/проповед/
Продължаваме с поредицата „Надежда в хаоса“. Какво се случи
дотук? В началото видяхме как Ноемин и Елимелех се преселиха в Моав, защото във
Витлеем върлуваше глад. Синовете им се ожениха за моавки. След това умря
Елимелех, а след него и двамата им сина. Научихме, че необмислените ни решения
могат да доведат до трагични последици.
Ноемин се огорчи, защото бе убедена, че Бог ѝ е направил
това и за нея няма бъдеще, но чу че гладът е спрял и реши да се върне във
Витлеем. Тя насърчи двете си снахи да си отидат по домовете, но едната от тях,
Рут, се довери на Бога на свекърва си и реши да отиде с нея, макар и да не
познаваше нейната земя, език и култура.
Те пристигнаха точно по време на жътвата и Рут отиде да
събира класове на нивата, която се оказа че принадлежи на техния сродник Вооз.
Видяхме, че Бог работеше зад сцената и Божието провидение се грижеше за двете
вдовици. Когато Бог се грижи за нас, Той ни помага да продължим напред, от своя
страна да се грижим за другите и всичко
това ни учи на смирение.
Днес ще разгледаме Рут 3 глава. Ще говорим за едно
необичайно предложение за брак.
В началото искам да те попитам, помниш ли деня, в който
предложи женитба на бъдещата си съпруга, или на теб ти предложиха женитба? Това
е голям момент в живота на всеки човек. Стана така, че с Ваня бяхме „посветени
в тайната“ и участвахме в подготовката на годежите и на трите си деца. Някои от
момичетата се усетиха, други не, но и тримата – Брентън, Митко и Стефчо,
предложиха брак по много сладък и оригинален начин.
Гледах едно друго много креативно предложение. Братът на
момичето я води на кино, докато нейният приятел е ужким на работа. Приятелят ѝ
е направил специален трейлър и предварително е уговорил оператора да покаже
трейлъра на зрителите. След първия трейлър показват неговия. Момичето е в
киносалона с брат си и гледа. В трейлъра всъщност приятелят ѝ иска ръката ѝ от
баща ѝ.
Камерата не показва лицата на приятеля и баща ѝ, само
ръцете и телата им, но тя ги разпознава по гласовете. Отделна камера снима
нейните реакции и те са показани в долния ляв ъгъл на видеото, което може да се
гледа в youtube.
Момчето казва на баща ѝ: „Знам колко много означава тя за
теб, колко много я обичаш, но искам да знаеш, че аз също я обичам и не искам да
я отнема от теб. Тя е различна от всички други, които съм срещал преди. Искам
да знаеш, че ще се грижа за нея, ще я почитам и ще се отнасям към нея с любов и
разбиране. Затова съм дошъл да поискам ръката на дъщеря ти.“
И бащата отговаря, „Имаш разрешението ми да се ожениш за
дъщеря ми. Ще се радвам да станеш наш зет.“ И двамата си стискат ръцете и се
прегръщат. Чак тогава камерата показва лицето на баща ѝ. Тя гледа всичко това и
не може да повярва на очите си. След което отново бащата казва на приятеля ѝ:
„Какво чакаш!?“
И дават как момчето се втурва от дома на момичето, влиза в
колата, кара до киното, купува пуканки, бяга на забавен каданс към киносалона
под звуците на драматична музика, пуканките хвърчат във въздуха, накрая той
стига до вратата, спира да си поеме дъх и я отваря... И точно тогава вратата на
киносалона се отваря и влиза нейният приятел, идва до нейното място, взема
ръката ѝ, подава ѝ пръстен и казва, „Ще ми окажеш ли тази чест да се ожениш за
мен?“ Тя си дава ръката и под аплодисментите на хората в залата той я прегръща
и я целува.
Доста креативно, нали? Когато стигаме до Рут 3 глава, там
също виждаме едно креативно предложение за брак. Тук виждаме една свекърва да
насърчава снаха си да предложи брак на мъж, и не само това, но тя ѝ казва да се
изкъпе, да се напарфюмира, да си сложи най-хубавите дрехи, да отиде в полунощ
на хармана, да легне до мъжа и да види какво ще стане. Това е ужасен съвет! J
Но точно този съвет Рут получава от своята свекърва Ноемин
в Рут 3 гл. Това е най-странното предложение за женитба в Библията. Ако търсиш
идеи как да помолиш някое момиче да се ожени за тебе, вероятно стратегията на
Рут ще е последното нещо, за което би си помислил.
