Адонай

/проповед/

Увод

Животът ти води ли до промяна в тези около теб? С какво ще те запомнят?

Някой беше казал, „Когато си се родил, ти си плакал, а другите около теб са се радвали. Живей така, че когато умреш, другите да плачат, а ти да се радваш.“ Живееш ли така?

Мисля, че отговорът на този въпрос зависи от това кой е на трона на твоя живот. Защото истината е, че никой не е направил нищо велико за Бога, докато не е отговорил на въпроса кой е Господ. Кой управлява?

Ние изучаваме Божиите имена в Библията, как те разкриват Неговия характер и същност и как това се отнася към нас.

Може да си казвате, това беше интересен клип. Но каква връзка има той с Бог и с мен? Има голяма връзка, защото от това какво мислим и как схващаме Бога, зависи какво ще е отношението ни към живота.

Днес ще говорим за името Адонай. Името Адонай е използвано повече от 300 пъти в Стария завет и 747 пъти в Новия завет, под гръцката дума „кириос“, която се превежда Господ.

Адонай означава „Бог е Господ над всичко“. Той е господарят, управителят и собственикът на всичко. Нищо не е извън Неговата власт и нищо не може да Го изненада. Той е всезнаещ, всевиждащ, Той владее над всичко. И така, какво мислиш за Бога? На кого служиш? Кой е на трона на твоя живот?

1.     Адонай е Господар на всичко.

В Битие 12 виждаме Аврам да напуска родината си, за да последва Бога. Той се покорява на Бога до момента, когато отива в Египет, където прибягва до лъжа, за да запази живота на жена си. Той и Лот са толкова благословени, че не могат да си поделят земята и се налага да се разделят.

След това Бог призовава Аврам да спаси Лот от Содом. До 15-та глава нещата се развиват добре. Аврам знае, че Бог владее, но поставя под съмнение Неговото обещание за син.

Битие 15:2 „А Аврам рече: Господи Еова (Aдонай Яхве), какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?“

Обърнете внимание, той го нарича Адонай или Суверен, но в сърцето си се съмнява. И Бог го извежда навън, показва му небето и му казва да изброи звездите.

Едно момче се записало в университета, но в средата на следването бил на крачка да се откаже, защото нямал достатъчно средства. Тогава един приятел му подарил празна рамка с бележка, на която пишело: „това е за твоята диплома“. Този подарък променил всичко. Той повярвал, че Бог ще му помогне и действително завършил университета.

Бог каза на Аврам, „Авраме, аз поставих всички звезди на небето. Мислиш ли, че твоето бездетие ще ми се опре? Аз съм велик, мога да се справя с това.“

Aврам разчиташе единствено на себе си. Покланяше се на религията егоцентризъм. Когато не разбираше нещо или когато играта загрубяваше, той беше готов да се откаже. Затова Бог трябваше да го прекара през процес, в който да го научи, че Той е Адонай – Господ на всички и над всичко.

Бог често трябва да ни прекара през подобен процес, за да ни научи, че Той е Господ на всичко, което притежаваме, всичко което сме и всичко, което правим.

Адонай научи тук Аврам на две истини. Първо, че Адонай контролира и притежава всичко. И второ, ние трябва да се покоряваме на Адонай във всичко.

Тъй като аз принадлежа на Бога, аз трябва да Му се покорявам. Тъй като Той е Господ, аз трябва да следвам Неговото ръководство. Тъй като Той притежава всичко, аз съм само мениджър на ресурсите, които Той ми е поверил. Аз съществувам за Адонай, не Той за мене.

Псалм 24:1 „Господня е земята и всичко, що има в нея, вселената и тези, които живеят в нея.“

Както някой беше казал, „Първото задължение на всяка душа е не да намери своята свобода, а да намери своя Господар.

Бог преведе Авраам във вярата през процес, в който му показа кой е Шефът и Той направи или ще направи същото с теб и с мен.

Ако четеш Стария завет ще видиш, че всеки който е направил нещо велико за Бога, трябваше първо да се научи да се покорява на Адонай. Трябваше да направи Яхве свой Господар. Мойсей, Йосиф, Давид, Гидеон, Даниил, дори Самсон, трябваше да достигнат до убеждението, че Бог притежава всичко. Че Той е велик и Той владее, и че те трябваше да Му се доверят и да Му се покоряват.

Не можеш да Го наричаш Господ, ако не си готов да живееш в покорство на Бога.

2. Aдонай изисква от нас покорство.

Тестът, който всеки от нас трябва да приложи, за да разбере дали следва Адонай е, да се запита: Предал ли съм Му всичко? Готов ли съм да Му се доверя и да Му се покоря във всичко?

Да вярваш в Бога означава да се покоряваш на Неговата власт. Като Творец Той има право да настоява да следвам Неговата воля, дори когато тя противоречи на моята. Ние трябва да се покоряваме на Неговата власт.

Яков 4:7 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.“

С други думи, покорете се на Божия авторитет и се оставете на Неговата грижа.

Псалм 91:1-2 „Който живее под покрива на Всевишния (Ел Елион), той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия (Ел Шадай). Ще казвам за Господа (Адонай): Той е прибежище мое и крепост моя, Бог (Елохим) мой, на Когото се уповавам.“

Истината е, че ние сме програмирани да се покоряваме на нещо. Ние сме създадени да се покланяме. Или трябва да станем роби на греха и егото, или да станем слуги на Христос. Кой управлява твоя живот?

Пастор Макартър казва: „Определящият фактор кога един човек принадлежи на Христос е дали той се покорява на Неговия Божествен авторитет и власт.

Ние трябва да разбираме, че в същността си грехът е бунт срещу Божия авторитет.

Някога виждали ли сте права река? Каналите са прави, но реките се извиват. Естествената тенденция на реката е да следва най-малкото съпротивление. Затова реките криволичат и текат надолу. Повечето хора са като реките. Те са твърде мързеливи и незрели, за да положат усилие да следват Бога. По-лесно е да гледаш ТВ, отколкото да се молиш и да се покоряваш.

Но за разлика от реките, ние християните имаме свободна воля и можем да решим да не минаваме по пътя на най-малко съпротивление. Особено когато това означава да се отдадем на леност, апатия или дори на грях!

Адонай изисква от нас покорство, а покорството обикновено изисква полагане на усилия!

3. Ние принадлежим на Адонай.

Християнинът разбира, че той не притежава нищо, но че той напълно принадлежи и е притежаван от Всемогъщия Бог.

1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени.“

Когато се покая и се предам на Христос, аз подписвам документ за собственост върху живота си. Вече не принадлежа на себе си – принадлежа на Него. Той е мой собственик и мой началник.

Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

Така че, първо, аз съм собственост на Бог.

Второ, аз съм настойник на Божиите притежания.

Настойник е човек, който се грижи за делата на друг човек. Добрият настойник разбира, че Бог притежава всичко и е поверил Своите притежания на грижите на Своите хора за Своя слава.

Братя и сестри, нека запомним това: всичко, което аз и ти имаме, принадлежи на Бога и Той ни го е дал, за да го използваме и да живеем, за да Му принасяме слава. Като настойник моята задача е да се грижа за Неговите притежания.

Нека да не забравяме, че само защото нещо е в момента на наше разположение не означава, че то е наше притежание.

Бог очаква ние да използваме нашето време, таланти и съкровища да Го почитаме с тях. Един ден всички ние ще отговаряме как сме управлявали Неговите благословения.

Един от най-добрите начини да си припомняме, че ние принадлежим на Господа е, като Му дадем право Той да управлява нашите средства. Някои от нас не са напълно посветени ученици на Христос, защото отдаваме повече значение на парите, отколкото на Христос.

Матей 6:24 „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона.“

В Библията има само едно нещо, за което Бог ни насърчава да Го изпитаме:

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

Искам да отправя едно предизвикателство към вас като настойници на Божията благодат. Започни да даваш 10 процента на Бога и управлявай останалите 90 процента според Неговата воля, и ще видиш как Бог ще снабдява всички твои нужди.

