Силата на Словото на Исус (Лука 7:1-10)

/проповед/

Какво стана дотук в нашата поредица „От яслата до празния гроб“? Говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. После разгледахме един епизод от детството на Исус, който ни напомни, че ние сме повярвали в един велик Бог, който не можем да вкарваме в калъпа на нашите очаквания, но трябва да бъдем винаги готови Той да ни изненадва и предизвиква в християнския ни живот. Миналият път Ваньо Атанасов говори върху притчата за блудния син и си припомнихме колко голяма и безусловна е Божията любов към нас.

Днес ще изследваме чудесата на Исус и ще се спрем на образа на един човек, който беше пример за смирение. Важно е да се учим от такива хора, защото днес те се срещат много рядко. За което говори и следния виц:

Двама монаси говорили за смирението. Първият казал, „Моля се, постя, размишлявам и изучавам религията от 20 години. Накрая достигнах нивото на смирение. Аз наистина съм едно нищо.“ Вторият кимнал и казал, „Аз също посветих живота си в служение на Бога. Аз също съм едно нищо.“ В този момент покрай тях преминал чистача с един моп. Дочувайки разговора им и чувствайки се доста духовен, той казал, „Знаете ли, и аз съм едно нищо.“ Двамата монаси погледнали настрани с отвращение и казали, „Тоя пък за какво се мисли, че и той да е нищо?“

За разлика от тези хора, човекът в евангелския разказ, който ще разгледаме днес, е пример за смирение. Освен, че беше много смирен, това беше и човек с голяма вяра.

Това не беше Илия, който извика огън от небето. Не беше Даниил, който влезе в рова с лъвовете, не беше Мойсей, който раздели Червеното море. Това беше един друг човек, който имаше непоклатима вяра. Имаше вяра колкото синапово зърно, която преместваше планини. И Исус видя в него удивителна вяра. И ако нещо удивява Исус, то си струва да го изследваме.

Ще разгледаме Лука 7:1-10.

Това е един забележителен момент от земното служение на Исус. И този разказ на Лука за него е белязан от Божието вдъхновение, власт и истина. Затова ви призовавам да го приемете като такъв. Нека се молим.

Исус отиде в Капернаум. Това беше малък град на Галилейското езеро, където беше „щаб квартирата“ на служението на Исус. Много от учениците, които Исус призова бяха от Капернаум. Toва беше родното място на бирника Матей. Вероятно и Петър живееше там. Исус често проповядваше в Капернаум и направи много чудеса там.

Освен търговско средище, тук бе разквартирувана и римска военна част, начело на която стоеше стотник. Четен в...

Лука 7:2 „А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.“

Стотниците са били римски капитани в армията, които са отговаряли за 100 (но много често за 60-80) войници. Те са били езичници, тяхната задача е била да съблюдават за реда и да потушават евентуални бунтове. Повечето стотници са били доста състоятелни, защото са получавали около 5 пъти по-голяма заплата от войниците.

Стотниците е трябвало да владеят изкуството на военното дело, за да могат да обучават войниците. Трябвало да е могат да вдъхновяват своите мъже, да са поне на 30 години и да са служели като войници, за да бъдат повишени в стотник. И най-вече те е трябвало да са грамотни, да могат да пишат и четат, за да могат да четат заповедите, които куриери са им носели. Имали са висок социален статут в обществото.

Удивителната вяра е подкрепена от дела

И тук виждаме един стотник, който има слуга, който може би е бил младо момче, което е било болно. Първото нещо, което виждаме в текста за него е впечатляваща любов и загриженост, която този влиятелен и богат човек показа към един слуга, който нямаше никакви права в тогавашния свят.

Според римските закони, господарят имаше право да убие слугата си и това често е ставало, ако слугата се разболее или нарани толкова, че повече не може да работи.

Но този стотник беше толкова загрижен за благосъстоянието на своя слуга, че изпрати послание до Исус, молейки Го да дойде и да изцели слугата му.

Когато говоря с много хора днес, почти всеки човек се оплаква от недобро отношение на работодателя към работниците му. Понякога поради независещи причини работодателят трябва да уволни работници, дори и да не иска. Много често обаче шефът на работното място се отнася некоректно към подчинените си. Сигурно и някои от вас са изпитвали подобно отношение.

Ако една фирма уважава себе си, подобни началници трябва да бъдат отстранявани. Когато вълкът влезе в кошарата, дълг на овчарят е да защити овцете.

Но този „работодател“ беше много различен. Той беше дълбоко загрижен за подчинените си, дори за слугата който работеше в къщата му. Затова се помоли на Исус да му помогне.

По-нататък, четем в

Лука 7:3-4 „И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата Му. И те дойдоха при Исус, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това.“

Защо казаха това? Евреите не общуваха с езичниците. Не общуваха и със своите окупатори. И въпреки това, тези юдейски старейшини идват при Исус от името на стотника и казват, Искаме да отидеш да го видиш, защото се казва в ст. 5, че „той обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.“

По онова време езичниците не можеха да влизат в храма, но можеха да влязат в синагогата да слушат Божието слово. Основният начин, който Бог използваше тогава, за да пръска Своята светлина, беше чрез системата от синагоги.

И стотникът реши да съдейства на Божието дело, като построи синагога! Стотникът даде своя дан, за да се построи център, от който да се проповядва Божието слово. Той имаше невероятна вяра, която бе подкрепена от дела.

Можем да се поучим от щедростта на този езичник. В ярък контраст с нея, днес една малка част от хората, които посещават църква, дават своя десятък.

Един ден телефонът на един пастор звъннал и отсреща казали, „Обаждаме се от НАП. Искаме да попитаме, има ли във вашата църква човек на име Георги Гочев?“ Пасторът казал, „Да, има такъв човек. Как мога да ви помогна?“

Ами през последната година той е декларирал, че е направил голямо дарение за вашата църква. Вярно ли е?“ Пасторът отговорил, „Ами, ще трябва да проверя с нашата счетоводителка. Колко е декларирал, че е дарил?“ „Десет хиляди лева. Вярно ли е това?“

Последвала дълга пауза. След това пасторът отговорил, „Вижте, обадете се утре и съм сигурен, че ще е вярно.“

Стотникът бе заинтригуван от юдейската вяра и реши да направи щедър жест - дари синагога на своите съграждани. И сега бе изпратил пратеници до Исус да го помолят да дойде в къщата му.

Когато Матей разказва същата история, той казва, че самият стотник е отишъл при Исус. Според повечето коментатори Матей има предвид, че стотникът е комуникирал с Исус чрез пратеници, макар и да не го споменава изрично. Това е било ясно за еврейската публика, за която той пише евангелието си.

По същия начин Матей казва, че Пилат е бичувал Исус, макар и самото бичуване да не е извършено лично от Пилат, а от римските войници (Матей 27:26).

Първо, стотникът имаше удивителна вяра, която бе подкрепена от дела на любов и загриженост за другите.

Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение.

Той изпраща юдейските водачи при Исус – вероятно не защото е бил зает, а защото не се счита достоен да срещне Исус. Освен това, възможно е да е мислил, че Исус няма да иска да се срещне с езичник като него.

И тези еврейски водачи идват, за да се опитат да убедят Исус да отиде да изцели слугата на този стотник. И Исус тръгва към къщата на стотника.