Защото тук всичко е много странно. Първо, жена иска ръката
на мъжа. После, тя е чужденка, той е евреин. Това е направо невероятно. На
всичко отгоре работник прави предложение на своя работодател. И накрая, млада
жена отива при по-възрастен мъж в полунощ на гумното, за да поиска да се ожени
за нея!
Крайно необичайно, меко казано. Виждаме, че Божиите пътища
понякога може да изглеждат много странни.
Бъдещи съпрузи се запознават по много различни начини. С
Ваня се запознахме в църквата, а после и в студентската група. Митко и Мони
също се запознаха в служение заедно в БХСС.
Други се запознават чрез общ приятел. Имаме такива случаи в
нашето служение. Познавам хора, които са се запознали чрез християнски онлайн
сайт за запознанства и днес са чудесно семейство. Има и такива, които не искат
много да казват как са се запознали, защото има нещо неловко в цялата ситуация.
Понякога двойки се срещат при толкова странни обстоятелства, че направо не е за
вярване.
Не е за вярване и историята на Рут и Вооз. Нищо в тяхното
запознанство не изглежда нормално от гледна точка на нашето съвремие. Но Рут не
е имала много опции.
Ако имаше достъп до интернет, Рут можеше да напише: „Млада
вдовица от Моав търси добър, благочестив и благороден мъж от Израел, който
обича децата, с цел брак.“ Но тя не е имала възможност да го направи преди 3000
години.
Трудно е да се намери добър мъж за съпруг. Не е лесно да се
намери и добра жена за съпруга.
Рут 3 ни показва как един добър мъж и една добра жена се
намират един друг и накрая се оженват. Това ни показва, че Бог работи чрез
изборите, които правим, за да извърши волята Си. Тази история изглежда толкова
невероятна, че трябва да е истинска.
Тук виждаме три неща – един рискован план, едно среднощно
предложение и едно провиденческо очакване.
1.
Рискован
план.
Рут 3:1-6 „След време свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя,
не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш? Вооз, с чиито
слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана. И така,
умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз,
докато не свърши да яде и пие. И като си ляга, забележи мястото, където ще
легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже
какво трябва да направиш. А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя. И
така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което ѝ беше заръчала свекърва
ѝ.“
Жътва е и Ноемин знае, че Вооз ще е на гумното (или
хармана). Това е обикновено равен кръгъл терен, където вятърът е по-силен и е
лесно да се отдели зърното от плявата. Това е било най-хубавият момент за
земеделците, защото най-накрая виждат плода на труда си.
Като собственик на нива, Вооз е бил на хармана, за да
наглежда работниците. Освен това е прекарвал нощта там, за да пази реколтата от
крадци. Затова Ноемин знаеше къде ще бъде Вооз. Той вече бе проявил милост към
тях двете и сега беше време за следващата стъпка. Планът на Ноемин беше, меко
казано, рискован.
Защо тя предлага такава невероятна стратегия? Отговорът е в
ст. 2: „Вооз... е наш роднина.“ Той е братовчед или друг роднина на съпруга на
Ноемин, Елимелех. Това означава, че той може да изпълни длъжността на близък
сродник. Най-близкият сродник имал задължението да се ожени за вдовицата, за да
се грижи за нея и да осигури на починалия наследник, ако той нямал такъв.
Ноемин знае, че Вооз може да осигури дом и бъдеще на Рут.
Така Рут може да има наследник, който да запази името на нейния починал съпруг.
Това е рискован план, но Ноемин няма предвид нищо
неморално. Ст. 11 казва, че Рут беше „добродетелна жена“. Беше рисковано за
сама жена, и то чужденка, да отиде сама на хармана през нощта. Но тази история
присъства в Библията, защото се е случила, не защото ние трябва да я приемаме
за нормативна.
Въпреки риска, все пак този план имаше смисъл. Рут вече
беше срещнала Вооз и той имаше високо мнение за нея (2:11). Той знаеше, че Рут
бе оставила дома си в Моав, за да живее с Ноемин. Бе видял колко много се труди
тя на нивата. Бе я приел, бе предупредил жътварите да не я закачат, бе я
поканил на трапезата си, бе ѝ дал зърно за вкъщи.