Някой може да възрази, че днес не сме под закон, а под благодат. И ще е прав. Но макар и да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Казахме, че аз съм собственост на Бога. Второ, аз съм настойник на Божиите притежания. И трето,

4. Ние служим на Адонай

Да си ученик означава да си последовател. Това означава да служиш на другите както Исус дойде да ни служи, не да Му служат, и да даде живота си откуп за мнозина.

Ти слуга ли си? Кога служиш на другите? Когато е лесно, удобно, или когато е задължително? Време е да дадеш всичко на Адонай, защото Той е дал всичко Свое на тебе. Спомни си думите на Исус Навиев,

Исус Навиев 24:15 „но аз и моят дом ще служим на Господа.“

Ако ти не служиш на Бога в някакво служение, то ти не Го следваш. Следваш някого другиго или нещо друго. Реши къде можеш да бъдеш използван, за да помагаш на другите да познаят Бога и да растат във вярата си. Реши как можеш да им показваш Христос и започни да служиш. Намери своето място в църквата.

Както е казал някой, служението е посрещане на нуждите на другите с ресурсите на Бога.

Бог се отнася сериозно към факта, че Той е наш Господ, а ние сме Негови последователи. Това за него не е игра.

Матей 7:21 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.“

Тук, в края на Проповедта на планината, Исус дава урок по това какво означава да се покланяш на Господ. Малко преди това Той казва, че е трудно човек да влезе в Царството и че трябва да внимаваме да не бъдем заблудени от лъжепророци. А тук говори за лъжливи последователи. Започва с едно доста изненадващо заявление – че не всеки, който казва „Господи, Господи“ (Адонай, Адонай), ще бъде спасен в Съдния ден.

Хората, за които Той говори са следвали религия, която е била смесица от малко от Исус и много други неща. И те са го наричали Господи.

Те са били чували много проповеди за това, че Исус изисква да има първо място в живота им, но никога не са се замисляли как да го приложат в живота си. Те са мислили, че Той едва ли наистина има предвид, че трябва да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да Го следваме всеки ден. Едва ли е очаквал да Му позволим да царува като цар във всяка област от живота ни.

Но Исус се обръща и казва, „Никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“

Какъв е изводът? Само думи не са достатъчни. Бог иска да предадем живота си.

В света има много хора, които мислят, че са добри хора, които знаят достатъчно за Бог и това ще им помогне да отидат в рая.

Дори в църквите, а вероятно и в нашата църква има добри хора, които мислят, че са спасени, но не са.

Да знаеш правилната парола, като например „Господи, Господи“, няма да ти помогне да стигнеш до Бога и до спасение. Изисква се сериозно покорство – да вършим волята на Отца. Исус казва, че при последния съд мнозина ще дойдат при Него и ще кажат, „Господарю, ние проповядвахме Словото, гонихме демони, правихме евангелизации… Но Той ще каже, „Изпуснахте влака. Вие ме използвахте, за да изтъквате себе си. Не можете да ме впечатлите. Идете си оттук!“

Когато направиш Исус Твой Спасител, ти го правиш и твой Господ, т.е. твой Господар. Ако пренебрегваш Неговото управление в живота си, имам лоша новина. Ти си изгубен! Но добрата новина е, че не е прекалено късно да оправиш нещата.

Можеш да приемеш Неговата благодат днес и да Го поставиш на трона на твоя живот.

Заключение

Всичко в този свят принадлежи на Адонай. Той е Господар над всичко. Ние също принадлежим на Бог. Това означава, че всичко наше всъщност е Негово, а ние сме само настойници над Неговите притежания.

И като Негови последователи от нас се очаква да Му служим с всичко, което Той ни е дал – с нашето семейство, с нашите сили, с нашите средства, с нашето време.

Няма и милиметър от живота ти, за който Христос Адонай да не казва, „Той е мой.“

Както казва един проповедник, Бог е готов да приеме пълна отговорност за този живот, който Му е предаден напълно. Удивително е какво Адонай може да направи в живота на човек, който напълно Му се е предал.

При една от войните между Византия и България българите пленили византийския учен Кинам. Кан Омуртаг се опитал да го застави да вземе участие в идоложертвена трапеза. Кинам отказал и бил хвърлен в тъмница, където останал с години. Когато на трона се възкачил най-малкия син на Омуртаг, Маламир, по молба на старшия си брат княз Боян, той освободил Кинам и му го подарил като роб.

Под влияние на Кинам князът тайно приел християнско кръщение. Тогава Маламир се опитал да го застави да се отрече от „чуждия Бог“. Князът категорично заявил, „От езическите идоли аз се гнуся и почитам Христа, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!“

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, Боян казал, „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно вие се надявате да я ограничите с моята смърт.“

Американският лекар и автор Брус Милър е казал, "Много по-лесно е да направиш това, което Бог ти възлага, без значение колко трудно е то, отколкото да се изправиш срещу отговорността да не го направиш."

Искам да завърша тази проповед, като ви помоля да направите нещо. Бог нарича себе си Суверен Собственик на всичко, включително на теб и мен. Ние сме призовани да бъдем ученици. Ако си готов да Му дадеш всичко, искам сега да наведеш глава. Докато правиш това, можеш ли също да стиснеш ръцете си в юмруци? Ако си готов да Му дадеш всичко, би ли отворил бавно ръцете си в знак на това, че се предаваш на Него и че ще Му служиш с всичко, което си?

Молитва

_______________________

05.10.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Яхве

/проповед/

Поредица проповеди „Имената на Бога“

Моето пълно име е Трифон Димчев Трифонов. Кръстен съм на дядо си Трифон, а баща ми се казваше Димчо. Като малък не си харесвах много името, защото някои деца ми викаха „Трифка“ и правеха асоциации с изтривалката за тяло.

В България все още съществува този обичай да кръщаваш детето си или името му поне да започва с първата буква от името на дядото или бабата. Някои даже убиват с един куршум два заека – напр. Марадона на бабите Мара и Дона.

Но има и такива родители, които не спазват тази традиция и дават пожелателни имена на децата си.

Например, Виктория (с пожелание да е победителка в живота), Борис, Симеон, Калоян и Самуил (с пожелание детето да стане толкова велик като тези български царе), Дария, Дарина, Дарена (наричайки детето си дар). В опита си да пожелаят положителни черти на детето си някои родители стигат до крайности – като родителите на Храбър Геройски.

Срещат се и още по-странни имена, които аз поне не мога да си обясня, като Гуца Контопишева, Изгрев Топков и Кокона Катърова.

Но дори тези нескопосани опити за оригиналност показват, че името за хората е важно. Днес започваме нова поредица проповеди, наречена „Имената на Бога“. В нея ще видим, че за Бог името също е важно! Ще разгледаме имената Яхве, Адонай, Елохим, Ел-Рои, Яхве-Ире, Яхве-Шалом, Яхве-Нисий и Яхве-Рафа.

Днес ще се спрем на името Яхве. То е преведено в нашите Библии като „Господ“.

Исая 42:8 „Аз съм Господ (Яхве); това е Моето име; и няма да дам славата Си на друг, нито хвалата Си – на изваяните идоли.“

Повечето библейски учени смятат, че Яхве е личното име на Бог и че всички останали имена са допълнителни описания на Неговия характер и дейност.

Името „Яхве“ (Господ) се среща над 6800 пъти в Библията. Това е три пъти повече от името Елохим. Значението на думата е „съм“, т.е. „живея“. С други думи, в същността си Бог е живот и този живот може да се открие само в Него. Той е самосъществуващият и личностен Бог.

Първоначално Яхве се изписва само с 4 съгласни, без гласни – YHWH. Евреите са считали името за толкова свято, че не са го произнасяли, за да не го осквернят с езика си.

Когато са стигали до него в текста, те са го прескачали. Единственият път, когато са го изричали на глас е веднъж годишно, в Деня на изкупление. Когато писарите са преписвали Писанията, те спирали и се изкъпвали, преди да напишат името и използвали нов писец за него, след което не го използвали повече.

Колко различно е това отношение от отношението към Божието име днес! Ние сме прекалено небрежни към Божието име. Не само че не се притесняваме да го произнасяме, но и го използваме за щяло и нещяло, без да влагаме истинското му значение.