Лука 7:6 „А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.“

Стотникът първо изпраща юдейските старейшини да поканят Исус в къщата му, а после изпраща и своите приятели, да кажат на Исус да не си прави труда да идва, защото той не заслужава Исус да влезе в къщата му.

Стотниците са били горди и арогантни хора, но този стотник беше много различен. Казва, че не заслужава да приеме Исус.

Лука 7:7 „затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави.“

Стотникът е свикнал да казва на другите хора какво да правят. Какво ще кажеш да имаше такава власт? Да можеш да казваш на хората какво да правят?

Стотникът беше свикнал да издава заповеди и те да се изпълняват. По същия начин той самият е изпълнявал заповедите на тези над него. Получавал е заповедта, прочитал я е и я е предавал на своите подчинени, които от своя страна също са се подчинявали.

Много хора, когато са болни от нелечима болест, пътуват на големи разстояния, понякога на стотици километри, за да отидат на място, където мислят, че ще бъдат изцелени. Когато преди няколко седмици бях на лекар се заговорих с един друг пациент, който чакаше пред кабинета на доктора и се оказа, че той е от друго населено място, мисля че беше от Провадия.

Други отиват на поклоннически места, за които считат, че имат сила да изцеляват, като Кръстова гора например. Всяка година в навечерието на Кръстовден на 14 септември, хиляди вярващи се стичат там, за да се помолят за здраве, благополучие и изцеление на близките си. Счита се, че там е заровена частица от Христовия кръст и че това чудодейно място изцерява с Божия помощ.

Някои пътуват, за да се срещнат с някой изцелител. Но вярата на този стотник превъзхожда вярата на всички тези хора, защото той казва: аз няма нужда да ходя при Исус, нито е нужно Той да идва в дома ми. Тези думи издават голямо смирение.

Той би могъл да има много високо мнение за себе си. В края на краищата, служеше като стотник в най-голямата сила в света, Римската империя. Можеше да е горд със себе си и да се счита за достоен да приеме Исус в дома си. Но той не се смяташе за достоен дори да го приеме.

Всъщност, юдеите го смятаха за достоен, а той смяташе себе си за недостоен. Какво невероятно смирение е демонстрирал този човек!

Един известен проповедник казал на един приятел, че чувства че има проблем с гордостта и го попитал какво да направи. Той му казал, напиши на един плакат няколко стиха от Библията, окачи го на шията си и върви по улиците и високо рецитирай стиховете така, че всички да чуват. Той го направил и привлякъл доста презрителни усмивки. Накрая се върнал вкъщи и си казал, „Сигурен съм, че в града няма нито един друг човек, който би направил това.“

Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите“ (1 Коринтяни 15:9), „най-нищожния от всички светии“ (Ефесяни 3:8), „аз съм главният грешник“ (1 Тимотей 1:15)

И така, дотук казахме, че стотникът имаше удивителна вяра, подкрепена от дела и демонстрира невероятно смирение.

Трето, стотникът позна истинския Исус

Стотникът виждаше в Исус нещо, което имаше и той – той имаше власт и разбираше, че Исус също разполага като него с власт. Исус има власт над всичко – над физическите закони, над природните сили, над болестите и над Сатана и демоните. 

Стотникът разбираше също каква сила има в думите. И сега той срещаше този, който има сила да вдъхва живот в нежива природа и да съживява мъртъвци. Стотникът също бе поставен под власт и той разбираше какво е власт. Той разбираше, че в заповедта има сила, в думите има сила.

И той си казваше, както казвам на някого да отиде и да направи нещо и той го прави, Исусе, ти не трябва да си там, за да стане нещо.

Колко различно е това отношение от отношението на Мария и Марта, когато брат им Лазар умря. Исус дойде след 4 дни, в скръбта си те казаха, „Господи, ако беше тука брат ни нямаше да умре.“

Те не разбираха! Не беше нужно Исус да е там, за да спаси Лазар. Той можеше да го спаси от разстояние. Когато дойде, как възкреси Лазар? Той застана пред гроба, отвори устата си и заповяда: „Лазаре, излез!“

И този, който беше мъртъв от 4 дни, започна да диша, сърцето му заби, мозъкът му заработи и той излезе от гроба жив и здрав – чрез силата на словото на Исус Христос.

Разбираме ли ние силата на словото на Исус? Разбираме ли, че Той е Творецът на вселената?

Стотникът беше повярвал в Исус и осъзнаваше, че това е самият Син Божи! Този, който е създал вселената със слово, можеше да изцели и неговия слуга от разстояние. Само трябваше да изрече слово и чрез това слово човекът бе изцелен.

До този момент Исус беше присъствал физически във всяко чудо, което е извършвал. Той е бил там, докосвайки хората, полагайки ръце, дори плювайки на очите на слепеца. Всеки е знаел, че ако иска да му се случи чудо, той е трябвало да отиде и да се срещне с Исус.

Дори жената с кръвотечението си каза, само ако мога да докосна дрехата Му, ще мога да съм изцелена. Никой не е знаел, че може да бъде изцелен от разстояние. Това никога не беше ставало.

И този аутсайдер, този езичник имаше смелостта, имаше наивността да излезе с тази шокираща идея, с това революционно за времето си откритие, че Исус няма нужда да присъства физически на едно място, за да изцели човек.

Заключение

Един ден бих искал да се запозная с този стотник на небето. Защото това беше човек с удивителната вяра, която беше подкрепена от дела. Той изпитваше любов и загриженост към своя слуга в култура, в която слугите нямаха никакви права. Щедро съдейства на Божието дело, като построи синагога на своите съграждани.

Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение. Въпреки материалното си благополучие и високото си социално положение, той не счете че е достоен да се срещне с Исус лично или да Го покани у дома си.

И накрая, стотникът осъзна, че Исус не е просто обикновен човек, а Автор на цялата вселена и пръв прозря, че не е нужно физически да присъства, за да извърши изцеление. Достатъчно беше само Неговото слово.

Известният проповедник и богослов Робърт Спроул разказва как в университета следвал богословие. Но тъй като трябвало да вземе още един предмет, избрал философия. Скоро съжалил за този си избор.

Професорът бил много скучен. Първият ден говорил за Дейвид Хюм, след това за Емануел Кант. И Спроул бил толкова отегчен, че седял най-отзад и вместо да слуша тези скучни лекции, четял проповеди на Били Греъм.

Но скоро след това професорът изнесъл лекция върху Св. Августин и неговата концепция за сътворението на вселената. Това грабнало вниманието на Спроул и той се заслушал. Професорът говорил, че според Августин Всесилният Бог е сътворил вселената ex nihilo, от нищото. Той не просто оформил предварително съществуваща материя, но от нищото създал цялата вселена.

Той го направил чрез „божественият фиат“. Спроул помислил, че професорът говори за италианската кола, но се оказало, че fiat на латински означава „нека да бъде“. Лекторът казал, че Бог е извикал в съществуване вселената чрез силата на Своя глас, казвайки „Нека бъде светлина“.

Спроул не вярвал на ушите си. За него това било като повторно обръщение, като откровение за трансцедентното величие и сила на Бог. И той излязал от залата, слязал долу при администрацията на колежа и се записал да следва философия. Защото очите му се отворили за Божията сила, който може да сътвори целия свят чрез своето слово.

