По повод статията на Светьо Александров "Сред съревнованието между ляво и дясно: какъв е точно проблемът с хомосексуализма?", реших да представя следните взаимовръзки и закономерности между поведението и светогледа в развитието на човешкото общество. Taзи прогресия е отнела векове, но това не означава, че крайните форми на греховност не са присъствали и на по-ранни етапи в историята. Някои читатели могат да забележат и обратни зависимости, но всичко се свежда под общия знаменател 'неверие в Бога' или дори ако щете 'богохулство'.
Закономерността е:
гордост → грях → егоцентризъм → деизъм → хуманизъм → модернизъм → атеизъм → постмодернизъм → релативизъм → плурализъм → морален
плурализъм → хомосексуалност
→ педофилия → содомия ...
„Ако няма Бог, всичко е позволено” – Достоевски.
Ако дясното в исторически план стои на консервативни библейски позиции относно морала, тогава нека нашите 'десни политици' сами си отговорят какви са, ако подкрепят практиката и парадирането с хомосексуализма.
Разбира се, повечето от днешните български политици са били възпитавани в атеистичен дух. Не е чудно тогава, че политическата им дейност отразява размиването на ценности, характерно за постмодерното ни време.
Може би това обяснява и разминаването между традиционното дясно и българското дясно. В края на краищата, днешният плуралистичен подход към морала (все едно става въпрос за предпочитание за цвят на дреха, а не за нравствени категории) е характерен дори за Америка и Англия - бастионите на консерватизма в политиката в миналото. Какво остава за нашата бедна, посткомунистическа България...
Ако дясното в исторически план стои на консервативни библейски позиции относно морала, тогава нека нашите 'десни политици' сами си отговорят какви са, ако подкрепят практиката и парадирането с хомосексуализма.
Разбира се, повечето от днешните български политици са били възпитавани в атеистичен дух. Не е чудно тогава, че политическата им дейност отразява размиването на ценности, характерно за постмодерното ни време.
Може би това обяснява и разминаването между традиционното дясно и българското дясно. В края на краищата, днешният плуралистичен подход към морала (все едно става въпрос за предпочитание за цвят на дреха, а не за нравствени категории) е характерен дори за Америка и Англия - бастионите на консерватизма в политиката в миналото. Какво остава за нашата бедна, посткомунистическа България...