А третата заповед ни заповядва да не произнасяме напразно името на Господа. Но тази липса на респект пред Божието име произлиза от липсата на респект към Бога. Хората просто не вярват в Бога или ако вярват, Той заема незначително място в живота им. Техният Бог е прекалено малък бог.

Те или го мислят за небесен полицай, който ги наказва за лошо поведение или за старец с голяма брада, който ги наблюдава от небето. А някои се отнасят към Бога като към дух от бутилка, който трябва да изпълнява техните желания.

Обществото ни като цяло не вярва в истинския Бог на Библията. Хората си създават една гротескна, изкривена картина на Бога. Създават свой измислен бог по свой образ и подобие и се покланят на него. А истинският Бог е затворен зад решетките на неверие и непокорство.

А в какъв Бог вярваш ти? Изкушаваш ли се също да създаваш свой собствен бог? Или вярваш в истинския Бог?

Прочит Изход 3:1-15 (без да показвам текста на екрана, насърчавам ги да си отворят Библиите)

Мойсей е посред нищото в пустошта, и пасе стадото на друг човек. Чувствал ли си се някога и ти така – сам, без цел и посока, без да знаеш какво да очакваш занапред?

Мойсей също се чувстваше така, но Бог го беше поставил там с цел. Бог беше там с него и щеше да го използва.

Бог владее над живота. Затова няма значение колко време си бил на едно място – 40 часа, 40 дни, 40 седмици или 40 години. Той знае къде си и как се чувстваш. Той чака да стигнеш до края на силите си, за да започне ново дело в теб.

За да разберем кой е истинския Яхве, нека разгледаме 4 от неговите характеристики, които виждаме в нашия текст – Яхве е личностен, присъстващ, мощен и един Бог, който спазва своя завет и обещания.

1.     Яхве е Личностен.

Изход 3:7-8 И Господ каза: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради надзирателите им; защото познах неволите им. И слязох, за да ги избавя…“

Бог вижда нашето страдание и състрадава на нещастието ни. Когато Бог чува твоите викове, Той е загрижен за това, през което преминаваш. Без съмнение и Мойсей се е зарадвал, когато е разбрал, че Бог идва да ги избави. Може би си е казал, „Давай, Господи! Направи го! Крайно време е!“

Но след това чува Бог да казва, че Той иска да мобилизира и да използва не някой друг, а него, за да освободи народа си: „И тъй, ела сега, и ще те изпратя при Фараон, за да изведеш людете Ми израиляните, от Египет.“ (ст. 10)

Бог е личностен Бог и състрадава на нещaстието ни. От разговорите ми в център Ренесанс, а и не само от тях съм се уверил, че това твърдение е може би най-големият препъни камък за вярата на българина.

Той възприема Бог като безличностна сила и му е трудно да разбере, че Бог е личност.  Парадоксът е, че когато изпадне в беда, се моли на Него! Може би основният проблем е, че хората си представят личността единствено в тяло, а Бог е Дух.

2.     Яхве е присъстващ.

Бог не е само личностен, но и Един, който присъства сред нас. В ст. 11 Мойсей се опитва да се измъкне от тази задача, като казва, че той не е никой. Той се чувства неспособен и недостоен. В следващата глава Мойсей казва на Бог, че не е красноречив, за да говори на фараона (Изход 4:10).

Но в ст. 12 Бог му отговаря: „върви; и Аз ще бъда на устата ти, и ще те науча какво да говориш.“ С други думи, Аз ще съм с тебе. Мойсей беше ужасен от магнитуда на задачата, но Бог искаше да знае, че Той ще е с него.

След което Мойсей описва колко абсурдно е това, като казва:

Изход 3:13 „А Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при израиляните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името?, какво да им кажа?“

Мойсей се съмнява, че Божиите люде ще го послушат, затова моли Бог да се разкрие по начин, по който не го е правил преди. Мойсей иска да знае Божието име.

Египтяните имаха много богове, и всеки от тях си имаше име. Но на какво име отговаря Бог? Мойсей знаеше, че Бог съществува, но знанието му се простираше само дотам, че Бог е Богът на неговите предци. Той се нуждаеше от име, от титла, от нещо което ще има тежест пред израелтяните и пред фараона.

Интересно е, че Бог не му дава име. Казва само, че Той е този, който е.

Изход 3:14 „И Бог каза на Мойсей: АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО СЪМ. Рече още: Така ще кажеш на израиляните: ОНЗИ, КОЙТО СЪМ ме изпрати при вас.“

Тук разбираме, че Този, който винаги е съществувал, също така присъства сред нас. Той е съществувал отпреди създаването на света и присъства тук сред нас.

Същият Бог, който е работил чрез патриарсите сега говореше на Мойсей. Бог е избавял в миналото и ще избавя и днес поради това, което е. Този, който винаги е съществувал работи и сега.

Исая 43:10-11 „… за да Ме познаете и да повярвате в Мене, и да разберете, че Аз съм, че преди Мене не е имало Бог и след Мене няма да има.“

Чували сте за християнския автор и лектор Кори тен Буум. Като малка баща ѝ я слагал в леглото и я завивал. Говорил с нея и се молил с нея. Накрая поставял голямата си ръка на нейното лице, за да ѝ покаже, че неговата ръка ще е с нея дори когато спи. По-късно, когато Кори била изпратена в концлагер, тя молила Бог да я завие и да постави ръката Си на лицето ѝ. Това ѝ давало мир и така тя можела да заспи. Бог е присъстващ Бог дори в нашите страдания!

3.     Яхве е мощен.

Изход 3:15 „И рече Бог още на Мойсей: Така ще кажеш на израиляните… Това е името Ми довека и с това име ще Ме помнят из род в род.“

Бог е личностен и присъстващ. Но Той е също мощен Бог.

Изход 3:19 „Но зная Аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.“

Ще има съпротива. Но Мойсей няма нужда да разчита на собствената си сила. Той е само Божият инструмент и Бог ще снабди силата, за да избави народа Си.

На друго място, в Изход 33:18 виждаме, че Мойсей има куража да помоли Бог да му покаже силата Си. Той не иска да се покланя на Бог, който е твърде малък бог и казва, „Покажи ми славата Си.“ И Бог му отговаря с думи, след които Мойсей вече няма да е същият:

Изход 33:19 „Аз ще сторя да мине пред тебе цялата Моя слава, и ще проглася пред тебе името Яхве.“

Ако само можеш да зърнеш частица от Бога, това ще те промени завинаги!

4.     Яхве пази завета си.

Три пъти в Изход 3 и веднъж в края на гл. 2 Яхве разкрива, че Той е Бог, който пази завета Си.

Изход 2:24 „Бог чу стенанията им и си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков.“

Изход 3:6 „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.“

Яхве пази своите обещания. Той пази Своя завет. Бог сключи завет с Ной в Битие 9, като му обеща че никога повече няма да унищожи света с потоп. В Завета си с Авраам Яхве обеща да благослови потомците му чрез Исаак (Битие 12:1-3).

В Божия завет с Давид Бог обяви, че един от потомците на Давид ще бъде царски престолонаследник (2 Царе 7:12). Това се изпълни, когато Исус, който беше потомък на Давид, се роди в Давидовия град.

Днес в нашата култура ние не сключваме завети, а договори. Има прилика, но има и две съществени разлики.

Първо, заветът важи безкрайно, а договорите се прекратяват.

Второ, договорите обикновено се отнасят до един аспект от живота, а заветът покрива цялото съществуване на човека.

Самата дума „завет“ идва от еврейския корен със значение „режа“. Когато двете страни сключвали завет, те преминавали между двете половини на разсечени на две животни. С това символично показвали, че ако някоя от страните наруши завета, те ще станат като резсечените животни.

В Изход 24:3-8 Мойсей поръсва кръвта от животното на олтара и върху людете, за да покаже, че те влизат в завет с Бога.

Когато Бог сключва завет, Той го пази. Когато обещае нещо, можеш да разчиташ на Него. Както казва

Псалм 119:50 „Това е моята утеха в скръбта ми, защото словото (обещанието) Ти ме съживи“.