Тази сила отговори на молитвата на стотника. Същата тази сила подейства на кръста, победи смъртта и възкреси Исус Христос. Днес Той е жив отдясно на Отца и ходатайства за нас пред Отца. Затова Неговата сила е и на наше разположение така, както беше на разположението на стотника.

Познаваш ли силата на словото на Исус?

Молитва.

 ______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.04.2024 г.

Да загубиш Исус (Лука 2:41-52)

/проповед/

Гледали ли сте „Сам вкъщи“? В суматохата около заминаване на коледна почивка, едно семейство случайно забравя най-малкото си дете в къщата. Това може да се случи само във филм! Как може едно семейство да тръгне с колата, да отиде на летището, да си получи бордните карти, да влезе в самолета и чак когато самолетът е над океана, да разбере, че едно от децата им липсва!

Историята е наистина невероятна! Но тези от вас, които са родители, знаят какво е да загубиш дете. На колко от вас се е случвало?

Значи можете да си представите паниката, която те обзема, когато се обърнеш за една секунда и изгубиш детето от поглед.

Преди много години, когато децата ни още бяха малки, имахме летен проект за културен обмен между български, македонски и английски студенти. Още първият ден настанихме и регистрирахме студентите в общежитието. През това време трите ни деца бяха край нас. Казахме на студентите след като се регистрират да тръгват към ресторанта.

Когато свършихме с регистрацията и на последните студенти, се огледахме за нашите деца, за да отидем и ние в ресторанта. Но тогава за наш ужас видяхме само две от децата. Двегодишната ни дъщеря я нямаше!

Тръгнахме да я търсим навсякъде, разпитвахме в общежитието, минувачите навън, тичах по съседните улички... Накрая на бегом отидох в ресторанта. И там, седнала до един от македонските студенти, беше нашата дъщеричка!

Днешната евангелска история е също за едно изгубване – това на Исус!

Миналият път говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. Днес продължаваме нашата поредица „От яслата до празния гроб“ с един епизод от детството на Исус.

Някога питали ли сте се какъв е бил Исус като дете? В евангелията имаме доста информация за раждането на Исус, но те мълчат относно събитията между раждането и началото на публичното му служение 30 години по-късно.

В евангелията няма нищо за този период с изключение на краткия пасаж в Лука, който ще разгледаме днес. Доста по-късно са написани апокрифните писания, които съдържат някои разкази за детството на Исус, но те не са автентични.

Те разказват, че Исус е имал свръхчовешка сила. Например, някои от приятелите му правят врабчета от кал, той ги съживява и те отлитат. Веднъж той се ядосва на децата и ги проклина и те умират. Или съсед, който се оплаква от Мария и Йосиф, и Исус го прави да ослепее.

Ние не можем да вярваме на тези разкази, но имаме пълно основание да вярваме на разказа на доктор Лука в 2:41-52.

Нека да прочетем първо

Лука 2:41-45 „И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.“

1.     „Бързаш, няма време“

Исус беше отгледан в семейството на благочестиви родители. Йосиф и Мария обичаха Бога, четяха Писанията, посещаваха синагогата и се молеха. Като повечето мъже, Йосиф е ходел в храма три пъти годишно, на Пасха, на Петдесетница и на Празника на шатрите.

За жените не е било задължително да отиват в Ерусалим за Пасха, но очевидно Мария е искала да присъства поне на този празник.

Исус е на 12 години, те са ходели там всяка година, така че Исус е знаел какво предстои. Пътят до Ерусалим е бил дълъг и за по-голяма сигурност, а и за да е по-весело, са пътували заедно с роднините и съседите.

Сигурно Мария му е напомнила отново да не се отдалечава от тях и да внимава да не се изгуби, на което Исус е отговорил, „Знам, мамо, знам че не трябва да разговарям с непознати. Добре, няма да напускам храма без да кажа на някого къде отивам. Да, ще кажа на родителите на приятелите ми, ако отивам на пазара. Да, ще бъда у дома за вечерята в 7.“

И Мария отговаря, „Запомни, ако ни изгубиш, стой където си. Ние ще те намерим.“ И си представям как Исус отговаря, „Мамо, аз съм на 12, нищо няма да се случи! Не изпадай в параноя!“

Те отиват за Празника, остават там 8 дни и си тръгват обратно.

Лука 2:43 „и като изкараха дните и се връщаха.“

Обърнете внимание, Йосиф и Мария бързаха да се върнат у дома. Може би защото платеният паркинг за камили в синята зона изтичаше.

Има такива християни. Нямат търпение като свърши служба веднага да си тръгнат. Вкъщи ги чака вкусен обяд. Може би бързат за „Сам вкъщи“. Някои бързат за работа. Други ще отидат в мола или на разходка в Морската.

Йосиф и Мария бързаха и в бързината забравиха да вземат Исус.

Ст. 43 „момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.“

Исус не бързаше. Той остана в двора на храма, защото това, което чу, го заинтригува.

Понякога е добре да не бързаме толкова много след църква, но да останем и да зададем въпроси на проповедника или на някой по-зрял във вярата. Много пъти християните не чуват какво им казва Бог, защото винаги бързат.

И не само след църква. Повечето от нас са прекалено заети – ходим на работа, някои дори на две работи, бързаме да заведем, а вечерта да вземем децата от градина или училище, грижим се за родителите си, някои учат второ висше... Стресирани сме и непрекъснато бързаме.

Както се пее в една песен, „Всеки ден с нещо си зает, бързаш, нямаш време. Всеки ден някъде напред ти си устремен.“

В този бяг, успяваш ли да имаш тихо време с Господа? Колко време прекарваш в четене на Библията и в молитва? Когато бързаме, пропускаме важните неща. И рискуваме да излезем сутринта, без да вземем Исус с нас.

В онзи ден в Ерусалим Йосиф и Мария бързаха и тръгнаха без Исус.

При подобни пътувания децата и жените тръгвали с кервана напред, за да може мъжете да се съобразяват с тяхната по-бавна скорост на придвижване. Мъжете вървели отзад.

Сигурно Йосиф е мислел, че Исус е с Мария, а Мария, че е със съпруга ѝ.

Пътят е бил 3-дневен. Когато вечерта спират, за да пренощуват, Йосиф и Мария тръгват един към друг, за да се намерят (ужас, тогава не е имало телефони!). И когато се срещат, можем отново да си представим разговора им:

Йосиф пита, „Исус с теб ли е?“ „Не, мислех че е с тебе“. „Не, не е с мене.“ „Как така не е с тебе?“ „Какво искаш да кажеш? Ти си му майка, трябва да гледаш да не се загуби.“ „Аз ли? Той е на 12, ти си му баща. Мислех, че искаш да имате време заедно, като баща и син.“

Случавало ли ти се е това? Губил ли си някога Исус? Миналата неделя говорихме за раждането на богочовека Исус. Когато за първи път прочете историята на Рождество и повярва в благата вест, Исус се е родил и в твоето сърце.

Ти си започнал да четеш Библията, да се молиш, да опознаваш все повече и повече Исус.

Но после, малко по малко, първоначалната ревност отлита, работата те поглъща, децата се разболяват, минаваш през труден период във взаимоотношенията със съпруга или съпругата ти... Оправдания винаги ще се намерят.

