Sunday, December 28, 2014

Рождество през очите на Бога


Гледали ли сте Най-смешните американски домашни видеоклипове? Преди няколко години един клип показа едно момченце на сутринта на Рождество. Той идва до елхата и вижда голям подарък под нея. Бързо се спуска и започва да къса хартията, за да го отвори и да види какво има вътре. Навсякъде хвърчат парчета хартия и изведнъж той започва да танцува и да подскача край елхата и да вика: „Иха, точно това, което исках! Много ми харесва. Иха!” След малко отива да види подаръка отново и казва с озадачен поглед: „Какво е това?”

На първото Рождество ангелите обявиха раждането на едно бебе. Небесата се разтвориха и небесното войнство ангели запя невероятен химн на хваление. Овчарите се затичаха към Витлеем, за да видят бебето. Вече 2000 г. ние подскачаме нагоре-надолу и казваме: „Точно това, което исках! Точно от това имах нужда!” Но на следващия миг поглеждаме в яслата и питаме: „Какво е това?” Ние сме озадачени от Божия дар. Хората не разбраха подаръка тогава и ние все още се опитваме да го разберем днес.

Последните няколко недели се опитахме да видим Рождество през очите на Захария, Йосиф и овчарите, но днес искам да погледнем от една малко по-различна перспектива – да видим Рождество през очите на Бога. За Бог Рождество не беше лесна работа. Много често си мислим, че нищо не му е струвало, че го е направил просто ей така. Но когато четем Библията, виждаме как хората отхвърлят Бога отново и отново. Той създаде човечеството като обект на своята любов, но от самото начало тази любов беше компрометирана. Още от самото начало опитът на Бог да има общение с творението си срещна отхвърляне.

Пророк Исая писа: „Кой е повярвал в известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня? Защото израсна пред Него като клонка и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем. Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.” (Исая 53:1-3,6)

Образите, които Библията рисува са шокиращи. В Осия Той е съпруг, чиято неверна жена му изневерява отново и отново (Осия 1-3). В Лука той е Баща, който очаква грешния си син бунтар да се завърне у дома. Той е Пастир, който търси заблудената изгубила се овца (Лука 15).

Исус също споделяше емоциите на своя Отец, когато плачеше за Ерусалим: „Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте.” (Лука 13:34)

Бог ни възлюби толкова много, че даде не само своите пророци за нас, но и Собствения Си Син. Най-добрият съдия в един град имал син. Като отраснал той се събрал с лоша компания и тръгнал по лош път. Започнал да взема наркотици, извършвал кражби, за да си набавя дрога. Един ден пред съдията изправили собствения му син. Бил извършил убийство. Съдията бил покосен от мъка. Какво да направи. Той бил най-справедливият съдия, но можел ли да осъди на смърт собствения си син? Тогава съдията станал от съдийската маса, отишъл при сина си и застанал сам на неговото място. Бил осъден и умрял вместо него. Така удовлетворил едновременно своето чувство за справедливост и своята любов.

Това направи Бог за нас – защото Бог демонстрира своята любов към нас в това, че като бяхме още грешници, Христос умря за нас.” (Рим. 5:8).

За Бог не беше лесно да ни даде Рождество. Нито беше лесно за Христос. Не беше лесно да продължаваш да обичаш някой, който непрекъснато те предава и отхвърля любовта ти и дори я прикова на кръста. Историята на Рождество не е сантиментална и сладникава, както се опитват да я представят, а ужасна и с огромно значение. Дете се ражда, за да умре. Дете, предопределено да страда, да бъде малтретирано и неразбрано. Дете, чийто живот дори беше застрашен малко след раждането.

Не беше лесно да бъдеш Спасител на свят, който не желае да бъде спасяван. Светът показва неприязънта си към Спасителя от самото начало. Дайте на света някой, с когото да споделя за проблемите си. Дайте на света една чудна история. Дайте му прекрасни ваканции, круизи, забавления, дайте му хляб и зрелища, но не му давайте Спасител – Спасител, който всъщност ще ги спаси от истинския им проблем
греха. Дайте му подаръци, но не му давайте Дарител. Божият дар на Спасителя ни заставя да застанем лице в лице с истината за нас самите. Неприятно ни е някой да ни казва, че грешим. Спаси икономиката ни, спаси нацията ни от загиване, спаси децата ни, само не ни говори, че ще ни спасиш от нашия грях.

