Стихотворение от Васил Зафиров
Под стража, до черни гробове без кръст
каторжника - мъртъв заровихме.
Напразно кънтеше коравата пръст:
Полейте гробовете!
По пътя към лагера, в летния зной
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!
И всяка нощ някой ни буди от сън
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!
Земята ни - гробница цяла е тя.
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!
От мъртвите бяга палачът презрен.
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!
Васил Зафиров
1956, лагера Белене
______________
/Благодаря на Даниела Горчева за публикуването на стихотворението във фейсбук/