Вече не четеш Библията всеки ден, рядко ходиш на църква, губиш ентусиазъм да се молиш. Прекалено уморен си, за да четеш Библията на децата и да се молиш с тях преди лягане.

Може би това се е случило и с теб. И се обръщаш, и изведнъж осъзнаваш, че си загубил някъде по пътя Исус. Но си казваш, няма страшно, не може да е отишъл много надалеч.

2.     Имам Исус по наследство?

Същото си казаха Йосиф и Мария. И те тръгват да го търсят по роднините, при родителите на приятелите на Исус, за да видят дали някой не го е виждал по пътя.

Йосиф и Мария преминават през всички роднини и ги питат, „Виждали ли сте Исус?“ Те само повдигат рамене. Отнема им цял ден да минат през целия керван от пътници (ст. 44). Накрая разбират, че не е там.

В онази култура разширеното семейство е значило много. И все пак, първа отговорност за децата си – както тогава, така и сега, имат родителите. Йосиф и Мария бяха отговорни за сигурността на децата си. По същия начин като християни ние сме отговорни за взаимоотношенията си с Исус.

Затова не бива да търсим Исус сред нашите близки и приятели.

Много хора мислят, че щом са се родили в „християнски род“ и „християнска страна“, значи и те са християни. Казват, „Аз вярвам, че има някаква сила. Важно е човек да вярва в нещо.“

Много хора сe надяват, че Исус се предава по наследство. И ако прабаба им е била набожна, това автоматично им дава билет за рая. Уповават за спасението си на своя произход.

Подобно на Йосиф и Мария, те търсят Исус сред роднините. Но поне в моята Библия никъде не пише, че всеки, който е роден в „християнска страна“, ще се спаси. Там пише,

Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“

Както е казал Петко Славейков, „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете...“ Пенчо е във фейсбук, да чете не ще.

Нужна е лична среща с Исус. Вярата идва в резултат на решението на човек да приеме Исус Христос за Господ и Спасител и след това да се стреми да живее като Негов последовател. Вярата не е исторически или географски обусловена!

Йосиф и Мария преминавaт през всички роднини, съседи и приятели и разбират, че Исус не е там. И какво правят? Отиват там, където са го видели за последен път – в храма в Ерусалим. Връщането им отнема още един ден.

Лука 2:46-47 „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.“

Отиват там и какво да видят – Исус седнал разговаря с равини, задава въпроси и отговаря на техните въпроси, като ги удивява с мъдростта си.

3.     Исус предизвиква нашите очаквания.

Тук може би за първи път Исус предизвиква очакванията на хората. Разбира се, ние знаем кой е Исус и очакваме той да е в храма. Има и други деца, които показват завиден интелект в разговори с възрастни. Но за времето си това е било голям шок.

Исус е на 12 г., още не е преминал през официалната церемония Бар Митцва, за да стане мъж. Още не е пълнолетен, няма право да гласува. На тази възраст неговите приятели още са играели на стражари и апаши. А той?

Той разговаря със законоучителите за Бог, за закона и по други богословски теми. Това наистина е впечатляващо, защото равините са били дълбоки мислители и познавачи на Писанията. Все едно днес един петокласник да обсъжда проблеми на физиката с космически учен.   

И как реагират Неговите родители? Мария изтичва към Исус, прегръща Го и казва, с облекчение, но и с лек упрек, „Къде беше, търсехме те навсякъде!“ Може би Йосиф, със сериозен тон, застанал зад Мария със скръстени на гърдите ръце, е казал, „Млади момко, ще говорим за това когато се приберем вкъщи. Знаеш ли колко неприятности ни причини!“

Думите на Мария в текста са: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.“ (ст. 48)

Дали и с нас не е така? Винаги, когато се обърнем и установим, че Исус не е с нас, започваме да Го търсим. И Го намираме на място, където не сме очаквали. Виждаме Го да прави нещо, което не сме предполагали, че ще прави.

И как реагираме? „Защо направи това? Защо постъпи така с мен?“ Ние обвиняваме Исус, че не е бил там, където сме мислели, че ще бъде или че не е направил това, което сме мислили, че трябва да направи.

За Йосиф и Мария Исус беше техният син. Те дори знаеха, че Той ще бъде Божият Син. Защо за Мария беше толкова трудно да види Исус седнал в обкръжението на равини в двора на храма? Дали беше забравила това, което ангел Гавриил ѝ каза преди да се роди Исус?

Или мислеше, че Той още не е пораснал достатъчно, за да осъзнае своята мисия и да започне да я изпълнява?

По подобен начин ние може би сме чули вестта за това кой е Исус и сме повярвали в нея. Ние знаем, че Исус е Божият Син. Знаем, че Исус е дошъл на света, за да премахне преградата между Бога и нас и да ни даде мир с Бога.

Ние знаем, че Исус не е само наш приятел, но Той е Бог, който е създал вселената – земята, звездите, галактиките, животните и растенията.

Но когато Исус се появи на място, където не очакваме, ако прави нещо, което не очакваме, ние сме шокирани и объркани. Защо Исус е там? Опитваме се да Го вкараме в калъпа на нашите очаквания.

Понякога ние си мислим, че Исус е с нас, но същевременно не четем Библията, не се молим, разредили сме църква. Неговият глас става все по-тих на фона на шума от гласове, които се борят за вниманието ни.

Вече не Го виждаме в брата и сестрата, които имат нужда от помощ. Не Го виждаме в протегнатата за помощ ръка на уличния просяк. Не сме чувствителни за болката на бежанеца. Не се изправяме срещу несправедливостта и злото. Забравили сме, че сме „създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“ (Ефесяни 2:8,9)

Ако се чувстваме така, тогава ще трябва отново да се обърнем и да Го намерим. И да Му позволим да е такъв, какъвто Той е. Не да следваме нашата представа за Него, а да следваме истинския Исус там, където Той е.

Защото, ако се замислиш, че разбереш, че не Той, а ти си този, който трябва да се съобразява с Него.

Римляни 8:29 „Зaщото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.“

2 Коринтяни 3:18 „преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.“

Според едно изследване съпрузи, които са щастливо женени за дълъг период от време наистина заприличват един на друг. Дори да не си приличат в деня на сватбата, по-късно те добиват сходни външни черти.

Нещо повече, колкото по-щастливи са били, толкова по-голяма е приликата. Промяната явно се дължи на дълги години на споделени емоции и сходен начин на живот.

С минаване на времето, християните трябва все повече да заприличват на Исус. В края на краищата, ние сме невястата на Христос и споделяме Неговите емоции и начин на живот.

Ние сме съобразни с образа на Сина. Преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава.

Ние сме тези, които трябва да станем като Него. Не се опитвай да вкараш Исус в твоя калъп. Откажи се от своите очаквания.

Йосиф и Мария упрекнаха Исус, че не е там, където са очаквали да бъде. И как отговори Исус?

Лука 2:49 „Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?

Той не се оправда, не ги разкритикува за страха и безпокойството им. Вместо да се съобрази с очакванията им, Исус им напомни кой е Той. Това не беше лесно за Мария. Тя Го обичаше, Той беше неин син. Тя не искаше да му се случи нищо лошо.

