Monday, October 13, 2014

Какво би казал Исус на ... теб?

/откъс от книгата ми "Какво би казал Исус на..."/ 

Често се питаме какво Исус би казал на другите хора. Особено, ако те са богати и известни. Сигурно е така, защото по принцип ни е интересно да знаем повече за успелите.

Затова най-ухажвани от медиите са именно политиците, певците, богатите бизнесмени и бизнес дами, спортистите или изобщо успели в своята област хора. Медиите се надпреварват да изваждат на показ любопитни и пикантни подробности от личния им живот. Те са неизменни гости в шоупрограми и магазинни предавания по ТВ и в интервютата във вестниците.

И макар и често образите, преекспонирани в общественото пространство да ни разочароват, ние продължаваме да се друсаме с този медиен наркотик и да си представяме, че един ден ще заемем тяхното място.

Исус обаче беше различен. Ако прочетеш неговите биографии[1], ще видиш че той се интересуваше най-вече от обикновените хора. Исус прекарваше огромната част от времето си с никому неизвестни и невлиятелни хора. Сред учениците му имаше рибари и най-обикновени хора, даже жени – нещо немислимо за онова време.

Той разговаряше с бедняци, грешници, проститутки, с омразните за евреите самаряни, с римски стотници, слепци, парализирани, прокажени и с деца. Не, че не говореше със силните на деня. Но сякаш показваше особено внимание и съчувствие към бедните и онеправданите.

Исус обичаше обикновените хора. Хора, които са далеч от медийните прожектори. Хора като теб и мен. Замислял ли си се какво би искал да каже Исус на теб?

Исус има много какво да ти каже, защото те обича. Той иска всеки да има възможност да чуе неговите думи. Затова е подбудил различни хора от миналото да запишат неговото послание към цялото човечество.

В началото Библията е била трудно достъпна и малцина са имали привилегията да я притежават. Днес, благодарение на технологиите можем да четем Библията не само на хартия, но и в електронен вид.

Затова не се задоволявай само с това книжле. Провери сам първоизточника. Иди и пий от извора. Исус казва: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.”[2]

Като дете често провеждахме турнири по футбол в училище. Играех нелошо и бях неизменно в отбора на класа. За разлика от днешните национали, за нас победата беше най-важното нещо на света. Бягахме като луди и се раздавахме докрай.

Тогава нямаше пластмасови бутилки и никой не си носеше вода на игрището. Затова след мача бързах да се върна вкъщи и жадно пиех направо от чешмата в кухнята. Нямаше нищо по-хубаво от тази бистра, студена вода!

Днес, във века на консумеризма, жаждата извиква у нас малко по-други асоциации - реклама на изстудена бира в запотена бутилка или на нейно величество Кока кола, или просто на студена минерална вода. Човек може да издържи без храна седмици и дори месеци, но да остане без вода дори за ден е огромно изпитание за всеки.

Следващата история демонстрира тази истина. През 1820 г. китоловния кораб „Есекс” е ударен от кит в южния Пасифик и започва да потъва. Капитанът и екипажът успяват да се спасят, качвайки се в трите спасителни лодки. В период от 93 дни те ще изминат 6,500 км до бреговете на Южна Америка.

Трудно е да си представим мъките, на които са били подложени моряците, изложени постоянно на жестоките слънчеви лъчи, с нищожни запаси от храна и вода. Много от тях не издържат до края и умират. Един от тях, Оуен Чейз пише в дневника си: „Силата на бушуващата жажда няма паралел в каталога от човешки бедствия... Страданието ни през тези дни не подлежи на описание.”

Натаниил Филбрик също преживява бедствието. Той описва невероятните страдания на групата така: „Слюнката става плътна и неприятна на вкус; езикът се долепя болезнено до зъбите и небцето. Макар говоренето да е затруднено, страдалците често чувстват нуждата да се оплакват неспирно за своята жажда, докато от хриповете прегракнат и загубят напълно гласа си.

В гърлото се образува буца, която кара човека да преглъща непрекъснато, в напразни опити да я премести. Появяват се силни болки в главата и врата. Свиването на кожата на лицето те кара да го чувстваш одебелено. Слухът се поврежда, много хора започват да халюцинират. Езикът се втвърдява в безчувствено тяло, държащо се на все още меката основа и не чувстващ нищо от допира до зъбите.

Говоренето става невъзможно, макар че някои могат да стенат и охкат. Следва фазата на кървавата пот, при която първоначално живото тяло постепенно започва да се превръща в мумия. Езикът се подува толкова, че се подава от челюстите. Клепачите се напукват, а от очите капят кървави сълзи. Гърлото е толкова подуто, че дишането е затруднено и имаш чувството, че се давиш.” [3]

Тяхното страдание е било неописуемо, но духовната жажда е още по-изпепеляваща и непоносима. Затова Исус ти предлага да пиеш от живата вода, като му се довериш и повярваш в Него. Тази вода се сервира само на партито, организирано от Него. Той те кани да си един от неговите гости.

