Вяра и дела или защо не можем да подпрем небето

/проповед/

„Аз съм господар на моята съдба; аз съм капитан на моята душа.” – казва английският поет Уилям Хенли в стихотворението Инвиктус. 
Има нещо много индивидуалистично и егоистично в твърдението, че ти определяш съдбата си. На нас ни се иска да можехме сами да се издърпаме от блатото като барон фон Мюнхаузен. Да сме господари на живота си.

Един човек пътувал яхнал магаре, когато на пътя отпред се появил малък неясен предмет. Той слязал, за да погледне по-отблизо и видял врабче, което лежи по гръб с тънки крака, опънати нагоре. Oтначало решил, че птичката е умряла, но като се вгледал по-внимателно открил, че тя е жива. Мъжът попитал врабчето дали е добре. То отговорило: „Да”. Мъжът попитал: „Тогава защо лежиш по гръб на земята с крака, разперени във въздуха?” Врабчето отговорило, че чуло слух, че небето пада, затова вдигнало крака нагоре, за да го подпре. Мъжът отговорил: „Наистина ли мислиш, че ще подпреш небето с тези два мършави крака?” Врабчето го погледнало много сериозно и отговорило: „Човек прави каквото може.”

СРЕДСТВАТА НА ТВОЕТО СПАСЕНИЕ

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.” (Ефес. 2:8-9)

Този пасаж противопоставя начина, по който сме спасени на този, чрез който не можем да се спасим. Нека видим какво точно означават тези стихове.

1. Благодат: основата за твоето спасение

Ст. 8 казва: „По благодат сте спасени...” Думата „благодат” се превежда от гр. дума „карис”. Оттам идва „харизма” – „действие на благодатта, дар”. Благодатта е това, което е дадено безплатно.

Благодатта прилича на милостта, но и се различава от нея. Милост е когато полицай те спре за превишена скорост и ти прости провинението, защото вижда колко си притеснен. Благодат е когато те спре за превишена скорост и не само не ти състави акт, но и те покани у дома на гости.

Милост е да не получиш нещо, което заслужаваш. Благодат е да получиш нещо, което не заслужаваш.

2. Фактът на твоето спасение.

Глаголът „сте спасени” е в мин. вр., страдателен залог на гл., изявително наклонение. Миналото време сочи към минало действие с резултати, които са видими и в настоящето.

Това време ни връща към Божието дело в ст. 4-7. Бог ни съживи. Той ни съвъзкреси с Христос. Той ни сложи да седим с Него. Смисълът е, че ние сме все още живи, все още възкресени и все още седим с Него.

Пасивната конструкция (страдателен залог) означава, че спасението е нещо, което е направено НА/ЗА теб. Не ти си се спасил. Ти не си способен да се спасиш. Ти се нуждаеш от спасител. Мъртвец не може да се възкреси. Той се нуждае някой друг да го направи за него. Нуждае се от чудо. И Бог направи това чудо за тебе.

Изявителното наклонение означава, че действието се представя като реално, случило се действие. Когато се сблъскваш с трудности и те осеят съмнения, и се попиташ: „Наистина ли се е случило?”, бъди сигурен, че Бог е дал своята дума относно твоето спасение. Можеш да му се довериш.

3. Вяра: инструментът на твоето спасение.

Преди да кажа какво е вярата, нека кажа какво не е вяра.

Миналият път казахме, че вярата не е просто знание. „дяволът вярва и трепери” (Яков 2:19).

Вярата не е и просто субективно усещане. Истинската вяра се основава на обективни факти.

Вярата не е и оптимизъм, или позитивна нагласа. Днес много модерен е израза „вярвай в себе си”. Но ти можеш да вярваш в себе си, ако си съвършен, ако никога не грешиш.

Вярата е не само убеждение в историческата достоверност на смъртта и възкресението на Исус Христос. Тя е убеждение, че Христос е умрял за МЕН и живот ПОСВЕТЕН на Него. Това означава да Го приемеш за Господ и Спасител, да се предадеш на Него, да вярваш в Неговите обещания и да участваш в Неговото тяло, църквата. 

Прочутият акробат Блонден бил най-известен с един смразяващ кръвта номер. Като държал прът за равновесие, той преминавал по въже дълго 335 метра над Ниагарския водопад. После захвърлял пръта и довършвал „разходката” си над бушуващата водна стихия, пред смаяните погледи на зрителите.

Уменията му били толкова добри, че веднъж минал по въже на кокили, а след това със завързани очи и с ръчна количка с товар картофи в нея. Тогава попитал един човек дали вярва, че може да пренесе човек по въжето с количка? Той казал: „Разбира се, че вярвам.” Тогава Блонден казал: „Хайде, сядай и ще преминем от другата страна.” Човекът отговорил: „Да не съм луд!”

Човекът не се решил, защото не вярвал наистина. Имал интелектуалното разбиране. Но нямал истинска вяра, защото не вярвал, че може да го направи с НЕГО, нито бил готов да се ПОСВЕТИ на идеята. Той вярвал, че Блонден може да го направи, но не бил готов да заложи живота си за това.

Готов ли си да заложиш живота си за Исус? Да предадеш живота си на Него? Да седнеш в количката, която Той бута по въжето на живота?

Истинската вяра в Исус означава да заложим живота си за Него. Да се посветим на Него като наша единствена надежда за спасение. Да му се отдадем напълно и да изгорим мостовете зад нас.

Вярата е като взаимоотношенията в брака. Познанието е като предбрачните взаимоотношения. Те са последвани от приложение: „Ще се ожениш ли за МЕН?” Резултатът е посвещение – размяната на обети за вярност на сватбата.

