Wednesday, January 16, 2013

Какво би казал Исус на Лили Иванова?


По време на 'коледните' и новогодишните празници телевизиите ни заляха с празнични концерти. Навръх Бъдни вечер bTV излъчи концерт на 'примата на българския поп' - Лили Иванова от "Арена Армеец". Наистина е впечатляващо творческото дълголетие на най-известната българска певица. Не е учудващо, че 15000 души бяха дошли, за да чуят нейните изпълнения. Това ме подсети, че отдавна планирам да продължа да публикувам части от "Какво би казал Исус на..." Днес предлагам на вашето внимание главата, посветена на Лили Иванова. 

***
Доскоро за примата на българската естрада знаех малко – че е най-известната певица от близкото ни минало, че е родена в малкото градче Кубрат и че е долу-горе на годините на майка ми. От детство помня някои от нейните шлагери и все още мога да изтананикам „Детелини”, „Стари мой приятелю” и „Хризантеми”. Но когато търсех материали, за да напиша тази глава, ми попадна книгата й „Истината” и пред мен се откри един пълнокръвен образ на жената и човека Лили Иванова.

Лиляна Иванова Петрова, както е истинското й име, се ражда на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. „Чиста българка, идваща от обикновено българско семейство, на границата на две епохи” – така накратко се описва тя.[1]
Една от най-пикантните теми за нея е възрастта й. Вменявали са й какво ли не – чувал съм, че е на 90 и повече години. В тази връзка, сещам се за един виц: „Митко Щерев не е първият композитор, който забранява на Лили Иванова да пее неговите песни. Първият е бил Бетовен.” Или този: „Из писмо на Лили Иванова до Дядо Коледа: ‘‘Ей, малкия, да не ме забравиш тази година.’‘” Самата Лили понякога се шегува, че е набор на Ленин.
Детството й е като на много други български деца по това време. Макар да произхожда от доста заможно семейство, след деветосептемврийския преврат животът е труден.[2] Заради връзки с предишната власт баща й е хвърлен в затвора.[3] В училище не блести с кой знае какъв интерес към науката, но е прилежна и дисциплинирана. Това й качество ще й помогне и в бъдещата й кариера на певица.

Макар и строги, родителите й никога не са й удряли шамар. Лили определя семейството си като нерелигиозно, макар че майка й тайно вярва и остава вярваща до края на живота си.

Това ми напомня за моята майка, която тайно коленичеше (мислеше, че със сестра ми не я виждаме) в тъмната спалня и се молеше на Бога. Очевидно поради страха от комунистите, като повечето родители по онова време, майката на Лили не е можела да й говори за Бога, но е направила всичко възможно да я възпита в християнски дух. Да е добра, да не краде, да не лъже, да пази благоприличие, да не пожелава чуждото, да се труди, да се бори с трудностите и да е силна духом ...

И все пак, Лили не определя себе си като религиозна. Вероятно защото не са ходили на църква и не са спазвали православните традиции. От друга страна, тя не счита себе си и за атеистка, а за вярваща. В книгата й също има доста препратки към Бога и вярата. Даже някои нейни песни носят названия, взети от религиозната лексика: „Икона”, „Изповед”, „Вяра”. 

Затова ми се струва, че срещата на Лили с Исус би протекла много интересно. Изкушавам се да мисля, че Исус би могъл да започне с думите: „Не съм този, за когото ме мислиш”.

Ако Лили поговореше малко с него би открила, че нейните представи за Бога не отговарят съвсем на истината. Като за начало, Исус би я шашнал с думите: „Ти казваш, че не си много религиозна. Съгласен съм с теб, и аз не вярвам в религията.”

Имаме новина, както би възкликнал Бареков! Родоначалникът на най-голямата световна религия не вярва в религията!

Това може да изненадва и теб. Но в биографиите на Исус[4] неколкократко го чуваме да казва, че ако искаме да живеем, трябва да се откажем от религията. Той нарича фарисеите, една от религиозните секти в юдеизма, „слепци които водят слепеца” и ги упреква, че го почитат „с устата си, но сърцето им се намира далеч”[5] от него.

