/проповед/
Семейството е чудно изобретение на Бог. То е първата
институция, която Той създаде. Хората, които обичаме най-много са част от
нашето семейство. Когато сме далеч от тях, те ни липсват и страдаме. И гледаме
да се обадим при първа възможност.
Една жена почиствала къщата, когато стационарният телефон иззвънял.
Тръгнала към него, но се спънала в килима и падайки и търсейки да се хване за
нещо, уловила телефонния кабел. Телефонът паднал с трясък на земята. Слушалката
изхвърчала и паднала върху кучето, което подскочило с виене и лаене.
Тригодишният син на жената се уплашил от шума и започнал да пищи. Жената
измърморила няколко цветисти изрази. Накрая успяла да се докопа до слушалката и
я сложила на ухото си – точно навреме, за да чуе гласа на своя съпруг от
другата страна, да казва: „Още никой не е казал „здравей“, но съм сигурен, че
това е правилния номер.“
Случва се и в най-добрите семейства!
Но семейството, както казахме, е Божия институция. В него
Бог ни дава възможност да имаме възможно най-удовлетворяващите взаимоотношения,
които можем да имаме тук на земята.
Но същевременно тази близост предполага и възможни
опасности. Ако се наруши доверието или се появи някаква горчивина,
взаимоотношения които имат най-голям потенциал за любов също имат потенциал да
нанасят най-дълбоките рани. Никой не може да те нарани така, както член на
твоето семейство.
Защо? Защото си ги допуснал в сърцето си. Затова когато
най-близките ни хора ни нараняват, болката е най-голяма. Може би затова един
известен американски актьор, е казал „Щастие е да имаш голямо, любящо, грижовно
и сплотено семейство в друг град.“ J
Като бяхме малки със сестра ми се виждахме сравнително
често със семейството на едни наши втори братовчеди. Но като дойде демокрацията
и реституцията на земята, се появи някакъв спор между нашите бащи. Не знам кой
е бил крив и кой прав. Дори не си спомням за какво точно беше, но вследствие на
това, а може би и следствие на по-забързания ритъм на живот, нашите семейства
престанаха да се виждат. Дори не знам дали братовчедите ми са още във Варна.
Ако ги срещна, с удоволствие ще ги поканя да се видим и ако трябва ще поискам
прошка. Но е вярна констатацията, че когато между нас има физическа дистанция
(а и от дистанцията на времето), раните хващат коричка и болката се забравя.
Едва ли това се отнася само до
нашето семейство. Сигурно и във вашата семейна история имате скелет в
гардероба. Сигурно имате тайни от миналото, които не бихте искали да излязат
наяве, защото ще предизвикат негативни последствия.
Ако отворим Библията, там също ще видим примери за кавги и
спорове в семействата. Каин уби брат си Авел поради
ревност. Яков се спазари за първородството на Исав, след което изигра баща си
Исаак, за да отнеме благословението на Исав. От ревност братята на Йосиф
замалко не го убиха, но го изпратиха в робство. Семейството на Еремия го
изостави заради това, че неговите послания бяха много непопулярни. Дори
семейството на Исус мислеше, че той е луд и дойдоха, за да си го приберат и да
го вразумят. Май няма по-голямо предизвикателство от това да се поддържа мира
вътре в семейството.
Затова е малко изненадващо, че когато Бог иска да използва
метафора, с която да опише Църквата, най-често използваният образ е на църквата
като семейство. В Новия завет на много места директно и индиректно се говори за
Църквата като семейство.
Ефесяни 2:19 „Затова вие не сте вече странници и
пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство.”
Матей 12:50 „Защото който върши волята на Моя Отец, Който е
на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.“
1 Йоан 3:1 „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем
Божии деца; а такива и сме.“
Този образ е вплетен толкова дълбоко в тъканта на
християнската мисъл, че можем да го пропуснем. Бог на много места е описан като
„небесният Отец“, който снабдява нуждите на Своите деца. Често наричаме хората
от нашата църква „братя и сестри“ или нашето „духовно семейство“.
В Новия завет има толкова много препратки към идеята, че
Църквата е семейство, че няма как дори да ги споменем, камо ли да разгледаме
всичките ѝ значения. За това няма да ни стигне цял ден. Толкова много ви обичам
като мои братя и сестри, че няма да ви го причиня J.
Вместо да ви цитирам различни библейски стихове, бих искал
да се фокусираме върху семейните взаимоотношения, които са толкова важни.
Защото фактът, че Църквата е семейство означава, че нашето ДНК не определя дали
сме част от едно семейство.
За да си част от едно семейство, ти трябва да имаш
взаимоотношения с неговите членове. Новият завет използва гръцката дума
„койнония“, която обикновено се превежда с „общение“. Но
общението не е просто да си побъбриш с някого, докато си пиете кафето и хапвате
бисквитки.
