/проповед/
Днес ще говорим за християнина като служител или с други
думи, ще видим за какво сме създадени. Знаеш ли каква е твоята цел? Защо си тук
на тази планета?
Като малък не съм се замислял над тези въпроси, разбира се.
Но като тийнейджър този въпрос много ме измъчваше и не можеш да намеря отговор.
Тогава не знаех, че Бог съществува. В училище ни учеха, че целта на живота ни е
да сме верни служители на Партията, но това ни минаваше покрай ушите, защото
виждахме цялото лицемерие и пошлост на онзи строй. Затова мислех, че съм се
родил, за да живея за мига.
Но когато повярвах, малко по малко започна да ми просветва.
Разбрах, че съм създаден, за да служа на Бога. Ти също си създаден, за да
служиш на Бога!
Преди архитектите да
проектират нова сграда, питат: „Каква ще бъде нейната цел? За какво ще се
използва?“ Преди Бог да те създаде, той е решил каква роля ще изпълняваш на
земята. Определил е как иска да Му служиш и те е създал за тези задачи.
Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в
Христос Исус за добри дела.“
Знаеш ли, че от гръцката дума
„творение“ (гр. poiema) произлиза думата „поема, стихотворение“? Ти си Божието
стихотворение. Създаден си като неповторим шедьовър. Бог внимателно е изградил
твоето ДНК, за да съответства на твоята цел.
„Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка
ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен.“ (Псалм 139:13)
И след като те е създал точно такъв, Бог ти е дал
определени дарби и таланти, с които да Му служиш. Но въпросът е, как служим
точно на Бога?
Ние служим на Бога, като
служим на околните. В нашата егоцентрична култура думата „слуга“ извиква
негативни емоции. Ако някой не иска да свърши нещо, за което е помолен, казва:
„Да не съм ти слуга!“ Да си слуга се счита за голямо падение и обида.
Исус обаче мери величието със слугуване, не със статут. Той
каза, „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи“ (Марк 10:45) и в
последната вечер преди да бъде предаден демонстрира на учениците си как да
служат в смирение, като изми техните крака.
Виждаме, че Бог определя твоето величие по това на колко
души служиш, не колко души служат на теб. Още по-малко Бог определя твоето
величие по това колко души гласуват за теб на избори.
Както казва Рик Уорън, „Хиляди книги са написани за водачи,
но много малко за слуги. Всеки иска да води; никой не иска да бъде слуга.
Искаме да бъдем генерали, не редници.“
За да можеш да служиш, се иска
да имаш сърце на слуга. Това означава когато Бог те постави в ситуация, в която
да послужиш на някого, да го направиш дори когато знаеш, че не си създаден
точно за този вид служение. Това е Божият начин да изпита твоето сърце.
Например, ако видиш някой паднал в канавката, Бог очаква да
му помогнеш, не да кажеш, „Съжалявам, аз нямам дарбата изваждане от канавки J. Тоест, нямам дарбата
милосърдие.“ Ако наоколо няма човек, който да има нужната дарба за дадено
служение, Бог може да те призове ти да послужиш.
Ако имаш сърце за служение,
това показва зрялост на характера. Например, не се изисква специален талант или
дарба да прибереш боклука или подредиш столовете след службата. Иска се само да
имаш сърце на слуга.
По какво разпознаваме дали един човек има сърце на слуга?
Исус каза,
Матей 7:16 „По плодовете им ще ги познаете.“
Днес ще видим, че 1) служителите са на разположение да
служат, 2) служителите вършат всяка задача с еднакво посвещение и 3)
служителите остават на заден план.
1. Служителите са на разположение да служат.
Слугите не запълват времето си с други задачи, които биха
им попречили да бъдат на разположение. Те са винаги готови да помогнат, ако ги
помолиш. Те са като войник, който е винаги готов да изпълни своя дълг.
2 Тимотей 2:4 „Никой, който служи като войник, не се
заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“
Ще кажеш, днес няма такива хора. Но аз ще ти кажа, че има!
Когато правихме анкетата кой иска да се включи в различните служения в църква, Снежи
каза че иска да помага с прочита на пасаж от Словото в началото на всяко
богослужение. Днес тя се грижи за останалите, които четат, избира пасаж,
комуникира с тях, а ако някой в последния момент не дойде, знам че винаги тя е
на линия и на нея може да се разчита.
Ще кажеш, да, и аз мога да помагам, но не винаги ми е
удобно да служа.