Исус би онагледил думите си с историята за фарисея и бирника, които отиват да се помолят в храма. В очите на простолюдието фарисеите със сигурност ще влязат в рая. Затова заслепеният от себеправедност фарисей благодари на Бога, че не е „като другите човеци – грабители, неправедни, прелюбодейци или като този бирник.” Изтъква пред Бога, че пости два пъти седмично и редовно дава десятък. След това погледът ни е отправен към бирника.

Бирникът е мафиот. Той е евреин, работещ за римската власт. Работата му е да събира данъците, но той не се е задоволявал с изискваното от властта, а е облагал хората с непосилни данъци и си е присвоявал остатъка. Затова бирниците са били мразени и считани от евреите за родоотстъпници и колаборационисти[6].

Но Исус отново ни изненадва. Въпросният бирник се е сврял в ъгъла, забил е поглед в земята, бие се по гърдите и нарежда: „Боже, бъди милостив към мене, грешника.” Кой от тях ще се спаси? Отговорът на Исус не закъснява: „Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи, защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.”[7]

Някои си мислят, че спазването на църковните обряди и ходенето на църква по време на религиозни празници им носят бонус точки в томбулата за рая. Няма обаче по-голяма заблуда от това! Влизането в църква не ни прави християни, както влизането в гараж не ни прави Мерцедес. Исус не се впечатлява от усърдното спазване на ритуали. За него важни са не външните обряди, а искреността на вярата, подплатена с дела.

Това е добра новина за Лили. За нея отношението към хората винаги е било  по-важно от показната набожност. На друго място тя казва: „Не съм атеистка, вярвам’‘.

Но Исус познава сърцата ни по-добре от самите нас. Затова би попитал Лили Иванова: „Какво за теб е вярата?”

Лили вярва, че животът ни е следствие на взаимодействието на Божия промисъл и волята. Това е и гледището на Библията, където се казва, че Божието предопределение действа заедно със свободната човешка воля. А у Лили последната е доста силно изявена. Може да се каже, че благодарение на волята и постоянството си е постигнала толкова много успехи.

Не знам дали Лили свързва успеха и със зодиака, но ако Исус беше прочел биографията й, щеше да забележи как тя държи да спомене за себе си и близките си кой коя зодия е. За мен е необяснимо обаче как Лили може да вярва едновеременно в зодиите и в свободната човешка воля. Защото астрологията е интерпретация на предполагаемо влияние на звездите и планетите над човешката съдба.

Библията развенчава вярата в зодиите като фалшива. Звездите са дадени на човечеството, за да можем да определяме времето или местоположението си по тях. Като поглеждаме към невероятната красота на звездите, ние можем единствено да се удивляваме на силата, мъдростта и безкрайността на Твореца.

Лили също вярва, че Бог съществува, защото вярва в справедливостта и в това, че един ден всеки ще отговаря за своите грехове. Тя си спомня как много пъти музиканти, с които работи, злоупоребяват с нейната щедрост и вземат от нея „заеми”, които никога след това не връщат. Несправедливото отношение идва не само от страна на колегите. Неведнъж срещу нея са е изливала помия в медиите.

Спомням си, че като малък изпитвах силен гняв срещу шокиращи прояви на несправедливост. В класа ни имаше момче, което беше много хилаво и ниско, и някои от момчетата го обиждаха и малтретираха за щяло и нещяло. Останалите само гледаха сеир, но аз не можех да понасям това и се застъпвах за него с риск да отнеса боя. Далеч отстъпвах по сила на бабаитите в класа. Но нещо вътре в мен просто ме караше да помагам на слабите.

Известният християнски автор Макс Лукадо казва, че фактът, че знаем какво е несправедливост показва, че Бог съществува. Някои хора казват: „Ще правя каквото си поискам, защото няма добро и зло”. Но ако пиян шофьор блъсне и убие детето им, освен че страдат по загубата, настояват злосторника да бъде справедливо наказан и да си плати за злото, което им е причинил. Изведнъж злото придобива много реални измерения, защото ги е засегнало лично.

Именно вложената от Бога у нас съвест и чувство за справедливост, за добро и зло ни карат да реагираме по този начин. Представяте ли си в подобна ситуация опечалените родители да кажат: „Не сме сигурни дали шофьорът трябва да бъде наказан.”

