/проповед/
Аз обичам да гледам футбол.
Във Варна няма хубави стадиони и сносен футбол, затова гледам футбол по
телевизията. Но има една част от футболния двубой, която не мога да видя. Дори
да отида на стадиона, пак няма да бъда допуснат до нея. Дори да си купя билет
за ВиП място. Някой сеща ли се за какво говоря?
Точно така – за почивката между двете полувремена.
Тя е важна за всеки отбор не
само, за да
може играчите да отдъхнат, но и за да чуят наставленията на треньора. Те имат
нужда от напътствие, за да разберат къде бъркат и как могат да подбрят играта
си. Това е времето, което добрият треньор използва, за да надъха играчите и да
им даде важен съвет.
В интервю след мача ЦСКА –
Лудогорец футболистът на червените Десподов казва: „Мисля, че заслужавахме
повече победата, тъй като имахме повече положения от Лудогорец. Не очаквахме
гола на съперника, но важното е, че успяхме да върнем гола. Треньорът Ел
Маестро повиши тон на играчите на почивката, без да преувеличава. Каза ни да се
опитаме да не правим грешки.“ Понякога треньорът трябва да повиши тон!
Един треньор казва за времето
в съблекалнята на почивката: „Никак не бях любезен. Обикновено крещя на
играчите. Този път пак им се развиках.“
Целта на почивката е треньорът
да каже на футболистите неща, които те едва ли искат да чуят, но неща които те
наистина се нуждаят да чуят, за да постигнат успех във второто полувреме.
В този пасаж от евангелието на
Марк виждаме треньорът Исус да казва на отбора от ученици неща, които те не
искат да чуват.
Изминалите няколко дни са били
наситени с много събития. Исус е извършил много чудеса, изцелил е стотици хора,
възкресил е Лазар от мъртвите.
След това те са влезли в
Ерусалим, където тълпата полудява от радост. Хората късат клони от палмовите
дървета, полагат ги на пътя и крещят „Осанна, блажен Този, който идва в Божието
име.“ Всеки очаква Исус скоро да се самопровъзгласи за цар.
После Исус отива в храма и демонстрира
своята мощ и величие, като прогонва обменителите на пари и търговците, за които
се знае, че са корумпирани и отдавна някой е трябвало да направи това.
Дотук нещата се развиват
чудесно. Ако мога да използвам пак аналогията от футбола, отборът на Исус отива
в съблекалнята с преднина поне от 3 гола. Победата е в кърпа вързана.
Но Исус знае, че мачът няма да
продължи в същото русло. Той знае, че илюзията на успеха скоро ще изчезне. Ще
се разпръсне и Неговият отбор.
И Той знае, че трябва да каже
на отбора си неща, които те не искат да чуват. Но те се нуждаят да чуят тези
думи, за да могат да преодолеят трагедията и отчаянието на идните няколко дни.
Затова Исус е брутално искрен
с учениците Си. Той им казва:
Марк 14:18,27 „... Истина ви
казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде... Вие всички ще се съблазните
поради Мене.“
След това споделя пророчество
от Захария 13:7, където Бог казва: „Ще поразя пастира и овцете ще се
разпръснат.“
Това не е възможно! Учениците
не могат да осъзнаят какво им казва. С изключение на Юда, останалите са Му били
верни. Те са давали всичко от себе си в играта. Въпреки това, Исус им казва, че
те ще се провалят. Казва, че всички те ще го напуснат. И което е още по-лошо,
казва им че самият Той ще умре.
Пророчеството на Захария
казва, че пастирът ще бъде поразен. Буквално тази дума означава ‚покосен‘,
‚убит‘. Те не можеха да разберат, как може Исус да говори така. Какво са
направили, че да заслужават това?
Чувствал ли си се някога така?
Бил ли си някога накаран да онемееш от нещо, което идва от най-неочаквано
място? Замислял ли си се някога, „Защо Бог допуска това да се случва на мен?
Какво съм направил, за да го заслужа?“
И започваш да превърташ
лентата назад и да търсиш трябва ли да се покаеш за нещо, защото си мислиш че
Бог те наказва за нещо, което си сторил.
Понякога ние си мислим, че зад
всеки наш провал и нещастие стои наш грях. Вярно е, че много често неудачите в
живота ни са последица от наши грехове.
Един проповедник подканил
слушателите си, нека всеки който се бори с вина за нещо да се изправи. Станали
всички с изключение на един. „А - казал проповедника – ти си един на един
милион!“ „Не, не съм. Аз не мога да стана, парализиран съм.“
Но това не винаги е вярно.
Когато учениците на Исус Го попитаха поради чий грях, негов ли, или на
родителите му, той се е родил сляп?, Той отговори: „Нито
поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.“
(Йоан 9).