Именно в тази враждебна атмосфера Бог изпрати своя Син като бебе и го остави беззащитен. Той остави светът да прави с него каквото поиска. Апостол Йоан разказва историята на Рождество така: „Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. 10 Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. 11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.” (Йоан 1:9-11).
Христос се отказа от позицията си и славата си, за да имаме Рождество. То започна земния си път в мръсни ясли и го завърши на позорен кръст. Той се роди във взет на заем обор и бе погребан във взет назаем гроб. Бог стана бежанец посред своето собствено творение.

Ние разгледахме Рождество през очите на различни хора, но как би изглеждало то през очите на Бог? Какво целеше Бог с него? Какво искаше да постигне? Какво си беше наумил? Какво виждаше Бог в събитията на Рождество?

Бог имаше план. Това не беше набързо измислен план за справяне със ситуацията. От самото начало Бог знаеше какво прави. Петър пише това относно Христос: „Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас” (1 Пет. 1:20). Откровение на Йоан описва Исус като „Агнеца, заклан от създаването на света.” Очевидно Бог беше планирал Рождество преди началото на света. Бог е имал наум едно нещо отпреди създанието на света: да спаси и изкупи творението си.

Книгата Откровение ни открехва завесата и виждаме какво Бог си беше наумил и какво ще означава Рождество на края: „И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.” (Откр. 11:15). В края на времето ще царува Исус Христос и Той ще примири всичко със себе си. Бог разкрива своя върховен план за нас в писанията, като казва: „и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус; за да показва през вековете, които ще дойдат, изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус. (Ефес. 2:6-7). Това е чудесен край на една невероятна история и нищо не може да попречи на неговото осъществяване.

Спомням си една очарователна история от книгата на Джон Бънян „Пътешественикът от този свят до онзи”. Тълковникът води Християн до място, където има един озадачаващ знак. Той вижда да гори огън край една стена. Огънят продължава да гори, въпреки че до него е застанал човек, който непрекъснато хвърля вода върху огъня, за да го изгаси. Но вместо да угасне, той се разгорява още повече и повече и той става все по-горещ и по-ярък. Тогава тълковникът завежда Християн зад стената и му показва това, което не е могъл да види преди това. Зад стената има друг човек, който непрекъснато налива масло в огъня. Християн не може да разбере значението, докато тълковникът не му обяснява, че мъжът който налива вода върху огъня представлява дявола. Той винаги се опитва да подлее вода и да угаси делото Божии в света. той и другите от тази страна на стената не могат да видят мъжът от другата страна на стената, който представлява Христос. Той непрекъснато налива маслото на Духа в огъня и силите на злото не могат да го угасят.

Значението е ясно. Когато сме от тази страна на стената, ние виждаме само обезсърчителните знаци на това, което злият върши, за да угаси Божието дело в света. Но ние не виждаме с естествените си очи, че Христос поддържа Божия огън и го разгаря все повече и повече, той става по-ярък и по-горещ, въпреки всичко, което врагът се опитва да направи.

Бог знае какво прави и никой не може да угаси огъня, който той е запалил в света. Той започва с неща, които изглеждат незначителни; неща, които сякаш лесно могат да бъдат победени от дявола. Библията казва: „Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; Бог избра също така немощните неща на света, за да посрами силните.” (1 Кор. 1:27). Колкото повече силите на злото се опитват да угасят Божия огън, толкова повече Христос подклажда огъня, като излива силата на Святия Дух върху света.

По-големите от нас си спомнят ужасните кадри със Саддам Хюсеин, след като го извлякоха от бункера. С удивление цял свят видя, че този мощен човек, който тероризираше цяла страна, сега изглеждаше уплашен и объркан, докато го обезпаразитяват. Той беше мръсен, косата и брадата му бяха разрошени. Изглеждаше жалък, не силен. Същото се случи и с Осама бен Ладен, Кадафи и Хосни Мубарак. В известен смисъл сигурно това ще се случи в края на времето, когато последната битка е приключила. Ние ще погледнем нашия враг, дявола, след като е обезоръжен и силата му е отнета и ще кажем: „Този ли беше, от когото се страхувахме? Този ли тероризираше света? Страховитата змия се оказа само един червей.” И той ще бъде хвърлен в огненото езеро.