Но неговата покана няма да трае вечно – един ден домакинът ще стане и ще затвори вратата. Които останат навън ще започнат да хлопат и да молят: „Господи, отвори.” Но Исус ще отговори: „Не ви зная откъде сте.”[4]

Исус разказва това на път за Ерусалим, където както научаваме по-късно, ще бъде екзекутиран. Повод за думите му е въпросът, който му задават: „Господи, малцина ли са онези, които се спасяват?” Тогава хората са вярвали във вечния живот, но не са знаели колко от тях ще избегнат ада.

Днес хората рядко се замислят за вечността, а темата за смъртта е направо табу. По-малко се учудват, ако някой ги запита за сексуалния им живот, отколкото какво мислят за смъртта. Когато все пак разговорът стигне до темата-табу, често отговарят с провокиращото:

„А какво ще стане с тези, които никога не са чували за Исус?” Този въпрос ми напомня на въпроса, зададен от съвременниците на Исус: „Колко ще се спасят?” Може би и ти се интересуваш от това и би искал да зададеш този въпрос на Исус.

Исус обаче не отговаря както бихме очаквали ние. Той не казва нито „малцина”, нито „Всъщност, много ще се спасят.” Вместо това отговаря: „Положете всяко усилие, за да влезете през тясната врата, защото ... мнозина ще се стараят да влязат и няма да могат.” Той казва на теб и на всеки от нас, че не е важен броя на спасените, а дали ние сме сред тях.

Исус просто би ти казал: „Вие, българите, обичате да философствате относно смисъла на живота и Бога. Но колкото и да говорите, това няма да ви помогне, докато не направите нещо по въпроса. Затова, недей да отлагаш вземането на решението – мини през вратата още сега, докато не е станало твърде късно. Иначе ще изпуснеш празненството!”

Вземането на решение означава да промениш живота си и да го посветиш на Бога. Това е нещо много различно от популярното схващане за религиозност – че ако не си убивал и изнасилвал, ако влезеш 1-2 пъти годишно в черквата, за да запалиш свещичка и целунеш икона, и ако постиш няколко дни, Бог ще се смили над тебе. Няма нищо по-невярно от това!

Искреното решение означава да промениш светогледа си, думите, приоритетите си и поведението си ако трябва на 180 градуса. Това може да стане, ако четеш редовно Божието слово, общуваш с християни и с твоя Създател в молитва. Всичко останало не струва и пукната пара.

Щом четеш тези редове, предложението на Исус към теб е още в сила. Не чакай да дойде края на света – никой филмов режисьор, нито секта, нито екстрасенс не знае кога ще стане това (21 декември 2012 г. е най-малко вероятната дата!). Не си прави сметки още колко ще живееш – най-вероятно ще излязат криви. Исус ни предупреждава да сме винаги готови за неговото второ идване:

„Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето. Понеже това ще бъде както човек, който отиде в чужбина, остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки определи отделна работа и заповяда на вратаря да бди. Затова бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – дали вечерта, или посред нощ, или когато пеят петлите, или заранта, да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете.”[5]

Ти не знаеш колко време ти остава. Пред теб е бомбата с часовников механизъм. Секундите летят и ти трябва да вземеш решение да отрежеш опасния кабел. Знаеш кой е той, но не знаеш колко секунди остават до взрива (при филмите е точно обратното).

Ако продължаваш да се чудиш, бомбата ще избухне в лицето ти. Затова, не играй на руска рулетка – срежи кабела, влез през тясната порта и пий от живата вода.

Ако си готов да го направиш, но се чудиш откъде да започнеш, просто се обърни към Бога в молитва. Можеш да кажеш:

„Господи, съжалявам, че толкова дълго съм се опитвал да живея без теб. Благодаря ти, че изпрати Исус заради мен и всички други като мен. Вярвам, че той дойде на тази земя, за да умре и да плати цената за моите грехове, а после възкръсна и днес е жив. Моля те, прости ми и ми дай своя Дух. Помогни ми да те позная, обичам и да живея според твоите стандарти. Амин!”

-          край  -



[1] Четирите евангелия в Библията (на Матей, Марк, Лука и Йоан) представляват описания на живота, служението, смъртта и възкресението на Исус Христос.
[2] Евангелие от Йоан 7 гл., 37 ст.
[4] Пак там, 13 гл., 25 ст.
[5] Евангелие от Марк, 13 гл., 33-37 ст.