Истинската чистота (Матей 15)

/проповед/ 

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Матей. Ще разгледаме темата за истинската чистота. Много хора в България държат много на чистотата. В тази връзка, знаете ли какво е Национален ден за почистване? Това е ден, когато тези, които никога не са цапали, чистят за всички други..

Макар и много хора да поддържат себе си и дома си чисти, повечето от тях пренебрегват духовната чистота. В духовен смисъл имат фалшива представа за чисто и нечисто. И това е така, защото имат и фалшива представа за това кой е Исус Христос.

Много хора си го представят като един, който обича да гали дечицата по главата или седнал на хълма, да се усмихва на преминаващите хора. Исус наистина бе пълен с любов и състрадание, но беше и много конфронтационен взависимост от това с кого разговаряше. Затова, преди да видим коя е истинската чистота, ще видим кой е истинският Исус и кое е истинското писание.

1.     Истинският Исус.

Исус Христос беше радикален. Той не беше конформист. Не се съобразяваше с религиозните практики на деня. Той здраво отстояваше Божието слово, но настръхваше щом чуваше за предания и традиции, които затрудняват хората в търсенето на истината.

И тук при Исус идват две религиозни групи – фарисеи и книжници. Кои бяха те? Тези групи не се споменават в Стария завет, но в Новия завет изведнъж виждаме книжниците, фарисеите, садукеите и иродианите. Много от тях възникват в 400-те години затишие между двата Завета.

След Вавилонския плен, който както знаете продължава 70 г., поради желанието им да следват Божието слово, се формират няколко групи. Книжниците са основани от Ездра, който се счита за първия книжник. В началото те преписвали откъси от Писанията, от Тората, за да ги разпространяват при върналите се от плена.

Но постепенно започнали да пишат коментари към Закона, задавайки въпроса, какво Мойсей би направил в тази и тази ситуация и отговаряйки на тези въпроси. И тези коментари започнали да се приемат като част от Закона.

Все едно да приемаш бележките под линия в учебната Библия за еднакво боговдъхновени с Библейския текст. Постепенно те се превърнали в легалисти, които се интересуват повече от буквата на закона, отколкото от духа на закона.

Втората група, фарисеите, произлиза от арамейската дума pĕrīshayyā и означава „отделен“. След плена те искали да се отделят от света, от чуждо влияние и идолопоклонство и да бъдат напълно предадени на Бога. Но с времето също се превърнали в легалисти.

Третата група, садукеите, са либералите. Те не вярвали в устното предание, не вярвали в чудеса и във възкресението от мъртвите. Това били богати аристократи, които били обществено активни, работели за мир с римляните. Поради това, че не вярвали във възкресението, те започват преследване на ранните християни, защото те твърдели, че Христос е възкръснал.

И последната група, иродианите, били еврейски националисти, които подкрепяли управлението на династията на Ирод, който пък им се отблагодарил с построяването на великолепен храм.

Исус не търсеше непременно конфронтация с тези групи. Но когато виждаше проблем, Той не го подминаваше. Особено, когато проблемът се наричаше „лицемерие“.

Гръцката дума за лицемер, hypokritēs, означава „актьор с маска“, каквито са носели тогава актьорите (оттам идва и английската дума за лицемер). И Исус не си спестяваше критиките към духовните лицемери.

Един престъпник от подземния свят посетил пастора и казал, „Брат ми почина, ще отслужиш ли погребението му“? Свещеникът казал, „Разбира се.“ Но в погребалното си слово искам да кажеш, че той беше светец.“ Пасторът ги знаел що за цвете са и двамата и казал, „Не мога, защото ще излъжа. Всички в града знаят, че той не беше светец, беше мошеник.“

„Знам, пасторе, но това ми е брат, затова когато го изпращаме искаме да кажеш, че брат ми беше светец. Ако го направиш, ще те отрупам с пари.“ Пасторът помислил малко и казал, „Добре, мога да го направя“.

Дошъл денят за погребението, пасторът се изправил, казал няколко неща и след това добавил: „Всички вие, които сте дошли тук днес познавате този мъж, който лежи в ковчега пред вас. Той беше престъпник, беше мошеник, беше женкар, беше пияница, беше наркоман, но в сравнение с брат му, който стои тук, този мъж беше светец.“

Не искал да е лицемер. Той спазил обещанието си, казал истината.

Исус вършеше много чудеса в Галилея – отваряше очите на слепите и ушите на глухите, куците започваха да ходят, изцеляваше болни от проказа, възкресяваше мъртви. Но Исус също конфронтираше лъжата и лицемерието.

И неговата слава бързо се разнесе и привлече вниманието и на религиозните учители в Ерусалим. Ерусалим беше на 160 км оттам. Вероятно Синедрионът и синагогата бяха излъчили делегация, която да отиде и да провери на място кой е този Исус, който върши изцеления и с каква власт ги върши.

2.     Истинското Писание.

Четем в текста,

Матей 15:1-2 „Тогава дойдоха при Исус фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?“

Те отидоха право при Исус, и пред събраната тълпа попитаха: „Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините?“

Те имаха предвид устния закон, известен като Мишна и Талмуд. Талмудът представлява коментари на еврейските закони и се състои от 63 книги. За набожните евреи техните писания били толкова задължаващи колкото Божието Слово.

Един известен равин, Акиба, пише, че различните предания в юдеизма са като „ограда около закона“ (seyag ha Torah, староевр.). Идеята е, че тези традиции и предания са като допълнителен защитен вал пред хората да не нарушават Божието слово.

Но докато тази ограда предпазвала от нарушаване на буквата на закона, тя била безсилна да пази човек от нарушаване на духа на закона. Когато имаш много правила, ти можеш да ги следваш механично, не от искрено убеждение. Просто да се съобразяваш с традицията и така да нарушиш духа на закона.

Тези хора не бяха загрижени за хигиената на учениците, а за ритуала. Не е както когато майките ви са ви се карали като сте били деца, че не сте се измили преди ядене. Например, в устния закон била добавена следната сложна церемония за измиване:

Преди да ядеш, си простираш напред ръцете с пръстите нагоре. Някой поливал вода от върха на пръстите, тя потичала до китката и водата падала под нея. След това обръщаш ръцете с пръстите надолу, поливали вода от китката до пръстите. Трето, трябвало да си изсушиш ръцете, като с едната разтворена ръка потъркваш другата, която е стисната в юмрук, след което сменяш ръцете.

Набожният евреин правил това не само преди всяко ядене, но и между всяко блюдо. Това била традицията на старейшините. Но учениците на Исус не правили това.