За Лили животът е твърде кратък, за да минава в омраза и раздори. Без опрощение, казва тя, не може да се живее. Тук Исус би кимнал мълчаливо. В най-известната молитва, записана в Библията, той ни съветва да се молим Бог да ни прости както и ние сме простили на нашите длъжници.[8] От което следва, че нежеланието ни да простим ще накара и него да преразгледа своето отношение към нас.

Лили вярва, че Бог е този, който въздава справедливост. Тя е убедена, че ако на някой му се размине, неговите роднини или неговото поколение ще плащат за греховете му, защото „от кармичните обвързаности никой не е избягал”.[9] Mного българи днес са склонни да вярват в това твърдение. Така е било и по времето на Исус – нищо ново под слънцето. Какво би отговорил той?

Исус най-после би нарушил дългото си мълчание: „Лили, може би твоето желание да видиш справедливостта да възтържествува тук, на този свят, те кара да смяташ, че ако не провинилия се, то непременно неговите наследници ще понесат наказанието. Но аз не мисля, че това е справедливо. Представяш ли си как би се чувствала, ако беше дъщеря на Хитлер и трябваше да отговаряш за неговите престъпления!”

„Веднъж – би продължил той, „видях човек сляп по рождение.[10] Тогава учениците ми ми зададоха същия въпрос: ‘‘Кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?’‘ И знаеш ли какво им отговорих? Казах им: „Нито този човек, нито родители му са съгрешили, но за да се изявят в него Божиите дела”.

Исус съвсем няма предвид, че този човек или неговите родители са били без грях. Нито отхвърля правото на Бог да ни дисциплинира, когато вършим зло. Той иска да ни каже, че смъртта, болката, страданието и несправедливостта са директен резултат от бунта срещу Създателя на нашите първи прародители, наследен и от нас. Затова не винаги можем да знаем каква е причината за дадено нещастие.

Хилядите загинали в Световния търговски център на 11 септември 2001 г. не бяха по-грешни от оцелелите на мястото на трагедията. Но след нея милиони се стекоха в църквите в Америка, за да получат утеха и надежда да продължат да живеят. Децата, убити от Андерс Брайвик не бяха по-различни от всяко друго дете в Норвегия.

Атентатът доведе до невижданата солидарност и консолидиране на норвежкото общество срещу злото на тероризма. В историята по-горе слепороденият е изцелен от Исус и проглежда не само физически, но и духовно – той изповядва, че вярва в Исус Христос като Господ и Спасител.

Малко по малко Лили и всички ние започваме да разбираме. Бог не е чудовищен садист, който изпитва радост да гледа как толкова много хора страдат и умират. Той допуска страданието с цел – да се осъзнаем и променим посоката си, ако сме сгрешили пътя. Както казва К. С. Луис, „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Бог иска ние да се събудим и да осъзнаем, че смъртта не е край, а врата. След нея има само две дестинации и от нас зависи накъде ще поемем. Справедливостта има вечно, а не временно измерение. По думите на ап. Павел, „Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото – било добро или зло.”[11] Авторът на Посланието към евреите допълва: „На човеците е определено веднъж да умрат, а след това – съд.”[12]

С това Исус отговаря и на въпроса за ‘‘кармичните обвързаности’‘, в които Лили вярва. Но какво всъщност е кармата? Според това учение начинът, по който живееш определя качеството на следващия ти живот. Кармата се основава на вярата в прераждането. Както обаче видяхме по-горе, Библията твърди, че човек се ражда и умира веднъж, а не се преражда.

И второ, след смъртта няма втори шанс или поправителен изпит – настава съд. Това, което посеем в този живот ще пожънем не в някакви следващи прераждания (колкото и привлекателна да изглежда тази мисъл), а в живота след смъртта.

Тук Лили сигурно би казала на Исус: „През целия си живот съм се опитвала да правя добро и да помагам на другите.” Често вместо да помисли за своето бъдеще и да скъта „бели пари за черни дни”, тя откликва на молбите на нейни колеги и им помага за различни проекти.

Когато научава, че дъщерята на Митко Щерев се нуждае от пари, за да следва в университета, решава да обезпечи финансово цялото й следване. Ходи много пъти на свиждане на Емил Димитров, когато той е тежко болен. „Милосърдието е най-рядката стока на пазара”, казва Лили, и много от нас биха се съгласили с това твърдение.