Но ако тя Го обича, тя трябваше да Му позволи да върши Неговите дела, дори и да не разбира всичко. Тя трябваше да Му се довери, че дори когато не може да го намери, Той върши делото на Отца Си.“

Къде можем да намерим Исус? Той винаги е в дома на Своя Отец и сред онези, в които Бог обитава. Той ни говори чрез Словото Си. Открива ни се в поста и молитвата. Затова обявихме пост за цялата ни църква през следващата седмица. За да търсим лицето Му заедно, да бъдем с Него в дома на Отца.

По-късно, когато жената помаза нозете на Исус със скъпоценен нард и ги изтри с косата си, и хората започнаха да негодуват, да казват „не знае ли Той какво ни причинява?“, Той им отговаря, „Не знаете ли, че трябва да съм с тези, в които обитава моят Отец?“

Ако си изгубил Исус, ако Го търсиш, не стой „сам вкъщи“. Иди в дома на Отца. Той е там и те чака да се върнеш, амин!

Заключение

Този текст отправя предизвикателство и към нас. Той ни напомня, че трябва да минем на по-ниска предавка, да забавим скоростта, за да чуем Исус и да познаем волята Му.

Второ, ние имаме лична отговорност да развиваме взаимоотношенията си с Исус. Твоят произход няма да ти помогне, дори да си наследник на Евтимий Търновски. Когато един ден се изправиш пред съдния престол на Бога. Ключът за небето е твоята лична вяра!

И най-накрая, може би си склонен да гледаш на Исус като на дете. Искаш ти да Му казваш какво трябва да прави, къде да отиде, как да действа. Искаш да се впише в твоите очаквания. Господи, изцели тази болест. Господи, дай ми средства да погася този кредит. Господи, помогни ми да намеря подходящия човек, сега!

Бог ти казва: Остави Исус да порасне! Готов ли си да приемеш, че някои неща относно Бог и Исус ти никога няма да разбереш? Готов ли си да приемеш, че дори и тогава, когато не Го виждаш, Той е там, където трябва да бъде – в дома на Своя Отец, в онези, в които обитава Отец, вършещ делата на Своя Отец?

Позволи на Исус да може да те изненадва, когато се яви там, където най-малко Го очакваш. Амин!

 ______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

07.04.2024 г.

Мобилизиране на църквата за служение

/проповед/

Увод

Eдин механик попитал хирург: „Мислиш ли, че човешкото тяло е машина?“ Хирургът отговорил, „Разбира се, то има части и всяка част е с определено предназначение така, както всеки чарк в една машина има предназначение.“

Механикът попитал: „Тогава защо ти си много по-добре заплатен от мен? Аз отварям машини и ги поправям. Не е ли точно това, което правиш и ти?“ Хирургът отговорил, „Синко, опитай се да поправяш машините с включен двигател.“

Наистина, човешкото тяло прилича на машина, но е много повече, то е жив организъм. В Библията то дори се използва като илюстрация за тялото Христово, църквата.

Днес искам да ви предложа да поговорим за църквата. И по-конкретно, ще видим как можем да израстваме в христоподобие, като намерим своето място в църквата и се посветим на служение.

Но в началото искам да ви попитам нещо. Как мислите, защо Бог ни спасява? Да, Бог ни спасява, защото ни обича и не иска да отидем в ада. Но има още една важна причина.

1.     Ти си създаден, за да служиш

Той ни спасява, защото иска да Му служим. Ти си спасен за служение, не за да седиш и да чакаш да отидеш в рая. В Божието царство ти имаш цел, роля и функция, която да изпълняваш. Не твоите притежания и пари, които ще оставиш след себе си, а твоето служение осмисля живота ти.

Второзаконие 10:12 „да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.“

Бог те призовава и ти заповядва да служиш в тялото Христово. Някои християни мислят, че служението е само за пасторите и евангелизаторите. Няма нищо по-далече от истината. Бог заповядва на всеки християнин да служи.

Неслужещ християнин е оксиморон, няма такова „животно“. В някои църкви в Китай приветстват новоповярвалите, като казват: „Исус сега има още две очи, с които да гледа, две уши, с които да слуша, две ръце, с които да помага и сърце, с което да обича другите.“

В църквата няма незначителни служения. Някои копнеят непременно да са в светлината на прожектора. Много ми харесват думите на Мартин Лутър Кинг за служението. Той казва, „Не всеки може да бъде известен, но всеки може да бъде велик, защото величието се определя от служението.“

И още една прекрасна сентенция: „Единственият път до тронната зала минава през слугинското отделение.“

В края на живота си ще застанеш пред Бога и ще трябва да отговаряш как си служил на другите (Римляни 14:12). Какво ще му кажеш? Нямах време? Нямах какво да дам?

Ние живеем истински когато служим на другите.

Марк 8:35 „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Тази истина е повторена няколко пъти в евангелията. Ако не служиш, ти не живееш, ти просто вегетираш, защото ти си създаден за служение. Бог иска да се научиш да обичаш и да служиш безкористно на другите.

В нашата църква има много служения. Ако не участваш в служение в църквата, какво оправдание имаш?

Виж библейските герои. Авраам беше стар, Яков беше колеблив, с Йосиф злоупотребиха, Мойсей заекваше, Гедеон беше беден, Рахав бе неморална, Давид извърши прелюбодейство, Илия имаше суисидни мисли, Еремия бе депресиран, Йона бе непокорен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител беше ексцентрик, Петър беше импулсивен, Марта се безпокоеше твърде много, самарянката имаше няколко провалени брака, Закхей бе мразен, Тома имаше съмнения, Павел имаше разбито здраве, Тимотей бе плах. Всички те бяха несретници, но Бог използва всеки в служение. И Tой ще използва и теб, ако престанеш да се оправдаваш.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

2.     Бог те екипира, за да служиш

За да можеш да служиш, Бог ти дава духовни дарби. Това са специални способности за служение, които Святият Дух дава само на тези, които вярват в Него.

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия дух.“

1 Коринтяни 12:11 „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно.“

Духовните дарби не могат да се изработят или спечелят. Не могат и да се избират – Святият Дух ги разпределя. Те са израз на Божията благодат в теб. Бог обича разнообразието. На един дава едни дарби, на друг – други.

И той ни дава дарби за обща полза (ст. 7). Ако не използваме дарбите си, другите остават излъгани. Затова ни е заповядано да открием и да развиваме духовните си дарби. Ти отделял ли си време, за да откриеш кои са твоите дарби?

Освен дарби, Бог ни дава и различни неща, за които се вълнуваме и които живо ни интересуват. Това може да са различни области на познанието, може да са някакви активности или теми.

Притчи 27:19 „Както водата отразява лицето, така човешкото сърце отразява човека.“

Има теми, които не ни вълнуват. Когато в Уроците по английски една жена предложи всеки участник да представя на английски нещо, което е сготвил, една друга каза: „Мен пък изобщо не ме вълнува готвенето.“

Но има неща, които карат сърцето ни да бие по-силно. Когато бях малък много обичах да разглеждам световния атлас, да чета информация за страните и да си представям как живеят там хората. Знаех почти всяка страна и столица в света.

Всеки от нас се интересува от различни неща. Не пренебрегвайте вашите интереси. Библията казва да служим на Бога с цялото си сърце. Трудно ще е да си много добър в нещо, ако не ти харесва или не чувстваш страст да го правиш. Бог иска да използва естествените ти интереси, за да служиш на Него и на другите.

