/Проповед върху Шестата заповед - "Не убивай"/
Едно
тригодишно момиченце получило за рождения си ден подарък – костенурка като
домашен любимец. Не след дълго обаче костенурката умряла. Детето плакало цял
ден за нея. Когато бащата се върнал от работа, майката казала – „нищо не
помага, не мога да я успокоя – ти се оправяй“.
Първо,
таткото казал на детето, че ще отиде до зоо магазина да ѝ купи друга
костенурка. Но това не помогнало. Детето знаело, че животът не може да премине
от една костенурка в друга. Тя искала своята костенурка и продължила да плаче.
Тогава
бащата казал: „Виж какво, ще направим погребение за костенурката.“ Тъй като
било само на 3 годинки, момиченцето не знаело какво е погребение. „Погребение“,
казал бащата, „е един голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела
какво е фестивал, затова той започнал да прави това, което всички политици
правят, когато не знаят отговора – започнал да увърта. Всъщност, казал той,
погребението е като парти за рожден ден. Ще ядем сладолед и торта, ще пием
фанта, ще има много балони и всички деца от махалата ще дойдат у нас да играят.
Само защото костенурката е умряла.
Това
впечатлило детето и неговите сълзи започнали да спират. Скоро то се върнало към
обичайното си щастливо състояние. И тогава се случило нещо най-неочаквано. Те
погледнали надолу и какво да видят – костенурката се помръднала. Явно не била
умряла. След няколко секунди тя запълзяла наоколо, жива и здрава, както преди.
Бащата
не знаел какво да каже. Но момиченцето се ориентирало прекрасно в ситуацията. С
невинното изражение на тригодишно дете тя погледнала нагоре към баща си и
казала: „Татко, хайде да я убием!“
И
така, днес ще говорим за Шестата заповед, „Не убивай“ (Изход 20:13). Може би си
мислиш, тази заповед можем да я пропуснем. Не съм си помислял даже да убивам
някого (ако изключим някой, който ти отнема предимство на пътя).
Но
ние не се замисляме колко много насилие е програмирано подсъзнателно в нас.
Според една статистика, до 13-тата си година всяко дете е видяло средно над
8000 убийства по телевизията. Станало е свидетел на повече от 100000 акта на
насилие по тв и интернет. Всяка седмица в България има повече от два случая на
умишлено убийство.
Това
не включва самоубийствата. Годишно около 3000 българи посягат на живота си. От
тях „успешни“ са един на всеки четири опита. Всеки ден двама души се самоубиват
в България!
И
така, дотук разгледахме 5 от Десетте заповеди. Първата и втората са от областта
на мисловния живот. Кои бяха те? Третата се отнася до речта. Четвъртата и
петата са от областта на поведението. В следващите пет тази последователност е
обърната.
Шестата,
седмата и осмата заповеди са от областта на поведението. Деветата заповед се
отнася до речта, а десетата – до мисловния живот.
Първите
четири заповеди се отнасят до святостта на Бога, а следващите шест – до святостта на
ближния ни. Първите четири показват задълженията ни към Бога, а следващите шест – към
човека.
Шестата
заповед засяга святостта на живота на ближния: „Не убивай“.
На
иврит има две думи за убивам. В заповедта „Не убивай“ думата „убивам“ е със значение „незаконно,
злонамерено или предумишлено отнемане на живота на един човек от друг“.
Заповедта
не забранява убиването на животни и риби за храна.
Битие
9:3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също
както дадох зелената трева.
1
Коринтяни 10:25,26 Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го
изпитвате заради съвестта си; 26 защото „Господня е земята и всичко, което има
в нея“.
Виждаме,
че вегетарианството не е библейски основано.
Но
освен за хора, можем да кажем, че шестата заповед забранява убиването на
животни заради самото убиване.
Исус
обаче повдига летвата на отговорността за убийство, като го отнася до сърцето:
Матей
5:21-22 Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще
бъде виновен пред съда.“ 22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на
брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си
„празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни
безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.
1
Йоан 3:15 Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че у никой
човекоубиец не пребъдва вечен живот.
Навремето
комунистите ни учеха силно да обичаме Съветския съюз и да мразим Америка и
запада. На комунизма е присъщо да мрази. Но Исус каза, че който мрази някого, е
убиец.
