Децата са Божи дар

/проповед/

Разгледахме библейските основи на брака. След това говорихме за отговорностите на бащата и за високия призив на майката. След като разгледахме родителите, най-естественото е да посветим време и на децата.

Група бъдещи бащи чакали в чакалнята на болницата, докато съпругите им раждали.

Една медицинска сестра излязла и казала на един от мъжете:

— Поздравления! Съпругата ви току-що роди близнаци!

— Какво съвпадение! — възкликнал той. — Аз работя за фирма, която се казва „Близнаци“!

След няколко минути излязла друга сестра и казала на другия мъж:

— Поздравления! Вие сте баща на тризнаци!

— Невероятно! — възкликнал той. — Аз работя за 3M!

В този момент третият мъж пребледнял, свлякъл се от стола и легнал на пода.

— Какво ви става? Да не ви е лошо? — попитал някой.

— Не... — отвърнал той. — Просто работя за 7-Up!

Някой е казал, че можеш да разбереш много за един народ от начина, по който той гледа на децата. Макар и вече рядко да има някой по 7 деца, българите обичат децата си и не дават косъм на падне от главата им. Понякога дори прекаляват със своята свръх грижовност към децата си.

В психологията даже има термин за това: родители-хеликоптери. Това са  родители, които символично „кръжат“ над децата си през цялото време, контролират всяка тяхна стъпка и се намесват в живота им, за да ги предпазят от всякакви трудности или провали.

Днес просто приемаме за даденост, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества с особена стойност и подлежащи на особена грижа. Но в древна Гърция и Рим децата били считани за неличности.

Възпитанието на децата било сурово, а жестокият бой бил нормална част от обучението. В Рим бащата на всяко дете имал право да го убие за каквото си иска, докато то станело пълнолетно. Изоставянето на нежелани деца било разпространена практика.

Знаем от Стария завет, че езическите народи са жертвали децата си на своите идоли. Това ярко контрастира с отношението към децата в Израил. Евреите са учели децата си, че Бог е един и че всеки човек трябва да обича и да се покорява на Бога:

Второзаконие 6:4-5 „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; 5 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“

В ст. 8-9 виждаме как родителите са предавали това знание на децата си.

Второзаконие 6:8-9 „Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти.“

Родителите прикрепвали към бицепсите си (близо до сърцето) и на главата си (близо до ума) две малки черни кожени кутийки, наречени тфилин – това са т.н. филактерии, за които говори и Исус. Тези кутийки съдържали навити пергаментови свитъци с текстове от Тората. Такива кутийки били намерени в Кумранските пещери заедно с находката на свитъците от Исая.

Родителите в Израил са гледали сериозно на задължението си да разкажат за Бога на Израил на децата си.

Днес повечето родители гледат да осигурят материално децата си и да им дадат образование, но не и Божието слово, тъй като самите те са невежи относно него и много от тях не вярват в Бога.

Децата обаче са дар и ние трябва да се погрижим най-вече за тяхната безсмъртна душа.

Исус обича децата, следователно и ние трябва да ги обичаме и да се грижим за тях, а не да ги вземаме за даденост.

Матей 18:5 „който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.“

1.     Децата са Божи дар

Псалм 127:3 „Ето, наследство от Господа са чадата и награда от Него е плодът на утробата.“

Тук виждаме, че децата идват директно от Божията ръка. Те са дар на благодатта, изпратен от небето на земята. Библията казва, че Бог поема лична отговорност да създаде живот в утробата.

Второзаконие 7:13 „ще благослови и плода на утробата ти“.

Децата са наследство от Господа. Ние казваме, че оставяме поколение след себе си. Освен ако не си много известна личност, хората няма да си спомнят дълго за теб, но ще те помнят чрез твоите деца.

Но въпросът е, какво наследство сме оставили? Дали децата ни ще ни карат да се гордеем или да се срамуваме? Зависи най-вече от нас като родители – от възпитанието и примера, който сме им дали. А възпитанието и примерът зависят от светогледа на родителите.