Слепецът сигурно също се
питаше защо му се е случило това. Точно така се чувстваха учениците. Какво бяха
направили, че да заслужат това?
Ами, те не бяха направили нищо
лошо. Не те бяха причината. Мачът трябваше да завърши така, защото този изход
беше планиран хиляди години преди те да се родят.
В книгата на Исая се казва, че
Месия ще бъде като агне водено на клане (53:7), ще бъде изтръгнат от земята на
живите (53:8), ще определят гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при
богатия (53:9).
Той ще бъде наранен поради
нашите престъпления, ще бъде бит поради нашите беззакония; върху Него ще дойде
наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние ще се изцелим. (53:5).
Исая описва идващия Месия като
жертва за нашите грехове. Нещо като пасхалното агне за евреите.
Когато народът на Израел бяха
роби в Египет, Бог ги изведе от земята на робство с могъща десница. Бог нанесе
10 напасти върху египтяните, за да убеди фараона да ги пусне. Последната от тях
щеше да донесе смъртта на всеки първороден син от всяко семейство в Египет.
И Бог подготви евреите за тази
ужасна напаст. Той им заръча да празнуват първата Пасха, като намажат с кръвта
на невинно агънце горния и страничния праг на вратите си. И им каза, че кръвта
ще им служи за белег - когато Бог види кръвта, ще отмине и напастта няма да ги постигне.
Беше нужно да бъде пролята
кръвта на невинно агне, за да ги спаси от смърт.
И сега Исус е със своите
ученици в горницата и те участват заедно в пасхална вечеря. И Исус говори за
пасхалната вечеря все едно се отнася единствено до Него.
Марк 14:22-24 „И когато ядяха,
Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е
Моето тяло. 23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 24
И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.“
Той казва на Своите ученици,
че безквасният хляб, който винаги са яли и чашата вино, което винаги са пиели
на Пасха, са Неговото тяло и Неговата кръв. Трябваше Неговото тяло да бъде
разпънато, за да се спасят хората от смърт. Трябваше Неговата кръв да бъде пролята,
за да се спаси човечеството от проклятието на греха. Той е Пасхалното Агне.
Той е Пасхалната жертва.
Но, имаше една подробност. За
да бъде пролята кръвта на жертвата, какво трябваше да стане с жертвата? Тя
трябваше да умре.
Вече около година Исус повтаря
на учениците Си, че това ще стане. Когато разглеждахме Марк 8 глава видяхме, че
на въпроса „Кой съм Аз?“ на Исус, Петър отговори, „Ти си Христос“.
И в Марк 8:31 четем, „И
започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде
отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и
след три дни да възкръсне.“
Марк ни съобщава за поне три
отделни случая, когато Исус предсказва смъртта си. Но учениците не искаха да
приемат това за истина. За тях мачът не биваше да добива такъв трагичен развой.
И сега те бяха в почивката
между полувремената. След малко щяха да се изправят пред най-голямото
предизвикателство. Щяха да видят да арестуват и
измъчват техния Господар, а след това да Го осъдят и разпнат.
Накрая всички те щяха да Го
изоставят. Не само Юда, но всеки от тях щеше да избяга и да се скрие. От страх,
че властите които арестуваха и разпънаха Исус, ще дойдат да арестуват и тях.
Сега е почивката и на тях
предстоеше да навлязат във фаза на срещата, за която те не бяха подготвени.
Бяха в почивката и те щяха да
се изправят срещу силите на мрака, които ще ги победят и ще ги изпълнят с
отчаяние.
Бяха в почивката и точно в
този момент от Своето служение Исус знае, че трябва да им даде „напътствия“.
Интересно е, че Исус и
учениците Му бяха прекарвали поне още две други Пасхи заедно. Но едва сега,
когато те трябваше да се изправят срещу най-голямото предизвикателство в живота
си, предизвикателството което нямаше да преодолеят... едва сега Исус вижда за
уместно да им говори за хляба, който е Неговото тяло и за чашата, която е
Неговата кръв.
Защо сега?
Защо не повтори този урок на
всяка Пасха, която са празнували заедно?
Мисля, че причината е, че на тази
последна Пасха Исус иска да им вдъхне надежда. Той иска да запечата образи в
паметта им, за да разберат че идващата криза няма да бъде изолиран случай.
Само след няколко часа те ще
видят Исус арестуван, бичуван и разпнат. И тогава ще ги обземе страх. Ще се
разбягат. Ще помислят, че са загубили мача.
Исус им говори на почивката
между полувремената, защото искаше Неговите ученици да разберат, че целта на
мача е разпятието. Кръстът беше причината, поради която те изобщо бяха излезли
на терена. Ако Исус не беше отишъл на кръста заради нашите грехове, те щяха да
загубят. И ние щяхме да загубим мача.
