петък, януари 22, 2021

Най-голямата опасност пред човечеството

Днес хората се страхуват от най-различни неща. Над човечеството са надвиснали много опасности. И хората се питат, коя е най-глобалната заплаха пред човешката цивилизация? От кое трябва да се пазим най-много? Къде трябва да инвестираме най-много средства за защита? Коя е най-голямата опасност днес пред човечеството? 

Дали това е китайският вирус? Или климатичните промени? Природните катаклизми? Ядрена катастрофа? Икономическа криза? Недостиг на питейна вода? Загубата на биоразнообразието?

Сигурно много хора ще се изненадат, като разберат отговора на Божия Син:

"Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла." - Исус Христос

понеделник, януари 18, 2021

Уповаваш ли на Господа? (Притчи 3:5-12)


/проповед/

В света, в който живеем, е трудно да вярваш на когото и да е. Причината е, че много хора злоупотребяват с доверието ни.

Преди 20 години един български министър-преседател дойде на власт с думите „Вервайте ми.“ Мнозина му поверваха, но бяха разочаровани. Както казва някой, никога не вярвай на някой, който ти казва „Вярвай ми“.

Добре е да имаш едно наум, когато ти обещават нещо.

Имай едно наум, когато някой ти казва: „На никого няма да кажа.“

Имай едно наум, когато собственик на куче ти казва: „Не се плаши, той никога не е хапел хора.“

Имай едно наум, когато някой ти казва: „Не се бой, няма да ни хванат.“

Имай едно наум, когато някой ти казва: „Аз ще се погрижа за всичко.“

Имай едно наум, когато автомонтьор ти казва „Колата ще стане като нова.“

Имай едно наум, когато зъболекар ти казва: „Няма да боли.“

Имай едно наум, когато някой ти казва: „Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.“

Как можем в един свят на липса на доверие да се доверяваме? Как изобщо можем да уповаваме на някой?

Соломон ни казва за една Личност, на която можем винаги да се доверяваме и да уповаваме. Днес ще видим как можем да се доверим на правилната Личност и как това води до благословение в живота ни. Накрая ще поговорим за това колко важно е да показваме с живота си, че наистина уповаваме на Нея.

1.     Положи упованието си в правилната Личност.

Притчи 3:5-6 „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“

Всички сме чували израза „Вярвай в себе си.“ Когато говоря с хората за Бога, често ми казват, „Аз вярвам само в себе си.“ При което аз ги питам, „Никога ли не си грешал?“

Случвало ли ви се е да сте убедени, че сте прави и да се окаже, че грешите?

Преди няколко дни с Ваня гледахме предаването „Последният печели“. Победителят на няколко пъти беше сигурен в отговора на въпроса, но какво беше учудването му, когато водещият каза, че това е грешен отговор!

Дуайт Муди е казал: „Вярвай в себе си и си обречен на разочарование; вярвай в приятелите си и те ще умрат и ще те напуснат; вярвай в парите и някой може да ти ги вземе; вярвай в репутацията си и някой може да я разбие; но вярвай в Бога и никога няма да съжаляваш.

Притчи 28:26 „Който уповава на своето си сърце е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави.“

Исус Христос разказва притчата за фарисея и бирника, които отишли да се помолят. Фарисеят казал: „Боже, благодаря ти че не съм като другите хора, които са неправедни, грабители и прелюбодейци. Постя два пъти в седмицата, давам десятък...“ За разлика от него бирникът се удрял в гърдите и казвал: „Боже, бъди милостив към мене, грешника.“ За него Исус казва, че си е отишъл у дома оправдан, а фарисеят – не, защото „всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.“ (Лука 18:14)

„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“

И как може да се облягаш на своя разум, като нашите сърца са измамни – казваме едно, а правим друго. Само Бог има съвършеното знание и съвършени мисли и планове за нас. Ако смятаме, че сме безгрешни, работата ни е спукана.