Някои сигурно си мислят: „Какво толкова, при тези милиони, които има!” Истината обаче за материалното състояние на г-жа Иванова е съвсем друга. До 1988 г. тя получава 120 лв. заплата, а по време на написване на книгата й пенсията й е 101 лв.[13] В момента работи повече от всякога, за да се издържа, но не се оплаква. Напротив, самата тя твърди, че днес е по-щастлива от всякога.

Исус би поздравил Лили за нейното отношение към парите. Известна е библейската фраза, „Не можете да служите на Бога и на мамона” (бога на парите).[14] Колко много известни личности са се проваляли след като са успявали да бръкнат в кацата с меда...

Но Исус би продължил разговора с думите: „Ти наистина казваш, че не живееш заради парите и си щастлива с изкуството, което създаваш. Но зад фасадата виждам, че нещо не ти дава мира. Какво е онова, което ти липсва?”

Лили би могла да отговори с един цитат от автобиографията си: „Аз никога не се чувствам самотна. Просто често ми липсва уважение.”[15] 

Лили се чувства щастлива тогава, когато публиката й отдава своята обич. Тя се прекланя пред изкуството, защото според нея вечно е само то, а „сцената е нейният най-добър любовник”.

Нейната награда са „горещите очи... протегнатите ръце, виковете, възхищението, пълната зала”.[16] Но я боли от липсата на уважение, дребнавостта и злобата, които се изливат в пресата по неин адрес.

И точно тогава, когато ни е най-трудно, ние се нуждаем от подкрепа. От някой, на когото можем да изплачем болката си, който да ни разбере и да ни съчувства. Някой, който ни приема и обича такива, каквито сме, с нашите малки и големи несъвършенства.

Лили не прави изключение. Тя също се стреми към семеен уют, но браковете й не просъществуват дълго. След като е оперирана от извънматочна бременност, не може да има и деца.[17] Омъжва се три пъти и има още няколко мъже в живота си.

Но бракът не е приоритет в живота й. Нещо повече, за нея бракът е саморазрушение и тя е вярна само на кариерата си. Всичко е подчинено на нейно величество Музиката. Сцената е нейното спасение.

Там тя бяга от битовизма, от мръсотията на живота, от злобата на деня. „Нима е лошо да преследваш мечтите си? Нима е грешно да търсиш уважението на другите?” – пита тя Исус?

„Лили” – би отговорил Исус, „разбира се, че уважението и почитта трябва да характеризират взаимоотношенията между хората. Човек е създаден по Божи образ, затова неуважението към другия означава незачитане и на Твореца.

Искам вие, хората, да уважавате всеки, без значение дали е богат или беден, красив или грозен, реализиран или не. Вашата стойност не се определя от вашите постижения, а от това кои сте вие.

Тук подозирам, че Исус би разказал на Лили историята на една негова позната. Той я среща в най-голямата жега при кладенец край пътя, откъдето тя идва да извади вода. Исус я моли да му даде да пие, а тя се учудва, че непознат мъж я заговаря (нещо нечувано за онова време). Още повече се изумява, когато той й заявява, че ако знаеше кой е той, би поискала от него жива вода.

Заинтригувана, жената иска от тая вода, но той й казва да отиде и доведе мъжа си. На отговора й, че няма мъж, Исус отговаря: „Добре каза, че нямаш мъж, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж.”

Първоначалното й учудване преминава в убеждение: пред нея стои не кой да е, а някой пророк. Затова решава да се възползва от случая и да го попита за мнението му относно важния за онова време въпрос кое е правилното място за поклонение.

Както и сега, и тогава различните религиозни групи са се покланяли на различни места. Да отидеш на правилното място е означавало да намериш пътя за спасение. Исус обаче направо я „хвърля в тъч” с думите: „Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина”.

Той заявява, че не мястото, а начинът на поклонение е важен. Тук тя си спомня, че е чувала за предстоящото идване на Месия. И чува събеседникът й да казва: „Аз, който разговарям с тебе, съм Месия”.[18]

Гръм от ясно небе. Паднало чейне. Невярващи очи, взиращи се в неговите.