Един
силно разпространен начин на убиване чрез омраза е расизма. Неотдавна УЕФА
започна дисциплинарни производства срещу България заради расисткото поведение
на феновете по време на квалификационния мач от Евро 2020 срещу Англия.
Расизмът е убийство, защото според него циганите, африканците и хора от други
малцинства в България не са хора, а нещо средно между човек и животно.
Знаете
ли, че Дарвин е бил расист? Ако няма Бог и всичко еволюира, тогава има нисши и
висши човешки раси, нали? Истината е, че има само една раса, човешката раса. Расизмът
трябва да бъде заклеймен и преследван от закона като престъпление.
Расизмът
и омразата са грях.
Грехът
се ражда в сърцето на човека. Първото убийство бе извършено в първото семейство.
Каин уби брат си Авел поради завистта в сърцето си, която зачена гняв, който
роди омраза, която доведе до убийство.
Емоциите
са трудно укротими. Когато прехвърчат искри, те разпалват страстите, огънят се
прехвърля върху буйното зло - езика, а оттам до действието крачката е малка.
После
децата копират родителите, а приятелите – своите приятели.
Четох
една истинска история за двама приятели, които отишли на лов. Единият познавал
човек, който имал ранчо в Тексас и който му бил обещал да ловува там. Когато
пристигнали, първият мъж казал на другия да почака в колата, докато той влезе
да поиска разрешение за лова.
Собственикът
му казал, „Няма проблеми, но можеш ли да ми направиш услуга преди това? В
хамбара отзад имам едно старо муле, което ослепява. Би ли го застрелял, за да
не се мъчи?“
„Разбира
се“, отговорил мъжа. После обаче решил да си направи майтап с другия в колата.
Влязал в колата, тръшнал вратата и казал ядосано, „Бесен съм на този човек. Не
ни дава да ловуваме. Ще отида в хамбара и ще застрелям мулето му!“ Другият
запротестирал, „Не може да направим това!“, но първият бил непреклонен. „Само
гледай!“, извикал той.
Взел
пушката, изтичал до хамбара и застрелял мулето. Докато се канел да си тръгне,
чул още два изстрела и изтичал до колата. Спътникът му бил извадил оръжието си
и застрелял две крави. „Какво правиш?“, попитал първият. Другият извикал, „Ще
му дадем да разбере на този!“
Притчи
22:24,25 Гневът може да е заразен. Не завързвай приятелство с припрян човек и
не ходи с гневлив човек ... да не би да научиш пътищата му“
Гневът
е лош съветник. Всяка година след семейни свади си отиват десетки хора. Нужно е
да проявяваме любов не само към приятните, но и към дразнещите ни хора. Исус ни
даде пример. Той, Святият, умря за нас, грешниците.
1
Йоан 4:10 „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той
възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“
Човек
е създаден по Божи образ, затова човешкият живот е свещен и неприкосновен. Ако
обичаме както Той ни възлюби, няма да сме виновни за престъпване на Шестата
заповед.
Но
какво да кажем за смъртното наказание? Забранява ли се то от Шестата заповед? В
България смъртното наказание е премахнато през 1998 г. Но след всеки ужасяващ
случай на жестоко убийство отново се надигат гласове за връщането му.
В
християнския свят мненията са разделени. Едни смятат, че след като Бог
заповядва да не убиваме, не трябва да има смъртно наказание. Те смятат, че
смъртното наказание няма възпиращо въздействие върху престъпниците.
Какво
мисли Бог за смъртното наказание?
Битие
9:6 Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог
направи човека по Своя образ.
Римляни
13:4 владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш;
защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото
с гняв на този, който върши зло.
Опонентите
на смъртното наказание смятат, че ако запазваме живота на всички убийци, това
утвърждава святостта на човешкия живот. Но точно обратното е вярно –
запазването на живота на всеки хладнокръвен убиец намалява цената на човешкия
живот, защото неглижира убийството.
От
тези два стиха виждаме, че за да съхрани неприкосновеността и святостта на
живота, Бог е възложил на властите заповед да наказват със смъртно наказание
убийците. Принципът е живот за живот.
Следователно,
Шестата заповед не забранява смъртното наказание. Тя не забранява и участието в
справедлива, отбранителна война.