Може дори вече да я е харесвал. Тя беше млада и красива. Но
да ѝ предложи, това беше немислимо. Тя беше от Моав, освен това работеше за
него. Тогава можем ли да обвиняваме Ноемин за плана ѝ? Ако Вооз не можеше да
предложи на Рут женитба, тя можеше да му предложи! Може би това беше
единственият начин този мъж и тази жена да станат съпрузи.
И Ноемин ѝ каза точно какво да направи. Рут трябваше да
отиде на хармана незабелязана, да намери къде спи, да изчака да се нахрани,
после да вдигне постелката откъм краката му, което би го накарало да се събуди
по-късно от студа.
Може би най-изненадващ е отговорът на Рут: „Всичко, което
ми казваш, ще сторя.“ Тя съзнаваше риска, който предприема, но въпреки това
каза „да“. Така Божият план за народа му бе приведен в действие. Божието
провидение работеше невидимо и въпреки рискованото начинание, Бог беше в
контрол. Бог оркестрира всяка подробност в този план, включително замръзналите
крака на Вооз, които го накараха да се събуди през нощта.
Приятели, нека запомним това: вярата означава да
предприемаме рискове за Бога и да оставяме резултата в Неговите ръце.
Макс Лукадо казва: „Бог почита радикалната вяра, която
предприема рискове. Когато се строят Ноеви ковчези се спасяват животи. Когато
маршируват войници, Ерихон пада. Когато се вдига жезъла, моретата утихват.
Когато се споделя обяд, хиляди се нахранват. И когато една дреха се докосва от
ръката на анемична жена в Галилея или чрез молитви – Исус се спира. Той спира и
откликва.“
Понякога нещата не се развиват според нашия план, но това
не е страшно. Важното е да направим първата крачка на вяра. Бог ще се погрижи
за останалото.
2.
Среднощно
предложение.
И тъй, Рут отива на хармана, ляга до Вооз и около среднощ
той се събужда от студа и вижда, че в краката му лежи жена. Може би си е
помислил дали това не е блудница, защото е имало случаи мъже да си поръчват
сексуални услуги на хармана. И той пита,
Рут 3:9 „Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут;
простри полата си над мене, защото си ми близък сродник.“
Простирането на дрехата над вдовица, с което тя се взема за
жена, е било широко разпространено сред арабите в древността. Друг превод на
„простри полата си над мене“ е „вземи ме под крилото си“, което също означава
„ожени се за мене“.
Рут тук използва същата дума като тази, която Вооз използва
в 2:12, когато описва Бога на Израел: „под чиито криле си дошла да се
подслониш“. Така че, той разбираше много добре какво тя има предвид.
Но за нас този стих има и друго, по-дълбоко значение. Така,
както Рут бе поискала Вооз да я вземе под крилото си, тя вече беше дошла под
крилете на Бога на Израел. А ти?
Потърсил ли си заслон под крилете на Бога? Или все още се скиташ
немил-недраг, изложен на бурите на неверие и несигурност? Бог те кани да дойдеш
и да намериш благословение под Неговите криле. Той те обича и даже да си бягал
от Него дълго време, иска да намериш подслон в Неговите любящи ръце!
Как да сториш това? Като се покаеш от греховете си и
повярваш в смътта и възкресението на Неговия Син Исус Христос.
Ефесяни 2:8, 9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и
то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали
никой.“
Обратно в нашия текст, Рут помоли Вооз да я вземе под
крилото си, т.е. да се ожени за нея. Вооз можеше да се възползва от нея, но не
го направи. Вместо това той се помоли:
Рут 3:10-11 „А той каза: Благословена да си от Господа,
дъще! Тази последна доброта, която показа, е по-голяма от предишната, като не
отиде след млади, били те бедни или богати. И сега, дъще, не бой се; аз ще
сторя за тебе всичко, каквото казваш, защото целият град на народа ми знае, че
си добродетелна жена.“
Вооз беше впечатлен от Рут, защото тя можеше да се омъжи за
по-млад мъж, но не го направи. След което той се съгласи да направи повече,
отколкото тя искаше. Той ѝ каза, че е готов да се ожени за нея, но има друг
човек, който е по-близък сродник и трябва да попитат първо него дали иска да
изпълни длъжността си на сродник.