Според едно друго предание, евреите вярвали, че съществува зъл дух наречен shipta, който можеш да се залепи за ръцете ти докато спиш. И тъй като той бил на ръцете ти, можело докато се храниш да погълнеш този зъл дух. Затова трябвало много внимателно да се измиеш, за да измиеш злия дух. Хубаво би било така да можехме да измиваме демоните от нас.

Това обаче карало хората да вършат тази церемония не от любов, а от страх.

Матей 15:3-6 „А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? Защото Бог е казал: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ Но вие казвате: Който рече на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, - той може и да не почита баща си [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.“

„Защо и вие заради вашето предание, престъпвате Божията заповед?“

Всъщност, фарисеите не бяха загрижени за Писанието, а за традицията. Колко познато ни звучи това, нали?!

Исус им заявява, че чрез устния закон те са променили Писанията. Тук става въпрос за традицията даване на курбан, която е разпространена и в България до ден днешен. Курбан (или korban) означава „нещо посветено на Бога“.

Например, когато родителите ти имат нужда от помощ и ти можеш да им помогнеш – финансово или с нещо друго, те идват и ти казват, „Сине, с майка ти не сме добре, имаме нужда от помощ“, ти можеш да кажеш: „Тате, много искам да ви помогна, но тези пари в банковата ми сметка са korban, те са посветени на Бога, не мога да ги пипам.

Но дори когато нещо е било посветено на Бога, човек е можел да го държи у дома и да го използва и по-късно да го даде на Бога. Всъщност, това е било извинение да се измъкнеш от изпълнение на 5-та заповед, „Почитай баща си и майка си“.

Исус им казва, че с вашето предание вие нарушавате тази заповед.

Внимавайте с традициите. „Винаги сме го правили по този начин!“ Но дали вашият начин е в съгласие с Библията?

Ние знаем, че Исус Христос е Словото Божие (Йоан 1:1) и то е боговдъхновено и непогрешимо. Но според официалното схващане на Православната църква, „светото предание“ има по-голям авторитет от Светото Писание, тъй като го предхожда хронологически. Исус е предал на човеците устно словата, които Му дал Неговия Отец. После започнали да го разпространяват устно, а накрая някои от тях написали свещени книги. Но тъй като не всичко било описано в Писанията, Бог дал и преданието.

Ние сме съгласни, че преданието има своята роля, особено когато става въпрос за древните кръщални символи и символите на вярата, утвърдени от вселенските събори и потвърдени от духа на Словото.

Писанието също утвърждава добрите предания. Павел каза „стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било от наше слово, било от наше послание“ (2 Солунци 2:15).

Но традициите, добавени по-късно към Писанието и противоречащи на него, могат да бъдат разрушителни и да задушат духовния живот.

Матей 15:7-9 „Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“

Думата „лицемер“ е обидна дума. Но Исус използва тази дума 23 пъти в Новия завет. В 21 от тези случаи говори за религиозните лицемери. Проблемът е, че те едно говорят, друго правят. И Исус ги отхвърли.

И след като Исус им каза, че те престъпват Божията заповед чрез техните предания, Исус се обръща към тълпата и им говори относно истинската чистота.

3.     Истинската чистота.

Матей 15:10 „И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте! Не това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.“

Ако четем книгата Левит, в нея ще видим, че някои неща, които влизат в човека, могат да го осквернят. Бог им забрани да ядат определени храни – животни, които не преживят или нямат раздвоени копита, риби които нямат перки и люспи.

Но причината Бог да даде тези заповеди в Стария завет беше да запази физическото им здраве, защото те не са разполагали с медицината, с която разполагаме ние днес.

Затова Бог каза, отделете се от тези нечисти неща. И второ, това беше метафора за нечистотата на греха. Тези нечисти животни сочеха към вътрешната нечистота на човека.

Затова Исус казва, че не това, което влиза, а това което излиза от устата осквернява човека. Не външните неща ни правят нечисти, а това което извира от сърцето.

Исус казваше, че Бог не е загрижен толкова за външното поведение, а за вътрешното отношение на сърцето.

И когато фарисеите и книжниците си отиват, при Исус идват учениците и казват:

Матей 15:12 „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“

Вие как мислите, дали Исус е знаел? Разбира се, че е знаел! Той целеше да ги накара да се ядосат! Той подкопаваше фалшивата им вяра в легалистичната религия.

Те дойдоха пред всички и Исус казва, „Искам всички да разберат, че водачите които са следвали са поставяли ударение върху грешните неща. Най-важно е сърцето.“

И след като заявява, че лицемерите са фалшиви вярващи, които ще бъдат изкоренени подобно на плевели в градината (ст. 13), Исус продължава…

Матей 15:14 „Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“

Оставете ги. С други думи, не се занимавайте с тях. Да нямате нищо общо с хора, които непрекъснато презират и oчернят Божието слово.

Матей 15:15 „Петър в отговор Му рече: Обясни ни тази притча.“

Може би Петър все още мислеше, че Исус говори за храна. Ти, Исусе, казваш, че това което влиза в човека не е толкова важно… Може ли да го обясниш още веднъж?

Когато и духовенството не разбира духовните истини, тогава имаме проблем 😊. Петър беше следвал Исус две години и пак не разбираше. И Исус му каза,

Матей 15:16-20 „И вие ли не разбирате?“ (И вие ли сте като тълпите? Вие живеете с мене) „Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Това осквернява човека; а яденето с немити ръце не го осквернява.“

„Онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето.“

Под сърце в Библията се разбира не органът, който помпи кръвта. Сърцето е центърът на човешкото същество, който включва ума, емоциите, волята, мотивите и моралния характер. Центърът на вътрешния живот на човека, от който произлизат мислите, желанията и постъпките.

Притчи 23:7 „защото както мисли (човек) в душата си, такъв е и той“.

Човек не се осквернява от храната. Когато храната попадне в стомаха, тя се смесва със стомашни ензими и киселини, които продължават процеса на разграждане. 

Стомахът служи като контейнер, където храната се обработва, докато не се превърне в полутечна смес, която след това се освобождава в тънките черва. Там се извършва по-нататъшно храносмилане и усвояване на хранителните вещества, а това, което не е необходимо, се изхвърля.

Но истинската мръсотия идва от сърцето в устата. Понякога това, което излиза от сърцето през устата е по-лошо от това, което отива в канализацията. Това казва Исус. Това ни осквернява, сърцето.

Еремия казва, „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?“ (17:9)

А Давид се помоли с думите,

Псалм 51:10 „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Как можем да обновим сърцето си и да постигнем тази истинска чистота? Като синхронизираме мислите и желанията си с Божията истина и воля. А това правим, когато ежедневно четем и изучаваме Библията и се молим Святият Дух да ни води в разбирането и прилагането ѝ в живота ни.

