/проповед на Бъдни вечер/
Днес е
Бъдни вечер и ние празнуваме раждането на Спасителя. За много българи Рождество
е семеен празник. Наричат го Коледа. Сядат на масата, за да изядат приготвените
7 или 12 постни ястия и се молят за берекет през следващата година. Други не
спазват постите. Трети приемат коледари. Има и такива, които просто сядат и
гледат филм или празничната програма.
Ние,
евангелските вярващи, също празнуваме по различен начин. Но за разлика от
повечето хора, знаем какъв е смисълът на празника. Четем рождествената история,
молим се, благодарим за отминаващата година и просим Божието благословение
върху новата година.
Всяко
семейство си спомня по свой начин за раждането на Исус Христос. Това направиха
и четиримата евангелисти. Матей ни разказва как Йосиф е посетен от ангел, който
му съобщава, че жената за която е сгоден ще има син. След това разказва как
мъдреците са се поклонили на бебето Исус като на Царя на юдеите.
Марк не
споменава нищо за раждането на Исус и започва евангелието с разказ за
братовчеда на Исус, Йоан Кръстител, който подготвя пътя за Него, като
проповядва кръщение на покаяние за прощение на греховете.
Лука ни
разказва как ангел Гавраил посещава Мария и Елисавета и ѝ казва, че ще роди
Божия Син, как Йосиф и Мария отиват във Витлеем, за да се запишат на
преброяването, но няма място в гостилницата, затова Мария ражда в яслата, след
което ангелът съобщава на овчарите за раждането на Спасителя.
Йоан не споменава за ангели или овчари, за Мария,
Йосиф или мъдреците. Йоан допуска, че ние вече знаем тези неща. Вместо това той
въвежда разказа си за Исус с поетични метафори и образи. Те ни помагат да
разберем значението на мисията на Исус и идването Му в света.
И Йоан
говори за Светлината – един от най-ярките символи на Рождество Христово. Той ни
напомня, че на Рождество ние празнуваме Исус, Светлината на света, който дойде
да прогони тъмнината.
Йоан
започва евангелието с думите, с които започва Битие: „В началото…“ Но вместо да
разказва надълго и нашироко как се е появил света, Йоан ни казва:
Йоан
1:1-5 „В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в
начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше
животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а
тъмнината не я обхвана. в началото беше Словото. Разбираме, че Бог чрез Слово е
сътворил света.“
Словото
беше у Бога и Словото беше Бог. Йоан говори за едно от най-дълбоките тайнства
на християнската вяра – Троицата, фактът че има един Бог, който е триединен,
Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух, и че и трите лица на Бога са съществували
винаги. Исус е присъствал при сътворението, Той не е просто човек, който се е
родил в ясла. Исус е Бог.
И при
сътворението Исус даде светлина и живот на всички човеци, защото дори тогава
Той е бил светлината на света. В началото светът беше пълен със светлина и
живот. Чрез Исус Бог Отец създаде хората, за да имат взаимоотношения с Него.
Постави ги да се грижат за цялото творение. Създаде ни да имаме взаимоотношения
помежду си.
Но
нещата се объркаха. Адам и Ева се разбунтуваха срещу Бога и се скриха от Него в
тъмнината. Но Бог ги потърси, защото не искаше те да останат в мрака. Каза им,
че иска да живеят в светлина. Но хората продължиха да живеят в тъмнината, като
замениха поклонението на Бога с поклонение на идоли. Забравихме да се грижим за
творението и да обичаме ближния. Избрахме да живеем в тъмнината.
Дълго
Бог се опитваше да върне хората в светлината. Даде им закона и заветните
обещания, изпращаше им пророци, чрез които им обеща да им изпрати Месия,
Спасител, който ще бъде светлина в мрака.
И
когато се изпълни времето, Бог изпрати своя единороден Син да изпълни тази
мисия. Исус се роди в свят на тъмнина, за да прогони тази тъмнина. Но тъмнината
бе непрогледна. Първото Рождество не беше мирно, както картичките го
представят.