Пазиш ли своите обещания? Как се отнасяш към завета, който си сключил с твоя съпруг или съпруга? Верен ли си в брака? Готов ли си да простиш? Истинският християнин никога няма да престъпи своя завет, защото знае че неговият брак е символ на взаимоотношенията между Христос и църквата. Защото обича Яхве и се учи от Него.

Яхве е личностен, присъстващ, мощен и един, който пази завета и обещанията си. Когато осъзнаем това, нашата представа за Бог ще се промени, а нашето поклонение ще се изпълни с благоговение и радост.

Ако наистина искаш да познаваш Бога на Библията, Яхве, помисли за Исус. По думите на Джон Пайпър, „Исус взе това величествено име на Бога (Яхве), облече го в смирението на слуга, предаде Себе Си като изкупление за нашия бунт и направи път за нас, за да видим Божията слава.“

Както вече казахме, името Яхве не се е произнасяло от евреите. Но ето още нещо интересно. Равините учели, че едно от знаменията, придружаващи идването на Месия ще е това, че Той ще може да произнесе това име. Исус не само изрече това име на глас, но и посочи Себе Си като носител на това име.

Йоан 8:58 „Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

И след това при осем различни случая Исус използва израза „Аз съм“, за да покаже кой е Той и какво е дошъл да направи. Той каза, „Аз съм … хлябът на живота, Светлината на света, Добрия пастир, Пътя, Лозата, Алфа и Омега, Възкресението и живота.“

Какво означава за нас това?

Бог Яхве не е някакъв неличностен абсолют, който се носи в пространството. Яхве е Личност, затова и ние, като създадени по Негов образ, сме личности. Затова ние можем да общуваме с Него чрез Словото и в молитва.

Второ, Бог Яхве не е отдалечен от нас, но Той е навсякъде, където хората го призовават. Той присъства там, където хората осъзнават нуждата си от Него.

Трето, когато се обърнем към Него, Яхве не само присъства и състрадава, но Той е и мощен да промени нашата ситуация. Няма нищо невъзможно за Бог. Може никога досега да не си чувал нищо за Бога. Може дори да си Го отхвърлял.

Но в момента, в който се покаеш и Го приемеш за Твой Бог, за твой Спасител и Господ, Той идва в живота ти. Той влиза с Духа си в теб и започва Своето дело на освещение и обновление.

И Яхве е Бог, който спазва своите обещания. В Словото има над 8800 обещания за тези, които повярват в Неговото име! Той ни казва, че никога няма да ни остави, че ще е наш щит, че ще ни води, ще ни дава почивка, ще ни очиства, че ще е верен и ще е вечно с нас…

Както казва авторът Уорън Уиърсби, „Ние живеем с Божиите обещания, не с Божиите обяснения.“ Ако искаш обяснения от Бог, може би е добра идея да се запознаеш с Неговите обещания и да уповаваш на тях!

Това е Яхве, истинският Бог – Богът, в който аз съм повярвал. Вярваш ли в Него? 

Молитва

_____________________

28.09.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Превъзходната Жертва (Евреи 9:24-26)

/проповед/ 

Здравейте! Днес ще сме заедно с децата. Възрастните вече няколко седмици разглеждаме книгата Евреи. Нашата основна тема е, че Исус е Превъзходен над всяко създание. Той е превъзходен над ангелите, Той е по-върховен от Мойсей.

А деца, вие за какво говорихте миналия път в Неделното училище?

/Децата отговарят, или аз казвам: Укротяването на бурята; вие сега говорите за чудесата на Исус; защо Исус правеше чудеса и продължава да прави?/

Защото Той е Божият Син, Той е върховният и единствен Спасител, който ни дава съвършената почивка, както научаваме в Евреи. Извън Исус няма спасение. Затова, не обръщай гръб на Исус и не го принизявай до други лидери!

Понякога може да е изкушаващо да направим това, нали? Но посланието към Евреите ни дава силни аргументи защо е опасно да го правим. И последният път видяхме с помощта на Клинт Морган, че Исус е нашият съвършен Първосвещеник и посредник, чрез който можем да станем приятели на Бога.

Днес ще разгледаме част от 9 глава. Там се казва следното:

Евреи 9:26 „(Исус) се яви… за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си“

Исус е нашата съвършена Жертва. Може би си казваш, „чакай малко, нали Исус е нашият съвършен Първосвещеник, Той премахна стената между нас и Бог, защо е нужна жертва?“

Нека си припомним какво правеше първосвещеникът в Стария завет. Веднъж годишно той се отправяше към храма в Ерусалим. Той влизаше в него, преминаваше през святото място и влизаше в Светая светих или още най-святото място.

Това беше малко помещение, отделено от останалата част на храма от голяма плътна завеса. Като влизаше през нея, той влизаше право в Божието присъствие. Никой друг не можеше да влезе вътре, само той имаше това право.

Дори той не можеше да си влиза там когато поискаше. Беше му позволено да прави това само веднъж годишно, в деня на умилостивението. Защо? Защото влизането в Божието присъствие е сериозна работа. И той очакваше с голямо нетърпение този ден, както едно дете очаква първия учебен ден 😊 или един възрастен очаква важно събитие в живота си.

Влизането в Светая светих беше важно събитие, защото Бог е съвършен във всяко едно отношение. А ние – ние не сме съвършени, нали? В нито едно отношение.

Ако сме честни трябва да признаем, че често грешим. Например, ако сме дете, когато тати и мама ни кажат да си оправим леглото или да изхвърлим боклука, а ние мърморим. Или когато стоим на телефона до късно през нощта и не си лягаме да спим.

Затова Библията ни нарича грешници. Ние сме грешници, защото сме обърнали гръб на Бога, а това е сериозно. Толкова сериозно, че това означава, че съвършеният Бог и ние, грешниците, не можем просто ей така отново да се съберем заедно, като че ли нищо не се е случило.

Не, нещо трябваше да се направи преди това. И точно затова тази голяма завеса в храма беше там и отделяше светая светих от святото място. Тя напомняше, че между нас и Бога има голяма бариера и че нещо трябва да се направи, за да се премахне тя.

Всеки път, когато първосвещеникът искаше да влезе през завесата, в Божието присъствие, преди това той трябваше да направи няколко неща.

/Деца, сещате ли се какво трябваше да направи първосвещеникът?/

Трябваше да жертва теле, седем агнета и един овен (Числа 29:7).

Той трябваше да убие тези животни, за да покаже на хората, че нашият грях може да е простен само ако някой е взел нашето наказание върху себе си.

И едва тогава първосвещеникът можеше да влезе през завесата в Божието присъствие. И от Евреи научихме, че Исус е нашият съвършен Първосвещеник. Но освен това, Той е и съвършената Жертва.

Защото в Стария завет всяка година първосвещеникът трябваше да принася още едно животно, за да може греховете на хората да бъдат простени. И дори тогава, само първосвещеникът е можел да влезе през завесата.

А останалите? Те също искат да са приятели с Бога! И макар греховете на хората да са били простени, завесата пак е оставала да виси там и да напомня, че грехът е голям проблем. Още не беше премахната.

Защото  принасянето на животинска жертва не беше същността. Това беше само преобраз на по-добрата Жертва, която щеше да дойде.

Евреи 9:24-26 „Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв;… а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си.“

/Не е ли невероятно това, деца?/ Първосвещеникът влиза в ръкотворен храм (т.е. в църква, строена от хората). А Исус отива на небето.

Първосвещеникът жертва козел. Исус жертва Себе Си. Първосвещеникът трябва да го прави всяка година, отново и отново. Исус го направи веднъж и така свърши завинаги делото си.

Ако жертвите в Стария завет очистваха церемониално, то жертвата на Исус очиства човешката душа и съвест от товара на вина и носи вечно изкупление, като освобождава човека от греха.

Животното умираше, защото трябваше да умре. Исус умря, защото реши да умре. Животът на животното се отнемаше от него. Исус доброволно даде Своя живот. Жертвата на животното беше следствие на изискването на закона. Жертвата на Исус е следствие на любовта.