Чували ли сте за хермелинът? Това е малко животно, което живее в северна Европа и Азия. Интересното за това животно е, че то инстиктивно пази бялата си козина от всичко, което би я изцапало. Знаете ли как го залавят? Не е нужно да организират хайки или да поставят капан. Просто намират хралупата, в която живее, намазват входа и вътрешността с мръсотия и пускат кучета да го подгонят. То бяга към хралупата си, но не влиза там, погнусено от мръсотията. Избира чистотата пред живота. А ти? Държиш ли на духовната чистота?

___________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

20.07.2025 г.

Нужни са единство и радикализъм - Калин Янакиев

 

“Диагнозата на сегашния момент е, че нашата република стремително върви към ердоганизъм. Върви към авторитарната Грузия на Иванишвили. Вижте биографиите на тези автократи и сравнете с онова, което се върши. То е едно към едно. Само че, ние не бива да го позволим… Единство, единство непременно на всички демократи, на всички демократични общности, независимо от техните различия. Различията се преодоляват с разговори, със слово.

Трябва да бъдем тук. Да, те минаха всеки предел. А сигурни ли сме, че ние ще стоим в предели? Можем ли и ние да прекрачим определени предели? Питам ви, готови ли сте да прекрачим пределите на послушанието? Можем ли да бъдем още по-гневни? Можем ли да бъдем още по-радикални? Само с радикализъм до този момент сме побеждавали. Бъдете радикални… Да не си слагаме спирачки, никакви спирачки. Ние направихме тази държава, ние ще я удържим свободна.“ – проф. Калин Янакиев

Когато Бог ти каже да направиш нещо (Матей 14)

 /проповед/

Днес ще разгледаме част от Матей 14 гл. и ще видим как Библията ни съветва да откликваме, когато чуем Бог да ни говори да направим нещо конкретно в нашия християнски живот.

 Не знам дали Бог ви е говорил и дали вие сте чували Божия глас. Някой е казал, „Много хора чуват гласове, когато до тях или в стаята няма никого. Някои от тях ги наричат луди, затварят ги в стая, където цял ден те се взират в стените. Други се наричат писатели и правят общо взето същото нещо.“

Но сега не говоря за такива гласове, а за Божия глас. Не е задължително Бог да ни говори с физически глас. Неговият глас често е тих и нежен. Въпросът е не само дали ще го чуем, но как ще реагираме. Особено когато Той ни призовава към нещо конкретно.

За да разберем това, ще разгледаме чудото на Исус с двете риби и петте хляба. Ще видим как Той беше изпълнен със състрадание към хората и как призова учениците да направят нещо по въпроса. Ще разгледаме три принципа, които са важни, когато Бог ни говори да направим нещо конкретно.

1.      Исус имаше състрадание към хората.

Матей 14:13 „И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място насаме; а народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.

Исус е зает да проповядва и да поучава хората. Той чува за смъртта на Йоан Кръстител и че слуха за Него е достигнал до Ирод, и Ирод го мисли за възкръсналия Йоан. Затова Исус се оттегля на уединено място – не поради страх от Ирод, а защото времето Му още не е дошло. Което ни показва, че можем да избягваме опасности, ако можем да го правим без да предаваме истината.

Тук разбираме също, че е добре, когато сме натоварени с работа и в служение, да имаме тихо време с Господа. Добре е да можем да се оттеглим и да отидем на уединено място за ден-два. Но ако няма такава възможност, можем всеки ден да имаме тихо време със Словото и в молитва. Най-добре е това да е сутринта, преди работния ден да е започнал, когато децата още спят и вкъщи е тихо.

Много преди изобретяването на мобилните телефони един английски проповедник посетил Америка. По онова време на улицата имало телефонни будки с телефонен указател – книга, в която можело да се намерят по азбучен ред всички телефони.

Проповедникът искал да се обади на приятел, но тъй като започвало да се смрачава, му било трудно да намери номера. В будката имало лампа, но не знаел откъде да я включи. Докато се взирал в книгата в сумрака, един пешеходец забелязал как се мъчи и казал, „Сър, ако искате да включите лампата, трябва да затворите вратата.“

За удивление на госта, когато затворил вратата, будката се изпълнила със светлина. Той намерил номера и осъществил обаждането.

По същия начин, когато се оттеглим да се молим в тихо място, ние трябва да се затворим за заетостта на света и да отворим сърцето си за Бога. И тогава нашият мрачен свят на разочарования и изпитания ще бъде осветен. Ще влезем в общение с Бога, ще усетим Неговото присъствие и ще получим увереност, че Той ще снабди всичките ни нужди.

Нужно е да избягаме от тълпите. В нашия текст виждаме, че Исус се оттегли с ладия, за да избяга от тълпите, но те го последваха пеша. И когато Исус стигна до брега, хората вече го чакаха отсреща.

 Матей 14:14 „И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.“

Исус нямаше много време за почивка! Исус слиза от лодката, оставя всичко друго и започва да служи на нуждите на хората. Защо? Защото, казва Матей, той „се смили над тях“.

Думата на гръцки за „смили се“ е еспладиниски и означава „изпитвам състрадание“, „състрадавам“ на някого.

Ако ти още не си повярвал в Бога, вероятно си мислиш, че ако изобщо има Бог, Той не се интересува от теб. Или може би се надяваш, че Бог съществува, но мислиш че ти е сърдит, защото си имал трудна съдба. Убеден си, че Бог те наказва за нещо.

Истината е, че Бог те обича и Той изпитва състрадание към теб. В паралелния пасаж в Марк се казва,

 Марк 6:34 „И като излезе Исус видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха пастир.“

Бог изпитва състрадание към теб. Той вижда, че си като овца, която се нуждае от пастир и иска да стане Твой Пастир.

Може би най-известният псалм, Псалм 23, говори за Бог като Пастир, който го завежда при зелени пасбища и снабдява всичките му нужди. И точно това прави Исус тук за народа в Матей 14. Той изпитва състрадание към тях, напътства ги, поучава ги, кара ги да седнат на тревата и снабдява нуждите им.

Ако си като овца без пастир, знай че Бог състрадава за теб и ти предлага да стане твой Пастир. А ако вече Го следваш като Пастир на твоя живот, учиш ли се от него?  Изпитваш ли състрадание към хората в нужда? Прекарваш ли тихо време с Бога? Бог често ни говори тогава за нуждите на хората и влага състрадание в сърцето ни.