Как разбираш дали служиш на Бога от цяло сърце? Ако си ентусиазиран за нещо, ако обичаш да го правиш, няма нужда някой да те мотивира. Ти не го правиш за награда или заплащане, а защото ти харесва да служиш по този начин.

Второ, ти служиш на Бога с цялото си сърце, когато си ефективен. Ако обичаш да правиш нещо, ти полагаш усилия, за да станеш добър в него. Ако нещо не ти харесва, няма да полагаш толкова труд да го овладееш.

След гимназията бях приет в МЕИ или както сега му викат в Техническия университет. Но след 1 семестър там вече знаех, че това не е за мене. Не можех да си представя, че цял живот ще се измъчвам да работя нещо, което не обичам и не разбирам, за едната заплата.

Отидох там, където знаех, че ще работя „от сърце“ – записах се да уча английска филология. За да ме приемат, цяла година учех граматика и лексика и се подготвях. След като влязох в университета, всяко упражнение и всяка лекция за мен бяха празник. След това повярвах и се посветих на служение, но дори в моето служение (което също много обичам), преподавам английски.

Задай си въпроса: кое служение би ми донесло най-много радост и удовлетворение? Коя област от служенията в църква ме вълнува най-много? Мими обича децата и в момента се обучава за служение в Неделното училище. Ваня, Наталка и Мони правят това от години. Стефчо, Севди и останалите в хвалението обичат музиката и да пеят, и служат в групата за хваление и поклонение. Грациела обича да готви и да благославя с вкусните си гозби хора в нужда. Какво вълнува теб?

Може би те вълнуват езиците и виждаш, че можеш да превеждаш на нов език в църква? Или най-много обичаш малките групи за изучаване на Библията? Посвети се там, където ще можеш да служиш на Бога от все сърце.

Римляни 12:5 „така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.“

Ние сме едно тяло. Христовото тяло. И Той е направил всеки от нас различен, с различни интереси, способности и таланти, с цел да служим на тялото. Въпросът е, все пак, как точно да разберем какво Бог иска ние да правим?

3.     Как разбирам къде да служа?

Свидетелство – Вивка? Мими?

За да отговорим на този въпрос, ние трябва да разберем какви дарби имаме. Павел казва

Римляни 12:3 „Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.“

„Да разсъждава така, че да мисли скромно“. Един друг превод казва, „опитайте се да имате трезва преценка за вашите способности.“ Питайте другите какво мислят. Кажете им, че искате да чуете истината, не комплименти. Духовните дарби и естествените способности винаги се потвърждават от другите.

Ако си мислиш, че имаш дарбата проповедник, учител или хвалител, но никой друг не е съгласен, явно нямаш трезва преценка за себе си. Или ако мислиш, че си много добър лидер, но никой не те следва, значи се лъжеш.

Запитай се, къде съм виждал плод в живота си, който е потвърден от другите? Също, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като опитваш различни служения. Една от моите дарби е учител. Майка ми беше учителка, но като дете никога не си представях, че ще стана учител. Исках да стана футболист!

Докато един ден не опитах и толкова много ми хареса, че сън не ме хващаше да отида пак в училище да преподавам. Просто започни да служиш, да експериментираш с различни служения. Опитвай неща, които никога не си правил. Иди в неделното да видиш дали децата ще те слушат. Или направи нещо за тийнейджърите. Организирай гледане на християнски филм с дискусия или баскетболен турнир. Започни да чистиш в църква след богослужение. Ани ми каза, че обича да чисти!

Просто започни да правиш нещо и виж дали ти се удава, и дали дава плодове за царството. Така ще откриеш своите дарби.

Разгледай списъците с духовни дарби в 1 Коринтяни 12, Римляни 12 и Ефесяни 4. Но имай предвид, че това не са изчерпателни списъци. Може твоята да не фигурира там!

За да ти помогнем, сме направили един списък със служенията в църква, в който търсим служители. Всъщност, винаги има нужда от помощници, защото често хората са болни или отсъстват по друга причина. Този списък ще остане тук 2 седмици.

След богослужението иди, преснимай си го и като отидеш вкъщи, го прочети и се моли. Попитай Бог – къде искаш да вложа своите усилия и да използвам дарбите, които си ми дал?

Всеки християнин има поне една дарба. Може да сме получили потвърждение за нея от другите. А може дори да не подозираме за нея, докато не ни се наложи да я използваме!

Един пианист свирил по баровете и бил доста добър. Хората идвали само за да го чуят да свири. Но една вечер клиент му казал, че не иска да слуша повече как свири, а иска пианистът да му изпее нещо. Пианистът казал, „Аз не пея.“ Но клиентът настоявал и казал на съдържателя на бара, „Писна ми от това пиано. Искам да ми попее.“

Собственикът на бара се провикнал, „Ако искаш да ти платя, изпей нещо. Клиентите те молят да пееш.“ Той изпял една песен. Един пианист, който никога не бил пял на публично място го направил за първи път. И никой не бил чувал някой да изпълнява песента „Мона Лиза“ по начина, по който я изпял тази нощ Нат Кинг Коул!

Той имал скрит талант, за който дори той не знаел. Той можел да изживее остатъка от живота си като никому неизвестен пианист в пиано бар. Но тъй като се наложило да пее, той станал един от най-големите певци в Америка.

Заключение

Ти си създаден, за да служиш! Бог заповядва на всеки християнин да служи. Той иска ти да си неговите очи, ръце, нозе и сърце. Всяко служение е важно. Когато обичаме Бога и обичаме другите, ние естествено започваме да им служим.

Бог ни дава духовни дарби, за да Му служим. Всеки християнин има поне една дарба, дадена му за обща полза. Той също влага в сърцето ни неща, за които се вълнуваме и които обичаме да правим.

И накрая, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като се молиш и опитваш различни служения. Дори и никога да не си правел това преди.

Нашата най-висша цел трябва да е да принасяме слава на Бога, като изграждаме тялото Христово. А това става, когато се посветим на служение.

Един повярвал в Исус индус казал следното на група свои сънародници: „По рождение аз принадлежа на най-незначителната и презряна каста. Тя е толкова нископоставена, че ако някой брахмин случайно се допре до мен, трябва да отиде и да се изкъпе в реките на Ганг за ритуално очистване.

И въпреки това, на Бог беше угодно да ме призове – не само към познаване на благовестието, но към високата служба да поучавам другите. Приятели, знаете ли причината, поради която Бог прави това?

Тя е следната: ако Бог беше избрал някой от вас – учените брахмини и ви беше направил проповедник, когато щяхте да започнете да правите обръщенци, хората щяха да кажат, „Това се дължи на удивителните знания на брахмина и неговият чудесен характер.

Но сега, когато някой повярва чрез мен, на никого не идва наум да приписва някакви заслуги на мене. И Бог, както и трябва да бъде, получава цялата слава.“

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.03.2024

Помислете за постъпките си (Агей 1-2)

/проповед/

Агей (или както е на иврит „Хагай, от думата „хаг“, празничен) е десетият от т.н. малки пророци – последните 12 книги в Стария завет, които разглеждаме в нашата поредица „Малки по дължина, големи по съдържание.“

Книгата Агей е само 2 глави и е втората най-малка книга в СЗ (след Авдий). Агей пророкува през 520 г.пр.Хр. на евреите, които са се върнали от вавилонско робство. Служението му продължава по-малко от 4 месеца. (Събитията в книгата съответстват на книгата Ездра.)