Притчи 16:18 „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането.“

Помните ли мача на Кубрат Пулев с Антъни Джошуа? Пулев беше толкова уверен в победата, че предрече, че ще спечели с красив нокаут в някой от по-късните рундове на мача. Според него Джошуа бил надменен, но той ще го бие. Интересно, че преди 6 години, когато игра срещу Кличко, той каза подобни думи и за него: „Кличко е надменен, но ще бъде наказан“.

Като българин исках Кубрат да бие. Но както Кличко, така и Джошуа защити титлата си и победи Пулев. „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ (Яков 4:6)

Всеки от нас има нужда да има малка доза увереност в себе си, но ние трябва да уповаваме в Един, който е много по-велик, мощен и свят от нас.

Ние сме слаби, Той е силен. Ние сме невежи в много отношения, а Той е всесилен и всезнаещ. Ние често грешим в мислите и действията си. Той е свят и винаги прави това, което е правилно. Негова мотивация е любовта. Ние трябва да уповаваме в Него!

Когато детето ви е малко и му се забие трън в пръста, в началото то се опитва да го извади с пръсти или със зъби, но не може. Вие забелязвате и му предлагате да го извадите. В началото то отказва. То знае, че ще боли, ако вземете игла и я забодете в пръста, за да извадите трънчето.

Вие го молите да повярва, че ще боли, но после това ще облекчи болката. Това, което изглежда опасно е за неговата безопасност. Казвате му, че единственият начин да спре болката е като нараните пръста. Не звучи логично, но вие сте неговият родител. Детето знае, че няма да го излъжете. Вие го обичате и искате най-доброто за него. Затова, въпреки болката, детето ви се доверява да направите това, което е най-доброто за него.

В живота често ни спохождат беди. Колкото и да се опитваме, не можем да се справим сами. Нужно е да се доверим на Нашия небесен Баща.

Спърджън е казал: Има само Един, който се грижи за теб. Той не те изпуска от очи. Сърцето Му бие състрадателно за твоята болка и Всесилната Му десница ще ти даде нужната помощ. Най-мрачният облак ще се превърне в капки на милост. Ако си от Неговото семейство, Той ще превърже раните ти и ще изцели съкрушеното ти сърце. Не се съмнявай в Неговата благодат заради твоята скръб, но вярвай че Той те обича във време на беда толкова, колкото и във време на щастие. Ако Бог се грижи за теб, защо трябва и ти да се грижиш? Ако уповаваш на Него за душата си, защо не уповаваш и за твоето тяло? Той няма да откаже да носи товара ти и няма да се огъне под него. Ела, душо! Кажи довиждане на безпокойството и остави всичките си грижи в ръката на един милостив Бог.“

2.     Упованието в Бога благославя живота ти.

Притчи 3:7-8 „Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло; това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.“

Каква е връзката между упованието в Бога и благословенията в живота ни?

Много хора се смятат за мъдри, но както отбелязахме миналия път, това е човешка, плътска мъдрост. Истинската мъдрост е в страха от Бога. Когато ние се боим от Господа, ние вършим това, което е добро за нашата душа и здравословно за нашето тяло.

Разбира се, ние знаем, че няма съвършено здрав човек и дори християните боледуват. Но е вярно също така, че упованието в Бога ни помага да живеем по-здравословен начин на живот и да имаме прилично здраве. А здравето е благословение от Господа!

Когато майка ми беше на 70 години, излизаше с децата в Морската градина и играеше на скок от място с тях. Тогава си мислех, че тя все ще е така, но сега е на 83 и вече има много болежки и по-сериозен здравословен проблем. Налага се почти всеки ден да се редуваме със сестра ми и да я наглеждаме, да ѝ носим храна. Но все пак, тя може сама да се обслужва и ние сме благодарни за това.

Ние знаем, че нашето съществуване не свършва с живота на земята. Един по-добър живот идва след него. И на всички, които са в Христа, Той е обещал и по-добро, напълно здраво тяло!