Когато преди месец имахме специална молитва за Украйна, две от украинките след това ми благодариха и в тяхната благодарност ми се запечата една дума. Те бяха впечатлени от нашето състрадание към тях. Състраданието прави впечатление! Защо? Защото когато Бог влага състрадание у нас към някого, то сочи към Неговия източник, Бога. Бог е Бог на състраданието. Нашето състрадание към другите прославя Него!

Когато почувстваш състрадание и изгарящо желание да промениш някаква ситуация, това може би означава, че Бог иска да направиш нещо по въпроса.

2.      Дай на Исус това, което имаш.

Когато Бог призовава, Той дава сили. Втората най-голяма заповед е „да възлюбиш ближния си както себе си“. Следователно, когато Бог иска да направиш нещо, най-вероятно то е свързано с удовлетворяването на нечия нужда.

Матей 14:15 „А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят храна.“

Исус беше поучавал известно време и беше превалило пладне. Денят на евреите е бил разделен на два вечера – единият късен следобед, когато слънцето започне да слиза на небесвода, и втори, при свечеряване. Тук става въпрос за първия случай, защото виждаме че свечеряването настъпва по-късно, в ст. 23. Затова учениците искат Исус да разпусне хората да отидат да си купят храна, докато е още ден.

Учениците си даваха сметка, че хората се нуждаят да ядат, но не разбираха Божия план в това.

 За да видим какво Бог иска от нас, първо е нужно да се съсредоточим на задачата, не на пречките.

Матей 14:16-17 „А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.“

Учениците на Исус видяха нуждата. И те попитаха Исус какво да правят и Той им каза, „Вие се погрижете за това. Дайте им да ядат.“ И вместо да кажат, „Добре, покажи ни как да го направим“, учениците започнаха да възразяват: „Не можем да ги нахраним! Имаме само 5 хлебчета и две рибки! Как можем да нахраним толкова много хора с толкова малко?“ Беше невъзможна задача и те се фокусираха върху пречките, вместо на покорството.

Не го ли правим и ние понякога? В църква имаме чудесни служения, но какво да кажем извън църква? Понякога Бог ни призовава да направим нещо голямо като например да достигнем до хората в нашия квартал за Христос, а ние не го правим, защото гледаме на пречките вместо на задачата.“

Добре е да помним, че ако Бог ни кара да направим нещо, можем да го направим. Иначе Той не би ни накарал!

 Майка Тереза е известна със своето служение и пример за състрадание и грижа за бедните. Тя е чула вика на бедните и страдащите и е разбрала, че нещо трябва да се направи. Когато е започвала, тя не си е казала: „В света има толкова много бедни, какво мога да направя аз!“ Не! Тя се е фокусирала върху един човек и е помогнала на него. След това на друг, на трети… Правела е това, което може за човека до себе си. Фокусирала се е на непосредствената нужда. Това е донесло промяна в живота на милиони. Днес орденът на майка Тереза служи в 139 страни, включително в нашия град!

 Второ, за да направим това, което Исус иска от нас, е нужно да дадем на Исус това, което имаме.

И така, какво можеш да направиш, когато Бог те накара да направиш нещо, което надхвърля твоите възможности? Донеси на Исус това, което имаш. Учениците казаха на Исус:

 Матей 14:17-18 „Имаме тук само пет хляба и две риби. А Той рече: Донесете ги тука при Мене.“

Ако нямаш това, което е необходимо за изпълнение на задачата, донеси на Исус това, което имаш! Учениците бяха фокусирани на това, което нямаха. Те нямаха достатъчно хляб, за да нахранят всички хора. Нямаха и толкова пари. Но Исус насочи вниманието им към това, което имаха: пет хляба и две риби.

Това не звучи като много, нали? И не е! Но въпреки това, предай го на Бога. Внимавай за нуждите на хората. Фокусирай се на задачата, не на пречките. Предай това, което имаш на Исус.

Когато направиш това, ще започнат да се случват невероятни неща.

Така стартират мисиите и служенията. Първо разбираш какви са нуждите на хората, сред които живееш. И след това търсиш начин да снабдиш тези нужди, като предаваш и малкото, което имаш на Исус.

Затова е нужно да опознаваме хората, сред които Бог ни е поставил – в училище, на работа, в квартала или в нашата общност. Помоли Бог да ти отваря очите за нуждите на хората и след това търси начини да ги посрещнеш.

Така започнахме служението със синхронен превод на службите за англоговорящите. Видяхме нуждата, намерихме екип, купихме апаратура, хората се обучиха и вече 10 години при нас има чужденци. Мони и Митко се грижат за това всеки чужденец да разбира посланието.

Така започнахме безплатните уроци по английски, които също вървят от създаването на църквата. Така започнахме служение в подпомагане на болните, бедните и родилките с храна, приготвена от семейства в църквата.

Така започнахме и служението с бежанците. Когато избухна войната и първите бежанци дойдоха, видяхме нуждата им от интеграция и откликнахме. Дадохме на Бога талантите и уменията си (на учителите!), кандидатствахме за средства и закупихме учебници, поканихме хора и вече 4-та година правим курсове по български език. Помагаме с храна, с помощ с институциите, организирахме екскурзия. Когато дадеш на Бога своите 5 хляба и 2 рибки, Бог ги умножава!

3.      Можеш да направиш всичко с Божия помощ.

Бог е всесилен и безграничен. Той разполага с цялото богатство на света и не зависи от твоите ограничения. Когато Бог те накара да направиш нещо, можеш да го направиш, защото за Него няма нищо невъзможно.

За да не стане недоразумение, нека уточня. Не казвам, че можеш да правиш каквото си искаш с помощта на Бога. Казвам, че можеш да направиш каквото Бог иска, с Негова помощ. Можеш да направиш всичко, което Той иска да направиш. Според Неговата воля. И така, какво ще направиш, когато Бог те кара да направиш нещо, за което нямаш достатъчно сили и ресурси?

 Първо, предай го на Бога в молитва.

Матей 14:19 „Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.“

Учениците дадоха това, което имат, на Исус. Исус каза на хората да насядат по тревата. Взе хлябовете и рибите, благодари на Бога за ресурсите, с които разполагат и ги предаде на Бога в молитва. От нас се очаква да правим същото. Да вземем това, което Бог вече ни е поверил и да го предадем на Него. И да вярваме, че Той ще го използва за Своите цели.

 И след това да оставим Бог да свърши Своята част от работата.

Матей 14:20-21 „И всички ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.“

И тук стигаме до самото чудо. Обърнете внимание, че това невероятно чудо е описано само с няколко думи. Не е казано как Исус го е направил и кога точно хлябът и рибите са започнали да се умножават. Дали хората са видели как става това? Или Исус просто е чупел парчета хляб и остатъкът не е намалявал? Не можем да знаем.

