Как да живеем в последното време (Марк 13)

/проповед/

Какво ще направиш, ако знаеш че Исус ще се върне в полунощ тази вечер? Как ще прекараш следващите 12 часа и 15 минути? А ако знаеше, че Той ще се върне след 3 дни, седмица, месец? Как би се отразило това на живота ти?

В нашето пътуване през Марк достигаме 13 глава, която съдържа пророчества за Второто идване на Исус и последното време. Хората винаги са се интересували от това кога ще настъпи краят. Свидетелите на Йехова, които са доста активни и във Варна, предричат че Страшният съд ще дойде през 1914 г., а след това проповядват, че апокалипсисът бил отложен.

Спомням си, че някои предричаха, че на 1 януари 2000 г. ще настъпи края на света поради грешка в изчисленията на датата, която ще неутрализира всички компютри. Според календара на маите пък, краят на света трябваше да настъпи на 21 декември 2012 г.

Ние се интересуваме – кога ще дойде краят, какви знамения ще го придружават? Как ще се върне Исус?

Както ще видим, учениците също се интересуват от тези въпроси. Отговорът на Исус е най-дългата проповед, записана в Марк. Но Исус ги оставя в неизвестност относно времената и сезоните, които Отец пази в своята собствена власт и които не е за тях да знаят. Вместо това Той ги предупреждава и насърчава. Дава им напътствия как да живеят в тези последни времена.

Всъщност, малко преди Своята смърт и възкресение, Исус продължава с предупрежденията и напътствията за това как да водим плодоносен християнски живот, които разгледахме в Марк 11 и 12 гл. Защо това е важно?

Това е важно, защото ние живеем в последните времена. В Писанието този термин се използва за периода между първото и второто идване на Христос. Например, 1 Петър 1:20 казва, че Исус Христос „се яви в последните времена за вас.“ Последното време започва с първото идване на Христос.

И така, какво е важно да знаем, за да живеем достойно за Него в тези последни времена? В тази глава Исус ни дава три напътствия:

Първо, не се заблуждавайте! Второ, внимавайте за себе си! Трето, бдете!

Нека прочетем Марк 13 глава.

В началото виждаме Исус да напуска последно храма. Храмът в Ерусалим е едно от чудесата на древния свят. Ирод Велики е похарчил много еврофондове, за да го възстанови, но по времето на Исус той все още не е завършен. Според историка Йосиф, камъните са били с размери 4.5 х 5.5 х 13 м. и са тежали няколко тона всеки.

Хората като цяло сме склонни да пренебрегваме значимото и да идолизираме временното. Преди няколко седмици се подпали Нотр Дам в Париж. Великолепната архитектура привличаше туристи от цял свят. За няколко минути покривът беше изпепелен. Възстановителните работи ще продължат с години. Много хора изразиха искрено съжаление за бедата, сполетяла Франция.

Сигурно само няколко минути преди инцидента поредната група туристи се е снимала пред архитектурната забележителност и е цъкала с език над човешкия гений, построил тази уникална сграда.

Учениците също са впечатлени от архитектурното чудо и изпитват национална гордост от красотата и величието на храма. Те бяха склонни да идолизират нещата, които изглеждат велики и дълго време са били смятани за свещени.

Те чуха, че Христос осъди тези, които са превърнали молитвения Му дом в свърталище на разбойници. И въпреки това, когато той го напусна заради нечестието в него, те му показват, че се възхищават от внушителното здание и неговата украса. Един от тях казва, „Учителю, виж какви камъни и какви здания!“ (ст.1)

Исус отговори, Виждате ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине. (ст.2) Колко малко се впечатлява Христос от външния блясък, когато няма истинска чистота. Дори разкошът на сградата няма да ѝ помогне, нито ще предизвика някакво състрадание в Господ Исус към нея, когато тя се превърне в руини. Той гледа със съжаление към руините на скъпоценните души и плаче за тях, защото тях счита за много ценни.

Няма да остане камък върху камък... Това изявление несъмнено е озадачило учениците. Te мислеха, че храмът трябва да стане царски дворец на техния Господар и очакваха да получат своите почетни позиции и министерства, които да разположат в него. Затова нямаха търпение да останат сами с Исус и да научат повече от Него относно този въпрос.

И когато се качват на Елеонския хълм, откъдето се открива чудесна гледка към храма, учениците изпращат четирима от тях – Яков, Йоан, Петър и Андрей, да научат нещо повече. Те му задават два въпроса – кога ще стане това и какво ще е знамението, че всичко това ще се изпълни.