Представяш ли си, разговаряш си с някого и изведнъж той ти се представя. „Приятно ми е, Исус Христос, известен съм още като Божият Син”. Как ще се почувстваш?! Ако си шегаджия, може и неволно да изтърсиш: „Радвам се, Сидхарта Гаутама. Може да ми казваш просто „Буда”.

Но на жената не й е до шеги. Всичко изведнъж й става ясно. Тя разговаря с Автора на вселената и Господаря на живота. През цялото време тя е пиела от живата вода без да знае!

През целия си живот тя е търсила Него, но на грешното място. Търсила е уважение, но от хората, без да разбира, че само Бог може да я накара да се чувства уважавана.

Това беше причината да се ожени, докато мъжът й не намери повод да я изхвърли като мръсно коте. Всичките й мечти да има семейство и уважение се разбиха на пух и прах. Опита пак, и пак, но вместо уважение си спечели славата на лека жена в селото.

Накрая й стана безразлично дали ще е омъжена или не, стига да намери някой, който да й даде покрив над главата срещу предлаганите от нея секс услуги. Не можеше да понася само язвителните погледи на жените, затова ходеше за вода по обяд, в най-голямата жега, когато на улицата нямаше жива душа.

Сега обаче беше намерила това, което търси. Затова захвърля стомните и хуква да каже на другите.

Представям си как на това място Исус би спрял и погледнал Лили в очите, сякаш нетърпелив да чуе нейния отговор. Дали Лили Иванова би се почувствала обидена от паралела? Много от нас биха я защитили: „Не разбирам защо й разказваш тази история. Тази жена е много различна от Лили. Тя е търсила удовлетворение в семейството, затова е била нещастна. Лили избра изкуството и постигна мечтата си!”

На което Исус би отвърнал: „Разликите са само повърхностни. Общото е, че Лили, както моята позната, търсят уважение от хората. Но хората са грешни и лесно предават дори най-близките си. Единствен аз знам цената на човешкия живот и го уважавам толкова, че дори жертвах себе си, за да можете вие да живеете, и то в пълнота!”

Нито изкуството, нито кариерата, нито семейството, нито дори най-любимият ни човек не може да ни даде това, от което имаме нужда. Те са само заместители на Източника на пълното удовлетворение, Исус Христос. Защото „светът преминава заедно със своите желания, но който върши Божията воля, пребъдва вовеки.”[19]

Разбира се, това не означава, че Библията ни съветва да не мечтаем, да не се развиваме професионално или да не се стремим към удовлетворение в това, което правим. Нито означава, че е безсмислено да встъпваме в брак. Тъкмо напротив!

Но ако превърнем тези неща в идол, един ден той ще се сгромоляса и ние ще останем самотни и неудовлетворени. Апостол Павел ни помага да намерим правилния баланс: „Каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец.”

От Лили и от всеки от нас зависи дали ще се чувстваме удовлетворени и уважавани. Ако вярваме в Този, който умря невинен заради нашия грях, ще имаме мир с Бога, с хората и със себе си. Защото нашата идентичност няма да зависи от това какво другите мислят и говорят за нас, а от това кои сме в Божиите очи. Не от стомните с вода, от която се ожаднява, а от Живата вода.





[1] Иванова, Л., Истината, Сиела, 2009, стр. 10.
[2] Пак там.
[3] Пак там, стр. 15.
[4] Познати повече като четирите евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан.
[5] Евангелие на Матей, 15 гл., 8 и 14 ст.
[6] Според Речника на чуждите думи в българския език, колаборационист е „Човек от нападната или окупирана страна, който сътрудничи на окупаторите, т.е. на враговете на страната му.”
[7] Евангелие на Лука, 18 гл., 9-14 ст.
[8] Евангелие от Матей, гл. 6, ст. 9-13.
[9] Пак там, стр. 221.
[10] Евангелието на Йоан, 9 гл.
[11] Второ послание на ап. Павел до коринтяните, гл. 5, ст. 10.
[12] Евреи 9 гл., 27 ст..
[13] През 2009 г.
[14] Евангелие от Лука, 16 гл., 13 ст.
[15] Иванова, Л., Истината, стр.131.
[16] Пак там, стр. 131-133.
[17] Пак там, стр. 63.
[18] Евангелие на Йоан, гл. 4, ст. 5-26
19 New International Version, Първо послание на Йоан, 2 гл., 17 ст.