И с това пророчество Бог мотивира израелтяните да построят храма след като се връщат от вавилонски плен. Това е първата пост-пленническа книга. Но как се стига до този момент?

През 722 г.пр.Хр. Северното царство Израил пада в ръцете на асирийците. През 606 г. и Юда е завладяна, този път от вавилонците. В продължение на 20 години на няколко вълни в плен са отведени голяма част от  израилтяните. През 586 г. напълно е разрушен храма в Ерусалим. Пленът продължава 70 години. Тогава Вавилон е победен от Медо-Персия. За разлика от вавилонците, персийците не изселват насилствено завладените народи, за да могат те да се молят на своите богове за царя на империята.

И така, 70 г. след плена, според пророчествата, персийският цар Кир пуска тези израелтяни, които искат, да се върнат по родните земи, за да построят храма си и да живеят там.

И така, 50,000 израелтяни, една малка част, се връщат в Ерусалим, за да построят храма. Те разчистват мястото, поставят медния олтар във външния двор и започват да жертват. През 536 изграждат основите и... спират. Работата е преустановена, защото са притеснявани от съседните народи (може да прочетете за това в Ездра и Неемия). Цар Кир, който подписва указ да се върнат, умира. Неговият наследник Артаксеркс не знае кои са тези израелтяни.

Нещо като нашите политици, когато дойде нова партия на власт, не знае какви са ги вършили предишните управляващи, нулева приемственост. И той заповядва да спре работата до второ нареждане.

Затова израелтяните спират да строят и се захващат да подредят живота си там. И се примиряват с положението да жертват в недовършения храм. Стягат собствените си къщи и дворове и забравят за храма.

Но в 520 г.пр.Хр. нещата се променят. Градежът се подновява. Защо? Поради четирима души – Зоровавел, Исус, Агей и Захария. Зоровавел е нещо като кмета на Ерусалим. Исус е религиозният водач, първосвещеникът в Ерусалим. Агей и Захария са двамата пророци, които ги вдъхновяват.

Посланието на Агей е: ако построите този храм, Бог ще дойде с мощна сила и в своята слава. И в двете глави пророкът посочва два гряха, които са са пречка за тяхното благословение и ги призовава да се покаят от тях – това са греховете духовна апатия и носталгия към миналото.

1.     Духовна апатия.

Агей 1:1-2 „Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус, Йоседековия син: Така говори Господ на силите: Този народ казва: Не е дошло още времето, времето да се построи Господният дом.“

Изминали са 16 години, откакто са положени основите. Ентусиазмът им се е поизпарил и ги е обхванала духовна апатия. И Агей ги настъпва по болното място:

Агей 1:4 „А за самите вас време ли е да живеете в своите обковани с дъски къщи, докато този дом остава пуст?“

Той казва, „Вие си правите хубави къщи, оборудвате ги с модерни кухни. Купувате големи плоски ТВ, за да гледате надбягванията с камили в събота вечер. Но в храма не се случва нищо.“ И те имат най-различни оправдания.

„Не му е дошло времето!“ Един евангелизатор казва, „Оправданието е лъжа, облечена в причина.“ Винаги съм се удивлявал на извиненията, които хората имат. В нашия случай не за строителство на храм, но за това защо не идват на църква да се поклонят на Бога.

„Времето е много лошо, не ми се излиза навън.“ Интересно, че лошото време не им пречи да отидат до Billa да напазаруват продукти. С моя син решихме да отидем на стадиона да гледаме мач. Рядко го правим, но ми направи впечатление как хората си плащат, за да гледат непосредствен футбол и да стоят на студения февруарски вятър.

Или казват, „не ми се ходи на църква, там е прекалено тясно“, но нямат проблем да се разходят в центъра сред хилядното множество.

Агей 1:5 „И сега така казва Господ на силите: Помислете за постъпките си.“

Изразът „помислете за постъпките си“ се появява 4 пъти в книгата. С други думи, „пак помислете и преподредете приоритетите си.“

Те постепенно бяха изгубили интерес към храма. И това е основният проблем. Може би най-големият проблем в християнския живот не е окончателното отпадане. Най-големият проблем в живота на християнина е бавното, постепенно изпускане на парата.

Спомни си времето, когато си повярвал. Бил си развълнуван, въодушевен... „Нямам търпение да отида на църква и да се покланям с братята и сестрите!“ Четеш всеки ден дълги пасажи от Библията... Но постепенно, като църквата в Ефес, започваш да изоставяш първата си любов, губиш ентусиазъм и може дори да забравиш защо съществуваш.

Преди години един проповедник отишъл в Атланта Джордия и видял реклама на един ресторант, който се казвал „Грил Божия Църква“. Това име предизвикало любопитството му и той се обадил на телефона в рекламата. Отсреща чул „Грил Божия Църква, здравейте.“ Проповедникът попитал как ресторантът е получил това необичайно име и мъжът отговорил, „Ние имахме малка евангелизация и започнахме да продаваме пиле на грил след църква, за да си покриваме разходите. Хората харесаха пилето на грил и бизнесът беше толкова успешен, че закрихме неделната служба. След още известно време затворихме църквата и продължихме да продаваме пиле на грил. И запазихме името, с което започнахме – Грил Божия Църква.

Но освен името в този бизнес не било останало нищо от църквата. Църквата се превърнала в ресторант. Обърканите приоритети могат да доведат до подобни парадокси.

Израелтяните по времето на Агей също бяха объркали приоритетите си. И какъв беше резултатът?

Агей 1:6 „Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате, обличате се, но никому не му е топло“.

Исус каза, „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави (Матей 6:33).

Нашият проблем е, че ние търсим всички тези неща и се надяваме, че Царството ще ни се прибави.

Все едно Агей им казва тук, „Вие работите много, работите на две места, работите дори през уикенда, но пак нямате достатъчно.“

Все едно вървиш в посока обратна на ескалатора в мола.

Затова, помислете за постъпките си!

Притчи 23:4-5 „Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази мисъл. Устремиш ли към него очите си – вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила – както орел, който лети към небето.“

Виждали ли сте какво има изобразено на гърба на 50-то левката? Там има една птица от стихосбирка на Пенчо Славейков, който пък е на лицевата страна на банкнотата. Когато я видя се сещам, че колкото и да съм икономичен, рано или късно и тези 50 лева ще отлетят – „както орел, който лети към небето“, казва Соломон. Пуска криле и отлита.

2.     Носталгия към миналото.

Освен обърканите приоритети и апатията, в гл. 2 Агей засяга една друга важна тема за вярващите и тя е носталгията към миналото. Мисля, че и днес има много християни, които са болни от тази болест. Уж искат да работят за Царството, искат да сътрудничат на Бога, но винаги гледат назад с носталгия.

„Навремето какви църкви имаше! Какво хваление и поклонение! Какви евангелизации правехме! А сега – нищо. Съсипаха я тази държава!“ (Един чужденец каза по телевизията, че първото цяло изречение, което научил на български, било „Съсипаха я тази държава!“)

Най-удивителното нещо е, че има и млади хора под 30 години, които мрънкат за миналото, сякаш са живели тогава! „Колко хубаво беше при комунизма, казват! При бай Тошо беше много хубаво!“ Как е възможно това?