Божията гледна точка към Рождество е тази: „Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, 10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества 11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. (Фил. 2:5-11). Накрая всяко коляно ще се преклони – коленете на тези, които са го презирали, отхвърляли, игнорирали, заедно с тези, които са го обичали и са му служели. Рождество Христово в очите на Бога започва с Христос, който се смири, за да дойде в човешки облик и завършва с него, завръщащ се и примиряващ света, а всяко коляно се прекланя пред него.

Първото Рождество го представя като незначително и безпомощно бебе в груби ясли. Но в книгата Откровение Йоан го описва при неговото завръщане така: „а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък; 15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; 16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.” (Откр. 1:14-16).

Помислете какво е направил Бог. Бог изпраща бебе, което е толкова уязвимо, но се оказва че то е Властелинът на вселената. Кой тогава би отгатнал по какъв начин то би повлияло на света днес? Кой би повярвал колко много животи би променило това бебе? Бог каза само на една група овчари. Той избра само една звезда. Откри звездата само на няколко мъдреци. Звездата изгря, овчарите дойдоха, а мъдреците донесоха своите дарове, а Бог им показа само едно бебе. Но Бог беше верен и изпрати своя мощен дар в света въпреки това, че светът не повярва, за да спаси света, който обича. „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.” (1 Йоан 4:9).

През 1962 г. мисионерите Дон и Керъл Ричарсън отиват в Нова Гвинея, за да донесат благата вест на Христос до племето Сауи. Сауите били канибали, които използвали черепите на своите жертви като възглевници. Дон написал книга за своите преживявания, наречена „Дете на мира”. Той започнал работата сред сауите, като им чел от евангелието на Матей. Но за негов ужас, когато стигнал до частта, където Юда предава Христос, всички избухнали в радостно одобрение. Той не знаел, че в тяхната култура предателството било добродетел. Най-изкусният лъжец бил на най-голяма почит в това племе. Мисионерът се опитвал по всякакъв начин да обясни величието на Божия дар на истина и любов на хора, в чиято ценностна система на първо място била измамата.

Един ден той станал свидетел на тържествена церемония между две враждуващи племена. Един от вождовете отишъл до другия и му подал дете. Това бил синът на вожда. Те имали обичай мирът между две племена да се скрепява чрез сина, който един от вождовете давал на другото племе. Наричали го „Дете на мира”. Вождът поставял сина си в ръцете на хора, които го мразели и които били негови врагове. Това бил единственият начин да се помирят. Ричардсън видял в този акт съвършен мост към разбиране на това, което Бог е направил. Бог беше дал своето „Дете на мира” в ръцете на един враждебен свят, за да сложи край на нашата враждебност. Когато Той се роди, ангелите казаха: „Мир на земята и благоволение между човеците.”

Удивителното тайнство на Божия дар е обяснено в един прекрасен пасаж от Библията, в който се казва: „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?” (Рим. 8:32). Това беше вярно преди 2000 г. и е валидно и днес. Честито Рождество Христово от Бог, който дава!

Днес, няколко дни преди да настъпи новата година, нека погледнем на Рождество през очите на Бога. Нека застанем с благодарност в сърцата за Рождество Христово, защото то струваше всичко на Бога – струваше живота на Неговия Син. Струваше му много болка. Обезсиняването на Отца може да се сравни само с обезбащаването на Сина.” (Молтман)

И мислейки за Рождество, нека погледнем назад към отминаващата година и преценим дали нашите мисли, стремежи и дела са били дела на поклонение и хваление на Бога. И ако е имало и такива, които не са носили слава на Бога, а са го наранявали, нека поискаме прошка от Него и да измолим неговата милост към нас. И да се помолим Бог да ни помага през идната 2015 г. да живеем живот, достоен за Рождество Христово.

През следващите месеци дяволът няма да си вземе отпуска. Ще продължи да ни обезсърчава, да ограбва нашия мир и да ни удря под кръста. Може би ще бъдем разочаровани от най-близки хора. Може би ще се опита да ни компрометира на работното място или ще ни накара да се страхуваме за здравето си, за финансите си... Святият Дух обаче ще е с нас. Христос ще продължава да подклажда огъня, който Сатана ще се опитва да загаси. Властелинът на вселената няма да ни остави. „Ето, аз съм с вас до свършека на века.”

Нека благодарим на Бог за „Детето на мира”, Исус Христос и да се помолим Неговият мир, радост и любов да са с нас през новата година и до свършека на века.


28.12.2014 г., 
БПЦ „Нов живот” Варна