Както винаги, Исус не им дава информацията, която искат, а им дава отговора, който се нуждаят да чуят. Вместо да говори подробно за това кога и как ще се случи това, Той се фокусира върху това как трябва да живеем, докато очакваме тези събития. И първата заповед, която им дава е

1.     Не се заблуждавайте!

В ст. 5-6 и 21-27 Исус говори за себе си.

Марк 13:5-6 „А Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Помазаникът, и ще подмамят мнозина.“

Веднага след смъртта на Исус в Палестина се появяват няколко човека, които твърдят че са Месията. Подобни твърдения продължават през вековете до наши дни. Когато аз повярвах в началото на 90-те, Сан Мьон Мун от Обединителната църква твърдеше, че е Месия. Някои българи считат за Месия един заблуден от дявола човек - Пешо Константинов Дънов от с. Хадърча, Варненско.

Мнозина се заблуждават и всяка година се хващат на въдицата на лъже Месии. Но още повече хора са повлечени от лъжеучения в църквата относно личността на Христос. Днес някои които се наричат православни християни, смятат че Исус просто е бил една светла личност и пример за това как да се обичаме. Всъщност тези хора са по-скоро православни атеисти.

Или казват, че е Божият син, изпратен с мисия от Бога, но не и единосъщен на Бог Отец. Или пък вярват, че Той е спасител, но несъмнено има и други пътища до Бога, защото как добрият и милостив Бог ще позволи искрени хора от други религии да отидат в ада?!

Разбира се, Исус беше светла личност, която ни дава пример как да се обичаме. Разбира се, Той е Божият Син. Но Той е също и въплътеният Бог, единосъщен на Отца! Той е не един от много спасители, а СпасителЯТ: „Аз съм пътя, истината и живота и никой не идва при Отца освен чрез Мене!“ (Йоан 14:6)

Исус ни казва да не се подлъгваме от тези лъжливи твърдения за Него. Как да се предпазим от тези лъжеучения?

Първо, като знаем как ще се върне. Той няма да дойде отново, като се роди като бебе.

Марк 13:26: „Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци, с голяма сила и слава.“

Никоя фалшива имитация на Христос няма да дойде по този начин. Някой може и да успее да направи малки чудеса, но когато Исус се завърне, никой няма да се съмнява в това.

Второ, ние се предпазваме от заблуди, като се храним със Словото.

Марк 13:31 „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“

Следователно, за да не бъдем заблудени от лъжеученията на лъжемесиите, ние трябва да копнеем за Словото, да четем и изучаваме Писанията и да оставим Словото да се вселява богато в нас. Да жадуваме за Словото както новородено бебе за майчиното мляко. Да гладуваме за Хляба от небето както копнееха вярващите по времето на комунизма.

Един неизвестен автор е казал: „Тази Книга, Библията, е умът на Бога, състоянието на човека, пътя на спасението, съдбата на грешниците, щастието на вярващите. Нейните доктрини са святи, нейните заповеди са задължителни, нейната история е истинна, нейните решения са непроменими. Четете я, за да сте мъдри, вярвайте в нея, за да имате сигурност, практикувайте я, за да сте святи. Тя дава светлина, за да ви напътства, храна, за да ви поддържа и утеха, за да ви разведрява. Тя е картата на пътника, тоягата на поклонника, компасът на пилота, мечът на войника и характерът на християнина. Христос е нейната най-велика тема, нашето добро е нейното намерение, а славата на Бога – нейна цел. Тя трябва да изпълва паметта, да направлява сърцето и да насочва нозете. Четете я бавно, често, молитвено. Тя е мина от злато, рай на слава и река на удоволствие.“

Черпиш ли от тази златна мина?

Много учения може да те привличат с интелектуалната си дълбочина, с политическата си коректност, емоционалния си заряд, дълбоката си искреност или дори с чудесата и знаменията, извършвани от техните проповедници. Но ако едно учение не е библейско, трябва да бъде отхвърлено.

Дотук видяхме, че последователят на Христос трябва да признава, че Христос е Бог и трябва да обича Словото.

2.     Внимавайте за себе си.

Нека погледнем отново стихове 7-20. Тук се описват войни, земетресения, глад, преследване, арести и физическо малтретиране, предателства от най-близките хора, омраза от всички, небивала досега скръб от началото на създанието.

Нима това са Божиите обещания за нас? Нима Исус обещава Това на своето тяло, църквата? Очевидно неговият подход за набиране на последователи е много различен от маркетинг техниките на компаниите. Можете ли да си представите следната реклама по телевизията: „Ела и ме следвай! Ако го направиш, те очакват много бонуси: арести, физическо насилие, предателство от близките, омраза от всички! Офертата е валидна до Моето завръщане!“

Защо Исус описва всички тези ужасни събития? Скоро Той щеше да напусне Своите ученици. Не трябваше ли да ги насърчи?

Всъщност, Той ги насърчава. И Той насърчава и нас.

Марк 13:23 „А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.“

Исус ни предупреждава за преследването и омразата, която ще се излее срещу нас, за да може като дойдат, да не ни изненадат. За да не си помислим, че Бог е направил някаква грешка. Когато ни мразят заради Него, когато ни предадат или преследват, можем да прочетем тези думи и да си кажем, „Да, Той ме предупреди, че това ще се случи. Мога да уповавам на Него в това изпитание.“

Но Исус не просто ни предупреждава, че тези неща ще се случат. В ст. 8 Той казва, че войните, земетресенията и глада ще „са само начало на страданията“. В други преводи се казва, че те ще са „само начало на родилните болки“.

Аз никога не съм раждал, бил съм на едно раждане, но не си го спомням, защото беше моето. Но съм виждал Ваня след три раждания. И съм забелязал, че раждането е съпътствано с известна болка. След като започнат редовни контракции болката се усилва, но всеки знае че накрая ще има радост. Ще се роди бебето, което сте очаквали 9 месеца. Има болка, но накрая болката произвежда голяма радост.

Същото ще бъде и с нашето преследване и страдание.

Марк 13:9-10 „А вие внимавайте за себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще бъдете изправени заради Мене, за да свидетелствате пред тях. Обаче трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“

Знаете ли, че от самото начало Бог е планирал да използва нашите арести, преследване, страдания и мъченичество като едно от основните средства за разпространението на благовестието? Преследването не е грешка на Бога, нито резултат от объркването на плановете Му от злите сили. Това, което хората намислят за зло, Бог го обръща за добро (Битие 50:20).

Той използва зли закони, решения и постъпки на хора, за Своя слава. И чрез Духа Си ни дава дори думи, с които да свидетелстваме за Него в тези екстремни обстоятелства.

Когато Стефан беше убит с камъни и Савел започна да преследва църквата в Ерусалим, християните се пръснаха из цялата Римска империя и навсякъде където отидеха, проповядваха благата вест (Деяния 8:4). Когато Павел беше арестуван, той проповядва на царе и императори, както и на стотниците и надзирателите около него (Филипяни 1:12-14).

Пастор Харалан Попов разказва как след процеса срещу пасторите е изпратен в Сливенския затвор. Там е в килия с още 14 човека. На всеки се се падали 28 см за спане. Когато един се е обръщал, всички трябвало да се обърнат. Условията са нечовешки, но престоят там се превръща в прекрасна възможност да разговаря с хората за Бога. Може би никога те преди или след това не са чували така ясно изложено благовестието, както там, в тази тясна и пренаселена килия.

Много мъченици са напоили с кръвта си българската земя по време на комунистическия режим. Но веднага след края на тоталитаризма от тази почва поникнаха повече цветя на вярата, отколкото през предходните сто години.

Преследване на християни има и днес. Много християни умират за вярата си или са прогонени от родните си места в Близкия изток, Нигерия, Судан и Китай. С надигане на левичарския тоталитаризъм в Европа вече усещаме първите повеи (конвенции и стратегии) на бъдещото преследване.

Затова Исус казва, „Внимавайте за себе си!“ Думата, използвана на гръцки означава да внимаваме за нашите мисли, реакции и тревоги. Да не забравяме, че Бог е суверенен дори и външните обстоятелства да показват друго.

Исус ни казва, „Очаквайте изпитания и преследване. Казах ви предварително, затова не се изненадвайте, когато те дойдат. Но знайте, че Аз съм в контрол, аз владея над човешките отношения. Може да умрете, но аз ще използвам вашите страдания за ваше добро и за моя слава, като разпространя благовестието чрез вашата вярност до смърт. Дори ще ви дам думи, които да казвате. Останете Ми верни.“

На 27 юни 1530 г. Мартин Лутер пише на своя сподвижник Филип Меланхтон, който е загрижен, че делото на Реформацията може да се провали: „С цялото си сърце скърбя за тези тревоги, които са те обхванали. Те са завладели сърцето ти поради голямото ти неверие. Ако нашата кауза е фалшива, нека се отречем от нея. Но ако е истинна, защо да правим лъжец Този, който ни е дал толкова велики обещания и който ни заповядва да сме уверени и непоколебими?

В ст. 30 Исус казва, че опозицията срещу благовестието ще продължи до края. „Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“

Тук библейските коментатори си блъскат главата, за да разберат какво точно Исус има предвид под „това поколение няма да премине“. Дали „поколение“ означава съвременниците на Исус, еврейската нация или човешкия род. Но какъвто и смисъл да предпочетем, основното значение на този стих е, че рано или късно всичко което Исус пророкува тук, ще се сбъдне.

Важно е ние да не забравяме отново, че Бог е в контрол. Ако Той допуска това, то е за наше добро и за Негова слава. Важно е да говорим истината и да уповаваме на Него и в най-трудната ситуация.

3.     Бдете.

Последната заповед в главата е бдете. Тя се среща три пъти в последните 6 стиха на главата. Тук Исус отговаря на въпроса „кога?“ на учениците. Но Той не дава отговора, който те очакват. Вместо това им казва, „няма да знаете кога, затова бдете. Не се отдавайте на мързел или апатия. Не бъдете небрежни. Изпълнете призива си, постъпвайте в покорство на Мен, бдете.“

За да насърчи нашата бдителност, Исус разказва притчата за вратаря. В нея господарят отива на път и възлага работа на всеки от слугите си. А на вратаря казва да пази къщата. Относно тази притча, един коментатор казва:

„За какво трябва да внимава вратарят? Да бди за връщането на господаря си? Обикновено така се интерпретира тази притча. Но едва ли е така, защото той трябва да започне да бди веднага след излизането на господаря. Те знаят, че той няма да се върне веднага. За какво тогава трябва да внимава той? Той трябва да внимава да не би някой да ги излъже, да получи достъп до къщата и да опустоши, съсипе и обере цялото имущество. Следователно, Исус казва, „Бдете, не заспивайте, внимавайте! Ще ви нападнат изкушения и изпитания, които ще ви карат да мислите, че всичко е лъжа, ще ви накарат да се откажете да живеете като християнин, да спрете да ходите във вярата, да спрете да вярвате в Божията истина. Внимавайте за това. И междувременно, вършете работата си. Не допускайте нищо да ви отклони от курса. Не допускайте нищо да не ви попречи да бъдете това, което Бог иска да бъдете.“

Така трябва да бдим. Не да се взираме в небето да не би да пропуснем идването му. Това ще стане на Неговото съвършено време. Ние трябва да бдим да не ни заблудят.

Заключение

Нека се върнем на въпроса, който ви зададох в началото. Какво ще направиш, ако знаеш че Исус ще се върне в полунощ тази вечер?

Тази глава ни казва, че ние не знаем кога ще се върне Той. Ако някой претендира, че знае кога ще е Второто идване на Христос, той е лъжепророк. Исус може да се върне много скоро – в полунощ, а може да се върне и след 1000 години. Не знаем кога.

Но знаем, че ще срещнем Исус в момента на смъртта ни и или Той ще ни прегърне като Своята скъпоценна невяста, или ще ни отхвърли и изпрати на вечно осъждение. И това ще се случи много по-скоро от 1000 години за всички нас! Може би днес, може би тази година, със сигурност за някои от нас тук в следващите десет години, а за всички нас които сме тука – след не повече от 110 години.

Така че, нека перифразирам този въпрос. Какво ще направиш, като знаеш със сигурност, че ще срещнеш Исус скоро – след десет или сто и десет години?

В тази глава Исус ни предупреждава да не се заблуждаваме относно Него. Исус е Бог и Господ. Той умря за теб и мен. Не оставяй псевдо християни и лъжеучители да те заблудят, но се дръж здраво за истините, разкрити в Словото Му!

Внимавай на себе си! Приготви се за преследване и опозиция, но не се тревожи. Имай увереност, че Исус е в контрол. Ако устоиш до края, Той ще те вземе при себе си.

И накрая, Бди! В света се води духовна война и ти си войник в нея. Върши работата си усърдно така, че офицерът на твоята рота да види, че я вършиш, когато се върне. Бди, за да защитиш себе си и другите от всяка атака на нечестивия.

Ти ще срещнеш Исус. Най-вероятно няма да бъдеш предварително предупреден. Готов ли си?

Край

__________________

19.05.2019 г.

БПЦ "Нов живот" Варна