в окото. Бях с очила, очилата се счупиха, с
окото известно време не виждах. Отидохме на лекар и лекарят ми каза, очилата са
те спасили. Тогава благодарих на Бог, че нося очила! J
Още от малки родителите ни учат да благодарим, когато някой
направи нещо за нас. Но като цяло, струва ми се, българите не умеем да
изразяваме благодарността си. Дори вместо българската дума „Благодаря!“ предпочитаме
чужда – мерси, може би защото се чувстваме неудобно да изразяваме благодарност.
Но тази неохота да благодарим май е характерна не само за нас
и не само за нашето съвремие.
За Аристотел се знае, че не е смятал благодарността за
добродетел, защото да покажеш зависимост от друг човек тогава се считало за
слабост. А руският диктатор Йосиф Сталин направо наричал благодарността болест.
Когато английският писател Честъртън се обърнал към
християнството на 48-годишна възраст, той направил това, защото бил благодарен,
но не знаел на кого да благодари. Той пише: „Най-лошият момент за един атеист
е, когато е наистина благодарен, но няма на кого да благодари.“
След няколко десетилетия атеизъм, много българи днес се
чувстват по подобен начин. Някой наскоро ми каза, колко хубаво, че се молите
преди ядене. Ние нямаме този навик.
Един селянин спрял да хапне в ресторант в центъра на голям
град. Когато му сервирали храната, навел глава, за да благодари за храната на
Господа. На съседната маса имало няколко тийнейджъри. Те го видели, че се моли
и извикали, „Ей, дядка, там откъдето идваш всички ли се молите преди храна?“
Смехът им секнал, когато селянинът невъзмутимо отговорил: „Не, прасетата не се
молят“.
Така е. Българинът рядко се замисля за Бога. В миналото
човекът е знаел, че животът е 50 г. на земята + вечност. Днес хоризонтът на
съвременния човек е 80 години без вечност.
Но какво да кажем за нас, християните? Ние знаем, че има
вечност, че Бог съществува и че „всеки съвършен дар е отгоре“. Сме ли ние
благодарни? И защо е важно да изграждаме отношение на благодарност в живота си?
В българския език думата „благодаря“ идва от думите „благо“
(= добро) и „давам, дарявам“. Според някои тя е буквално преведена от Светите
седмочисленици при превеждане на Писанията от гръцки на български. Гръцката
дума eucaristos е също производна от думите „добро“ и
„благодат“.
Библията ни насърчава да благодарим за всичко (Ефесяни 5:20),
не само за духовните благословения. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е
отгоре и слиза от Отца на светлините“ (Яков 1:17).
Преди малко видяхме това видео, в което си припомнихме много
неща, които Бог ни помогна да организираме и проведем през изминалата година в
нашата църква. Аз преброих почти 30 събития! Десетки хора чуха благата вест
през 2019 г. Освен за напредъка на делото, Бог се е грижил за всички нас и
нашите домове. Имаме много поводи да Му благодарим. Но защо това е важно?
В Библията има много заповеди да благодарим на Бога. Думата
„Благодаря“ се среща в Писанията 114 пъти! Някой може да попита, защо Бог иска
толкова много да Му благодарим? Ако някой човек настоява за това, няма ли да го
сметнем за прекалено нарцистичен?
Разликата е, че Бог ни призовава да му отдаваме благодарност
не за своя, а за наша полза. Когато ние сме благодарни, това е добре за нашето духовно
здраве.
Джони Ериксън Тада е казала, „Да благодарим е заповед. „Да
благодарим не е въпрос на това дали се чувстваш благодарен или не, а е акт на
покорство.“
Освен, че това е заповед, ето още някои причини, които ще ни
накарат да погледнем сериозно на благодарността (ако все още не сме го
направили).
Първо, отказът да благодарим на Бога води до умопомрачение.
Римляни 1:21 „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха
като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и
несмисленото им сърце се помрачи.“
Сърце често се използва в Писанието със значение на „ум“. Тук
помрачено сърце означава точно умопомрачен човек. Toва умопомрачение води само до празно
философстване.
