В края на прочувствена проповед за ползите от въздържателството, един
проповедник емоционално заявил, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля
в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на
света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката
ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“
И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка,
„Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.
Някои хора намират радост само в алкохола. Нашата радост като
християни е в Святия Дух, но често животът дори на християните сякаш е лишен от
истинска, неподправена радост. Това се отнася и за живота на много студенти-християни.
За много студенти животът в университета е всичко друго, но не и радост. И
наистина, как е възможно да си редовен студент, да работиш за насъщния и да се
радваш на живота?! Да носиш две дини под една мишница и да си щастлив?
И това е резонен въпрос. Като баща на двама настоящи и трети бъдещ студент,
и пастор на църква с увеличаващ се брой студенти, се запитах – какво насърчение
мога да дам на всички тези студенти християни, за да им помогна да изпитат
радост от своето следване в университета?
Един пасаж от Словото, в който се говори за голяма радост, възникнала в
контекста на изпитание, е Деяния 8 гл. След убийството на Стефан и развихрилото
се гонение срещу църквата, вярващите се разпръскват. Поръчението в Деяния 1:8
те да станат свидетели „в цяла Юдея и Самария“ е изпълнено. Но как това
страдание се превърна в радост?
Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше
Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше,
като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите
духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и
мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи
град.“
Филип не беше учил богословие, нито беше евангелизатор. Но беше изпълнен с
Духа. И когато Бог го призова да отиде в Самария и да проповядва, той беше
чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога.
Ти си бил призован да отидеш да учиш точно в този град и този университет.
Покорил си се на Божието водителство. Но може би сега си казваш, не харесвам града
и университета, в който уча. Трудно понасям всички тези говорещи на диалект
хора, посредствени колеги, незаинтересовани преподаватели, атеистичната
среда...
Филип също имаше много причини да мрази Самария. След отделянето на
Северното царство от Юда и завладяването му от Асирия, местното население
започва синкретично да почита и езическите богове на новите заселници.
Затова самаряните са били презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни
отстъпници, еретици и разколници. И все пак, Филип отиде там, защото искаше да
донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в
Деяния 1:8.
Подобно на днешните студенти, той остави своя дом, своята култура, своите
приятели... Но заедно с това, той изостави и своите предразсъдъци. Готов ли си
да направиш същото? Изпълваш ли се с Духа в молитва?
Попаднал в Самария, Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5)
и да върши чудеса и знамения. Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да
споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, „Бог те обича
толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“
И за разлика от Филип, не е нужно да си сам. Освен теб в твоя университет
има и други християни. Свържи се с групата на БХСС за молитвена подкрепа и
изучаване на Библията. Молете се заедно за колегите си и ги поканете на група.
Ако правите това, подобно на Филип, ще виждате как Бог започва да променя
вашите колеги – тяхното мислене, речта им, техните приоритети, техния живот. От
идолопоклонници ще ги превръща в поклонници на Исус Христос. И това ще ви носи
радост!
Това стана в Самария и градът се промени! Благата вест очистваше града от идолите.
Много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях
Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.
Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало
години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един
изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за
живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.
И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала
Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в
Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери
хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра
жътвата.
Ти също може да видиш голяма жътва в твоя университет. Но не забравяй, че
тя е била дълго подготвяна. Поколения християни са се трудили на тази нива.
Преди комунистическата диктатура в българските университети
студенти-християни са изнасяли беседи за нуждата от християнските добродетели. По
време на комунизма много недопуснати да следват християни са се молили за
свободата на благовестието. Много студенти са чули благата вест чрез
студентите-християни след падането на комунизма. Самият аз съм един от тях!
Няма пряк път към радостта на съживлението. Евангелизаторът Ивън
Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на
което повярвали повече от 100000 човека.
През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече
от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в
Китай наброявала по-малко от 1 милион души. Последвали години на гонения. Много
хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.
Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата,
горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през
80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само
оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има
повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и университети!
Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г.
норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите
молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава
осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се
събират в ручейче на планинския връх.
Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в
молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на
земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей
18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“
През 1932 г. 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен
Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се
покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те
се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.
Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за университета ти не
са напразни. Ручейчето от твои молитви може да се превърне в огромна река на
съживление.
Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за
твоя колега и той още не е повярвал, някой друг може да довърши делото. Един
сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).
Аз вярвам, че молитвите на много християни през годините за твоя
университет не са били напразни. Вярвай и ти, голяма радост ще дойде в твоя
университет!
Може би тя ще дойде чрез чуждестранен студент. Може би ще дойде чрез ром
или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните
ненавиждаха.
Може би студентите ще повярват чрез някой без висше образование! Културните
хора честo се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър,
Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и
Самария. Защото Божията сила и Божията истина беше с тях.
Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но
тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство
и изявена в истина и сила.
Затова, ако се чудиш какво правиш в този град и в този университет, приеми
изпитанията с покорство, моли се с очакване и ще видиш Божията сила и истина
изявени. И един ден ще настъпи радост в твоя университет!
***
Тази статия написах специално за изданието "Мисио Деи" на Българския християнски студентски съюз.