Цар
Ирод уби всички деца под 2 годишна възраст в областта, надявайки се че ще убие
и бебето Исус. По-късно, по време на служението си, Исус беше подиграван,
отхвърлян и мразен от своите сънародници.
Исус бе
Бог в плът. Той бе приятел на отхвърлените – прокажените, жените, затворниците,
гладните и грешниците. Той беше Светлината на света. Но много хора, които
живееха в тъмнина, не Го приеха. Накрая те разпнаха Исус на кръста, надявайки
се да угасят светлината.
Но Бог
имаше друг план. Смъртта на Исус стана жертвата, платила цената за греха
човешки. Това беше пътят тъмнината на греха да бъде прогонена от света. И три
дни след като умря, Исус победи тъмнината на смъртта, като възкръсна от гроба.
Възнесе се отдясно на Отца и сега царува.
Да,
светът все още е място с много тъмнина. Нашите политици са корумпирани, нашите
семейства се разпадат, нашите деца се дрогират, обществото ни се разпада. Защо
след като Светлината на света дойде, ние все още ходим като слепци в мрака?
Мисля,
че една метафора от Дитрих Бонхофер може да ни помогне да разберем защо.
Бонхофер е лутерански пастор, който е арестуван през Втората световна война,
защото се опълчва на режима на Хитлер. Той е и прекрасен богослов и автор. Също
като Бъниън пише от затвора едни от най-популярните си неща – най-вече неговите
писма.
В едно
от тези писма той пише: „Животът в затворническата килия може да се сравни с
адвентите. Човек чака, надява се и прави това, онова или нещо друго – неща
които нямат никакво значение – вратата е затворена и може да се отвори
единствено отвън.“
Не е ли
това и картина на нашия свят? Преди да дойде Исус, само малка светлинка се
прокрадваше под вратата. Хората живееха в пълен мрак, без възможност да
избягат. Но един ден, на Рождество, вратата се отвори от отвън и Исус влезе в
килията. И заживя с хората вътре, в техния мрак. Разказа им за новия свят
отвън, който могат да преживеят, ако Го последват и излязат с Него.
Каза
им, че този свят е много по-прекрасен от всичко, което са виждали дотогава. И
някои Му повярваха и се довериха. Но други го изритаха от килията. Бяха
свикнали с мрака и нямаха нищо против да живеят в него.
Но
тези, които Го последваха, откриха един нов свят, пълен със светлина, мир,
радост, вяра, надежда и любов. Затова те
отидоха в килията, за да кажат на другите добрата вест. Казаха им, че те трябва
да се доверят на Исус и свидетелстваха за светлината и невероятния нов живот в
нея. Много ги последваха, но много също решиха да останат в мрачната килия.
Тази
килия е като света, в който живеем, а църквата сме тези посланици, които
непрекъснато се връщат до килията и със силата на Святия Дух казват на другите,
че могат да бъдат свободни от тъмнината поради Божия дар, даден за тях.
Днес
ние празнуваме, че Бог не ни остави в мрачната килия, но изпрати своя
единороден Син, за да дойде и да се идентифицира с нас, и да ни покаже пътя към
светлината и новия живот. И очакваме с нетърпение деня, в който Исус ще дойде
отново и ще разруши завинаги тъмнината.
Йоан ни
каза как да излезем от килията. Йоан каза, че всички, които приемат Исус,
всички които вярват, че Той е Месията, Божият Син, светлината на света,
изпратен да ни спаси от нашия грях – всички те ще получат прощение на греховете
и ще станат Божии деца. Ще имат увереност, че ще прекарат вечността с Бога.
Това е
добрата вест на Рождество.
Ако още
не си повярвал в Исус като Спасител, няма по-подходящо време от това да
отпразнуваш влизането в света на светлината и новия живот. А ако си повярвал в
Исус, помоли Го да изследва сърцето ти и да види дали все още в него има
остатъци от тъмнина, и да изпрати Святия Дух да ги огрее със светлина.
Честито Рождество Христово!
_______________________
24.12.2024 г.
БПЦ "Нов живот" Варна