Когато по пътя към Ерусалим Исус изцели 10-те прокажени, само
един се върна да Му благодари (Лука 17:15-16). Останалите се радваха на
изцелението, но забравиха за Изцелителя.
Възможно ли е ние да сме още по-неблагодарни от прокажените?
Като вярващи в Исус ние сме били изцелени от нещо много по-сериозно от проказа
– от греха! Възможно ли е нашият ум да е помрачен от неблагодарност?
Ако се чувстваш така, просветли ума си. Седни вкъщи за
15-тина минути без да правиш нищо друго и помисли за това какво Бог ти е давал
през годините.
Както казва Хелън Келър, „Бог ми е давал толкова много, че
нямам време да мисля за това, което нямам.“ Можеш ли и ти да кажеш това?
Второ, благодарността е предпоставка за изпълването с Духа.
Той казва, Изпълвайте се с Духа... като благодарите за всичко на Бога и Отца.
(Ефесяни 5:18-20)
Излиза, че благодарността и изпълването с Духа са в
правопропорционална зависимост!
Една дама се качила на корабче в езеро с малката си
дъщеричка. По време на пътуването детето паднало от борда и жената обезумяла от
страх. В лодката пътувал мъж с голямо куче нюфаундленд. Той му заповядал да
скочи във водата и да спаси детето. То го направило, доплувало до брега с
малкото момиченце, захапало дрешката му в устата си. Майката сграбчила
спасеното дете и го разцелувала. След това се обърнала към кучето, прегърнала
го и го целунала със сърце пълно с благодарност към животното.
Това е повече, отколкото някои хора някога са направили за
Исус Христос, макар че Той увисна на кръста, за да ги спаси от греха и ада.
Но в момент на просветление, в който човек осъзнае какво Бог
е направил за него, той няма как да не коленичи с благодарно сърце, да се покае
и да го приеме за Свой Господ. Тогава Бог изпраща своя Дух да обитава в него и
го изпълва с Духа си. Колкото повече благодари, толкова повече Духът го
изпълва!
Това ни води до следващата причина, поради която е нужно да
благодарим на Бога. Благодарността води до изпълване с Духа, а изпълването води
до пълноценен молитвен живот.
Колосяни 4:2 „ Постоянствайте в молитва и бдете в нея с
благодарение.“
В края на 19 в. евангелизаторът Джордж Мюлер ръководил приют,
в който имало повече от 1000 сираци. Една сутрин нямало какво да ядат, но той
извикал всички деца и служители за молитва. Те благодарили на Бога за
снабдяването с храна, макар и все още да нямало нищо на масата. След няколко
секунди на вратата почукал хлебар. Той казал на Мюлер, че Бог му е говорил да
изпече хляб предната нощ и да го даде на приюта. Още преди да раздадат хляба на
децата, на вратата почукал млекар. Той казал, че колата за млякото се повредила
и той иска да го даде на приюта.
Като Джордж Мюлер, Бог иска ние да благодарим с вяра дори още
да не сме получили това, за което се молим. Бог се удоволства също, когато ние размишляваме
върху това, което Той вече ни е дал. Размишлението за Божиите дела в живота ни
прави почвата на сърцето ни благоприятна за молитва.
А когато постоянстваме в молитва, когато постим и се молим,
благодарността ни се превръща в лек за нашето безпокойство. Отново Павел казва:
Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с
молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение...“
Миналата неделя също четохме този стих, когато говорихме за
мира, който ни дава Бог. Ако отдаваме благодарност за няколко минути на Бога,
ще открием че тревогите ни са изчезнали и духът ни е извисен. И не само това,
но и ще започнем с още по-голям ентусиазъм да молитстваме пред Бога за повече
благословения, след като сме си припомнили какво вече ни е дал.
Просветление за ума, изпъване с Духа, постоянстване в молитва
и лек срещу безпокойството – всички тези бонуси получаваме, когато изпълняваме
заповедта да благодарим на Бога. Но има още!
Когато имаме благодарни сърца, това съдейства и за единството
на вярващите. Много често, когато сме измъчвани от горчивина или сме ядосани на
някого, тези чувства се изпаряват в момента, в който започнем да благодарим за
тях.