Aз също
понякога се провалям в това. Преди няколко дни Ваня ме помоли да измия
прозорците. Беше точно докато писах тази проповед. Казах ѝ, няма как, след
малко ще излизам за среща и нямам време. Но после си казах, „Какъв лицемер си!
Пишеш проповед за слуги, а правиш точно обратното, бягаш от възможност да
послужиш на жена си! Погледнах часовника, видях че все пак имам 30 мин. и
започнах прозорците. Като се върнах довърших работата си.
Ако служиш единствено когато ти е удобно, ти не си истински
слуга. Истинските слуги правят нужното дори когато е неудобно за тях.
С други думи, да си слуга означава да се откажеш от правото
си да определяш дневния си ред и да оставиш Бог да променя програмата ти и да
те прекъсва, когато пожелае. (бебетата в семейството са добър тренинг за това)
Ако в началото на всеки ден си напомняш, че си слуга на
Бога, тогава прекъсванията няма да ти пречат, защото ще гледаш на тях като на
възможности за служение. Затова с радост ще ги приемаш.
Да си слуга означава също да мислиш
повече за другите, отколкото за себе си и да търсиш начини да помагаш на
другите. Когато видиш нужда, ще правиш всичко възможно, за да помогнеш.
Галатяни 6:10 „И така, доколкото имаме случай, нека да
правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.“
Тук Бог казва, че не само трябва да служим на другите, но и
да направим свой приоритет да се грижим най-вече за нашето духовно семейство,
за нашите братя и сестри.
Понякога пропускаме възможности да послужим на някого,
защото ни липсва чувствителност. И ако не реагираме навреме, даже да се сетиш и
да се обадиш по-късно с желание да помогнеш, тогава вече е късно. Както казва
Соломон,
Притчи 3:28 „Не казвaй на ближния си: иди си, върни се пак утре
и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.“
На разположение ли си да служиш на другите?
Вижте какво казва основателя на Методистката църква Джон
Уесли: „Направи цялото добро, което можеш, като използваш всички средства, с
които разполагаш, по всички възможни начини, на всички възможни места, по всяко
възможно за теб време, докато можеш“.
Такива са истинските слуги. За хората това може да е
най-глупавото нещо, но за Бог това е истинско величие.
Един пастор казва, „Започни да
служиш, като търсиш малки задачи, които никой друг не иска да върши. И след
това ги върши така, сякаш са велики неща, защото Бог наблюдава.“
Ако виждаш, че има някаква нужда, или някой те моли да
направиш нещо, не казвай „В момента не мога. Но някой ден ще го свърша.“ Когато има нужда да се направи нещо по ел.
инсталацията в църква, се обаждаме на Ваньо Атанасов. И колкото и да е уморен
след работа, той идва и свършва задачата.
Бог очаква да направим това, което можем. По-добре да
помогнем несъвършено, отколкото да си останем с най-доброто намерение, но да не
направим нищо.
Някои християни се притесняват, че служенето е само за
най-способните и най-надарените. Но Исус никога не е казвал, „Който не може да
направи нещо, по-добре да не се захваща с него.“ Но в началото всички се учим
как да правим нещата.
В нашата църква се придържаме към принципа, че по-добре да
насърчим повече хора да се включат в служение, отколкото да запазим служенията
само за няколко служители.
2.
Служителите
вършат всичко с посвещение.
1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли
нещо, всичко вършете за Божията слава.“
Няма значение какво правиш и в коя област служиш. Без
значение дали проповядваш, водиш библейско изучаване, организираш парти или
чистиш църквата, всичко трябва да вършиш възможно най-добре, за Божия слава. В
Божието царство няма недостойна работа или служение, всяко служение е важно.
Знаеш ли защо?
Защото служението е важна част от изграждане на
христоподобен характер.
Нашият Господ ни показа как да служим с посвещение. Той
специализира във вършенето на черната работа, от която другите се пазеха: миене
на крака, помагане на деца, грижа за прокажените, слепите, бедните и
отхвърлените. Никоя работа не беше под Неговото достойнство, защото Той дойде
да служи.
Обръщам се специално към
мъжете и искам да ги попитам: мъже, има ли някоя работа, за която казвате на
вашата съпруга, „Това е женска работа“? Искам да се обърна и към тийнейджърите
и младите хора и да ги попитам: има ли нещо, което вашите ви карат да свършите,
и вие отказвате или отлагате, докато някой друг го свърши?