Бог благославя тези семейства, в които бащата и майката са вярващи и имат правилните приоритети - покланят се на истинския Бог, а не на бога на парите и притежанията, показват Божията любов един към друг и към децата си, и ги възпитават в Божиите истини и ги насърчават един ден да предадат живота си на Бога и да се посветят на служение в църквата.

И не на последно място, Бог благославя тези деца, които почитат родителите си.

Изход 20:12 „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.“

Не е без значение това, което казва ап. Павел, че това е първата заповед с обещание. Ние трябва да почитаме нашите родители, но също и нашите дядовци и баби. Благословени са тези семейства, които предават благочестието като наследство на следващите поколения. И Бог да благослови тези баби и дядовци, които инвестират време, усилия и молитви в живота на своите внуци и правнуци.

Някой ще каже, ами какво да правят семействата, които не могат да имат деца? Ако Бог ги е лишил от плода на утробата и от наследство, както се казва в Псалм 127:3, това означава ли че Бог ги наказва? Не, този псалм не казва това. Той просто казва, че децата са благословение от Господа. Но какво да кажем за тези двойки, които много искат да имат деца, но не могат?

 Те могат да си осиновят дете, да станат приемни родители, или да станат учители (включително в неделното), да помагат в детските партита, които организираме за Рождество, да започнат служение сред деца… Има толкова много деца, за които няма кой да се грижи. Такива двойки могат да показват любовта на Исус към децата и пак да бъдат благословени.

Една от най-големите радости в живота е да виждаш как растат децата ти. Гледаш ги, одрали са ти кожата, малко твое копие, но същевременно са много различни. Може да ходят като теб, да говорят като теб, да се смеят като теб, но са си отделна личност.

Емил Димитров навремето пееше в една песен, „Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън… Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно.“

И това е така. Библията казва, че ние сме създадени в Христос Исус за добри дела (Ефесяни 2:10). Колко повече, ако си оставил след себе си деца, които обичат Господа и вървят по тесния път на вярата, не си живял напразно!

3 Йоан 4 „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“

За мен няма по-голяма радост от това да видя, че и трите ни деца служат със своите съпрузи и съпруга на Бога.

Децата са дар Божий! Бог ни дава деца, за да ги възпитаваме, но и за да им се радваме. Да си родител е привилегия! Исус обича децата, ние също трябва да ги обичаме – не само нашите, но и чуждите.

2.     Децата са като стрели

Псалми 127:4 „Както са стрелите в ръката на войника, така са чадата на младостта.“

Стрелите са малки, но са мощно оръжие в ръцете на добрия войник. Помислете какъв потенциал се крие в нашите деца. За да порази целта, една стрела трябва да е наострена. По същия начин ние трябва да острим нашите деца. Една стрела може да бъде изстреляна много далеч. Колко далеч ще стигнат вашите деца?

Също, стрелецът трябва да се прицели, за да улучи целта. Вие в какво се целите?

В миналото, а и днес един занаятчия прекарва много часове в изработване на стрелите. Внимателно подбира точното дърво, изрязва го с точност до необходимия размер, след което прекарва часове в полиране, оформяне и поставяне на перата и върха.

Стрелецът внимателно се прицелва, защото случайно изстреляна стрела може да причини сериозна вреда.

Някой е казал, „Родителите не бива да си играят с децата си така, както идиоти си играят с остри инструменти.“ Твърде много родители подхождат несериозно към децата си, а после се чудят защо те не израстват като достойни хора.

Повечето родители-християни си поставят много ниски цели за своите деца. Те се молят децата им да не пушат, да не пият, да не вземат наркотици, да не водят неморален живот и да не вършат глупости. Добре е да им говорим за тези неща и да се молим за тях, но те са „ниска топка“ за деца на християни!

Ние трябва да възпитаваме деца, които да променят хората около тях за Христос! Когато дъщеря ни Моника играеше баскетбол, често ставаше MVP на мача. Ние трябва да се молим Бог да направи нашите деца MVP(J), да са най-полезните играчи за Исус!