В Библията общение означава да споделяш живота си с
другите. Койнония означава да участваш в живота на другите, да знаем какво
става с тях, да сме отговорни едни пред други, да си помагаме когато имаме
нужда от помощ, да работим рамо до рамо, а понякога дори да прикриваме от
вражески куршуми другите.
В църквата има два вида взаимоотношения, които трябва да
разбираме, ако искаме да сте успешен член на Божието семейство.
Първо, всеки член на Божието
семейство трябва да има общение с
небесния Баща.
Бог мрази греха. Той толкова се отвращава от греха, че не
може да не излее своя грях върху него. Божията святост изисква грехът да бъде
наказан. И това е ужасно, защото няма нито един човек, който да не е грешник.
Бог обича всеки от нас.
Но поради грешната ни природа Библията ни казва, че ние сме
обект на Божия гняв. Какво е Божият гняв?
Представете си тенджера, пълна догоре с вода и сложена на
котлона. Водата в тенджерата преминава през няколко етапа, преди да заври и да
кипи от тенджерата. Първоначално водата може да изглежда с нормална
температура, тъй като не ври, но всъщност тя е толкова гореща, че аха-аха да
заври. По същия начин Библията ни показва, че Бог е бавен да се гневи и достига
мига на завиране едва след известно време на нагряване и поддържане на висока
температура.
И когато Неговият гняв избухне, няма връщане назад. Някой е
описал Божия гняв като Неговата спокойна враждебност към греха във всичките му
проявления. Това е свята омраза срещу всичко, което е несвято. Праведно
възмущение от всяко неправедно нещо.
Този гняв е насочен срещу всички нас поради грешната ни
природа. Но, слава на Бога, това не е всичко!
Йоан 1:10-13 „Той беше в
света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но
Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии
чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв,
нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.“
Тук виждаме, че не всеки човек на земята е Божие дете. Само
тези, които вярват в Исус са част от Божието семейство. Тук Йоан говори за
новорождението, което не е физическо, а духовно и настъпва, когато Божият Святи
Дух се съедини с нашия дух.
Когато ние повярваме, че Исус е Божият Син и Му се доверим,
нашата позиция пред Бога се променя. Ние вече не живеем в страх от Неговия
гняв, но в увереността, която ни дава Неговата любов. Имаме койнония, имаме
общност с Него. Споделяме живота си с Него, а Той споделя благословенията си с
нас.
Той вече не е просто наш Творец, Той става нашият Небесен
Отец, който снабдява нуждите ни и ни дисциплинира, когато трябва да бъдем
коригирани. Когато сме в нужда можем да се обръщаме към Него, а после да Му
благодарим за Неговите дарове.
И това е голямо благословение, което не бива да приемаме за
даденост. Защото Бог искаше да ни осинови в семейството си толкова много, че
изпрати Своя Съвършен Син да понесе наказанието за нашия грях. Това е огромна
привилегия!
И след като сме осиновени в Неговото семейство чрез вяра в
Христос, когато осъзнаем това, то променя начина, по който живеем.
Римляни 8:15-16 „Защото не сте
приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на
осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства
заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.“
Не е нужно да се държим вече като страхливи слуги. Ние
трябва да живеем като Божии деца. Oбръщението
„Авва, Отче“ подчертава интимните взаимоотнoшения между детето и Бог като негов баща.
Когато разбереш, че Бог е твой Баща, който те обича толкова
много, това променя отношението ти към греха. Разбрах това в пълнота едва
когато ни се родиха деца. Като баща аз обичам децата си без значение какво
правят, но когато ги виждам да вземат правилни решения в живота си, това ми
носи радост.
Когато бяха малки и понякога не правеха това, което е
правилно, това ме натъжаваше. Като знам това, и като знам колко много Бог ме
обича, искам да живея така, че да съм Му угоден. Ако ми казва, че трябва да
живея по даден начин, искам да Му доставя удоволствие, като живея така. Когато
ми каже да се въздържам от нещо, аз го правя, защото не искам да Го натъжа.
Но дори когато се провалям, Той не се отказва от мене. Но
може да ме дисциплинира. Той винаги ме изслушва, когато се покайвам, Той не е
злопаметен. За разлика от мен, Той е съвършеният Баща. Той копнее да общува с
теб, копнее да чува твоите молитви. И Той иска и ти да го слушаш, когато Той
говори.
Но съм забелязал, че когато сме твърде заети, за да имаме
тихо време с Бога, започваме да чувстваме дистанция помежду си. Ако е така, то
не е защото Той се е отдалечил. Направи всичко възможно да говориш на твоя
небесен Баща като Му говориш, като Го слушаш и изпълняваш волята Му.
Второ, всеки член на Божието
семейство трябва да има взаимоотношения
с братята и сестрите.