Макар и да не им харесваше, нашите деца миеха чинии (някои
още го правят), бършеха праха, изхвърляха буклука, пускаха прахосмукачка и
миеха пода. Когато не са на училище, повечето деца и тийнейджъри днес играят
онлайн игри или гледат видеа в тик-ток. Когато родителите ги помолят да свършат
нещо, те се скатават (крият) като Йона, когато Бог му възложи задача.
Едно дете казало на баща си, „Тате, защо другите деца не
правят нищо вкъщи, а аз трябва да чистя?“ Бащата казал, „Защото те не живеят
тук.“ Ако не приучавате децата си на труд, те ще израстнат мързеливи.
Исус служеше в ролята на най-ниско поставен слуга и очаква
и от нас да вършим същото. Както казва отново Рик Уорън, „малките задачи често
разкриват голямо сърце и зад всяка малка задача се открива голяма възможност.“
Защо не поискаш от Бог да ти покаже кое е онова нещо, което
никой не иска да свърши и да го свършиш с радост? Може би това ти отношение ще
доведе до верижна реакция у останалите?
В притчата за талантите господарят похвали своите верни
слуги с думите:
Матей 25:21 „Хубаво, добри и
верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя.“
В Божието царство е точно обратното на комунизма. При
комунизма се взема от тези, които имат и се дава на тези, които нямат. В
Божието царство „на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от
този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.“ (Матей 25:29). Това
показва колко несъвместими са двата светогледа. Единият краде от посветените,
другият възнаграждава посветените!
В тези стихове виждаме, че Бог се радва и възнаграждава
верните и посветените служители. Той се радва да вижда слуги, които изпълняват
отговорностите си и спазват обещанията си. Които не оставят днешната работа за
утре.
Верността и посвещението са много редки качества днес, във
времето на бързия интернет, на краткотрайните увлечения и на неотложните
ангажименти. Повечето хора лесно се посвещават, но нарушават своите обещания без
никакво чувство за угризение.
Дори в църквите често се случва в последния момент да се
налага да се импровизира, защото някой не се е подготвил, не се е явил и дори
не се е обадил да предупреди, че няма да дойде.
Могат ли другите да разчитат на теб? Поел ли си обещания,
които не си изпълнил? Ако да, имай предвид че така Бог изпитва твоята вярност и
посвещение.
Ако минеш успешно този изпит,
попаднал си в добра компания. Авраам, Мойсей, Самуил, Давид, Даниил, Павел и
други – всички те бяха верни и посветени слуги на Бога. Тогава Бог обещава да
възнагради твоето посвещение не само тук, но и във вечността. Думите „Хубаво,
добри и верни слуго!” се
отнасят и за теб!
И на последно място,
3.
Служителите
остават на заден план.
Те не привличат внимание върху себе си. Вместо да обличат
безупречния костюм на лидер, те препасват оцапаната престилка на слуга. Дори да
получат признание за служението си, те смирено благодарят, но не се
главозамайват и продължават да вършат работата си.
Павел разобличи служенето с цел привличане на внимание.
Ефесяни 6:6 „Не работете само за очи, като човекоугодници,
а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра
воля, като на Господа, а не на човеци.“
Този, а и други подобни стихове съдържат в себе си
сърцевината на т.н. „протестантска трудова етика“, която е революционизирала
мисленето и променила икономически цяла западна Европа и Америка. Когато
работиш смирено така, както на Господа, твоят труд дава плодове.
Обратно, когато всичко е само представление, „само за очи“,
ние вече сме получили наградата си тук и се лишаваме от наградата от нашия
Отец, който е на небесата (Матей 6:1).
Понякога съм чувал християни да казват, „Толкова много се
старая, а една добра дума не съм чул.“ Ние трябва да насърчаваме усилията на
всеки служител, насърчението е важно. Но дори да липсва признание за труда ни,
нашето служение не трябва да зависи от това. Истинските слуги не служат за
чуждото одобрение. Те живеят за аудитория от една Личност, Христос.
Истинските слуги не се блазнят от светлината на прожектора.
Те са благодарни да останат в сянка.
Пример за това е Йосиф. Той не
привлича внимание върху себе си, а тихо служи в дома на Петефрий. След
фалшивото обвинение и хвърлянето му в затвора, той служи на началника на
затвора, след това на фараоновия хлебар и виночерпец. И Бог благослови
служението му. Когато фараонът го издигна, Йосиф запази сърцето си на слуга,
дори по отношение на братята си, които го бяха предали. Не се главозамая.