Но ни е казано, че „всички ядоха и се наситиха“. Думата за „наситиха“ в ст. 20 означава „ядоха предостатъчно, задоволиха глада си“. Те се чувстваха така, както ние в новогодишната нощ – наситени, нахранени, с утолен глад. Всеки е ял предостатъчно и пак са останали дванадесет пълни коша! Накрая са имали повече храна, отколкото в началото!

Матей ни казва, че броят на тези, които са яли е пет хиляди мъже, освен жените и децата, които са били там. Макар че наричаме това чудо нахранването на 5-те хиляди, очевидно там е имало много повече хора. Исус може да е нахранил 15-20000 хора в онзи ден.

Това е удивително чудо, особено когато го сравним с други чудеса в Библията. По време на глад в Стария завет пророк Илия нахранва една вдовица, сина ѝ и себе си с една шепа брашно и малко дървено масло в гърнето. Те не свършиха, докато траеше глада (3 Царе 17:7-16).

По-късно пророк Елисей нахрани стотина човека с двадесет ечемичени хляба. Всички те ядоха и остана излишък (4 Царе 4:42-44).

Но чудото, сътворено от Исус тук надминава всички останали. Исус нахрани тълпа от 5000 плюс техните жени и деца само с пет хляба и две риби. В евангелието на Йоан това чудо е сравнено с храненето на Израел от Бога с манна в пустинята. И там Исус използва това чудо, за да каже на хората, че Той е хлябът на живота, който слиза от небето.

 Йоан 6:30-31, 35 „Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята… Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“

Какво правиш, когато Бог те накара да направиш нещо, което не можеш да направиш? Предай го на Бога и след това остави Бог да свърши работата. Помисли за Давид в Стария завет. Давид разполагаше само с прашка и пет камъка, когато се изправи срещу Голиат. Това изглеждаше крайно недостатъчно за победа. С Божията помощ, Голиат бе сразен. С Божия помощ ти също можеш да побеждаваш голиатовците в твоя живот.

Заключение

В заключение, какво иска Бог да направиш тези дни? Може би Бог те призовава да оставиш този повтарящ се грях и да Му се препосветиш? Опитвал си дълго със собствени сили и все не става.

Или Бог е вложил в сърцето ти идея за някакво служение в църква? Да помагаш в служението с деца, младежи, жените, мъжете? Или да стартираш ново служение? Може би виждаш нужда, която трябва да се удовлетвори? Дали Бог не те кара ти да се погрижиш за това? Или да помогнеш за провеждането на голяма евангелизация?

 Може би не разполагаш с ресурсите, необходими за изпълнение на тази задача. Няма значение! Когато Бог те накара да направиш нещо, ти можеш да го направиш! Фокусирай се на задачата, не на пречките и след това предай твоите пет хляба и две риби, колкото и малко да ти се струват на Бога. С Бога можеш да направиш всичко! Предай ги на Бога и след това остави Бог да свърши Своята работа!

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.07.2025 г. 

Време за сеене (Матей 13)

 /проповед/

Някой е казал, че една картина струва колкото хиляда думи. Сигурно затова фейсбук и инстаграм са толкова популярни. Затова обичаме да правим снимки и имаме камера в телефоните си. Но по времето на Исус нямаше камери, нямаше фейсбук и инстаграм, aко имаше, щяхме да имаме запазена такава снимка. Затова хората са използвали словесни картини, истории. Разказването на истории е било много популярно.

Равините често използвали аналогии, за да предадат на учениците си важни истини. В 13 глава Исус разказва 7 притчи за царството. Той говори за началото на царството, разширяването на царството, съпротивата срещу царството, поданиците на царството и кулминацията на царството. Една трета от поученията на Исус са чрез използване на притчи.

Думата „притча“ (парабoле, гр.) означава „да поставя до“. С други думи, ако искаш да обясниш една трудна, абстрактна истина, до нея поставяш нещо известно и разбираемо. Правиш аналогия с естествения свят, за да може хората да разберат духовния свят.

Интересно е, че 4 от 7-те притчи в Матей 13 са свързани с ниви и сеене, което ни показва каква голяма част от живота на хората тогава е била свързана със земеделие. Аз лично нямам почти никакъв опит със сеене на култури. Но днес ще разгледаме тези притчи, за да видим как можем да бъдем активни сеячи на духовната нива.

Тринадесета глава започва с притчата за сеяча, на която днес няма да се спираме, тъй като съм проповядвал върху нея и можете да намерите проповедта в youtube канала ни или на блога ми.

Само ще кажа, че тя е и ключ за разбране на останалите. В нея Исус използва четири различни почви, за да опише 4 различни отклика на благата вест. Някои хора чуват благата вест, но не я разбират, защото тя не ги интересува. Други показват интерес, но скоро се отказват, защото нямат дълбок духовен интерес. Трети са прекалено загрижени за живота си. Само малцина откликват с вяра и когато го направят живота им е променен и в резултат те жънат духовна жътва.

Така че, чрез този остатък вярващи, Царството се разширява. Тук Исус ни показва какво е да инвестираме в живота на другите, да сеем Словото, да хвърляме семената, защото Бог може да ни изненада и от най-безперспективното на пръв поглед семе да се роди нов живот.

Царството се разширява. Но това предизвиква опозиция срещу Царството. Така стигаме до втората притча. Тук Исус използва друга аналогия – от семе, което се сее, в това, което семето произвежда – жито. Нека прочетем…

Матей 13:24-28 „Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?“

Думата за плевели на гр. е „зезениан“. Toзи плевел бил много разпространен в Палестина. Първите седмици било трудно да го различат от житото. Слугите често проверявали нивата, за да видят как расте житото и в началото всичко изглеждало добре.

В древността, ако някой иска да си отмъсти на някого за нещо, често той посявал този плевел в нивата му, за да задуши житото. Даже е имало закони, забраняващи това. И вече когато растението оформяло цвета си, тогава вече човек можел да различи плевела от житото.

Затова, когато слугите попитаха господаря дали иска да отидат да оплевят плевелите,

Матей 13:29 „А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.“

И плевелите, и житото растат заедно, затова господарят казва, нека изчакаме до края на сезона, тогава ще можем да ги различим и ще оплевим плевелите.

В църковната история е имало моменти, когато Църквата се е опитвала насила да изтръгне плевелите от нивата. Имало е движения, които са искали да накарат всички християни да вярват по начина, по който те вярват.

Това е грешно. Константин Велики вижда в небето кръстния знак и чува думите, „С този кръст върви и победи“. Той побеждава в битката и издава Миланския едикт, с който забранява преследването на християни. Но по-късно взема на прицел някои християнски групи, които се различават от основната християнска доктрина.

