"Понякога е клише да се каже, че най-голямото изобретение на индустриалната революция е самото изобретение. Но както повечето клишета, в него има доста истина. Дори ако се ограничим само до нововъведенията в минното дело, металургията, дизайна на двигателя и манифактурата… поразително е колко много значими пробиви са се случили през 70-те години на 18-ти век…
Ето какво е любопитното относно тези
нововъведения: всички те са направени от англоговорящи хора. Това е странно,
тъй като през 17 и 18 в. науката се развива бързо в цяла Европа, не само в
Британия. Вече видяхме как новите физични закони, математични формули, биологични
видове и химически елементи са идентифицирани из целия континент. Друг добър
пример за научен интернационализъм в периода е електричеството. До ден днешен
ние измерваме електрическите компоненти, използвайки волтове, ватове, ампери и
омове, съответно отразявайки приноса на италиански, шотландски, френски и
германски учени. Но когато изключим експериментите с чисто теоретична или
любопитна стойност и вместо това се фокусираме върху практичните изобретения,
които са променили начина, по който отделните хора, бизнеси и цели нации оперират
– помпи, двигатели, инструменти, брави, машини, фабрики, тоалети, ваксини,
влакове – списъкът става диспропорционално англофонски, като всички тези неща
са създадени в Англия, Уелс, Шотландия или Америка. Което повдига въпроса: защо?
Има различни обяснения. Едно от тях е
географията. В Британия бързо намаляла дървесината, така че ѝ се наложило да
открие алтернативни източници на гориво, и въглищата (които били в изобилие и лесно
достъпни) станали идеалният кандидат – което скоро стимулирало експерименти и
изобретения, за да се добиват те по-ефективно, което пък имало допълнителен
ефект върху производството на желязо и пара. Друго обяснение е ролята на
държавата: комбинацията от славната революция през 1688-ма, икономически
протекционизъм и повече или по-малко подпалвачество на войни от Британската
държава в 18-то столетие създала благоприятни условия за развитието на различни
индустрии, включително производството на памук, текстил, боеприпаси и метални
изделия. Трето обяснение са относително високите заплати, които стимулирали
развитието на машини, което спестява човешки труд. Четвърто е подобрението на пътната мрежа в
Британия във втората част на столетието, станало свидетел на драматично развитие
на пътната мрежа, както и бума в строителството на канали, което щяло да
направи транспортирането на стоки далеч по-евтино…
Но материалните фактори като минерали,
заплати, войни и пътища не казват цялата истина. Можем да видим това от
обратния пример на Франция в частност, чиито естествени ресурси, милитаризация,
транспортна мрежа и заплати били еквивалентни на британските, ако не и
по-голееми. Идеите също играели роля. Винаги е така.
Да вземем например религията. Почти всички изобретателите,
които срещнахме досега в книгата, са били протестанти. Повечето от тях са
неконформисти, макар че отцепниците съставляват по-малко от 10 процента от
британското население. Естествено, до ден днешен се спори защо това е така.
Дали това се дължи на интелектуалната свобода, която идва от факта, че са били
извън преобладаващата и общовъзприета мисъл? Дали на протестантската трудова
етика, при която упоритата работа е доказателство, че си част от избраните? Дали
на приоритета, който пуританите поставяли на усърдието, образованието и полезните
знания? Дали на това, че църквата не се меси в науката (за разлика от колежите
във Франция, където йезуитите настоявали да се преподава картезианство вместо Нютоновата
механика)? Дали на по-високата грамотност като следствие от протестантското
настояване да се чете Библията? Дали на класическия пример за принципа на изобретателното
малцинство, според който хората които са изключени от традиционните структури
на властта трябва да намерят други начини за издигане в обществото? Може да е
всяко от тези, комбинация от тях или нещо напълно различно – и е много трудно
да докажем кое – но каквото и обяснение да изберем, корелацията между религия и
изобретение през този период е твърде силна, за да бъде пренебрегната..."
/откъс от Remaking the World на Андрю Уилсън/