Вооз е толкова загрижен за Рут и Ноемин, че е готов другият
мъж да се ожени за Рут, само и само нейните нужди да бъдат посрещнати.
След това, за да защити репутацията ѝ, той ѝ казва да
остане там докато съмне, за да не тръгнат слухове. Също, дава ѝ да занесе у
дома шест мери ечемик – според някои това са 30-40 кг!
Aнгликанският
епископ Джоузеф Хол казва, „Вооз ... я благослови като баща, насърчи я като
приятел, обеща ѝ като сродник, награди я като благодетел и я отпрати натоварена
с надежди и дарове, по-щастлива, отколкото на идване. С това той се показа
достоен предтеча на онзи, в чиито устни и сърце нямаше измама.“
3.
Неочаквана
пречка.
Ако аз пишех тази история, щях веднага да премина на сватбата.
Но в живота не става точно така. Нещата са по-сложни, често се получават
неочаквани пречки.
Виждаме Рут да се връща. Сигурно е летяла в облаците по
пътя. Вооз ѝ е казал, че ще се ожени за нея, само ако... Само ако!
От тези две кратки думи зависеше всичко. Имаше още един
мъж, който Рут не познаваше, който беше по-близък роднина и имаше правото да
реши дали иска да изпълни длъжността на сродник. Ако се откажеше, тогава Вооз
можеше да се ожени за нея.
Ами ако другият реши да се ожени за нея? Що за човек е той?
Би ли могла да живее с него? Много въпроси са нахлували в съзнанието ѝ през
онази сутрин. Тогава идва разумният отговор на Ноемин:
Рут 3:18 „Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши
работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши още днес тази
работа.“
Не е лесно да чакаш. Ето какво казва британският
евангелизатор Джордж Камбъл Морган: „Чакането за Бога не е мързел. Чакането за
Бога не е да си легнеш да спиш. Чакането за Бога не е отказване от усилия.
Чакането за Бога означава първо да действаш по заповед, второ, да си готов да
получиш нова заповед и трето, да не правиш нищо, докато не бъде издадена
заповедта.“
Чакането си струва. То не е загубено време, ако чакаш
Господа. Тук историята стига до неочаквано препятствие. Но то е нещо, което Бог
допуска да се случи, за да ни подготви за последното действие в историята. И да
ни помогне да се вгледаме във всеки един от участниците в тази история.
Виждаме трансформацията, настъпила в Ноемин. Тя се върна
огорчена и празна у дома, беше гладна и безпарична. Бе прегърнала надеждата и
сега вече беше уверена, че Бог не я е изоставил, но през цялото време е работил
зад сцената.
Рут бе предприела смелата стъпка да предложи женитба на
Вооз. Бе го направила по начин, който му даваше възможност да каже не, но той
не ѝ отказа. Двамата бяха толкова различни, но Бог влагаше любов в сърцата им
един към друг.
Вооз бе проявил благородство, давайки право на по-близкия
сродник да избере да изпълни длъжността си към Рут. Вярата умее да чака.
Чакането е едно от най-трудните неща в живота на християнина. Мнозина действат
прибързано. Но голяма част от живота ни минава в очакване на зелена светлина.
Понякога ни се струва, че след жълтото отново идва червено, и отново, и отново.
Тук Рут трябваше да чака Вооз да се погрижи за нещата.
Когато няма какво друго да направи, вярата чака Господа. Но хубавото на
чакането е, че ни дава време да помислим и да се молим. Разбираме, че всичко
зависи от Бог, не от нас.
В тази глава видяхме как една добра жена намира добър
съпруг. Това стана чрез рискован план, който доведе до среднощно предложение и
завърши с неочаквано препятствие. Виждаме Божия почерк в тази история. Тя ни
показа, че Бог ни кани да се подслоним под Неговите криле и после работи чрез
нашите избори, за да извърши Своята воля за живота ни.
Той използва плана на Ноемин, смелостта на Рут и
почтеността на Вооз, за да ги доведе до навечерието на техния брак. Този брак
щеше да произведе дете, което щеше да стане предшественик на Исус Христос,
Спасителя на Света.
Нека се помолим.
БПЦ "Нов живот" - Варна
19.11.2023 г.