Кръстоносните походи са били насочени срещу мюсюлманите и евреите. Избивали са ги в името на Христос. Също, испанската инквизиция е убила невинни. Това е грешка. Исус казва:

Матей 13:30 „Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“

И Исус разказва още една притча – притчата за синаповото зърно. И той използва някои елементи от първата, за да им обясни и тази притча. Тук много коментатори интерпретират погрешно тази притча, защото не я разглеждат в нейния контекст и връзка с предходните притчи.

Нека я прочетем:

Матей 13:31-32 „Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.“

Тук Исус не казва, че синаповото зърно буквално е най-малкото в света. Той говори за семената, познати в Близкия изток. Обикновено това семе не израства чак като дърво, а израства като храст. Но има един вид синапово семе, което израства в дърво високо до 3 метра и клоните му са достатъчно здрави, за да издръжат птица.

Вероятно Исус тук говори за тази разновидност. Исус иска да подчертае контраста между незабележимото начало и огромния растеж. Обикновено тази притча се интерпретира така: благата вест започва с 12 ученика на Исус, по-късно те са 120 в горницата. Това семе е посято на Петдесятница и то расте и прониква в цялата Римска империя и целия свят и светът може да се подслони в неговите клони. Това дърво е Църквата.

Проблемът е, че Исус не предлага обяснение на тази притча. За да я интерпретираме правилно, трябва да намерим нещо, което Той вече е обяснил и да го приложим към тази притча.

Първо, той казва, имаме птици. Но дали това са хората от света, които идват, за да бъдат спасени и да станат християни?

Помните ли, че в притчата за сеяча птиците дойдоха и изкълваха зърната, паднали край пътя? Там те символизират нечестивия, дявола. В притчите птиците не символизират добрите, а лошите, нечестивите. Чак до Откровение 18, когато великият Вавилон пада и става „свърталище на всякаква нечиста и омразна птица“ (18:2). Птиците са символ на злото в Писанието.

Какво да кажем за дървото? В Даниил 4, Езекиил и други места дървото е символ на светската власт, на империите. Така че, Исус казва, Божието царство е като синапово зърно, то ще расте. Но всички които се подслоняват в неговите клони не са непременно добри. Много зло ще се върши в името на Неговото царство.

Ще се случват чудесни неща, но и ужасни неща в името на Царя.

Това дърво ще бъде достатъчно голямо, за да подслони много хора и много религиозни системи, включително лъжеучения.

И минаваме към следващата притча:

Матей 13:33 „Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“

В предишната притча се говори за външен растеж, а тук за вътрешен, скрит растеж. Когато еврейките правели хляб, след като втасвало тестото, те вземали малко от тестото и го запазвали. Когато пак правели хляб, слагали това втасало тесто в новото тесто и така квасът заквасвал цялото тесто.

Пак вземали малко тесто, оставяли го настрана до следващото приготвяне на хляб.

Популярната интерпретация на тази притча е отново, че тук се говори за църквата. Тя започва като нещо малко и постепенно завладява целия свят. Това е особено застъпено като разбиране в някои християнски деноминации, които вярват, че Църквата ще завладее света и ще установи Божието царство тук и сега. Ще християнизираме света.

Църквата наистина започна с една шепа хора. Исус се роди в периферията на Римската империя, в едно невзрачно градче, наречено Витлеем. Но така изпълни Писанията, защото трябваше да се роди в Давидовия град. Взе 12 мъже, нарече ги апостоли, после те станаха 120. На Петдесятница 3000 се присъединиха към Църквата. След това още 5000.

Коментаторите считат, че след няколко месеца Църквата е наброявала 20000 човека. Разпространила се е в цялата империя, а след това и в целия свят. И един ден, в Милениума Исус Христос ще царува над цялата земя.

Това е вярно. Но както птиците символизират нещо зло, квасът не звучи добре за евреите. Той също е символ на зло. На Пасха евреите трябваше да махнат кваса от домовете си. Жертвите трябваше да са без квас заради това, което той символизира. Той ферментира, прониква както злото.

Исус каза на учениците, „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матей 16:6) Първо учениците си казват, „Какво иска да каже, да не би да е гладен?“ Но авторът продължава и казва, че говори за учението на фарисеите (ст. 12).

Исус казва, малко  квас заквасва цялото тесто. За първи път споменава това в 1 Коринтяни 5:6, когато говори за неморалността в църквата. И казва, ако оставите покварата без да я адресирате, тя ще се разпространи като квас в цялото тесто.

Когато казва това в Галатия (Галатяни 5:9), говори за легализма, който също разрушава вярата.

Така че, квасът тук не е добро нещо. Да, Църквата ще продължава да расте, но това не винаги ще е добър растеж. Нека вземем нашата църковна история, при която виждаме как механично е покръстена цяла нация, барабар с езическите си вярвания, ритуали и обичаи. И до днес жънем горчивите плодове на синкретичната вяра на българина.

В клоните на Църквата има много птици – лъжеучители, еретици, номинални вярващи… И тези учения ще проникват – спасение чрез дела, молитви към светиите, легализъм… Тези хора се наричат християни, те са в клоните, те са в тестото, те са в короната на християнското дърво.

За тях един новороден християнин, един мормон и един дъновист са едно и също нещо. Но идва Съдния ден. Тогава Бог ще прибере житото в житницата си, а плевелите ще върже на снопове за изгаряне. Дотогава обаче ние трябва да имаме търпение и да проповядваме истината.

Матей 13:34-43 „Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. И Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века, а жътварите са ангелите.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши [да слуша], нека слуша.”

Царството бе основано от Исус Христос. Той пося семето в Своите ученици, те посяха в живота на други, докато истината достигна до нас. Но тогава дойде Сатана и той се възпротиви на делото на Христос, като изпрати своите последователи да сеят полуистини и лъжи, за да създаде фалшиви доктрини.

Виждаме Царството да расте, но идва опозицията и лъжеученията. Това е положението сега. В края на времето всичко ще се оправи.

Какво означава това за нас? Днес не е време за съд, а време за благовестие. Днес е време за сеене. Не се притеснявай за съда, притеснявай се за благовестието. Сей семето.

Аз обичам да пътувам с влак, защото той предлага чудесна възможност за благовестие. Както знаем, България е малка, но БДЖ я прави (да изглежда) голяма. Има достатъчно време да кажеш добрата новина на всеки, който влезе в купето ти.

Но понякога имаме само малко време – при среща с познат на улицата, разговор с продавачката в кварталното магазинче… Нека се молим за мъдрост и водителство, за да знаем кога и какво да споделяме с хората.

Ние не знаем кой ще повярва и кой не, затова трябва да сеем навсякъде. Чарлз Спърджън е казал, „Би било хубаво ако Бог беше белязал с жълта черта на гърба всички, които ще повярват, но не е.“ Той може да види чертата, ние не можем.

Затова казва, „Идете в целия свят и проповядвайте благата вест.“

Останалите три притчи ще разгледаме на Библейското изучаване в сряда.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2025 г. 

Исус видя един човек (Матей 9:9)

/проповед/

Преди да прекъснем разглеждането на евангелието на Матей, за последно разгледахме края на Проповедта на планината – пасажа за разумния и неразумния строител в Матей 7 глава. В 8 и 9 глави четем за десет чудеса на Исус. Meжду тях Матей е избрал да вмъкне своето свидетелство как е повярвал.

Матей 9:9 „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.“

Матей пише как Бог в любовта Си го е призовал да стане ученик на Христос. В списъкът с дванадесетте апостоли Матей се нарича „Матей бирникът“. Той смирено не казва нищо друго за себе си. Остава делата му или другите да говорят за него.

За нас е по-добре ако има нещо, което е похвално, да не го изтъкваме, а да оставим другите да говорят за нас. Както казва известният баптистки проповедник от 19 в. Спърджън, „Когато тръбата трябва да затръби, ще се намери тръбач за нея, не я надувай сам ти.“

Вижте колко смирение, нежност и красота лъхат от тези думи: „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.“

Мисля, че неслучайно Матей поставя разказа за това как е повярвал веднага след разказа за чудото с изцеляването на паралитика. Първо виждаме как паралитикът вдига постелката си и си отива. А тук виждаме едно още по-голямо чудо – един друг, духовно парализиран човек, поробен от ламтежа за богатство, при заповедта на Христос, да изоставя своето занятие и притежания, за да последва своя Господар.

Как гледаш на своето спасение? Гледаш ли на него като на чудо на Божията милост и благодат? То е такова! Кажи си, „В своята милост, Исус погледна на мен грешника и извърши чудо, защото само чудо можеше да ме спаси.“

Може би и ти подобно на Матей можеш да видиш паралели между твоето обръщение и някое чудо, извършено от Исус. Може да е чудото с отварянето на очите на слепородения, или на ушите на глухия, или отвързването на немия език?

Замисли се не за Матей, а за себе си. Аз мисля за един човек на име Трифон, който откликна на Исус, когато Той ме призова като студент първа година в студентското общежитие. Ти може да се замислиш за един човек на име Иван Георгиев или Мартин Петров, или каквото е името ти. И да сложиш твоето име в текста и да кажеш, „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Иван, или Георги, или Елена и т.н. Помисли как Исус ти казва, „Следвай Ме“ и как ти си станал и си Го последвал.

1.     Една случайна среща, довела до неочакван призив.

Първо, казва се, „Исус, като минаваше оттам.“ Сякаш, това се е случило случайно. Исус „просто“ е минавал оттам. От ст. 1 разбираме, че това се случва в Капернаум – „дойде в Своя Си град“. Той и преди често е минавал през града, но Матей е оставал в неверието си. Но точно сега, Исус видя този „човек на име Матей“ по друг начин.

Говорих с един човек и той ми каза: „Една позната ми говори за Бога и ми каза, трябва да дойдеш на църква, но останах безразлична. След няколко години срещнах друг човек и той също ми говори и ми каза, трябва да дойдеш на църква, но така и не отидох. След още няколко години друга жена ми каза, трябва да дойдеш на църква – тогава Бог ме докосна и застави да дойда. Оттогава не съм пропускала и така повярвах.“ Може даже да си израстнал в църква и много пъти да си чувал благата вест. Но в един определен ден Божията благодат те е докоснала и ти си бил променен!

Може да си слушал проповед на тема устояване във вярата или утеха в скръб, нещо съвсем различно от твоята ситуация, и точно тогава Святият Дух да те е изобличил за грях.

Забележете също, че по това време в Капернаум имаше много други грешници, но Христос не призова тях. Той ги виждаше, но погледна на Матей по един специален начин. Може би и в твоя случай в църквата е имало десетки други хора, но Бог е докоснал точно твоето сърце.

Може всичко това да ти изглежда неочаквано и случайно, но ако си свикнал да отиваш често в молитва в Неговото присъствие, в Светая светих, вече знаеш, че тези „случайности“ са целенасочени. Когато Исус минава и Неговият поглед срещне твоя, тази среща е насрочена от вечността и е според Божията вечна цел и предузнание.

Аз не знам какво е накарало всеки от вас, които сте тука, да дойдете в „Нов живот“. Не знам какво е накарало тези, които ни гледате сега, да кликнете на нашия канал.

Но вярвам, че ти си дошъл тук, за да може Господ Исус да види теб, „един човек на име Иван или Георги, или Николай, или Наталия“, или както се казваш. И се моля това да е деня, когато Го видиш и чуеш да ти казва „Следвай Ме“, и без колебание почувстваш желание да тръгнеш след Него. Да тръгнеш, да оставиш грешния живот зад себе си и да станеш последовател на Христос.

Призивът към Матей беше неочакван. Още повече, Матей не се молеше, не четеше Библията, не слушаше проповед, нито даваше милостиня в момента, когато Христос го призова. Напротив, не само че не даваше - но вземаше от хората против волята им данъците за техните римски окупатори. Като повечето бирници сигурно е вземал повече от определеното. Нищо не връзка човека така, както любовта към парите.

Най-вероятно той се е чувствал твърде недостоен да следва Христос. А и дори да се опиташе, другите апостоли щяха да го отхвърлят с презрение: „Как смееш ти да идваш с нас?“

Може и с теб да се е случило нещо подобно. Но както и да си повярвал, ти си бил блуден син или дъщеря, които са бягали от дома, докато не са били привлечени от Неговата бащина любов. Както с Матей, не ти потърси пръв Бога, а Той пръв потърси тебе.

На първо място, призивът към Матей изглеждаше напълно неочакван, но беше според Божията цел и предузнание, и получи отклик.

2.     Един проницателен поглед, който получи отклик.

„Като минаваше оттам…“ Може би Христос е спрял срещу бирничеството, погледнал е към Матей и в миг е видял целия грях и цялото зло в него. „Той видя човек на име Матей“. Това, което остава е скрито за нас е явно за Неговия пронизващ поглед. Но Исус видя не само това, което Матей е, но и това, което Матей може да бъде. Видя бъдеще и надежда в него.

Дотогава го наричаха Леви. Но Господ не видя човек на име Леви. Това беше старото му име. Той видя човек на име Матей. Приятелю, когато Бог погледна към теб, когато беше грешник, Той видя светия в теб и те възлюби като Своя бъдещ изкупен служител.

Пак по думите на Спърджън, вероятно когато Господ Исус е видял Матей с перо в ръка, как надлежно като добросъвестен чиновник отбелязва името и сумата, платена от всеки, си е казал: „Гледай колко добре си служи с перото, той ще напише първото от четирите евангелия.“

Аз не знам какво Исус е видял, когато е погледнал към теб със Своя проницателен поглед. Не знам какво е видял в мен. Боя се, че е видял само моите грехове и злото в мен. Но вярвам, че е видял също човек, който ще приеме благата вест и ще я споделя с другите.

Ако сега за първи път се замисляш за вярата в Исус, сигурно си казваш, „Какво ли вижда в мен Исус?“ Истината е, че Бог ни подготвя за служение дори докато сме невярващи. Лука беше подговен да напише своето евангелие, защото беше лекар, а Матей – от опита си като бирник.

В моя случай, аз се научих да свиря на китара и овлядях английски и Бог използва това след като повярвах, в моето служение. Може би в идните години Бог ще използва някоя конкретна дарба или умение за служение в църквата. Няма по-радостно събитие от момента, в който Исус е погледнал на нас и в милостта си ни е направил съдове за почетна употреба!

Исус „видя един човек на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене.“

Защо Исус избра Матей? Евреите не можеха да понасят римските идопоклонници да са господари над земята им. За събирането на данъци римляните можеха да наемат единствено хора, които не се интересуваха от общественото мнение. На бирниците се гледаше като на най-презрените родоотстъпници от обществото.

Но Исус каза „Върви след Мене“ на този бирник. За един господар нямаше да е уважително да го следват хора, които са утайката на обществото. Друго си е да те следва един назирей или фарисей с филактериите.

Но Исус не се интересува от това какво мислят хората и от това дали считат някого за почтен. Той има цялата чест и почит, затова за Него не е проблем да привлече при себе си даже човек на служба при римските окупатори.

Но ти може да кажеш, „аз не вярвам Той да призове мен“. Аз пък мисля, че Той ще го направи! Най-големият гонител на християните, Савел, беше призован от Бога и се превърна в най-големият благовестител. В наше време Бог призова иранската машина за насилие, безмилостния убиец и наркотрафикант, наречен Али Безсмъртния и днес той е един от най-големите евангелизатори сред българи и иранци в България.

Господ Исус обича да търси най-отхвърлените, за да им каже „Следвай Ме“. Неговият проницателен поглед те оглежда и ти казва: „Стани Мой служител. Повярвай в благата вест и ще те използвам“.

Един неочакван призив, един проницателен поглед и…

3.     Един прост призив, който стана отворена врата за благовестието.

„И рече“. Това беше един прост призив. Исус рече. Не Йоан или Яков, а „Той рече“. Не превъзходното говорене или мъдростта на някой проповедник (1 Коринтяни 2:4) спасява души, а когато Господ Исус Христос чрез Святия Дух казва на някого „Върви след Мене.“

„И той стана и Го последва.“ Без дълги литургии, без свещеническа йерархия, без спазване на традиции, а с едно простичко „Следвай Ме“. Това е пътят на спасение. Христос ти заповядва да напуснеш греха си, да Му се довериш и така да бъдеш спасен. Защото който вярва в Сина, има вечен живот (Йоан 3:36).

Няма нужда да търсиш чудеса и знамения, за да повярваш. Какво по-голямо чудо от това Христос да каже на мъртвото ти сърце, „Живей!“ и то да оживее!

„И рече му: Върви след Мене“ И той стана и Го последва.“ Матей Го последва веднага. Някои щяха първо да се погрижат да приберат парите от масата, но Матей не го направи. Не каза, „Момент, само да запиша и последните хора от опашката и да изчисля и впиша техния данък.“ Не, той стана и Го последва.

Когато един човек се обръща към Бога, той трябва да остави всяко грешно нещо, което прави. Ако има нещо грешно, каквото и да е – окултна литература, амулети, демонична музика, изхвърли всичко в най-близкия контейнер.

Престани да се занимаваш с незаконни неща и с търговия за сметка на духовното или физическото здраве на хората. Както една жена не може да е полубременна, така и един човек не може да е полу-покаян. Исус каза на Матей, следвай Ме. И той стана и Го последва.

Познавам един друг човек, не Матей, който се казва Трифон, на когото Господ каза, „Върви след Мене“ и той стана и Го последва. И ако помоля сега тук да се изправите всички, които сте Го последвали, надявам се няма да останат много седнали на мястото си.

„И рече: върви след Мене“. Този прост призив доведе до спасението на Матей. Но никой спасен човек не иска да отиде на небето сам. Затова, когато Господ Исус „видя един човек на име Матей“ и Му каза да Го последва, неговото спасение насърчи други бирници да дойдат при Исус. Христос искаше да привлече при Себе Си други бирници и грешници чрез „човека на име Матей“.

След това Матей отвори дома си и това даде възможност на приятелите му да чуят Исус. Матей откликна на простия призив и това се превърна в отворена врата за благовестието.

Матей си каза, „Какво мога да направя за моя нов Господар? Тук имам една голяма стая, в която съм складирал взети в залог предмети от хората, докато си платят налога. Хайде, Йоан, Андрей и Мария, елате и разчистете стаята! Сложете дълга трапеза, защото ще поканя на вечеря старите ми приятели, които знаят що за човек съм бил.“

И Матей каза на Исус, „Господи, искам да те следвам. И съм решил да поканя на угощение моите приятели. Би ли бил така добър да дойдеш и да говориш с тях? Ще направиш ли за тях това, което направи за мен? Ако Ти им кажеш, че съм станал Твой последовател, може би те ще кажат, искаме и ние да дойдем при Тебе!“

А сега искам да те попитам дали и ти направи това, когато дойде при Господ Исус? Ти, човече на име Петър, Иван, Мария, Наталия или както се казваш, доведе ли твоите приятели при Исус? Доведе ли децата си при Исус? Молитвите ти довели ли са съпруга ти при Исус? Твоите родители, твоя брат или сестра? Твоите съученици? Колеги на работното място? Помоли Господ да ти помогне да говориш убедително и със сила с някого от твоя кръг приятели и познати.

Не се срамувай от твоя Господар, но ги запознай с Него. Както Господ видя „човек на име Матей“ и видя теб, и покани теб на Своята трапеза, почни да каниш другите на Неговата трапеза. Може да не си бил сред бирниците, но не е ли най-голяма радост да знаем, че Той яде с грешници като всички нас! 

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

15.06.2025 г.