Monday, February 01, 2016

Скъпо струваща надежда

Moже ли да има повече справедливост в един несправедлив свят

/проповед/

Миналата седмица в „Панорама“ обсъждаха случая с намесата на премиера в работата на Висшия съдебен съвет. Един от гостите в студиото каза: „Няма върховенство на закона. Хората искат справедливост. Има ‚обладаване на съдебната от изпълнителната власт“ (Кристиан Таков).‘“

Хората искат да има върховенство на закона, искат справедливост. Ние копнеем за справедливост, защото сме създадени по Божи образ, а справедливостта е част от атрибутите на Бога. Бог е справедлив. Ние нямаме търпение да видим справедливостта да възтържествува. Но ако Бог трябва да въздаде веднага на всички, ще остави ли и нас живи?

Кои са най-големите престъпници, които искаме Бог да премахне? Ако ти беше на мястото на Бог и искаш страданието и болката да изчезнат в света, от кого щеше да се освободиш първо?

Сигурно наум ще ти дойдат терористите. А след тях? Изнасилвачите? ПедофилитеУбийците? Сигурно много от нас биха си помислили първо за тези групи хора.

Да си представим, че тези хора са премахнати. Дали светът ще е съвършено място за живеене тогава?Кого другиго трябва да изхвърлим? Хората обикновено добавят крадците, хулиганите, мутрите, катаджиите, полицаите, таксиметровите шофьори… Ще стане ли светът съвършен тогава? Кой друг трябва да си отиде?

Бавно осъзнаваме, че някъде в тази редица се и ние самите. Понякога и ние нараняваме другите с нещата, които правим или казваме. Понякога пък не правим това, което би трябвало да направим.

Виждаме, че и ние сме част от проблема. Но разбира се, не искаме Бог да се отърве от нас. Искаме Бог да подреди света, но не искаме да подреди нас!

Виждаме това противоречие описано в Исая 58:2: „Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога. Защо постихме – казват те, - а Ти не виждаш?“

Евреите по времето на Исая мислеха, че обичаите и традициите ще им запазят място в рая. Те ревностно постеха, молеха се, пазеха съботата, ходеха на синагога и в храма.

Но те пропуснаха едно нещо. Бог им каза: „в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи.“ (Исая 58:3) Те постеха, но заедно с това не спираха да настояват на своето, да се карат едни с други, да се предават на удоволствия, да вършат грехове.

Те си мислеха, че със спазване на закона ще впечатлят Бог и Той ще ги спаси от техните врагове. Но си бяха направили криво сметката. Бог им каза: „На това ли викате пост?“ (ст.5) На това ли викате спасителна вяра?

Днес много българи мислят, че са християни, защото постят, ходят 2-3 пъти на църква в годината, спазват обичаите на големите християнски празници, пазят „традицията“.

Но Бог има една съвсем различна дефиниция за християнство и пост. „Не е ли това постът, който Аз съм избрал; да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш...“ (Исая 58:6,7)

Бог не е равнодушен към бедните и онеправданите. Той е техен адвокат и защитава тяхната кауза. В миналото той издигаше пророчески гласове като Амос, Исая и Михей, за да заяви ясно, че Той не е незаинтересован страничен наблюдател.

Днес ние правим точно обратното. Всеки се е затворил вътре в себе си, не се интересува от това, което става в обществото и страната, не се интересува от това как се управлява страната. Толкова ни е омръзнало от лоши новини, че вече не искаме да чуваме за корупционни схеми, за източване на пари,за убийства, за насилие и за подкупни съдии... Неслучайно символът на Темида е жена с превръзка на очите, може би в потвърждение на факта, че правосъдието е сляпо.

Не се интересуваме от политика, но искаме политиците да управляват добре. Не гласуваме на избори, но искаме народните избраници да ни служат. Не протестираме срещу злото, но искаме злото да ни подминава. Самите ние нарушаваме законите, но протестираме, когато други го правят. Много хора стигат до нихилизъм. Губят всяка надежда, че има Бог и че Той ще въздаде справедливо на всички.

Но един ден Бог ще го направи. Христос ще дойде, за да съди света. Това може да стане днес или след седмица, или след 1000 години. Ако Бог търпи все още, то е за да се спасят повече хора. 2 Пет. 3:9 казва:

Господ не забавя това, което е обещал, според както някои разбират бавенето, но заради вас търпи дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“

Затова ние, християните, сме свикнали да успокояваме страдащите с това, че Бог ще въздаде справедливост при Страшния съд. Но хората се интересуват как да живеят сега. Питат има ли надежда за нашия нечестив свят? Какво ще им отговорим?

Една дума: Надежда.

Битката срещу несправедливостта се основава на битката за надежда. Потисниците знаят, че не могат да се изправят против всички. Затова те разчитат на безразличието и бездействието на хората. На отчаянието им. Както казва Едмънт Бърк, „Единственото, което е нужно, за да триумфира злото, е добрите хора да не правят нищо.“

Ние не правим нищо, защото сме загубили надежда, че можем да променим нещата. Отсъствието ни от фронтовата линия прави потисника да изглежда по-силен. Но както са показали много верни християни през вековете, не е задължително да е така. Имаме достъп до надежда, която променя всичко.

Велики хора като Уилям Уилбърфорс, Мартин Лутер Кинг, Васил Левски, Димитър Пешев и митрополитите Кирил и Стефан са променили своята общност, своята нация и светът, защото са открили надежда да търсят справедливост.

Къде са открили те своята надеждаНа какво са уповавали?

Тяхното единствено упование е било в Божието слово. Псалм 119:147 казва: „На твоите думи уповавах.“ В Библията те са познали техния Бог – Твореца на небето и земятасуверенния Господ на народите. Там те са познали Божия характер и именно той им е давал надежда да търсят справедливост посред злото в света.

Това не е евтина надежда, нито е лесна. Това е скъпоструваща надежда. Много по-лесно е да отидеш при Ванга Гущерова, за да ти предскаже бъдещето и да си подготвен. Да си играеш на бог.

Когато казвам да потърсим надежда в Библиятанямам предвид да слушаме веднъж седмично проповеди. Нямам предвид също да я четем просто ей така, без разбиране. Имам предвид да я изучаваме задълбочено, индуктивно и последователно, за да можем да прилагаме наученото.

Когато изучаваме Словото ще научим, че Бог обича правдата и мрази несправедливостта. „Справедливостта е неотменима част от Божията святост. Исая 61:8 казва: „Защото Аз Господ обичам правосъдие, мразя грабителство с неправда.“

Второ, освен че мрази несправедливостта, Бог състрадава на жертвите на несправедливост. Псалм 116:5 „Милостив е нашият Бог.“ Той е „Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.“ (2 Кор. 1:3) Когато израелтяните бяха потискани в Египет, Бог каза на Мойсей: „Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.“

Когато днес полицаи надхвърлят правомощията си и бият до смърт протестиращи или затворници, когато общинар иска подкуп, за да даде гласа си за сделка, когато шеф на фирма отказва да плати на работник за извършен труд, Бог страда с всички тези жертви. „Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи, когото презират“ (Псалми 12:5)

Бог състрадава с жертвите на насилие и несправедливост и иска да види църква, в която вярващите правят същото. Ние сме склонни да състрадаваме само с най-близките ни, но никъде в Библията няма заповед да оказваме внимание на тях и да пренебрегваме другите. Той иска да бъдем свидетели за неговата любов, истина, спасение, състрадание и справедливост „в Ерусалим (у дома), в цяла Юдея и Самария (наоколо)  и до края на земята“ (Деян. 1:8).

Трето, виждаме че Бог изобличава тези, които показват несправедливост. Той се гневи на тях не по-малко, отколкото на идолопоклонниците. Това личи от сравнението в книгата Езекиил на князете и управителите на Израел с вълци и лъвове: „те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; вземат съкровища и скъпоценни вещи; умножиха числото на вдовиците всред нея... Първенците всред нея са като вълци, които грабят лов, за да проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо. “ (Езек. 22:25,27)

Еремия 5:29 добавя: „Няма ли да накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?“

Нашият Бог взема страната на слабите, той се гневи на несправедливостта и може да различава добро от зло. Нашите постмодерни, политкоректни умове не могат да схванат как Бог се ориентира в моралното блато на съвременния свят. Потисниците разчитат на нашата колебливост и непосветеност, за да ни смачкат.

Нацистите успяха в Германия, защото германското общество беше парализирано от морална мъгла. Дитрих Бонхофер, лутеранският свещеник, който беше обесен от Гестапо за това, че не се е поклонил на нациските идоли, казва: „Големият маскарад на злото разби на пух и прах всичките ни етични концепции.“

Кой може да се противопостави срещу подобна несправедливост? Според Бонхофер, „само човек, чийто стандарт не е неговият разум, неговите принципи, неговата съвест, свобода или добродетел, но който е готов да жертва всичко това ... и да превърне целия си живот в отговор на призива на Бога.“ Скъпо струваща надежда!

Нашата надежда се основава на моралната яснота. В свят, в който потисниците са готови да се възползват от всяка морална колебливост, ние служим на Бог, който отговаря на несправедливостта с ослепителна нравствена яснота и посвещение на доброто. Изучавайки Писанията ние можем да открием надеждата в святия Съдия, който се застъпва решително за жертвите на несправедливост.

И накрая, Бог търси активно спасение за жертвите на несправедливост. Той не само се застъпва за жертвите на несправедливост, не само състрадава с тях и изобличава потисниците, но и страстно желае те да бъдат осъдени.

Псалм 10:13,15: “Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш? ...Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.”

Бог иска злотворците да дават отчет за делата си. Бог знае, че изгубените души се нуждаят най-много от Спасител. Но Той също знае, че силите на нечестието и мрака са реални и могат да се проявяват чрез глад, голота, лишаване от свобода, малтретиране и несправедливост.

Затова Исус призовава нас, неговите последователи, да откликваме на глада с храна, на голотата с дрехи, на затворничеството с посещения в затвора, на малтретирането с превързване на раните и на несправедливостта с правосъдие.

Ние имаме надежда! Тази надежда ни позволява да водим битка в един свят на несправедливост. Бог е на страната на правдата. Той вижда и го е грижа. Той изобличава несправедливостта и иска да освободи жертвите.

Как го прави Бог? Той може да го постигне, като използва свърхестествена сила. Но вместо това той избира обикновено да постигне това чрез покорството на своите люде.

Исус можеше сам да нахрани с манна и пъдпъдъци множеството от 5000 мъже и техните семейства, но взе петте хляба и двете риби на едно момченце и ги даде на учениците, а те ги раздадоха на хората.Каква радост за това момченце и за учениците, че Исус ги избра да бъдат неговите ръце, за да дарят неговата любов.

Той можеше сам да спаси българските евреи по време на Втората световна война, но избра да го направи чрез Димитър Пешев, митрополитите Кирил и Стефан, и други богобоязливи люде, които действаха решително и спасиха живота на 48 000 души. Каква радост за тях, да бъдат неговите уста и сърце, които да донесат неговата справедливост.

Бог спасява живота на нуждаещите се чрез тези, които го следват с вяра и покорство. Тези, коитоследват примера на Човешкия Син, който се покори на волята на Отца и отиде на смърт, даже смърт на кръст. Претърпя най-ужасната несправедливост, за да можем ние днес да имаме надежда за справедливост.

Той не се нуждае от нашата помощ. Когато нашите деца бяха малки, те искаха да ни „помагат“ с прахосмукачката, но по-скоро ни пречеха. Въпреки това, ги насърчавахме, защото така се учеха да помагат и това им носеше радост. По същия начин Бог избира да ни използва въпреки нашите ограничени сили и умения.

Затова, вместо да благодарим на Бог за благословенията, които имаме, докато около нас стотици хора стават жертви на несправедливост, нека попитаме Бога: „Какво е онова, което си ми дал и с което искаш да помогна на тези, които нямат сила, защита, свобода и правосъдие?“

Нека се поучим от думите на пастор Мартин Нимьолер, изречени след войната: „Първо дойдоха за комунистите и аз не казах нищо, защото не бях комунист. После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо, защото не бях синдикалист. После дойдоха за евреите и аз не казах нищо, защото не бях евреин. После дойдоха за мен..., но тогава не беше останал вече никой, който да каже нещо за мен."

Надеждата за справедливост е скъпо струваща надежда. Но ние имаме на разположение Святия Дух и получихме сила да бъдем негови свидетели – свидетели за неговата любов и справедливост.

Това няма да стане с магическа пръчка. Светът няма изведнъж да стане съвършено справедлив и прекрасен. Ще преживеем поражения и разочарования и ще видим колко дълбоко покварен е нашият свят. Но докато се сблъскваме с трудностите, ние можем да продължаваме, защото Бог е с нас.

На какво се основава нашата надежда?

Тя се основава на факта, че Бог обича правдата и мрази несправедливостта. Бог състрадава на жертвите на несправедливост. Бог изобличава тези, които показват несправедливост. Бог търси активно спасение за жертвите. Чрез теб и мен.

Нека се помолим.


31.01.2016 г.
БПЦ "Нов живот" Варна