Колосяни 3:15 „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за
който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.“ Тук става въпрос за
третия вид мир, за който говорихме миналия път – мир във взаимоотношенията.
Изследвания на различни учени и университети доказват, че
отношението на благодарност повишава чувството на щастие. Робърт Емънс от
Калифорнийския университет направил проучване, в което разделил хората на три
групи. В продължение на 10 седмици първата трябвало да записва всички
„благословения“ през деня, втората – всички „затруднения“ и третата – всички „случки“.
Той открил голяма разлика между групата на благословенията и
тази на затрудненията. Хората от първата били с 25 % по-щастливи, имали
по-малко здравословни проблеми.
Друг учен, Уенди Мендес открива, че хората с отношение на
благодарност имат по-нормално кръвно налягане и по-добър холестерол.
А как се отразява благодарността на брака?
Било проведено двуседмично изследване за ефекта на
благодарността върху съпружеските отношения. Всеки ден те трябвало да отговарят
с да или не на твърдението „Направих нещо хубаво за моята съпруга/съпруг“ и
„Моят съпруг/а направи нещо хубаво за мен.“ След това поставяли оценка на
емоциите си от 0-6. Накрая оценявали и взаимоотношенията си за деня.
Изненадващо, когато един от партньорите казвал, че е получил повече
благодарност от другия, последният посочвал че взаимоотношенията им са по-добри
в сравнение с предишния ден! Благодарността води до по-добри взаимоотношения в
брака!
И не на последно място, ако ти имаш благодарност в сърцето
си, това ще бъде толкова контракултурно, че ще се превърне в свидетелство за
невярващите около теб!
След всичко казано, как можем да изграждаме благодарност към
Бога?
Бог е този, който е избработил нашето спасение. От нас не се
иска нищо друго, освен да Му се доверим за Него. И приемайки Неговата жертва за
нас, да Му благодарим.
Можем да го правим, като размишляваме за всички
благословения, които получаваме. Аз си водя дневник, в който си записвам освен
всичко друго и благословенията. С това се боря с духовната амнезия, която иначе
ме обхваща. Ти можеш да направиш същото.
Можем да го правим, като благодарим за нещо, което още не сме
получили. Като си го визуализираме.
И накрая, можем да го направим, ако си представим какъв щеше
да бъде животът ни без даровете, които Бог ти е дал. Това ще ни помогне да
видим нещата от нов ъгъл.
Например, ако умреш днес и трябва да отидеш направо в ада.
Или ако трябва да основаваш идентичността си на мнението на другите. Или ако ти
се отнеме Библията и до края на живота си няма да можеш да я четеш. Ако не
можеш да ходиш на църква.
Видяхме, че благодарността е отношение, с което Бог ни е
програмирал да съществуваме. Когато отказваме да благодарим на Бога и другите,
това води до умопомрачение.
Но когато живеем според Божието намерение, това ни помага да
се изпълваме с Духа, освежава молитвения ни живот, премахва безпокойството,
съдейства за единството в тялото, повишава чувството на удовлетворение от живота
и укрепва здравето. Но най-вече, благодарността е задължителна за всеки, който
се нарича с Христовото име, защото тя е заповядана в Писанието.
Молитва: Боже, помогни ни в началото на новата година да преосмислим
значението на благодарността в живота си. Помогни ни да сме благодарни, за да
сме добро свидетелство за Теб. Ти си направил толкова много за нас! Благодарим
Ти, че даде Своя Син за нас! Благодарим Ти за спасението и обитаващия в нас
Святи Дух. Благодарим ти за твоите дарове в живота ни, семействата ни и
служението ни. Благодарим ти, че вече си промислил и ще снабдиш всичко, от
което имаме нужда през новата година. Благодарим ти, че вече си промислил за
нова сграда за нас. Благодарим ти, че ни помагаш да осъзнаем колко много ни благославяш.
Помогни ни да не се безпокоим за нищо и да не хленчим, но да сме винаги
благодарни. Амин!