Филипяни 3:20-21 „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител – Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.“

Може да се радваш на цветущо здраве тук на земята, но на небето ще бъдеш още по-добре! Ще имаш небесно тяло, което няма да се уморява и няма да се разболява. Не е ли чудесно това? Кой не би искал да има такова тяло!

Притчи 3:8 „това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.“

Когато положим упованието си в Бога, Той ни благославя във всеки аспект от нашия живот, включително във физическото ни здраве. Най-малко защото християните по правило избягват вредни навици и се стремят да живеят здравословно. Да не говорим за емоционалното и психическо здраве, което вярата укрепва.

Неслучайно на иврит шалом, която обикновено превеждаме като мир, означава много повече от това – пълнота, здраве, благоденствие, цялостност и хармония. Вероятно това е най-близката дума в Стария завет до думата „здраве“. А в блаженствата в Матей 5 гл. думата „блажен“ може да се преведе като „този, който има добро здраве“.

Но когато говорим за физическото здраве и здравословния начин на живот, трябва да помним това:

1 Тимотей 4:8 „Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има в себе си обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот.“

Когато живеем благочестив живот и уповаваме на Бога ще бъдем благословени най-вече духовно. Физическите ни тела остаряват и умират.

Псалми 90:10 „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.“

Физическият живот има край и ние гледаме с нетърпение към един по-добър живот, животът във вечността, защото сме положили упованието си в Господ Исус Христос.

3.     Покажи с живота си, че уповаваш на Господа.

Притчи 3:9-12 „Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино. 11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава, 12 защото Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата – сина, който му е мил.“

Почитай Господа от имота си. Какво означава това? Това означава да даваш на Господа обратно част от това, с което Той те е благословил. И не презирай Господа, когато Той те изобличава.

С други думи, ние трябва да показваме с живота си, че уповаваме на Господа. Доказателството, че баницата ни харесва е, че я изяждаме! Какво е доказателството за нашата вяра? Нашата вяра или упованието ни в Господа трябва да са видни от нашите дела. От начина по който живеем, как посрещаме трудностите и изпитанията, в какво инвестираме средствата си и т.н.

Когато Джон Уесли посещавал църквите, за които се грижел, той питал помощник-пасторите докъде са стигнали в упованието си на Господа. Често ги питал в тази връзка дали тяхната вяра се отразява по някакъв начин на техния джоб. Това може да каже много за нашите ценности.

Холандката Кори тен Бум, спасила много евреи от холокоста, е казала: „Държала съм много неща в ръцете си, но съм изгубила всичките. Но това, което съм поставила в Божиите ръце, все още притежавам.“

На друго място тя казва: „Eдин живот се измерва с това не колко продължава, а колко дарява.“

Нашето даване показва доколко се доверяваме и уповаваме в Господа. Доверяваме ли Му се, че ще ни снабди с всичко необходимо за нашите нужди с 90 % от доходите ни, ако Му дадем 10%? Или Му се доверяваме, че ще снабди всичко необходимо за нас когато не Му даваме нищо?

Когато християните не дават обратно на Бога какво говори това за тяхната вяра? Това показва, че те всъщност те не се доверяват на Бога.

2 Коринтяни 9:6-8 „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо така, че като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

Видяхте ли какъв е резултатът от нашето даване? Бог преумножава благата ни. Като даваме обратно на Господа от Неговите благословения за нас ние показваме, че Му се доверяваме да се грижи за нас.

Друго доказателство за нашата вяра е, че приемаме трудностите и изпитанията в живота без значение как или защо те идват.

Чували ли сте за Джони Ериксн? Като тийнейджър тя обичала да язди, да играе тенис и да плува. Когато е едва 18-годишна, тя претърпява злополука при гмуркане в залива Чесапийк, Мериленд. Фрактурата на шийните й прешлени води до парализа на четирите крайника. Следващите няколко години са истински кошмар за Джони. Тя изпада в дълги депресии, гневна е на целия свят и дори обмисля да се хвърли с инвалидната си количка от някой мост.

