Парадоксът на нашето време е, че човек уби Бога, за да живее както си иска. В резултат уби и себе си, защото убивайки Бога, той обезличи Божия образ в себе си. Остана без човещина.
Днес издигаме ценности като хуманизма, модернизма, еволюционизма, прогресивизма и рационализма. Прехласваме се по политическата коректност и толерантността.
Но всяка идея, доведена до крайност, се превръща в господар, който претендира за абсолютно подчинение. Всеки -изъм на практика измества Абсолюта - първо от света на идеите, а след това и в живота.
Така хуманизмът дехуманизира хората, защото им отне най-хуманното - обичта към ближния.
Модернизмът ни върна във варварството, защото лиши човека от моралния компас на традиционните християнски ценности.
Еволюционизмът се опита да обясни как маймуната е еволюирала в човек, но всъщност превърна човека в маймуна, защото му отне венеца на най-висше Божие творение.
Прогресивизмът се опита да направи консерватизма мръсна дума, но започва да разбира, че без неговия морален закон не може да построи светло бъдеще.
Хедонизмът се впусна в бясно преследване на удоволствието, но с годините разбра, че ни е превърнал в още по-нещастни от преди.
Рационализмът не ни направи по-разумни, защото отхвърли критерия за добро и зло, на който стъпва всяко рацио.
Политическата коректност не ни направи по-коректни, защото си въобрази, че мирът е възможен без истината.
Толератността не ни направи по-толерантни един към друг, а само по-толерантни към неистината.
В крайна сметка, ние сме това, в което вярваме. Но знаем ли в какво вярваме, всъщност?