4. Дарът на твоето спасение: „Това е дар от Бога” (Ефес. 2:8).

Вече казахме, че гръцките думи „благодат” и „дар” са свързани. Но тук имаме друга дума за „дар” – „дорон”. „Дорон” поставя ударение върху факта, че дарът е бил даден. (от „дидоми”, „давам”).

‘Харизма’ акцентува върху факта, че дарът е безплатен. ‘Дорон’ акцентува на даването на дара. Ти получаваш подарък, не заем. Когато вземеш заем, тябва да го върнеш. Но дарът не очаква изплащане.

Много хора не вярват в Бога, защото не са свикнали да приемат даром. Всичко трябва да става танто за тунто. Пример с 20-толевката. Спасението е дар от Бога!

5. Не в резултат от дела: „не чрез дела” (Ефес. 2:9)

Не можеш да работиш, за да получиш дар. Ако работиш, ти заработваш заплата. Когато шефът ти даде заплатата, ти не му казваш: „Благодаря ти за този прекрасен подарък!” Ти си го заработил, ти си го заслужил. Това е твоята заплата.

Ако трябва да получиш заплата за твоите дела, то Библията учи, че има само една справедлива заплата за теб. Това е нещо, за което си работил и което заслужаваш. Тя е СМЪРТ. „Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ”. (Рим. 6:23)

6. Хвалбите са изключени: „Не чрез дела, за да не се похвали някой.” (Ефес. 2:9).

Не можеш да се хвалиш с твоето спасение. Не можеш да се хвалиш дори с вярата си. То е все едно да се хвалиш, че си посегнал и си взел пари от някой. Представи си, че си задлъжнял много, но някой ти предлага да плати твоя дълг и ти дава примерно 100,000 лева. И ти посягаш и вземаш чувала с парите. Би било абсурдно да се хвалиш, че си посегнал да го вземеш. Хубавото в цялата работа не е, че си получил дара, а че той ти е бил даден.

Една неделя пасторът на църква в Лондон видял един бивш крадец да коленичи до съдия – същия този съдия, който го бил изпратил в затвора за 7 години. След освобождаването му той повярвал и станал християнски работник. Но докато те коленичили в църква, сякаш нито един от тях не виждал другия.

След богослужението съдията отишъл при пастора и му казал: „Забеляза ли кой коленичеше до мен тази сутрин?” Пасторът отговорил: „Да, но не знаех дали ти си забелязал.” Двамата повървяли заедно мълчаливо за няколко секунди, после съдията възкликнал: „Какво чудо на благодатта!” Пасторът кимнал в знак на съгласие. „Да, какво невероятно чудо на благодатта.” След това съдията казал: „Ти за кого говориш?” Пасторът казал: „Ами, за обръщението на затворника.” Съдията казал: „Аз нямах предвид него. Аз мислех за себе си.” Изненадан, пасторът отговорил: „Мислил си за себе си? Не разбирам.”

„Да, казал съдията, „за крадеца беше естествено да получи Божията благодат когато излезе от затвора. Той имаше само своето криминално минало и когато повярва в Исус като свой Спасител, разбра че за него има спасение, надежда и радост. И той знаеше колко много се нуждае от тази помощ.

Но виж ме мене. Аз бях учен от ранно детство да живея като джентълмен; да държа на думата си, да си казвам молитвите, да ходя на църква, да вземам причастие и т.н. Завърших Оксфорд, взех си дипломата, почнах работа в съда като съдия. Пасторе, Божията благодат беше тази, която ме привлече; Божията благодат беше тази, която отвори сърцето ми да я приема. Аз съм най-голямото чудо на Неговата благодат.”

ЦЕЛТА НА НЕГОВОТО СПАСЕНИЕ

„Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим” Ефес. 2:10

В ст. 9 видяхме, че спасението не се основава на дела. Тук четем, че спасението не идва отделно от делата. Ние не сме спасени ЧРЕЗ дела, но ние сме спасени ЗА дела.

Тук виждаме един контраст. Спасението ни не е резултат от нашите дела. Това е така, защото ние сме резултат от НЕГОВОТО творение.

„Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела...” (Ефес. 2:10а)

Павел говори за това КАКВО сме и ЗАЩО сме такива. Нашата идентичност се съдържа в израза Негово творение. Целта, с която сме създадени е да вършим добри дела.

Но това не е всичко. Бог не само ни подготви за добри дела, когато ни сътвори. Той също приготви добри дела за нас. Ние сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, каквито Бог ОТНАПРЕД е определил да вършим.

Излиза, че не само ние сме предопределени. Предопределени са и нашите дела.

Защо Павел ни казва това? Той ни казва това, за да ни насърчи. Павел иска да знаем, че Бог е планирал посоката на християнското ни служение. Което пък означава, че можем да се доверим на Неговото водителство.

Да обобщим. Ние бяхме мъртви в нашите грехове, но Бог ни съживи, съвъзкреси с Исус Христос и ни сложи да седнем в небесни места в Него. Основата на нашето спасение е Божията благодат. Инструментът на нашето спасение е вярата, която осъзнава че спасението е ЗА мен и води до живот в посвещение на Христос. Ние не можем да изработим нашето спасение или да се хвалим със своите дела, защото справедливата заплатата за нашите дела е смърт. И накрая, целта на нашето спасение е да осъзнаем, че сме Божии творения, създадени за добри дела.

Нека се помолим.

БПЦ "Нов живот" - Варна

5.10.2014 г.