Еклисиаст
3:1,8 „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето... време за
обичане и време за мразене; време за война и време за мир.“
Ние
сме благословени да живеем във време на мир. Но в нашата история се е налагало
много пъти да се бием, за да съхраним свободата и живота на своите сънародници
и да браним земята си от чужди агресори.
В
най-новата ни история има два случая, когато Българската армия получава заповед
от правителството да пусне частите на чужди армии да влязат в страната
безпрепятствено – тези на нацистка Германия и на сталинистка Русия. Резултатът
– третиране на България като победена страна през Втората световна война,
окупация, комунистически терор и загуба на националния суверинитет за близо пет
десетилетия.
Както
беше казал някой, „За да победи злото е нужно само едно – добрите хора да не
правят нищо!“ Ние трябва да сме благодарни за тези, които са воювали, за да
защитават свободата ни. Същевременно, всеки случай на завоевателна, ненужна и
несправедлива война не може да бъде оправдан от християнска позиция.
Човешкият
живот е неприкосновен и той трябва да се защитава. Много атеисти също вярват в
това. Но ако човек е просто космическа случайност, ако ние сме се пръкнали от
някакъв предисторически бульон, тогава човешкият живот няма никакъв смисъл и
стойност. Няма защо да говорим за човешки права.
Именно
християнският светоглед ни помага да разберем защо хората са ценни и не бива да
се убиват – нито физически, нито с думи. Причината е, че ние сме създадени по
Божи образ и подобие.
Битие
1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена
ги създаде.“
Святостта
на живота идва именно от Божия образ в нас. Той е този, който ни отличава от
животните. Според някои природозащитници животът на всички живи същества е
еднакво ценен. С други думи, те казват, че да изядеш хамбургер или да сложиш
капан за мишки е същото, като да убиеш дете...
Аз
също обичам животните (поне тези, които не ме хапят и лаят) и смятам, че трябва
да се отнасяме етично към тях. Но не смятам, че животът на една крава, мишка
или котка струва колкото живота на човек.
Заповедта
„Не убивай“ утвърждава неговата святост и неприкосновеност. Нямаме право да
отнемаме живот, който не ни принадлежи, дори нашия собствен живот. Ние може да
го определяме като “наш”, но Библията заявява, че животът ни е даден от Бога и
единствено Той има правото да разполага с него, както намери за добре (Деян.
17:25-26).
Както
видяхме, единствените изключения са смъртната присъда и убийство при
самозащита.
Нашият
живот не ни принадлежи. Още по-малко ни принадлежи живота на нашите деца. Те не
са собственост на майка си, дори когато са в нейната утроба. Те принадлежат на
Бога, а родителите са само техни настойници.
Съществува
едно широкоразпространено мнение, че бебето в утробата на жената е част от
нейното тяло. И щом е част от тялото ѝ, тя има право да го премахне. За целта
са измислени и съответните евфемизми – вместо „дете или човешко същество“ се
използва думата „плод“, а вместо убийство - „премахване на плода“ или
„прекъсване на бременността“.
Знаете ли, че в България всяка
година се убиват 23,000 деца в утробата! Това прави 63.5 аборта на ден или
почти 3 бебета на час! Това не е просто прекъсване на бременността, това си е убийство!
Науката
вече доказа, че двадесет и един дни след оплождане се появява сърдечна дейност.
Библията потвърждава тази научна истина. Божият възглед е, че от момента на
зачатие в утробата съществува човешко същество.
Еремия
1:5 „Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от
утробата, те осветих.“
Псалм
139:13 „Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми...
Наказанието
за убийство на човек в утробата в Библията е същото като наказанието за
убийство на роден човек.
Изход
21:22-23 „Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да роди
преждевременно (това е правилното значение в оригиналния текст на еврейски, а
не „пометне“, както е в Българския текст!), а не последва друга повреда, тогава
онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да
плати, както определят съдиите. 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш
живот за живот.“
Първият
аргумент срещу християнската позиция за аборта е „Ами ако жената е забременяла
при изнасилване?“ Отговорът е: две лоши неща не правят едно добро. Убийството
на детето няма да помогне на жената да забрави за изнасилването. Освен това,
бебето не трябва да бъде наказано за злите дела на своя баща.
Другият
аргумент срещу християнската позиция е „Ами ако животът на майката е в
опасност?“ Това е най-трудният въпрос относно аборта. Но нека помним, че такива
са по-малко от една на 1000 бременности. Второ, ние сме повярвали в Бог на
чудесата. Той може да запази живота на една майка и едно дете въпреки всички
медицински коефициенти да са против него. В крайна сметка съпрузите трябва да
представят този въпрос пред Бога в молитва и да искат мъдрост от Него.
Яков
1:5 „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава
на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.“
Дотук, във връзка с Шестата
заповед „Не убивай“, разгледахме частните случаи на смъртното наказание,
войната, убиването на животни и убиването на бебета в утробата.
Най-накрая, някой може да попита
какво трябва да е отношението ни към евтаназията? Преди да се спра накратко и
на нея, нека кажем какво означава тази дума.
Думата „евтаназия“ е гръцка и
означава приятна, лека, безболезнена смърт. С понятието “евтаназия” се означава
правото на лекаря да предизвика смъртта на безнадеждно болен по негова молба,
за да облекчи страданията му.
В България тя не е разрешена,
но има поддръжници, най-вече сред атеистите. За невярващия човек евтаназията
(както самоубийството) може да е предпочитана алтернатива пред страданието.
Но всъщност евтаназията е
егоистичен акт, който винаги наранява близките на починалия. Тя е опит да
избегнем изпитание, което Бог е допуснал в живота ни с цел да ни стимулира към
по-голямо духовно израстване.
2 Коринтяни 4:16-18 „Затова
ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният
всеки ден се подновява. 17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда
все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, 18 които не гледаме на
видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите –
вечни.“
Нека ние сме мъдри и се
вслушаме в Божията истина за евтаназията, и да я отхвърлим като безнравствен
акт - оскърбление към Бога и към святостта на живота.
И
така, нека накрая обобщим какво е значението на Шестата заповед. Чрез нея Бог
ни показва, че човешкият живот е свят дар и никой няма право да го отнема,
освен при неизбежна самозащита или в справедлива война. Бог е възложил на
държавата да отнема живота на тези, които хладнокръвно и жестоко убиват човешки
същества, за да утвърди святостта на живота.
Второ,
макар, че трябва да се отнасяме етично към животните, техният живот не струва
колкото човешкия. Затова не е грях да пазаруваме в месарницата.
Трето,
абортът е убийство. Убийството на дете, което е резултат на изнасилване не може
да поправи стореното в миналото зло, напротив. Когато е застрашен живота на
майката, двамата родители трябва да търсят мъдрост от Бога как да постъпят.
И
накрая, но не и на последно по важност място, казахме че според Исус гневът и
омразата са също убийство (макар и извършено в сърцето). Те са грях, който, ако
остане неизповядан, може да доведе до осъждение и смърт за вечността.
Но
Бог иска да избереш живота! Ако си извършил някой от тези грехове, иди при
Исус. Всеки от тях, включително абортът, може да бъде простен от Него. Исус
плати цената за твоя грях. Изповядай Исус – в Него имаме изкупление и прощение
на греховете (Колосяни 1:14)
Римляни
8:1 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които
ходят не по плът, но по Дух.“
Двама
братя били осъдени за кражба на овце и според жестоките наказания на онова време,
били дамгосани на челото с буквите БП, които означавали „Бандит и престъпник“.
Един
от братята не могъл да понесе позора и забегнал в чужбина. Но и там хората го
питали какво означават буквите на челото му. Той скитал от страна в страна и
накрая, пълен с горчивина, умрял и бил погребан в забравен гроб.
Но
другият брат, който се покаял от деянията си, не напуснал дома си. Казал си,
„Не мога да избягам от факта, че съм крал овце и ще остана тук, докато спечеля
отново уважението на моите съседи.“ С годините той изградил репутация на почтен
човек. Един ден посетител в града видял стария човек с буквите БП на челото му
и попитал местен човек какво означават те. След като помислил известно време,
селянинът казал, „Това се случи преди много време и съм забравил подробностите.
Но мисля, че буквите означават „Божий последовател.“
Чудната
Божия благодат в каещото се и вярващо сърце може да промени най-отвратителния
белег на греха в знак на чест и красота.
Амин!