Джони основава фондацията „Джони и приятели“ за християнско служение сред инвалидите. Те работят в много страни по света, включително в България. С помощта на тази организация нашата църква в Свищов снабди инвалиди с колички. Радиопрограмата на организацията се разпространява от 1000 радиостанции.

Животът на Джони Ериксън е доказателство за нейното упование в Господа въпреки голямата физическа болка и изпитанията, през които е преминала. Как е при теб? Какво показват реакциите ти за начина, по който преминаваш през изпитания? Как реагираш, когато Бог те дисциплинира? Дотяга ли ти, когато Бог те изобличава?

В заключение, има само един, на когото можем да уповаваме – Господ Исус Христос. Той беше прободен и овесен на кръст. Умря, но три дни по-късно възкръсна и победи смъртта, за да ти даде вечен живот.

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“

Вярваш ли в това?

Сигурно си казваш, абе, аз вярвам, но все пак, добре е да имаме едно наум и с Господа.

Един планинар заедно с планински водач преминавали по опасна планинска пътека. Достигнали до място, където голяма канара се извисявала над пропастта, оставяйки само част от пътеката свободна. Водачът се хванал за канарата с едната ръка и протегнал другата си ръка до пътеката над бездната. Казал на човека да стъпи на ръката му и така да премине около канарата. Човекът се поколебал и се страхувал, но водачът казал: „Не се бой да стъпиш на ръката ми. Тази ръка още не е губила човек!“

Прободената ръка на Христос все още не е губила човек, който се е хващал за нея и е поставял упованието си на Него. Готов ли си да Му се довериш и да се хванеш за тази прободена десница?

Ако го направиш, ако положиш упованието си на Него, Той ще ти даде не само живот за вечността, но и пълноценен и вълнуващ живот тук и сега. Няма нужда да имаш едно наум с Господа. Можеш да му се довериш, защото Той никога няма да те разочарова. „Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.““ (Римляни 10:11)

Когато се доверяваме на Него, Той благославя духовното, емоционално и физическото ни здраве. Ние показваме дали наистина се доверяваме на Господа, когато Му даваме обратно част от средствата, с които ни благославя и като приемаме Неговото дисциплиниране.

Ще завърша с друга мисъл на холандката Кори тен Бум: Никога не се страхувай да повериш едно непознато бъдеще на един познат Бог.

„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“

Нека се помолим.

_________________

17.01.2021, Варна

БПЦ "Нов живот"

С огъня шега не бива (Притчи 1)


/проповед/

Eдин прeподавател в университета оценявал писмената работа на студент малко преди Рождество. Най-отдолу студентът бил написал следната бележка: „Само Бог знае отговора на този въпрос. Честито Рождество Христово.“ Преподавателят върнал работата с бележката: „Бог получава отличен. Ти получаваш двойка. Честита нова година.“

Днес се ценят знанията, не мъдростта. Ние имаме много знания, но нямаме мъдрост. Има светска мъдрост, която не винаги е истинна и мъдра. Например, светът казва, яж, пий и се весели, защото един път се живее. С други думи, живей на пълни обороти, вземи всичко което можеш от живота, защото някой ден ще умреш и всичко ще свърши.

Мъдростта на този свят казва много неща, и много хора лапват тази въдица, но ние се нуждаем от мъдростта на Бога, за да избягваме злото и да не се отклоняваме от пътя на вярата в Господ Исус Христос.

Точно тази е целта на книгата Притчи. Тя съдържа кратки житейски мъдрости и истини и използва образен език. Автор на по-голямата част от книгата е Соломон. Още в уводния стих на първата глава се казва:

Притчи 1:1 „Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар, за да се познаят мъдрост и поука...“

По-нататък обаче става ясно, че отделни пасажи са написани от „писарите на Юдовия цар Езекия“ (25:1), мъдрите (22:17), Агур (30:1) и Лемуил (31:1). Най-вероятно последна редакция книгата е претърпяла по време на духовното обновление при цар Езекия, царувал от 715 – 686 г.пр.Хр.