Ние понякога се задоволяваме да видим децата си да намерят работа, да се оженят за правилния човек и да имат деца. Но аз ви предизвиквам да се молите, да ги вдъхновявате и да работите за това децата ви да служат на Бога!

Плутарх е казал, „Децата не са чува̀ли, които трябва да бъдат напълнени, а факли, които трябва да бъдат запалени.“ Вдъхновяваш ли децата си да носят Божията светлина до другите?

А това няма да стане от само себе си. Вие трябва да ги изостряте и да ги насочвате в правилната посока. Отделяте ли време за това?

Една майка отишла с трите си деца на фаст фууд ресторант. Но понеже имало много хора, трябвало да седнат на отделни маси. Когато донесли храната на осемгодишната ѝ дъщеря, тя се провикнала към майка си, която седяла през една маса: „Мамо, хората не се ли молят за храната тук?“

В целия ресторант настъпила тишина и преди майката да съобрази какво да отговори, мъжът зад щанда с храната отговорил: „Молим се. Ти ни води в молитва.“ Всички хора навели глава. Момичето навело глава и високо казало, „Боже, Ти си добър и милостив Бог. Благодаря, че се грижиш за ежедневния ни хляб. Благослови тази храна, амин!“

Първо, децата са Божи дар. Второ, децата са като стрели, които трябва да наостряме и насочваме. И трето…

3.     Децата са силата на дома

Псалми 127:5 „Блажен онзи човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си при градската порта.“

Колчанът е калъф, в който се носят стрелите. Както един ловец или воин се чувства сигурен, когато колчанът му е пълен със стрели, така колкото повече деца има човек, толкова по-благословен е той. Този стих казва, че многодетните семейства са специален белег за Божие благословение.

Но колко пълен трябва да е колчанът ни? Разбира се, Библията не конкретизира колко деца трябва да имаме, но навсякъде където говори по темата, децата винаги са представени като благословение.

Не всички семейства в Библията са големи. Захария и Елисавета имаха само едно дете – Йоан Кръстител. Исаак и Ревека имаха две деца – Яков и Исав. Но повечето семейства в Библията са многодетни.

Това е много различно от разбирането за нормално семейство днес. В миналото в България повечето семейства са били многодетни. Децата тогава са били „пенсионното осигуряване“ за своите родители – те са се грижили за тях на стари години. Но в 20 в. и особено с идването на властта на Отечествения фронт това се променя и раждаемостта рязко спада, абортите са узаконени.

Повечето семейства имат обикновено 2 деца. След промените тенденцията за намаляване на раждаемостта продължи. Днес около 60% от семействата имат 1 дете и само 35% - две.

 Но Бог не определя колко деца трябва да имаш. Има големи и малки колчани. Прецени какъв размер колчан искаш да имаш и след това помоли Бог да ти помогне да го напълниш. Зависи също от възрастта и здравето на родителите.

Но е важна и мотивацията. По-малко деца изглежда като по-малко работа, но дали винаги е по-доброто решение? Нека това е повод за размисъл за всеки, на когото предстои да встъпи в брак или вече е семеен, но все още е в детеродна възраст.

Неотдавна посетих един възрастен човек, който беше в болницата и който има малка пенсия и няма други наследници, освен един осиновен син, който обаче няма желание да се грижи за него.

Дори да имаш голяма пенсия, пак не е сигурно, че ще се грижат добре за тебе в някой хоспис или старчески дом. Но ако имаш деца, които те почитат като родител, ти може да си по-спокоен за старините си, отколкото ако имаше 5000 евро пенсия.

По-нататък стихът казва, че такъв човек „няма да се посрами, когато говори с неприятелите си при градската порта.“ В древността градските порти са били мястото, където са се сключвали сделки и са се решавали съдебни спорове. Баща с много деца има много защитници, когато е фалшиво обвинен. Те ще свидетелстват за доброто му име.

Тук семейството е обединено, за да се защитава срещу всички атаки. Забележете, че не се казва нищо за пари или власт. Божието благословение не се състои в богатство и притежания, но в щастливо и сплотено семейство, което се обединява при опасност.