Всичко стана в онзи ден на хълма извън Ерусалим, когато Исус умря на кръста. Някои от наблюдаващите мислеха, че той е престъпник, който получава това, което заслужава. Други смятаха, че е добър човек, който незаслужено е наказан. А всъщност, Той бе положен и принесен като нашата съвършена Жертва. Той взе нашето наказание върху Себе Си веднъж завинаги.

И ако ти беше там в онзи ден – не до кръста, а от другата страна, в храма, щеше да видиш как тази огромна тежка завеса, която отделяше хората от Божието присъствие, се разкъсва като лист хартия (да скъсам лист хартия тук, може и по-голям!). Именно поради съвършената Жертва на Исус, днес ние можем да влезем в Божието присъствие.

Евреи 10:11-12 „И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове; но Той (Исус), като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога.“

Точно сега Исус седи отдясно на Бог Отец, защото Той завърши Своето спасително дело. Няма нищо повече, което може да бъде направено. Понякога си мислим, че ние можем да направим нещо от наша страна, освен това което Исус е направил.

Може би си мислим, трябва да чета Библията, защото това ще ме направи още по-простен. Или може би трябва да се включа в някоя от активностите в църква, може би да започна служение, защото така Исус ще ме харесва повече и ще стана по-голям приятел с Него.

Или може би, трябва просто да съм много добър. Да мия чиниите без да са ми казали, или да пускам прахосмукачката… защото това ще ме вкара право в Божието присъствие.

Не, че тези неща са неправилни, напротив! Много е хубаво да си четем Библията всеки ден, да се молим, да вършим домашните си задължения, да работим за прехраната си – ако сме възрастни. Но тези неща не ни спасяват. И ние ги правим не с цел да изнудим Бог да ни обича повече, а ги правим в отговор на Неговата любов към нас.

Защото, както казва Филип Янси, нищо, което правим не може да накара Бог да ни обича повече и нищо, което правим не може да накара Бог да ни обича по-малко.

Ако сме склонни да мислим така, тогава трябва да се върнем при Исус. И тогава ще видим, че единственото нещо, което може да ни направи приятели на Бога и което може да ни отвори вратата за Неговото присъствие, е съвършената Жертва на Исус.

Това, което Той направи на кръста, беше веднъж завинаги. Това е единственото, на което трябва да възложим нашето упование и надежда. И никога да не отиваме при никой или нищо друго за нашето спасение.

Молитва.

___________________________

14.09.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Мога ли да изгубя спасението си (Евреи 6:1-9)

 

/проповед/

Днес ще разгледаме само няколко стиха от Евреи, но нека първо припомним каква беше целта на написването на това писмо. То бе отправено до еврейски християни, за да ги насърчи. Поради различни причини – културен натиск, преследване, те бяха обезсърчени и бяха склонни да се откажат.

Сериозно обмисляха дали да не обърнат гръб на Исус и да изоставят първоначалната си ревност в християнския си живот. Това писмо бе написано, за да убеди тези вярващи да продължат да устояват във вярата си.

Нека сега прочетем

Евреи 6:1-9 (няма да показваме текста, затова е добре да го следите във вашите Библии) „Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще направим, ако Бог позволи.

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

Молитва.

Това е един пасаж, предизвикал полемика сред християните, защото той повдига много богословски въпроси. Затова за нас е важно да внимаваме да не налагаме нашето богословие на него, а доколкото е възможно да оставим пасажа да говори сам за себе си.

Нека разгледаме първо

Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Думите „невъзможно е“ (ст. 6) в оригиналния текст носят силно семантично ударение. Те означават, „не е възможно“. Понякога ние използваме тези думи със значение, че нещо е много трудно да стане. По същия начин Еразъм Ротердамски тълкува този текст. Но какво е значението тук?

Ако разгледаме цялата книга Евреи, ще видим че тази дума е използвана на още няколко места. Например, в Евреи 11:6, където се казва, „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек“. Тези стихове не говорят за нещо, което е много трудно, а за нещо, което е невъзможно.

И кое е онова, което е невъзможно да се направи в ст. 6? Невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние.

Ще кажете, нали Библията казва, че всеки който призове Господнето име, ще се спаси. Ако човек се обърне от греха, ако дойде при Исус и получи прошка за греховете си, вратата за покаяние за него е отворена. Какви са тези хора, за които покаянието е невъзможно?

Първо, те са имали силни духовни преживявания. Вижте ст. 4 и 5:

Евреи 6:4-5 „веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век…“

Това са доста впечатляващи характеристики! Първо, те „са били просветени“. Някога те са били в мрак, но ги е огряла светлината. Второ, те „са вкусили от небесния дар“. Това говори за техните духовни опитности.

Думата „вкусили“ може да означава само „отхапвам“, „опитвам малко“. Но когато разгледаме другите места, където е използвана думата „вкусвам“, значението е по-скоро за силна степен на опитване. Например, в Евреи 2:9 се казва, че Исус „вкуси смърт“. Той не просто опита малко, Той напълно се покори под властта на смъртта и триумфира над нея със Своето възкресение.

След това се казва, че те „са станали причастни на Святия Дух“. Този израз е използван само тук в Новия завет и той означава „имам общение със, съпричастен съм“ на Святия Дух.

По-нататък в ст. 5 се казва, че те „са вкусили от доброто Божие слово“. С други думи, те са видели благодеянията на Божието слово, което работи в живота им. И накрая се казва, че са вкусили от „силите на бъдещия век.“

Всичко това са свъхестествени опитности, които те са имали. Взети в тяхната съвкупност, що за хора според вас са притежавали тези характеристики? Ако аз познавах такива хора, щях да ги поканя да са в лидерския екип на църквата ни.

Но различни богослови спорят дали това са били истински християни или са фалшиви християни, които се мислят за такива.

Какво означава да си истински християнин? Да си християнин не означава само да кажеш, че си получил спасение. Нека кажем, че това тук е билет за рая. Аз раздавам билети за рая. Кой иска? Аз искам! Добре, ето ти един. Човекът го взема, слага си го в джоба, всичко е страхотно, имам билет за рая, мога да продължа да си живея живота.

Но според Библията, след като сме изповядали Исус Христос като Господ и Спасител и получим чрез вяра безплатния дар на спасение от Бог, Святият Дух влиза в нас и Той започва да работи в нас и да ни трансформира.

Ако наистина съм получил този билет, тогава това ще е видно в променения ми живот. Разбира се, промяната не идва изведнъж. Повечето от нас, които сме от много време във вярата, все още съзнаваме че Бог има още много работа над нас.

Промяната няма да е пълна, докато не влезем в Божията слава и в присъствието на Исус. Тогава трансформацията ще бъде напълно завършена. Но макар и да не сме достигнали „съвършенство“, ние имаме увереност в спасението си. Ние сме християни.

Но дали това означава, че е невъзможно да сме имали духовни опитности и да демонстрираме променен живот, но след време да отстъпим от вярата? Дали след като си веднъж спасен, си завинаги спасен?

Да предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.

Затова и авторът на Евреи предупреждава за тази опасност. 

Исус каза, че ще има хора, които ще вършат зрелищни неща и в последния ден ще дойдат и ще кажат, „Господи, Господи, не правихме ли ние много неща в Твоето име?“ И какво им отговори Исус? „Махнете се от Мене, не ви познавам.“

Такъв един човек е Димас. Във Филимон 1:24 Павел го нарича съработник. Но във 2 Тимотей казва, че Димас го е изоставил и е обикнал сегашния свят и с това намеква, че е отпаднал от вярата.

Така че, тук става въпрос за последователи на Исус Христос. И ст. 6 казва, че те са отпаднали. Сега, има голяма разлика между „падане“ и „от-падане“.

Възможно е за един вярващ, който наистина обича Бога, да падне. Да се спъне в някакъв грях, да изпадне в съмнение, да последва света в нещо и да падне. Но след като падне, да се изправи чрез Божията благодат, която работи в него и да продължи по пътя.

Но други хора не просто падат, а отпадат.

Защо? Дали защото грехът им е твърде голям? Може би някой от вас си мисли това. Бог може да се справи с греха на този и с греха на онзи човек, но с моя грях няма как, той е твърде голям за Исус. Но не това има предвид авторът тук.