Защо е важно да четем и изучаваме книгата Притчи?

Първо, повече от всички останали книги в Библията тя поставя ударение върху изграждането на християнски характер. Целта на всеки християнин трябва да е да изгражда христоподобен характер. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (Йоан 13:35)

И второ, тя е много практична. Тя заличава различията между светското и святото, между религиозните ритуали и практическата праведност. Тя не ни позволява да се размотаваме в страната на теоретичните неща.

Ние сме склонни да разглеждаме християнството като абстрактно учение без да го прилагаме в живота си. Нашият проблем е не толкова, че знаем малко, а че не вършим това, което знаем, че е правилно.

Затова темата на нашата поредица е „Мъдрост за всеки ден“. В продължение на 14 седмици ще разгледаме теми като страхът от Господа, сексуалната чистота, прибързаните обещания, мързела, омразата, завистта, гордостта и гневът. Ще видим каква е Библейската перспектива към работата. Ще поговорим за това как да изграждаме приятелства и да се борим със самотата. Накрая ще видим как да възпитаваме неегоистични деца в един егоистичен свят и как да избягваме греха алкохолизъм.

Днес започваме с по-общата встъпителна тема за Божията мъдрост. Нарекох тази проповед „С огъня шега не бива“. Ще видим, че Божията мъдрост ни съветва да имаме страх от Бога, да избягваме нечестивите хора и да черпим мъдрост от всичко.

1.     Мъдростта ни учи да имаме страх от Бога.

Притчи 1:7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.“

В началото на 2021 година човечеството все още се бори с пандемията от коронавируса. Според много специалисти тепърва ще се сблъскваме с истинските последствия от поредицата локдауни – икономическа криза и различни негативни ефекти върху здравето на хората. Вече излизат данни за увеличаване броя на хората, страдащи от безработица, безпаричие, глад, депресия, самота, психически болести.

Много хора днес изпитват страх за утрешния ден. Но има и страхове, които са добри от Библейска гледна точка.

Когато бях малък вкъщи имахме нафтова печка. Всяка вечер баща ми я палеше, като запалваше клечка кибрит. На мен ми беше интересно как го прави и се надвесвах над огъня, за да видя как ще лумне. Често той ми казваше да внимавам, защото „с огъня шега не бива“.

Но един ден с приятели решихме да си запалим огън и огънят ме изгори леко. Нямах достатъчно страх от огъня, докато не получих изгаряне. Често ние не се вслушваме в нечий съвет и се научаваме сами, по трудния начин.

Много хора са любопитни да видят или опитат нещо, но както казва известната английска фраза, „любопитството уби котката“, когато решила да види какво има от другата страна на улицата. Когато сме любопитни и не гледаме на Божието слово като на авторитет, можем да си навлечем много неприятности.

Най-мъдрият човек на земята, Соломон, ни казва че страхът от Господа е начало на мъдростта. С други думи, мъдър е този, който се бои от Господа. Може това да звучи старомодно, но е здравословно!

Римляни 13:11-13 „И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме. 12 Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината. 13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.“

Веднъж говорих по телефона и тръгнах да пресичам улицата. Не се виждаха коли, но една кола профуча на сантиметри от носа ми. Можех да загубя живота си и щях да се изправя пред Бога да давам отчет за живота си, а тогава не бях готов да умра! Оттогава доста внимателно се оглеждам, преди да пресека. Това е добър страх.

Много хора си играят с огъня и си мислят, че няма да бъдат изгорени, но впоследствие това става. На връх Нова година градовете на България заприличват на бойно поле. Тази година през болница Пирогов в София са преминали 10 пострадали от пиратки в новогодишната нощ. Други 10 са приети в токсикологията след употреба на алкохол. A за войната по пътищата да не говорим – тя е целогодишна.

На Нова година също имаше хора, които са отишли в планината без подходяща екипировка. За някои от тях, като за варненския дисководещ Тодор Желязков това е било последното изкачване на планина. Негови приятели разказват, че бил опитен планинар. Прекалено голямото самочувствие сигурно също му е изиграло лоша шега.

Много хора си играят с огъня също поради непознаване на истината за Господ Исус Христос и нуждата от страх от Господа. Как? Като се допитват до врачки, ходят да им леят куршуми, увличат се по източни религии, посещават секти и култове. Този вид игра с огъня е най-опасният, защото рискуват не просто физическа, а духовна смърт за вечността.

Затова хората се нуждаят от страх от Господа. Но как да им помогнем?

Юда 22,23 „И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви; 23 други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня“.

Един начин да ги изтръгваме от огъня е като споделяме с тях благата вест. Като проповядваме истината на Божието слово.

Може би най-известната проповед на големия американски проповедник Джонатан Едуардс е „Грешници в ръцете на един гневен Бог.“ Когато говори за вечния Божи гняв, Едуардс казва: „Би било ужасно да претърпиш тази ярост и гняв на Всемогъщия Бог дори за един момент; но Вие трябва да страдате това за вечността. Това ужасяващо нещастие няма да има край. Когато гледате напред Вие ще виждате, че то продължава завинаги, безкраен период пред Вас, който ще погълне мислите Ви и ще удиви душата Ви; и вие ще достигнете до отчаяние, че някога ще има някакво избавление, някакъв край, някакво облекчение и край въобще. Вие ще знаете със сигурност, че ще трябва да понасяте това дълги векове, милиони и милиони векове борейки се и търпейки това всемогъщо, безмилостно наказание. И когато направите това, след като сте прекарали толкова дълги векове в това мъчение Вие ще знаете, че то е само един миг от това, което ви очаква.“

Много хора трябва да чуят предупрежденията на Библията и да започнат да се боят от Господа, защото ходят по тънък лед. Божията мъдрост казва: „Бой се от Бога“, защото един ден ще застанеш пред Него и ще отговаряш за това как си живял.

Когато се боим от Господа ние показваме, че Той е най-висшият авторитет в живота ни. Страхът от Бога е също проява на благоразумие. Най-много ме изумява фактът колко много хора нехаят, че ще отидат в ада.

Един моторист бил вдигнат без съзнание след катастрофата и отнесен до една близка бензиностанция. Когато отворил очи, започнал яростно да рита и да се бори. След това обяснил, че първото нещо, което видял било табела, на която пишело „Shell“, но някой бил застанал пред първата буква „S”.

Затова по-добре се бой от Бога приживе! Освен, че страхът от Бога е проява на благоразумие, той възвеличава Бога и Му отдава хвала.

Псалми 111:10 „Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се водят по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.“

Първо, да си мъдър означава да имаш страх от Бога. Второ...

2.     Мъдростта ни предупреждава да избягваме хора, които вършат грехове.

Притчи 1:10-15 „Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай! 11 Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния, 12 както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова, 13 ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка, 14 ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, – 15 сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им...“

Ако грешните те прилъгват... Случвало ли ти се е да те придумват да направиш нещо нередно? Ако не е, ще ти се случи. Може някой да дойде при теб и да ти каже: „Хайде да си купим пиячка и да се напием.“ Или, „Хайде да опитаме малко трева.“ Или, „Да отидем да се позабавляваме малко ...“

В наши дни хората са толкова отегчени, че за да изпитат тръпка са готови да рискуват да се забъркат в неприятности и дори да рискуват живота си. Ярък пример за това е войната по пътищата.

За първите 10 месеца от 2020 г. при тежки катастрофи в страната са умрели 381 души, а ранените са повече от 6000 души. И това е с около 30% по-малко от предходните години (заради рестрикциите покрай коронавируса).

Ако грешници те прилъгват, не тръгвай с тях. Мъдростта на Бога те предупреждава. Хората от всички поколения се нуждаят да се вслушат в тази мъдрост. Но като че ли младите хора са най-уязвими да се смесят с тълпата и да плуват по течението. Хората на средна възраст, които преминават през кризата на средната възраст също могат да си навлекат неприятности, следвайки тълпата. Но като цяло възрастните сме се напарили и напатили и сме по-внимателни.

2 Тимотей 2:22 „Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.“

Най-важният избор за всеки млад човек след решението да предаде живота си на Господ Исус Христос е изборът на брачен партньор. Защо? Защото този човек или ще те приближава, или ще те отдалечава от Господа – теб и вашите бъдещи деца.

Самюъл Клемънс, по-известен чрез литературния си псевдоним Марк Твен, бил талантлив писател. Но той дълбоко презирал християнството и се присмивал на хората, които вярвали в Библията. Той срещнал и се влюбил в Оливия Лангдън – момиче от добро християнско семейство. Докато дружали той добре прикривал неприязанта си към вярата и тя се съгласила да се омъжи за него.

След сватбата Твен започнал открито да се присмива на християнството и скоро след това Оливия спряла да ходи на църква. Семейството му преминало през много превратности на съдбата, включително пълен финансов банкрут и смъртта на една от дъщерите им. Един ден, докато се опитвал да утеши скърбящата си жена, Твен казал: „Ливи, ако те утешава да се облегнеш на вярата си, направи го.“ Тя тъжно отговорила, „Не мога. Не ми е останала никаква вяра.“

„Ако грешните те прилъгват, не се съгласявай.“ С огъня шега не бива.

В една църква ходело приятно младо семейство – майка, баща и две хубави малки момиченца. Някой поканил родителите на бар и те отишли, за да не обидят човека. След това малко по малко продължили да ходят, там се запознали с някои от посетителите и се сприятелили с тях. Станали алкохолици и накрая се развели. Едно зло довело до друго, то до друго и накрая разрушили семейството си.

Както казва една японска поговорка, „Първо човек взема едно питие, след това питието взема питие. Накрая питието взема човека.“

1 Коринтяни 15:33 „Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Ако лошите другари покваряват добрите нрави, то вярно е и обратното. Добрите, благочестиви хора влияят за Исус на хората от своето обкръжение.

Eдно малко момиченце се върна ло вкъщи от първия си урок в неделното училище в църква. Майка ѝ попитала: „Какво правехте в неделното тази сутрин?“ „Пяхме песен в една голяма стая и след това отидохме в една малка стая, където една жена ни говори. „Коя беше тя?“, попитала майката. „Не знам как се казва – отговорило момиченцето – но трябва да е била майката на Исус, защото говореше за Него през цялото време.“

Тази учителка толкова я впечатлила с онова, което казала за Исус, че тя я взела за Мария.

Дотук казахме, че Божията мъдрост ни призовава да имаме страх от Бога и да избягваме хора, които водят греховен живот. Трето,

3. Мъдростта ни насърчава да я търсим навсякъде.

Притчи 1:20-21 „Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите, 21 вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си.“

В Притчи на много места мъдростта на Бога е персонифицирана. Тук тя e жена, която върви по улици и площади и прогласява Божиите истини. Забележете, че мъдростта не ни убеждава нежно и внимателно. Тя вика, умолява, кара се, спори, заплашва, предупреждава и дори се смее...

По-надолу казва, „Невежи, докога ще обичате невежеството?“

Бог е загрижен за нас и нашето спасение. Затова Божията мъдрост е многообразна. Можем да намерим Божията мъдрост на много места. Нейни вестоносци могат да са най-различни хора.

Веднъж като тийнейджър бях сам на плажа и при мен дойде един друг младеж и ме заговори. Изглеждаше приятен, аз нямах компания, затова нямах нищо против. На другия ден се видяхме на същото място. След като поговорихме той влезе в морето да поплува. Тогава при мен дойде един човек и ми каза: „Внимавай с този, той е опасен човек. Много хора са се опарили от него.“ Познайте дали продължих да ходя на този плаж? С огъня шега не бива!

Мъдростта може да ни говори чрез различни хора. Това може да са нашите родители. Аз съм благодарен на моите родители, че са научили мен и сестра ми на труд и постоянство.

Мъдростта на Бога може да ни говори чрез нашите учители или дори началниците на работното ни място. Мъдростта може да говори чрез верни приятели и възрастни хора. Много често невярващи хора разсъждават трезво и пробиблейски по много въпроси без самите те да го съзнават. Търси мъдростта от такива хора.

Можеш да почерпиш мъдрост дори от децата. Например, знаете ли защо децата първо се карат, а после играят заедно? Защото щастието им е по-важно от гордостта!

Но първо черпим мъдрост от родителите си. Деца, когато родителите ви карат да си оправите стаята, да си подредите играчките, да си напишете домашното преди да играете и да четете Библията, слушайте ги. Един ден ще им бъдете признателни, че са ви научили на труд, ред и дисциплина.

Можем да почерпим мъдрост на много места. Проблемът е, че в света има много шумове. Те ни държат в невежество относно Божията мъдрост. Много гласове се борят за твоето внимание. Те могат да са много интригуващи и съблазнителни. Могат да са толкова силни и доминиращи, че да е трудно да се съсредоточиш и да помислиш трезво. Нужни са усилия, за да доловиш гласа на мъдростта. Нужно е тренирано ухо.

Как се научаваме да филтрираме гласа на глупостта и да слушаме гласа на Божията мъдрост? Ние тренираме ушите си да слушат Божията мъдрост, като четем и изучаваме Писанията. Тренираме ушите си, като слушаме гласа на Духа, записан в Писанията. Следваме и слушаме гласа на Добрия Пастир.

Йоан 10:14 „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават.“

От началото на годината в църква отново започнахме План за четене на Словото. Насърчавам отново тези, които не са се включили да го направят.

Към църква имаме и група за изучаване на Библията. Няма нищо по-обогатяващо от изследването на съкровищницата на Писанията заедно в група! Може би си прекалено уморен след работа и си мислиш, че това е последната ти грижа.

Ако въпреки умората се грижим да има материална храна за семейството ни, защо пренебрегваме духовната? „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста.“

Освен в Библията, можеш да намериш Божията мъдрост и в християнски коментари и класически християнски произведения. На страницата на нашата църква можеш да намериш списък с повече от 200 заглавия, които препоръчваме на всеки християнин да прочете. Някои от тях могат да се свалят безплатно от интернет, а други можеш да заемеш и от библиотеката в църква!

Ако не си много по четенето, нека ти припомня една житейска мъдрост, че апетитът идва с яденето. Ето още едно насърчение: някой е изчислил, че ако човек чете само 15 минути на ден, може да прочете 20 средно големи книги за една година!

В заключение, ние имаме нужда от Божията мъдрост всеки ден от живота си. Нуждаем се от нея, защото тя ни учи на страх от Господа и ни напомня да избягваме нечестиви хора. Защото с огъня шега не бива. Понякога не е лесно да я открием поради многото шумове около нас, но ако тренираме ухото си, можем да я намерим на неподозирани места.

Томас Едисън е казал, „Трите oсновни неща за постигане на нещо значимо са: първо, усилена работа; второ, упорство; трето, здрав разум.“ На Хенри Форд пък принадлежат думите, „Не търси кусурите, намери лекарството; всеки може да се оплаква.“ Едисън и Форд най-вероятно не са били християни, но казаното от тях са думи на мъдрост. Ние трябва да търсим мъдростта навсякъде и да се учим от нея. Разбира се, най-превъзходната мъдрост е от Бога. Нека се помолим.

____________

10.01.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна