/проповед/
Една карикатура показва Мойсей, който е слязал от Синай с двете
плочи и десетте заповеди и казва на хората: „Имам една добра и една лоша
новина. Добрата е, че заповедите са само десет. Лошата е, че не можем да ги
наричаме предложения.“
Заповедите са само десет, но Бог иска да гледаме сериозно на
тях.
И въпреки това, днес ще видим, че има една, която се пренебрегва
от повечето хора, дори от много християни.
Дотук разгледахме първите три заповеди. Видяхме колко важно е да
се покланяме само на Бога, за да бъдем благословени във всяка област от живота
си. Разбрахме, че идолите са безполезни, обсебващи и деформиращи характера и
психиката на човека. Но ако стоим в свободата на Христос, ще имаме радост и ще
бъдем освободени от товара на миналото и от страха от бъдещето.
Миналият път п-р Тим Отри говори за третата заповед и за това да
как да почитаме Бога с речта си и живота си. Днес ще говорим за Четвъртата
заповед.
От всички Десет заповеди, Четвъртата заповед е тази, която почти
напълно се игнорира дори от посветените християни.
Ако някой християнин нарушава 6-та заповед – не убивай, какво би
помислил за него? Или имаше капище на идол в двора на къщата си? Ами ако
редовно нарушаваха 7-та заповед – не прелюбодействай? И 8-та, не кради?
Но ако редовно нарушават 4-та заповед, „Помни съботния ден, за
да го освещаваш... не извършвай никаква работа...“ – защо тогава сме склонни да
си затворим очите?
Защо считаме другите заповеди за валидни, а четвъртата – не? Или
може би без да осъзнаваме сме загазили жестоко пред Бога?
За да отговорим на тези въпроси, нека първо да прочетем цялата Четвърта
заповед:
Изход 20:8-11 „Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9 Шест
дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, който е събота
на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито
дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито
чужденецът, който е в дома ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и
земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова
Господ благослови съботния ден и го освети..“
Това е ден, в който не трябва да се работи. Това е странна
заповед. Защо Бог заповядва това? Можем да разберем другите – не убивай, не
кради, не прелюбодейства, но тази? И Бог не само я включва в Десетте заповеди,
но е много сериозен относно нея.
Знаете ли какво е било наказанието за неспазването ѝ? Смърт –
„всеки, който работи в този ден, да бъде умъртвен.“ (Изход 35:2). Наказанието,
че в неделя си изпрал прането е смърт?!
За да разберем важността на четвъртата заповед, нека разгледаме нейното
значение. Думата, преведена „събота“ не означава „шестият ден“, както някои
мислят, а идва от еврейския глагол „шабат“, който означава „спирам, преставам.“
Значението в нашия текст е „ден на спиране на работа“ или „ден за
почивка“. Забележете, че на български последния ден от седмицата се нарича
„не-деля“ (= „не работя“ или „ден на не-работене“). Тоест, нашите праотци са
вложили подобен смисъл в думата, обозначаваща „седмия ден“.
Но защо тогава не трябва да се работи? Отговор откриваме малко
по-нататък в книгата Изход. Там виждаме, че четвъртата заповед сочи към
сътворението. Бог казва:
Изход 31:16-17 „И така, израилтяните да пазят съботата, като я
празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17 То е знак между Мен и
израилтяните завинаги; защото за шест дни Господ направи небето и земята, а на
седмия ден си почина и се успокои.“
На седмия ден от сътворението Бог си почина. С това Той създаде
седмицата и установи съботния ден. Всички хора трябваше да следват Неговия
пример – шест дни да работят и един ден да почиват. По този начин, пазейки
съботата, израелтяните потвърждаваха, че Бог е Творец и Вседържец на света.
Но освен това за тях шабат беше знак за специалните
взаимоотношения, които Израел имаше с Бог. Шабат напомняше за „вечния завет“,
сключен на Синай. Съответно, неспазването на съботата показваше презрение към завета,
който Бог сключи с Израел.
Но някой ще попита, какво общо има между нас и Израел? Ние
живеем във времето на Новия завет. Какво ни засяга нас съботата? Трябва ли да
спазваме Четвъртата заповед?
Отговорът дава ап. Павел в писмото си до църквата в Колос:
Кол. 2:16,17: „И така, никой да не ви осъжда за това, което
ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или
събота, 17 които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово.
Съботата е сянка... Когато в криминалетата камерата показва
сянката на човек, ние не виждаме всичко, но се досещаме кой може да е той. По
същия начин, казва Павел, съботата е сянка или преобраз на „онова, което ще
дойде.“ Какво има предвид?
Тук той говори за церемониалните закони на Стария завет, които
са преобраз и символ на идването на Христос. Спазването на съботата е един от
тези закони. Следователно, съботната почивка е преобраз на почивката, в която
всички влизаме, когато повярваме в Христос:
Евреи 4:3,9-10 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази
почивка... Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. Защото
онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както
и Бог от Своите Си.“
Коя е тази почивка, в която влизат вярващите? Спасението! Съботата
е преобраз на спасението. Каква е връзката между спасението и съботата?
За да си отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг: какво
правим, за да получим спасение? Нищо! Ние го получаваме даром. Бог го е
изработил. Когато носиш подарък на някого за рождения му ден, той не трябва да
направи нищо, за да го получи. Не трябва да ти помага да го купиш или
изработиш, нито трябва да ти го плаща – иначе няма да е подарък.
Ти не му искаш парите. Не искаш и да ти каже: „Не заслужавам
този подарък. Не съм достатъчно добър за него. Не мога да го приема!“ Ти не му
го подаряваш, защото той го заслужава, а защото го обичаш.
Но на теб ти е струвало много време, усилия и пари, за да му го
подариш.
По същия начин спасението е дар. Бог го е изработил чрез смъртта
на Христос на кръста. С други думи, Четвъртата заповед беше дадена като
преобраз на спасението, което получаваме безплатно в Христос.
Ефесяни 2:8,9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не
от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой.“
Филип Янси казва: „Не можем да направим нищо, за да накараме Бог
да ни обича повече; не можем да направим нищо, за да накараме Бог да ни обича
по-малко.“
Влязал ли си в тази почивка? Имаш ли този нов живот в Христос? Ако
не си, Божието слово те призовава:
Евреи 4:7 „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте
сърцата си.“ Не закоравявайте, както сте правили в миналото. Приемете този дар
на нов и изобилен живот в Христос.
Бог даде Четвъртата заповед на Израел, за да им покаже сянката
на тяхното спасение. За да видят сянката на Неговия Син!
Но как да се отнасяме към нея ние, които вече сме влезли в тази
почивка? Особено като имаме предвид колко напрегнат и динамичен е животът в
голям град като нашия?
Знаете ли, че Световната здравна организация за първи път включи
"преумората" в своята Международна класификация на болестите?
Една вечер, качвайки се в колата си, един човек без да иска затиснал
с вратата на колата каишката на хрътката си, която била до нея. Потеглил,
докато кучето било вързано за нея. То нямало много избор освен да тича с
колата. За щастие, полицай забелязал колата да минава покрай него с хрътката,
която описал като „бягащо с всички сила куче“. Той подгонил колата, спрял я и
освободил кучето, но колата се движела с 40 км/ч. Кучето било добре, но дълго след
това не искало да излиза на вечерна разходка.
Понякога и ние се чувстваме като хрътка, чиято каишка е
затворена в бързо движеща се кола. Ние сме постоянно нападани от безпокойство,
стрес и преумора. Това се отразява на тялото ни и често боледуваме. Събитията в
живота ни следват едно след друго.
Звучи ли ви познато? Колко различно звучат думите на Исус:
Йоан 10:10 „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“
Днес някои християни мислят, че след като Христос е изпълнил
съботата, ние не трябва да мислим за нея изобщо. Други пък смятат, че ако не
направим съботата ден на пълна почивка, ние ще отидем в ада.
Аз вярвам, че истината е някъде по средата. Съботата е дар от
Бога, от който ние отчаяно се нуждаем. Ние имаме нужда от почивка.
Днес повечето хора имат два почивни дни – събота и неделя, но неделя
е традиционно денят за неработене, за почивка. Защо неделя, а не събота? Възкресение
Христово стана в неделя. Възкръсналият Господ се яви на учениците в неделя. Святият
Дух слезе на Петдесетница в неделя.
Затова неделята е Господният ден. Християните от ранната църква
са започнали да почиват и да се събират за поклонение в неделя.
Но никъде в Писанията не е заповядано да почиваме точно в
неделя. Важен е принципът: Бог иска да работим шест дни и да почиваме един ден
в седмицата. Без значение кой.
Познавам християни, които са толкова заети, че когато им се
обадя да се видим, обикновено получавам извинение, че „тази седмица няма да
мога.“ Като се замисля, и аз понякога съм давал такъв отговор!
Но като помисля за Исус, въпреки заетостта му, Той никога не
създаде впечатление, че бърза. Никога не каза, „Не сега, не мога!“ Аз вярвам,
че ключът към живот на мир посред лудото ежедневие е да открием смисъла на
съботата.
Съботата е Божият подарък за работещия човек и една от главните
му цели е да продължи живота му. Банката със спестявания от човешко
съществуване е съботата.“
Бог е сътворил ден и нощ, за да ни предложи здравословния ритъм
на работа и почивка. И Той ни казва, „помни моя ритъм: работи шест дни и на
седмия почивай.
Но днес технологиите ни позволяват да пренебрегнем този ритъм. Електричеството
ни позволява да работим и нощем. Колите и самолетите ни позволяват да се движим
бързо. Научихме се да работим няколко неща едновременно, но сме забравили да
почиваме.
Ние,
хората, сме като лък със стрели. Ако държиш един лък непрекъснато опънат,
накрая той ще се счупи. Но ако разхлабваш въжето, ще бъде готов за употреба,
когато се нуждаеш от него. Всички ние се нуждаем от време за почивка. Бог ни е
показал как. Съботата е Божият дар, който ни позволява да си починем и да се
освежим.
Някой
в този момент може да си помисли, ако съботата е време за почивка, какво правя
тук? Защо не си останах в леглото?
Отговорът
е, че най-важният аспект от съботата е поклонението. Поклонението ни помага да
насочим нашия поглед към Бога. От това зависи дали ще можем да се освежим не
само физически, но и духовно.
Мартин
Лутер казва: „Духовната почивка, която Бог е определил с тази заповед е, че ние
не само спираме да работим, но най-вече позволяваме на Бог да работи в нас...“
А
Юджийн Питърсън описва съботата като „това освободено време и пространство, в
което можем да се отдалечим от дейностите ни толкова, че да видим какво Бог
прави.“
Затова
поклонението в църква е важно. Някои хора идват на църква за проповедта и
пренебрегват времето на поклонение. В нашата църква има даже такива, които идват
на края на проповедта, за почерпката! Но Бог иска ние да търсим Неговото
присъствие в поклонение, за да преживеем Неговото обновяващо действие в живота
си.
Но
поклонението изисква подготовка. За много семейства отиването на църква в
неделя е преживяване, което се свързва по-скоро със стрес, отколкото с почивка.
Може би е така именно защото не сме се подготвили предварително за
богослужението.
В
еврейските семейства по времето на Исус денят преди събота се е наричал
„подготвителен ден“. Те са приготвяли всичко, за да не работят в съботата.
Предварително са приготвяли храната (при това не са имали хладилници!),
изпирали са дрехите.
Помислете
колко по-лесно щеше да ви бъде, ако дрехите са приготвени за обличане от
предната вечер и ако закуската и обядът са сготвени. Ако вие и децата сте си
легнали навреме, за да можете да станете навреме в неделя.
Съботата
е направена с цел ние да имаме време за почивка и поклонение. Исус казва, че
„съботата е направена за човека, а не човека за съботата.“ (Марк 2:27)
В
дните, когато още нямало обществен транспорт, двама богати братя решили да
отидат до Ерусалим и да се поклонят на гроба на Исус. На отиване те пътували
шест дни в седмицата, а седмия оставяли конете да си починат. Пристигнали в
Ерусалим в късна есен и както си му е реда, отишли на Божи гроб. Но на връщане
времето се развалило. Единият от братята се паникьосал, че няма да стигнат до дома
преди първия сняг. Затова предложил на другия да започнат да пътуват и в неделите.
Възникнало
разногласие относно това дали да почиват или да пътуват и в неделите. Накрая се
разделили – единият пътувал седем дни, а другият само шест дни в седмицата. Този,
който почивал в неделите, пристигнал първи у дома. Конят му бил отпочинал и можел
да пътува много по-ефективно през останалите шест дни.
Не
ние служим на съботата. Тя е направена, за да служи на нас.
Аз
благодаря на Господа, че моите деца са научили този важен урок. За тях съботата
(неделя) е време за почивка и поклонение на Господа. Неотдавна Стефан реши, че
иска да кандидатства медицина.
Започна
да ходи на курс по химия в събота, но се оказа, че курсът по биология, на който
също би било добре да отиде, е в неделя. Той отказа, защото е посветил този ден
на Господа. Вярвам, че Бог ще го благослови за това решение.
Как
изглежда твоята събота? Оставяш ли време за почивка и поклонение в нея?
В
заключение, четвъртата заповед често се подценява от съвременните християни. Но
тя е включена в Десетте Божи заповеди, защото е изключително важна. Бог иска
ние да следваме Неговия пример – шест дни да работим и на седмия да почиваме,
защото Той е създал този здравословен за нас ритъм. Съботата е дар от Бога, от
който се нуждаем.
Но
съботата е също преобраз на спасението, което
__________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
20.10.2019 г.