Това е предупреждение за тези от нас, които са склонни да са работохолици. Ако перифразираме друг стих, можем да кажем: „какво ще ползва човека, ако придобие целия свят, а изгуби семейството си?“ Не съм виждал някой да каже на смъртното си легло, „Трябваше да прекарам повече време в офиса.“ Но много казват, „Искаше ми се да съм прекарвал повече време със семейството си.

Добре е да научим това докато още можем да променим живота си. Нужно е да имаме балансиран живот и правилни приоритети. Първо Бог, след това семейството, след това работата.

Разбира се, отглеждането на деца не е лесно.

Притчи 14:4 „Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.“

Децата са товар, не само благословение. Изискват много работа и усилия. В началото са пасив, но после стават актив и носят добавена стойност 😊.

В заключение, децата са дар от Бога! Те са създадени от Бога, не от хората. Затова децата не са собственост на родителите. И тъй като са Божии, ние трябва да ги посветим обратно на Бога.

Правим това, като показваме Божията любов един към друг и към децата си, като ги възпитаваме в Божиите истини и ги насърчаваме един ден да предадат живота си на Бога и да се посветят на служение в църквата. Бог благославя такива родители, като превръща децата им в достойни личности.

Второ, ние трябва да „изостряме“ нашите деца, т.е. да ги възпитаваме в учение и наставление Господне. Да говорим колко важно е въздържанието преди брака и верността в него. Ние трябва да учим нашите деца, че истинската любов чака. Това беше написано на пръстена, който подарихме на Деби, когато стана на 18 г.

Трябва да ги учим да ценят брака и семейството, да разбират че да си добър баща е по-важно от това да имаш много пари и да съзнават високия призив на майката. Да знаят, че сексуалната разпуснатост води само до беди и проблеми, и че децата си струват целия труд, време и усилия.

 И трето, децата са благословение и придават сила на дома ни.

Ние трябва да се молим за мъдрост какъв размер колчан искаме да имаме и за това Бог да го напълни за благословение на дома ни. Същевременно, имаме отговорност да подкрепяме самотните родители. Често техният товар е голям, защото те не могат да постигнат картината на благословеното семейство от Псалм 127. Те се нуждаят от нашата подкрепа, не от критики.

Живеем в свят, в който децата са изложени на много рискове – дрога, интернет зависимост, трафик на деца, проституция, лошия пример и натиск от деца на невярващи родители и какво ли още не! Не е лесно да си дете, затова нека насърчаваме нашите деца и децата в църква. И да насърчаваме родителите да изучават и да прилагат Божието слово, за да имат благословени бракове и семейства.

Представете си скулптор, който спира пред груб, прашен блок от чист бял мрамор. За света това е просто обикновен камък. Но майсторът вижда скрития му потенциал, плаща огромна цена и го прибира в ателието си.

„Ето, наследство от Господа са децата...“ Нашите деца са този безценен, чист мрамор. Те са Божий дар, но идват при нас сурови и неоформени.

Като добър скулптор, добрият родител инвестира всеки ден от своето време, своите сълзи и своята пот. Всеки ден застава пред детето с единствения съвършен инструмент – Божието слово.

С всеки верен удар на длетото – когато ги учите на истината, когато налагате библейски граници и се молите с тях на колене – грубите ръбове на светския егоизъм се изглаждат. Това е изтощителен, невидим труд. Често ръцете ви ще отслабват и ще се питате: „Има ли смисъл?“

Но когато годините минат, скулпторът оставя инструментите. Грубият камък го няма. На негово място стои шедьовър – силен, красив характер, готов да устои на бурите на живота.“

 Скъпи родители, Бог ви е поверил Своите стрели. Не ги оставяйте в калта на този свят. Вземете длетото на Божията истина. Изострете ги и ги насочвайте добре. Инвестирайте живота си в тях. Нека възпитаме поколение, което познава Божието слово и отразява славата на своя Творец! Амин.“

_________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.10.2026 г.