Тук отново ни идва на помощ идеята за койнония. Ние трябва
да споделяме живота си, времето си, благословенията си, нещата които се случват
в живота ни, защото сме едно семейство.
Деяния 2:42;46-47 „И те
постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба
и в молитвите... И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб
по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха
благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези,
които се спасяваха.“
Вярващите в ранната църква бяха толкова пленени от Божията
любов, че тя беше видна във взаимоотношенията помежду им. Когато имаш близки
взаимоотношения с Бога, това се отразява и на взаимоотношенията ти с братята и
сестрите.
Знаете ли кои са най-важните думи, които ни помагат да се
разбираме с хората?
Четирите най-важни думи: Признавам, че направих грешка.
Трите най-важни думи: Добре се справи!
Двете най-важни думи: Какво мислиш?
Най-важната дума: Благодаря.
Но от взаимоотношенията ти с Бога най-вече зависят и
взаимоотношенията ти с братята и сестрите.
Всъщност, апостол Йоан казва, че има два критерия за
принадлежност към Божието семейство. Първият е да правим това, което Отец иска
да правим. Вторият е да обичаме братята и сестрите в Христос.
В групата за Библейско изучаване се молим едни за други. И
от време на време някой казва колко благодарен е за любовта, която съществува в
нашата църква. Това свидетелстват и тези, които идват тук за първи път. След
всяка служба повечето от вас оставате поне един, а някои и два часа, за да си
говорите с другите.
Някои се срещат и през седмицата за общение и молитва.
Когато някой преминава през трудности, другите се молят за него и предлагат
практична помощ. Това е то „койнония“!
И не само това, но и между нашите църкви „Нов живот“, а и с
другите варненски църкви имаме общи прояви, които ни помагат да се чувстваме
едно тяло. Винаги може да се иска още в това отношение, но аз съм благодарен за
по-голямото Тяло, към което принадлежим.
Предизвиквам те днес да си по-активен в изграждането на
тези семейни взаимоотношения. Не пренебрегвай времето с небесния ти Баща – в
молитва и общение със Словото Му.
Някой беше казал, че за бащите може да е трудно да нямат
син, но е много по-трудно за едно момче да няма баща. Разбира се, трудно е и за
момичетата да са далеч от татко си.
В двете групи украинци, които
идват за уроците по български език, много от жените имат малки деца. Някои идват
с децата си, защото няма на кого да ги оставят. Някои деца, като Тимофей и
Сергей седят тихо до майка си и рисуват, а други като Олга направо участват в
уроците! С тях имаме специален ритуал – правим „дай пет“. А друго момиченце,
Лада, вече знае – преди да си тръгне, идва да ме прегърне.
Тези деца не са виждали баща си вече два месеца. Те се
нуждаят от баща си толкова много! Ти също се нуждаеш от Твоя Небесен Баща.
Нуждаеш се от Неговата прегръдка. Затова, не пренебрегвай времето с Него чрез
молитва и четене на Словото. Пребъдвай в молитва – докато вървиш по улицата,
докато шофираш или когато си лягаш.
Второ, като член на Божието семейство, задълбочавай
взаимоотношенията си с братята и сестрите в Христос. В края на краищата, ти ще
прекараш вечността с тях, така че научи се да ги обичаш сега. Отделяй време за
другите. Te се
нуждаят от теб. Понякога това може да е въпрос на живот или смърт.
Две близначета в Англия се
родили 15 седмици преди термина. Едното момченце, Дилън, било 0,9 кг, а Дейниъл
– само 0,7 кг.! Поставили ги в кувьози. Състоянието на Дилън се подобрило и го
преместили в друга болница в неговия град, но Дейниъл се влошавал все повече.
Когато близнаците станали на 3 месеца и половина, състоянието на Дейниъл било
критично, затова лекарите решили да доведат Дилън, за да може близначетата да
се сбогуват.
Близнаците прекарали само 5 минути прегърнати заедно в
кувьоза, но няколко часа по-късно състоянието на Дейниъл се стабилизирало и
подаването на въздух било намалено на 50%. На следващия ден Дейниъл се влошил
отново, затова сестрите предложили отново да сложат Дилън при него за
прегръдка. След два дни Дейниъл вече нямал нужда от вентилатор.
Нито родителите, нито лекарите и сестрите не очаквали да се
случи това чудо.
Може би и ти имаш нужда някой брат или сестра да те
прегърне. Не чакай състоянието ти да стане критично. Присъедини се към групата
за Библейско изучаване, Алфа групата или помагай в Неделното училище, тийн
клуба или младежите.
Ако правиш това, дори досега да не си се чувствал част от
това семейство, ще започнеш да го търсиш повече и повече. И да благодариш на
Бог, че те е обградил с хора, които обичат Бога и искат да Му служат. Амин!
________________
15.05.2022 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