Смисълът тук е, че тези хора не могат да намерят покаяние, защото не го търсят в Исус. Те търсят покаяние чрез религиозни традиции, те търсят покаяние чрез дела, чрез ходене на църква на Великден и Рождество, но по този начин де факто те пренебрегват благата вест и отхвърлят Христос.

С други думи, да отпаднеш от вярата е публично и съзнателно да отхвърлиш Христос, като го замениш с нещо друго. Това е всъщност хулата срещу Святия Дух, за която Исус говори в Матей 12:31-32.

Ако човек не търси покаяние в Исус, това е равносилно на отхвърляне на Исус и тогава той  не е възможно да бъде обновен в Бога. Исус е единственият път за покаяние и спасение. Няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Привържениците на идеята, че тук се говори за невярващи хора, или за хипотетично предупреждение за вярващи, трябва да имат предвид следното. Не можеш да отпаднеш от нещо, в което не си бил.

Когато неотдавна Григор Димитров отпадна от Уимбълдън, това означаваше, първо, че той вече е бил в основната схема и е играел в състезанието. Ако аз ви кажа, че съм отпаднал от Уимбълдън, вие ще се разсмеете, защото знаете, че никога не съм играл тенис и няма как да съм участвал в едно толкова престижно състезание! Но нашият най-добър тенисист беше част от него и отпадна на осминафинала.

И второ, неговото отпадане означава, че той не може да се върне и да продължи да играе за трофея.

Виждаме, че може да си бил сред редиците на вярващите, но да отпаднеш. Това означава ли, че не можем да имаме увереност в нашето спасение? Не! Ако съгрешим и искрено изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Но тук говорим за хора, които чрез съзнателно неверие и oтстъпничество и са преминали отвъд покаянието.

Това е разликата между Петър и Юда. И двамата бяха ученици на Исус. И двамата предадоха Исус. И двамата обърнаха гръб на Исус. И двамата се отрекоха от Него по един или друг начин. Но Петър бе възстановен до степен, в която се превърна в лидер на апостолите.

Петър бе възстановен, но Юда изпълни ролята, за която Исус говори, избяга и стана „сина на погибелта“ (Йоан 17:12). Каква беше разликата между двамата? Не толкова в природата на техния грях, колкото в природата на тяхното покаяние.

Петър се покая пред Господа и беше възстановен. Юда се е чувстваше ужасно, след като предаде Исус. Той изпитваше толкова силна вина и срам, че взе кесията с 30 сребърника, отиде в храма, хвърли ги на земята и каза, не искам тези кървави пари.

Той съжаляваше ужасно, разкайваше се, но не потърси покаяние в Исус. Видя покаянието в скръбта си, може би си помисли, че скръбта му може да изкупи греха му, но тя не можеше да го направи. Не отиде при Исус с покаяние, затова беше невъзможно той да бъде възстановен и обновен.

Мисля, че този труден пасаж може най-добре да бъде разбран в контекста на първите два стиха на 6 глава.

Евреи 6:1-2 „Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.“

Тук авторът на Евреи казва, че ако тези хора се върнат обратно в юдеизма, ако се оттеглят в безопасните общи доктрини за юдеизма и християнството, за да избегнат преследването и натиска от страна на обществото, за да не бъдат изключени от синагогата и юдейската вяра, те обмислят (или вече са го направили) да се отрекат от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата жертва на кръста.

Представете си някой от тези християни-юдеи да казва „Преследват ме за това, че се моля на Исус и вярвам в Месията, затова за покаяние от греховете ще отида в храма и ще принеса жертва.“

И авторът на Евреи казва, „Не си мислете, че този вид покаяние ще ви помогне. Този вид покаяние е невъзможно да ви обнови и възстанови в Бога, защото трябва да се обърнете към Исус.

И тогава всичко става ясно. Невъзможно е някой да се обнови и да бъде доведен в покаяние, ако не дойде при Исус.

За отстъпление на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.

1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“

Срещал съм хора, които са се отказали от това да идват на църква или да говорят за вярата си поради натиск от семейството или заради това, че ги обиждат и вземат на присмех като сектанти, и са потърсили „сигурното убежище“ на православната църква, но с цената на компромиси, които правят със своите убеждения.

А има и такива, които се отказват от ходене на църква и изповядване на вярата си и просто се опитват да живеят като анонимни християни, без да се черкуват.

Имам лоша новина за тях – няма такова нещо като анонимен християнин.

Лука 9:26 „Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели.“

Ако не вярваш само в Исус, нямаш основание да си уверен в своето спасение. Това ни помага да разберем защо тези хора не могат да се покаят. Те са отхвърлили Исус и продължават упорито да живеят във вероотстъпничество.

Важно е също да добавим, че авторът не казва: Ако поради страх сте се отрекли от Исус, но след това се покаете, не можете да се върнете при Него.

Защото е имало случаи, когато християни искрено са искали да се върнат при Исус и църквата им е казвала, „Не, съжалявам, не можете, вие отивате в ада.“

По времето на император Диоклециан е имало големи гонения. И когато гоненията престанали, някои християни прилагали следния тест за всеки оцелял член на църквата. Питали ги, „Ти отрече ли се от Христос, за да спасиш живота си?“ И ако отговорът бил „да, но сега се покайвам за това“, те затваряли вратата за този човек веднъж завинаги. Това е трагедия и е неправилно приложение на Писанията.

Нататък, в ст. 7 и 8 авторът дава илюстрация за сериозните последствия от отпадането. Ако земята се е поила от дъжда и не ражда плодове, а тръни и репеи, земеделецът ще я изгори и ще засее нещо друго. И тук авторът ни казва, че нашето спасение се доказва от плодовете в живота ни, от трансформацията, за която говорихме.

Ако си мислел, че да си християнин е да получиш този билет, замисли се, има ли някаква промяна в живота ти. Дошъл ли е Святият Дух в теб и имаш ли желание да израстваш във вярата и да имитираш Христос?

Накрая,

Евреи 6:9 „Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението“.

Тук авторът е уверен, че те ще устоят в спасението си въпреки това, че има различни причини, поради които някой може да отпадне от вярата. Дотук говорихме за отпадане поради натиск и преследване, за връщане към традициите и мъртвата религия поради конформизъм, страх да не загубиш репутация или дори живота си.

Но някои хора отпадат от вярата поради интелектуални причини и съмнения, които идват след като са чули някой опонент на християнството и не са имали отговор на неговите възражения.

Може би някой отпада, защото не може да спазва моралните изисквания на Исус. Когато Исус дойде в живота ни, Той ни трансформира и дава сила да живеем христоподобен живот. Някои хора просто не искат да живеят според този морал и постепенно закоравяват в греха.

Библията ни предупреждава за сексуалните грехове и с Божия помощ ние можем да се съобразяваме с това. Тя ни предупреждава за опасността от зависимостите, от материализъм, гордост и т.н. Някои хора просто не искат да живеят според тези изисквания.

Но авторът на Евреи говори за тези, които са изкушени да не следват Исус, защото са уморени и обезсърчени. Трудно им е да живеят за Исус в култура, която не се интересува от това.

Те са уморени да живеят като християни в семейството си, на работното си място, в махалата и затова малко по малко оставят Исус и охлаждат за вярата. И авторът на Евреите казва, „Не правете това! Аз съм уверен за нещо по-добро за вас.“

И аз искам да ти кажа днес, „В никакъв случай не се предавай! Може да си слаб, под натиск и обезсърчен, но никога не се отказвай от Исус.

Филипяни 1:6 „Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус.“

Ако си обезсърчен, кажи, „Исусе, ти знаеш, че съм слаб и обезсърчен, но моля те, дай ми твоята трансформираща сила в моя живот. Искам да продължа с Тебе!“ Няма друго име, чрез което да се спасиш.

Заключение

Писанията ни предупреждават да не отстъпим от вярата. Най-често причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения, обезсърчение или закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.

Затова, нека живеем така, сякаш Исус ще дойде всеки момент. Да изработваме спасението си със страх и трепет и да внимаваме на предупреждението в Евреи 6, защото то не е хипотетично.