Възможно е, защото са се научили от родителите си да мрънкат за нещо, което самите те не са живели, и което всъщност никога не е съществувало.

В пустинята евреите гледаха с носталгия към робството в Египет: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.“ (Числа 11:5-6)

В Ездра 3 гл. четем, че по-старите израилтяни, които се върнаха от плена и построиха храма, хем се радваха, хем плачеха, защото помнеха, че храмът на Соломон е бил толкова по-голям и красив. Тук, в Агей, Бог им говори, като каза,

Агей 2:3 „Не е ли той (храма) в очите ви като нищо?“

Когато направихме разширението на залата, някои хора дойдоха при мен и казаха, „Триф, сега ми липсва стария офис, където се срещахме за Библейски изучавания“.

Агей 2:4-5 „Но ободри се сега, Зоровавеле – казва Господ, - и ободри се, ти, първосвещенико Исусе, сине Йоседеков; и ободрете се, всички люде на тази земя – казва Господ, - и работете; защото Аз съм с вас – казва Господ на силите... Духът Ми ще пребъдва между вас.“

Ако искаш да водиш мизерен живот, опитай се да вървиш напред, като гледаш с носталгия назад.

Какъв беше изхода от духовната апатия и носталгията към миналото?

3.     Покорство на призива.

Агей 1:7-8 „Така казва Господ на силите: Помислете за постъпките си. Качете се на планината, докарайте дърва и постройте дома; и Аз ще благоволя в него, и ще се прославя – казва Господ.“

Помислете за постъпките си. Изходът е покорство. Постройте храма и Аз ще дойда и ще се прославя.

И в ст. 12 четем как всички люде, начело с първосвещеника и управителя, „се побояха пред Господа“.

Това е реакцията, за която копнее всеки проповедник. Когато хората кажат, „Ще направя това, ще го приложа в живота си“, няма по-голяма радост за мене. Йоан казва, „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 1:4)

Божието слово дойде към пророка, той го предаде на людете и те откликнаха, защото разбраха, че това слово излиза от устата на Господа. Павел казва на солунците, „като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.“ (1 Солунци 2:13)

И забележете как отговори Бог:

Агей 1:13 „И Господният пратеник Агей говори на народа Господнето слово, казвайки: Аз съм с вас – казва Господ.“

Когато чуеш това от Бога, друго не ти трябва. Това е най-насърчителното съобщение, което можеш да получиш някога. „Аз съм с вас“. Аз съм Бог Емануил! Затова всички те...

Агей 1:14 „дойдоха, и работеха в дома на Господа на силите, своя Бог.“

Бог им даде сила, а те свършиха работата.

Филипяни 2:12-13 „изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. “

Кой върши работата? Бог, в сътрудничество с нас. Бог ни дава сила, смелост, енергия, мъдрост и водителство, а ние вършим работата.

На летище „Шипхол“ в Амстердам имат подвижни ленти, които свързват по-отдалечените терминали. Други летища имат автобуси или влакове за транспортиране на пътници от едно до друго място в летището. Но в Шипхол има такива подвижни ленти.

Когато съм с Ваня не ги използваме, защото на нея ѝ се завива свят. Но когато пътувам сам се качвам на тях. И продължавам да вървя бързо по тях. Тогава направо ми се струва, че съм обул вълшебните обувки на малкия Мук. Направо прехвърчавам край тези, които вървят до лентата!

В този случай подвижната лента ми съдейства. Аз вървя, аз върша моята работа, а тя върши своята работа. И ми помага да се движа по-бързо, отколкото мога с мои сили. По същия начин Бог помогна на израилтяните, но те свършиха работата.

Ако Бог ти е възложил някаква задача, не бягай от нея. Не казвай „Не знам как, няма да се справя!“ Бог ще ти даде сила да се справиш. Той ще ти даде тласък, за да те окрили, да ти вдъхне сила и енергия за тази задача.

Същото е, когато караш кола. Запалените шофьори често се питат колко конски сили е колата. Защото понятието „конска сила“ се използва за обозначаване мощността на автомобилите.

Конската сила отговаря действително на постоянната сила на един кон. Дефинирана е като силата, нужна за повдигане на маса от 75 килограма за една секунда на височина от един метър. Била предложена като мерна единица от изобретателя на парната машина Джеймс Уат през 18 в. 

Моята кола е някъде около 160 конски сили. Тоест, мощна е колкото 160 коня. Все едно карам едновременно толкова коне! Когато шофирам, аз върша моята част от работата – пълня резервоара и шофирам, но конете вършат много повече работа!

По същия начин, ние вършим работата, но Бог ни дава начален тласък и сила да изминем предстоящото пред нас поприще.

Израилтяните бяха объркали приоритетите си, но Бог им говори чрез Агей, те се покориха и Той им обеща, че ще е с тях.

Заключение

Израилтяните се покориха на Бога. И във 2 гл. 18 ст. разбираме, че точно за три месеца работата върху основите е завършена. Хората са се покаяли и в ст. 10-14 Агей отново им напомня, че духовното очистване е единственият начин да се радват на Божиите благословения.

Техните грехове в миналото са причината за всичките им нещастия. Егоцентризмът и непокорството бяха довели до духовна апатия и носталгия към миналото, а те от своя страна – до Божието осъждение върху тях. Работеха, но не виждаха плодове от труда си. Уж вървяха напред, а гледаха с носталгия назад, затова постоянно се спъваха.

Но след като се бяха обърнали в покорство, нещата щяха да се променят (ст. 15-17). Бог отново ще благослови труда им.

Накрая книгата завършва с невероятно пророчество.

Агей 2:20-22 „И Господнето слово дойде втори път към Агей на двадесет и четвъртия ден от месеца: Говори на управителя на Юда Зоровавел, като кажеш: Аз ще разтреса небето и земята; ще съборя престолите на царствата, и ще унищожа силата на царствата езически; ще преобърна колесниците и онези, които се возят на тях; и конете, и ездачите им ще паднат, всеки от меча на брат си.“

Това е послание до управителя на Юда Зоровавел. Юда е била в плен на Вавилон, след това Вавилон е покорен от Медо-Персия. При толкова много световни суперсили, Зоровавел се чуди какво ще стане в бъдеще с Юда. И Бог му изпраща насърчително слово и казва, ето какво:

Агей 2:23 „В онзи ден – казва Господ на силите – ще взема тебе, служителю мой, Зоровавеле, сине Салатиилов – казва Господ, - и ще те положа като печат, защото те избрах – казва Господ на силите.“

Както знаем, печатът е служил като подпис на владетеля в древността. Той е символ на власт. И когато Бог казва, че ще положи Зоровавел като печат, Той всъщност говори за Исус Христос. Това е месианско пророчество. Зоровавел е в родословието на Давид в Матей 1 гл., следователно е един от предците на Господ Исус Христос.

Следователно, Бог казва, че както Зоровавел в Ерусалим сега, един ден по-великият син на Давид и на Зоровавел – Месията ще има власт над всички народи и царства на земята. Един ден Той ще царува над всички народи и Неговото Царство ще трае вечно. И с това завършва тази пророческа книга.

Нека се молим.