Но ние не загубихме...
Исус отиде на кръста. Той
умря, беше погребан и на третия ден възкръсна от мъртвите.
Както писа Павел в 1 Коринтяни
15:2-4, „напомням ви благовестието ... чрез което се и спасявате ... че Христос
умря за греховете ни според Писанията; 4 че беше погребан; че беше възкресен на
третия ден според Писанията;
Това е историческата истина.
Благодарение на нея ние можем да разберем че целта на последната вечеря беше да
убеди учениците, че смъртта на Исус не е напразна. Неговото разпятие няма да е
случайна грешка. Исус няма да бъде изненадан. Такъв е планът за мача.
Днес по изключение ще вземем
Господна трапеза не в първата, а в последната неделя от месеца. Мисля, че този
текст е добра увертюра към това. Защото Господната трапеза трябва да има същия
ефект за нас, както имаше за учениците на Исус.
1 Коринтяни 11:26 „Защото
всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на
Господа, докато дойде Той.“
Всеки път, когато участваме в
хляба и виното, ние декларираме, че Исус реши да отиде на кръста заради нас.
Ние заявяваме, че кръвта на Исус беше пролята, за да измие нашите грехове. И че
неговата кръв ще продължи да измива нашите грехове.
Защо е важно това?
Защото ние казваме неща, които
не трябва да казваме, мислим неща които не бива да мислим и правим неща, които
не бива да правим.
Ние се проваляме. Все нещо не
ни достига. И както казва Оскард
Уайлд, когато правим грешки, наричаме това „опит“.
И когато се съберем около
Господната трапеза, ние си напомняме, че кръвта на Исус беше пролята за нас. Че
Исус нарочно избра да отиде на кръста за теб и мен.
Това беше много важно за
ранната църква.
Деяния 20:7 „И в първия ден на
седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба...“
Лука ни казва, че ранните
християни са се събирали в първия ден от седмицата, за да вземат Господна
трапеза. Това е била причината да се събират в този ден. А както знаем, първият
ден от седмицата за евреите е бил неделята.
И това продължава като
практика в ранната църква няколко стотин години. Мъченик Юстин Философ пише: „В
неделя се провежда събрание за всички, които живеят в градовете и селата,
прочита се откъс от мемоарите на апостолите и писанията на пророците, доколкото
времето позволява. Когато прочитът завърши, проповедникът дава поучение да се
следват тези почтени неща. След това всички се изправяме и произнасяме обща
молитва. В края на молитвата, както описахме по-горе, благодарим за хляба и
виното и събранието отговаря „амин“. След това посветените елементи се
разпределят между всички, а дяконите занасят до къщите на тези, които
отсъстват.“
В някои църкви Господната
трапеза се отслужва всяка неделя. Ние го правим всеки месец. Не е важна
честотата, важно е да го правим.
Днес ние си припомняме за
Господната смърт и страдания на кръста всеки месец, защото се нуждаем да го
правим. Ние трябва да си припомняме за жертвата на Исус. Трябва да си
припомняме, че това е било предварително взето решение от Него.
И ние трябва да си припомняме,
че благодарение на Неговото целенасочено решение да умре на кръста, ние можем
да бъдем победители в нашия живот.
Ето какво казва Джон Стот в
книгата „Кръстът на Христос“:
„Влизал съм в много будистки
храмове в различни азиатски страни и съм стоял с респект пред статуята на Буда
с кръстосани крака и ръце, затворени очи и лека усмивка на лицето, чието
изражение изглежда толкова отдалечено от страданията в света.
Но всеки път, малко след това,
трябваше да погледна встрани. Във въображението си си представях самотната,
изкривена и измъчена фигура на кръста; гвоздеите, забити в ръцете и краката,
гърбът, насечен от бичове, крайниците изкълчени, челото кървящо под бодилите на
тръните, устата пресъхнала и нетърпимо жадна, потопен в забравена от Бога
тъмнина.
Това е моят Бог! Той се отказа
от своя имунитет от болката. Премина през най-варварското страдание и смърт, но
Неговата смърт не беше напразна. Неговото разпятие не беше случайна грешка.
Такъв беше планът на мача, планът за спасение на човечеството.
Той влезе в света ни от плът и
кръв, сълзи и смърт. Той страда заради нас. Нашите страдания са по-поносими в
светлината на Неговите. Все още до човешкото страдание има голям въпросителен
знак, но върху него ние смело поставяме удивителния знак на кръста, който е
символ на Божието страдание.
Молитва.
____________
БПЦ "Нов живот" Варна
26.05.2019