Виждаме обаче как много съвременни лидери започват като
слуги, но завършват като звезди. Заслепяват се от светлината на прожекторите и
се пристрастяват към славата. Но слава и значимост са две различни неща.
Може би ти служиш вече с години в някакво служение и почти
никой не забелязва труда ти. Може би се чувстваш неоценен, но знай: Бог вижда
всичко. Той те е поставил там с цел. Твоето служение е важно за Него и за
Царството. Затова, не се отказвай. Стой в служението си, докато Бог не реши да
те премести. Той ще те уведоми, ако иска да бъдеш някъде другаде.
Хората искат да бъдат
известни, но Бог иска да бъдем значими. Можем да направим аналогия с частите на
тялото. Има няколко видими части на тялото, без които можеш да живееш. Скритите
части от тялото ти обаче са незаменими. Същото важи и за Христовото тяло.
Най-значимото служение често не се вижда. Павел казва,
1 Коринтяни 12:22 „тези части на тялото, които се виждат да
са по-слаби, са необходими“.
Хората обичат да поставят в своята „Зала на славата“
най-известните спортисти, музиканти,
художници,
дейци в различни сфери на обществения живот. Но на небето Бог ще постави в
Своята „Зала на славата“ някои от най-неизвестните и непознати служители.
Това ще са без съмнение хора, за които не сме чували на
земята – такива, които са работили с деца със затруднено развитие и с инвалиди,
които са почиствали възрастни хора, които са се грижили за болните и са служили
по други незабележими начини.
Затова, не се обезсърчавай, ако служението ти остане
незабелязано или се приема за даденост. Продължавай да служиш на Бога!
1 Коринтяни 15:58 „Затова,
възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в
Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.“
Бог забелязва дори най-малкото служение и ще го възнагради!
Заключение
И така, в заключение, нека обобщим какви служители Бог
очаква от нас да бъдем. Той иска да сме служители, които са на разположение да
служат. Които гледат на Божиите прекъсвания като на възможности за служение,
мислят повече за другите, отколкото за себе си и като видят нужда, правят
всичко възможно, за да помогнат.
Второ, служителите вършат всичко с посвещение. На тях може
да се разчита. Те разбират, че служението е важна част от изграждане на
христоподобен характер.
И последно, служителите не привличат внимание върху себе
си. Не се главозамайват от успеха. Те разбират, че дори и да не получават
одобрение и насърчение, Бог ги е поставил там с цел и тяхното служение е важно
за Него.
Някой може да каже, това е невъзможно! Такива хора има само
във филмите и в научната фантастика! Как мога винаги да съм на разположение, да
върша всичко с посвещение и да съм насърчен въпреки липсата на насърчение?
Мисля си, че всичко това е
възможно, ако ти за теб е вярно едно простичко нещо: ако определяш
идентичността си в Христос. Ако можеш с Павел да кажеш,
Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а
Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го
с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“
Ако знаеш кой си в Него, тогава ти знаеш, че си обичан и
приет по благодат. Това ти помага да приемаш задачи, които несигурните хора
биха отказали.
Исус е нашият най-върховен пример за слуга. Той изми нозете
на Своите ученици въпреки това, че тази задача бе лишена от какъвто и да било
престиж. Исус знаеше кой е и тази задача не застраши Неговия имидж.
Знаеш ли кой си и на кого служиш?
Американският дипломат Джон Гълбрайт разказва за
посвещението на неговата икономка Емили Уилсън. След един изнурителен ден той
помолил Емили да приема всички обаждания, докато взема дрямка. Малко след това
телефонът иззвънял – бил президентът Линдън Джонсън. Джонсън казал, ‚Дай ми Кен
Гълбрайт, тук е Линдън Джонсън.“ Икономката казала, „Той спи, г-н президент“.
Каза да не го безпокоя.“ „Събудете го, искам да говоря с него.“ Емили
отговорила, „Не, г-н президент. Аз работя за него, не за вас.“ Когато Джон Гълбрайт
след това върнал обаждането, президентът едва успявал да скрие своето
възхищение. Казал, „Кажи на тази жена, че я искам тук в Белия дом.“
За кого работиш ти? Кой ти дава твоята идентичност?
Когато основеш своята ценност и идентичност на
взаимоотношението си с Христос, ставаш свободен от очакванията на околните и
това ти позволява действително да им служиш най-добре. Амин!
