Wednesday, August 21, 2013

България трябва да се извини

България се извинява!

Надпис на МОЧА* във връзка с годишнината от участието на България в инвазията в Чехословакия, 20-21 август, 1968 г.

45 години след събитията в Прага, България все още не се е извинила официално за участието си във вероломното нападение над Чехословакия. Вярно е, че тогава на практика България няма независима външна и вътрешна политика и всичко се решава в Москва (не че сега е много по-различно). Но въпреки това, морален дълг на правителството е час по-скоро да се извини за съучастието в това престъпно нахлуване и потъпкването с насилие на порива на чехите и словаците за свобода, справедливост и демокрация.

Какво всъщност става преди 45 години?

През нощта на 20-ти срещу 21-ви август 1968 г. войските на Източния блок от пет страни на Варшавския договор, сред които и България, предприемат нахлуване в Чехословакия. Провежда се т. нар. операция ''Дунав''. По време на нахлуването 7000 съветски танкове и 600000 войници от частите на Варшавския договор окупират чехословашката територия. Според официалните съветски власти войските им са ''повикани'' от чехословашките комунисти, които са потърсили ''братска помощ против контрареволюцията''.
България изпраща танкова бригада от Т-34. Над 100 души губят живота си по време на нахлуването. Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването, той е заловен и изпратен в Москва, заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.
Западните страни само вербално осъждат нахлуването - реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война ги поставя в положение, при което те не са в състояние да изтласкат съветските войски. Окупацията принуждава около 300000 души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани хора. Те са приети без никакви пречки.
Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейските страни. Еврокомунистите и редица леви интелектуалци се разграничават от действията на комунистическите партии в социалистическите страни. (по материали от Интернет)

С боядисването на МОЧА в розово България неофициално каза "съжалявам" на Прага. Цветът е подбран неслучайно - през 1991 г. чешкият художник Черни боядиса в розово руския танк ИС2, символизиращ началото на съветската окупация. Днес танкът е експонат в Музея на военната техника.

Въпросът е, кога официално българското правителство ще се извини на чехите и словаците. Едва ли това ще стане по време на това (по същество също тоталитарно) правителство. Защото извинението предполага наличие на съвест и морал, а това явно са понятия, лишени от съдържание за управляващите.

Досега да сте чули комунист да се извини за това, че (с кръв) е бранил комунизма? Аз не съм. Все едно ислямски терорист да се извини за жертвите, които е причинил по време на атентат. Досега такова чудо не е ставало, най-вероятно няма и да стане.

Ако не друго, обливането в розово на МОЧА ще покаже на света още по-отчетливо каква е разликата между управляващи и протестиращи. А тя е проста - едните се плашат и бягат от морала, а другите отчаяно се протягат към него.

__________

* - МОЧА = Монумент на окупационната червена армия