Същевременно, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го пропилеят.

Ако летиш със самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по време на полет.

Затова, нека се молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в лице с нашия Спасител!

Нека се помолим!

Край

_______________________

31.08.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Превъзходен Спасител (Евреи 2-3)

/проповед/ 

Продължаваме с разглеждането на Посланието до евреите. Видяхме, че Исус е Божият Син, който е по-превъзходен и по-велик от всяко творение във вселената, включително славните и мощни ангелски същества.

За евреите ангелите са важни. На иврит „ангел“ (malah) и буквално означава „някой, който предава съобщения“. Тяхната функция беше да предават на хората Божиите послания, да придружават Бог, когато Той се явява на хората и да помагат или наказват хора от името на Бога. (спомнете си Содом и Гомор, или 4 Царе 19, когато ангел Господен уби 185000-на асирийска армия за една нощ).

Веднага, след като демонстрира че Исус е по-превъзходен от ангелите, в началото на втора глава авторът продължава:

Евреи 2:1 „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече за онова, което сме чули, да не би да го изгубим някога.“

С други думи, тъй като знаем, че Исус е превъзходен над ангелите и всички живи същества, най-добре да Го слушаме внимателно!

Ако тук отпред до мен застанеше ангел, нямаше ли да го слушаме!? Но колко повече трябва да слушаме Този, който е много по-мощен, по-мъдър и по-славен, самия Божи Син.

Самият Исус дойде и ни даде това славно откровение, затова се казва, „ние сме длъжни да внимаваме“. Защото ако Той дойде и не само ни даде посланието за Божията любов и спасение, но и го демонстрира с живота си, това вече променя всичко!

Трябва да внимаваме над това!

SLIDE Чарлз Дарвин учил да стане пастор. Но докато пътувал по света, за да изследва организмите, той казва, „постепенно стигнах до убеждението, че не мога да вярвам на Стария завет повече, отколкото на свещените книги на индуизма“. Дарвин просто се е отклонил от верния път, от ортодоксалната вяра. И днес неговото учение, доразвито от неговите ученици, е заслепило умовете на милиарди.

Канадският теолог Доналд Карсън казва: „Ние се носим към компромис и го наричаме толерантност; носим се към непокорство и го наричаме свобода; носим се към суеверие и го наричаме вяра.“

Днес много хора казват, харесвам Исус, уважавам Го, бил е велик водач, един от най-големите, наред с Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг… В България почитат поп Богомил, Дънов… Но Исус казва, забравете другите, когато говоря Аз!

Защото, опасността е „да не би да го изгубим някога“ (го = спасението). По-правилният превод от старогръцки е „да не се отклоним“. Харесвам как е предаден от Съвременния превод на Новия завет: „за да не се отклоним от верния път“.

Идеята е за лодка, която се носи по течението. Ако излезете с лодка навътре в морето, и тя няма котва, и се оставите на течението, може то да ви отведе в турски териториални води например. По време на комунизма едно семейство така успява да избяга от България.

Но обикновено не знаеш какво течение и къде ще те отведе. Авторът на Евреи ни казва, ако не внимавате на това, което Исус казва, ако пренебрегнете факта, че той е превъзходен над всяко създание, вие ще се отклоните и ще попаднете в нежелано от вас място.

Никой не се отклонява нарочно. То просто се случва. Ако не сме стъпили на истината за превъзходството на Исус, ще бъдем отнесени от опасните течения на културата, в която живеем, на нашата грешна природа, и на самия дявол.

SLIDE Не е нужно да правиш нещо, за да се отклониш. Нужно е просто да нямаш котва и да се оставиш на течението. Отклоняването от вярата обикновено става постепенно и неусетно, не изведнъж.

Понякога може да изглежда внезапно. Един хубав ден твоят тийнейджър ти заявява, че не му се ходи вече на църква и ще остане вкъщи. Или се връща от университета и ти заявява, че вече не вярва в Бога. Чудиш се как така изведнъж се е променил, но тази промяна едва ли е настъпила изведнъж.

Затова ние виждаме като важна част от служението в нашата църква да дадем една здрава основа на хората в Исус Христос – кой е Той и какво е направил. Насърчавам ви да посещавате групите за ученичество, за изучаване на Библията, студентската група за студентите, младежката за християните, мъжките закуски и женските събирания. Но в края на краищата, всичко зависи от избора на всеки от нас.

Трябва да кажеш, „аз ще внимавам да държа превъзходството на Исус и ще се изграждам на тази основа. Ние не можем да ви го наложим, както вие не можете да заставите децата си. Можете да ги водите, да ги учите и би трябвало да го правите.

В крайна сметка, те трябва да кажат, признавам господството и превъзходството на Исус Христос и ще основа живота си на Него.

Тъмничарят във Филипяни попита Павел и Сила, „Какво трябва да сторя, за да се спася?“ Павел отговори, „Повярвай в Господа Исус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти.“ (Деяния 16:30-31)

Но ако зададем обратния въпрос, „какво трябва да направя, за да бъда изгубен?“ Отговорът е, „Нищо“. Просто се носи по течението, накъдето вятърът те отвее. Накъдето течението на този свят, на твоята грешна природа или на дявола те отвее.

Затова авторът на Евреи апелира с такава настоятелност, „трябва да отдаваме голямо внимание на нещата, които сме чули, за да не се отклоним от верния път“. Ние се нуждаем не само от Исус като котва, но и като руля, за да ни направлява по пътя.

SLIDE Евреи 2:2-5 „Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, се оказа вярно, и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение? Спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули, като им съсвидетелства и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух според волята Си.“

Когато тук говори за „словото, изговорено от ангели“, авторът има предвид Мойсеевия закон. Не знаем точно как, но индиректно Словото заявява, че ангелите са участвали в даването на Мойсеевия закон на хората. И ако този закон се оказа верен и важен, колко по-важно е Словото, изговорено от Божия Син?

И в ст. 3 той заявява, че това по-велико слово, дадено от по-велика Личност и съдържащо по-велики обещания, ще донесе по-голямо осъждение, ако го пренебрегнем.

Ние се нуждаем да чуем това! Не умирам от удоволствие да ви казвам това, но като проповедник и служител на Исус Христос аз имам отговорността да ви го кажа. Опасно е да чуем това слово и да го отхвърлим или пренебрегнем.

Как ще избегнем осъждение, ако пренебрегнем това толкова велико спасение? Авторът тук говори на вярващи, които са получили това слово, но са го пренебрегнали.

И днес Той се обръща и към нас и пита: „Пренебрегваш ли това толкова велико спасение, което идва от един превъзходен Спасител?“ Има цена, която неминуемо плащаме, ако пренебрегнем това спасение.

Ако нещо е велико, е нужно да внимаваме на него. Ако получиш прекрасен подарък – кола, телефон, лаптоп, ти няма да го пренебрегнеш, нали? Но ще отделиш време, за да научиш как да работиш с него, как да го използваш. Но ако кажеш, „Голяма работа, имал си, дал си ми го,“ това е пренебрежително отношение към подаръка, който си получил.

SLIDE Но ние сме получили възможно най-великия подарък, велико спасение, изработено от нашия Спасител с огромна цена, което ни спасява от огромно наказание.

„Едно толкова велико спасение.“ Много хора, които идват на църква и се наричат християни не разбират какво е направил Исус за тях. Братя и сестри, Исус не дойде, за да направи от нас, лошите хора – добри хора. Той не дойде, за да направи нещастните – щастливи. Той дойде да направи мъртвите – живи. Ние бяхме мъртви в нашите грехове, но днес живеем нов живот чрез Него!

SLIDE Ако ти се давиш и някой те спаси, ти си му благодарен за цял живот, нали? Това бяхме ние, удавници, които бяхме спасени от спасителя Исус!

Ако си на земята и в краката ти има парашут, ще кажеш: „Е, голяма работа, парашут.“ Но ако си в самолет, чиито двигатели са отказали и до тебе виждаш парашут, този парашут изведнъж става много по-ценен в твоите очи, нали?

