Господи, имай милост над нас!

„Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата. От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на чуждоземните царе, под меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес...” (Ездра 9:6-7)

Тези дни се говори за първото и най-важно нещо, което трябва да направим в тази патова ситуация. Едни казват да се преустановят плащанията на ЕРП-тата, докато се установи кой и колко е крал. Други, да се променят договорите. Трети, да се назначи програмно правителство. Четвърти, да се реши какво ще правим с АЕЦ Белене.

Но има едно нещо, което трябва да предхожда всички тези 'спешни неща' и то се нарича покаяние. Трябва да се покаем всички, защото 'всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога' (Рим. 3:23). Като Ездра всички трябва да извикаме: "Срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе..."

Виновни сме всички - и тези, които протестират, и тези които не протестират, и тези, които олицетворяват държавата. Първите за това, че допуснаха протестите да се изродят в искания за събаряне на последните устои на държавата. Вторите, че не протестираха срещу подмяната на истината на протестите. Третите, че допуснаха с престъпно управление да се стигне дотук. Мнозина от всички тях - че са гласували за това статукво. Но най-вече, че най-безсрамно убихме Бога и сами се самопровъзгласихме за бог...

Господи, имай милост над нас! Боже, пази България!