И ст. 3 продължава,

SLIDE Евреи 2:3-4 „… едно толкова велико спасение? Спасение, което отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха Го чули; като им съсвидетелства и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух според волята Си.“

Едно спасение е велико само ако е истинно. Ако е нечия налудничава идея без факти, не си струва да загубиш имущество или дори живота си за нея. Но великото спасение не само бе прогласено от Господа, но и бе потвърдено от тези, които са го чули. Това поставя автора в групата на тези, които не са чули благата вест директно от Исус Христос, което изключва авторство на Павел.

Но по-важното е, че благовестието е получено чрез откровение и е исторически факт. Исус наистина живя. Неговото учение и чудеса са описани достоверно в евангелията. Той умря на кръста и възкръсна физически от гроба, преди да се възнесе в тяло на небето. Много очевидци видяха тези събития и ги описаха. И след това защитиха истината за Исус с цената на живота си.

Към всичко това Бог подкрепи истинността на благовестието и чрез знамения, чудеса и велики дела. Бог чрез Исус Христос наистина ни е дал едно велико спасение. Затова цената на неговото отхвърляне или дори пренебрегване е голяма.

Чудесно е, че ти си дошъл тук да се поклониш на Бога, да се молиш с братята и сестрите. Това показва, че не искаш да пренебрегнеш това велико спасение. Но не се задоволявай с това, надграждай над него. Не слагай това велико спасение на рафта, не го оставяй да хване прах.

Изграждай взаимоотношенията си с живия Бог и следвай Господ Исус Христос всеки ден!

SLIDE Евреи 2:5-8 „Защото не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим; но някой е заявил някъде, като е казал: „Що е човек, та да го помниш, или човешки син, та да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му“. А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него;“

Тук авторът преминава към друг аргумент относно природата на Исус. В гл. 1 той доказва, че Исус е по-превъзходен от ангелите, че е Бог. Сега той ни казва, че Исус е не само Бог, но че Той е и човек.

Понякога ние, християните, подчертаваме неговата Божествена природа, Неговата трансцедентност толкова, че забравяме, че Той е и човек. Друг път обратно, говорим най-вече за човешката Му природа, за Неговата иманентност, но забравяме, че Той е Бог. Библията обаче заявява, че Той е 100 процента Бог и 100 процента човек. В един определен исторически момент, второто лице на Троицата, Божият Син прибави човешка природа към Своята Божествена природа.

В тази глава авторът говори за Неговата човешка природа. И започва своя аргумент, като казва че Бог е подчинил този и бъдещия свят не на ангелите, а на човека.

SLIDE Бог не даде на ангелите власт над земята, а на човеците. Когато Бог каза, плодете се, размножавайте се, напълнете земята и обладайте я, владейте над всяко живо същество (Битие 1:28), Той не го каза на ангелите, а на хората. Бог заповяда на човека да стане настойник над цялата земя.

И след това авторът на Евреи цитира от Псалм 8, ст. 4, „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите…“

С други думи, човекът има по-нисък статут от ангелите, но същеременно Бог му е дал власт, чест и достойнство, които не е дал на ангелските същества.

И когато Исус дойде на земята, поне на външен вид, тъй като ангелите са с по-внушителни размери от хората, Той изглеждаше малко по-долен от ангелите. Представяте ли си колко смирен по дух е Исус, за да дойде на земята, да се въплъти в човешко тяло и да живее като човек.

Той не дойде като супермен или Спайдърмен, Той изглеждаше малко по-долен от ангелите. И когато авторът казва, че Бог е подчинил всичко под властта на хората в ст. 8, това показва, че когато Исус стана човек, Той щеше да упражни тази власт.

И в средата на ст. 8 стигаме до един логичен въпрос:

SLIDE Евреи 2:8б-9 „сега обаче още не виждаме да му е всичко подчинено. Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

Авторът познава Писанията, затова казва, че човекът има власт над цялата земя, всичко е подчинено под нозете му. Но след това се оглежда наоколо и се пита, наистина ли човекът има власт над земята?

Неотдавна видяхме как жилището на нашия кмет бе обискирано през нощта и той беше задържан без никакви доказателства, без проверка, само въз основа на думите на една жена.

Има ли някой тук, който да не е бил директно или индиректно засегнат от някакво престъпление, затруднения с финансите, болести, войната, трудности във възпитанието на децата…? Има ли някой, който да има власт над всички тези неща?

Ако сме честни, ще кажем, „Май ние, хората, не владеем положението.“

„Сега обаче още не виждаме да му е всичко подчинено.“ (ст. 8)

Работата е там, че това е обещание, то още не е станало реалност. Исусе, какво да правя, когато минаваме през икономическа криза и инфлация, когато се разболея от страшна болест, когато остарея, когато съм свидетел на такива ужасни престъпления?

Вижте отговора в ст. 9: „Но виждаме Исус.“ Авторът казва, „Не виждам отговор на всички тези богословски въпроси в света, но ще ви кажа какво виждам. Виждам Исус. Това обещание човекът да владее над цялата земя изглежда нереално сега, но то ще се изпълни съвършено в личността на Исус.

Той е Господ на господарите. Чрез Исус човекът напълно възстановява своята човешка природа. И чрез Него човек ще си върне властта, която първоначално бе дадена на Адам и неговите наследници.

Когато погледнем към хаоса, болката и страданието в света и към бедите в нашия живот, това може да ни изглежда химера, но аз ви съветвам да не гледате на тези неща и да кажете, „Но аз виждам Исус.“ Виждам всичко друго, но виждам и Исус.

Много неща не разбираме, докато не видим Исус. Много от нас мислят, че когато намерим отговора на въпроса „защо“, ще намерим обяснение на това, което става в света.

Господи, защо този човек ме нарани? Господи, защо тя ме напусна? Господи, защо допусна да се разболея от тази болест? Господи, защо допусна тази война? Защо допусна да загубя съпруга си? Жилището си? Работата си? Въпросите „защо“ могат да продължават до безкрай.

Но отговорите, които ще ти дадат най-голяма утеха не са на въпроса „защо“. Отговорът, който ще ти даде най-голяма утеха е отговорът на въпроса „кой“. А този отговор е „Исус.“

Може да се взираш в болестите, в бедността, в болките си по цели дни, но когато отвърнеш поглед от тях, ще видиш Исус.

SLIDE Някой сигурно си казва, „Де да можех да вляза в машина на времето и да се върна 2000 години, за да видя Исус! Може даже да си направя селфи с Него! Тогава наистина щях да повярвам! Когато видя Исус с моите естествени очи, ще повярвам.“

Не, това няма да ти помогне да повярваш. Знаете ли колко много хора, които са видели Исус с очите си, са Го отхвърлили и са Му се подигравали? SLIDE Аз те предизвиквам да Го видиш не с естествените си очи, а с очите на вярата.

Вярата е зрението на вътрешния ни човек. Затова ти можеш да видиш Исус точно сега и можеш да положиш вярата си на Него. Можеш да кажеш, „Да, Исусе, вярвам в Теб.“ Не се опитвай да вярваш, просто повярвай. Довери Му се.

Ако това ще ти помогне, кажи го на глас. Кажи: „Исусе, вярвам кой си Ти и в това, което направи на кръста. Просто го изповядай. Кажи като бащата на хванатото от бяс момче, „Господи, вярвам, помогни на моето неверие.“

Важно е да видим Исус с очите на вярата. Можеш да Го видиш като един, който обича грешниците и който умря за тях. Можеш да Го видиш като твоя Спасител. Можеш да Го видиш като твоя Господар. Можеш да Го видиш като твоя приятел, като твоя изцелител…

Нека внимаваме на Исус.

SLIDE Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

„увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт… с Божията благодат… за всеки“. Първото важно нещо тук е, че Исус не остана мъртъв, но беше увенчан със слава и чест, защото спасителното дело на кръста беше най-прекрасното нещо, което някога е правено.

И второ, Той успя „с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек“. Той вкуси смъртта заради теб. Той умря за теб. Ти го отхвърли? Той умря за теб. Ти му се присмиваше? Той умря за теб. Сега е твой ред да приемеш това дело, свършено за теб.

Ела при Исус. Виж Исус. Поклони се на Исус!

__________________

17.08.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна